Решение № 4049 от 07.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4049 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20251110201923 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – 63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Л. Г. Т., ЕГН **********, срещу наказателно постановление №***/15.04.2024 г., издадено от В.Б.А. - Началник отдел „Контрол на републиканска пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на основание чл. 53, ал. 1, т.2, предл.2 от Закона за пътищата (ЗП) му е наложено наказание „Глоба“ в размер на 3500,00 /три хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, предл.2 от ЗП, вр.чл.7, ал.1, т.5, б.“В“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата).

В депозирана въззивна жалба са изложени твърдения за неправилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като се сочи, че субект на нарушението на правилото за поведение, въведено с чл.26, ал.2, т.1 от ЗП, могат да бъдат само превозвачът или собственикът на пътното превозно средство (ППС). Подчертава, че това разрешение се извлича от разпоредбата на чл.11 от Наредба №11/03.07.2011 г. на МРРБ, която провежда ясно разграничение между водача и лицето, извършващо превозите, чието било задължението да осигури документите, съпровождащи превоза. Обсъждат се допуснати съществени процесуални нарушения, обосновани с несъобразяване императива на нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, която изисква от съдържанието на НП да се изведе описание на деянието и обстоятелствата, при които то е извършено. Оспорва се и изводът на наказващия орган, че е била приложима хипотезата на чл.26 от ЗП. В тази връзка се изтъква, че е била превозвана фракция - трошен камък от кариера, който товар е делим, поради което не попада в обхвата на регулирания от нормите на ЗП режим. Формулирана е молба атакуваният санкционен акт да бъде отменен изцяло като неправилен и незаконосъобразен.

Алтернативно се излагат съображения относно наличието на предпоставки за подвеждане на фактите под хипотезата на чл.28 от ЗАНН, въвеждаща маловажен случай на административно нарушение или намаляване на размера на наложената глоба до минимално предвидения от закона.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. А., която поддържа жалбата. В допълнение към нея излага допълнителни доводи, че отговорността на водача следвало да бъде ангажираната по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, а не 1 по реда на чл.53, ал.1 от ЗП, приложим единствено за превозвачите и собствениците на ППС, извършили или наредили превоза. В допълнение към жалбата, по реда на чл.322 от НПК, подадено преди даване ход на делото в съдебното заседание (видно от пощенско клеймо с дата 03.11.2023 г.) доводите относно незаконосъобразността на издадения санкционен акт са преповторени.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. От упълномощен от нея главен юрисконсулт към Агенция „Пътна инфраструктура“, преди даване ход на делото в съдебно заседание, е постъпило възражение срещу жалбата, като се претендира нейната неоснователност. Отправена е молба за потвърждаване на издадения санкционен акт като правилен и законосъобразен и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество, същата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 15.03.2024 г., около 09:21 часа, по път II - 18, Л. Г. Т. управлявал моторно превозно средство с четири оси, с две управляеми оси, марка „***”, с рег. №*** (собственост на „***”ЕООД), като се придвижвал в посока от с. *** към с. ***. Той превозвал фракция.

Когато достигнал до участък от пътя, в района на 1- ви км преди разклона за бул.“Цариградско шосе“, превозното му средство било спряно за проверка от служители при Агенция „Пътна инфраструктура” - свидетеля А. М. А. и колегата му М. К. А. - и двамата на длъжност „инспектор“ в Дирекция „Анализ на риска оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ). Те изискали документи на водача. Той представил личната си карта, свидетелството за регистрация част II на МПС и пътен лист с №***15.03.2024 г. В хода на контролната дейност, били извършени измервания с ролетка с идент. №1302/18/ (5 м) и електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел „DWF-RR“ №118844. Било установено, че при измерено разстояние между осите от 1,40 метра, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 31,650 тона при максимално допустимо натоварване на оста 19 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.“В“ от Наредба №11 от 03.07.2011 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата).

Поради това ППС било идентифицирано като тежко. Превишаването на нормата възлизало на 12,650 тона. Констатирайки тези параметри, проверяващите изискали от водача документ, удостоверяващ издадено разрешение за движение на тежко ППС в рамките на специалното ползване на пътищата, по предварително зададен маршрут. Такова обаче не било издадено, поради което и Т. не разполагал с него.

При така установените факти свид. А. преценил, че е извършено административно нарушение и затова съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл. № 0009969/15.03.2024 г. за това, че на същата дата, в посоченото време и на отразеното място, е управлявал горепосоченото ППС без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата (разрешително), издадено от администрацията управляваща пътя (АПИ) на тежко ППС, което да касае маршута на придвижване и установеното тегло. Било отразено, че е нарушена разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”А”, предл.2 от ЗП, вр.чл.7, ал.1, т.5, б.“В“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №11/03.07.2011 г. на МРРБ. Актът бил съставен в присъствието на очевидеца М. А. и на нарушителя. Бил предявен на жалбоподателя, който го подписал без възражения. Била изготвена и разписка от същата дата за връчване на препис от АУАН. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили възражения в писмена форма.

Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно постановление №***/15.04.2024 г. от В.Б.А. – Началник отдел „Контрол на републиканска пътна мрежа” към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на основание чл. 53, ал.1, т.2, предл.2 от ЗП, при цялостно възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на жалбоподателя било наложено 2 административно наказание „Глоба“ в размер на 3500,00 /три хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, предл.2 от ЗП, вр.чл.7, ал.1, т.5, б.“В“, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата).

Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателствени материали: показанията на разпитаните пред съда свидетели А. и А., както и в приобщените по надлежния процесуален ред на чл.283 от НПК писмени доказателства: кантарен билет от измерване №2253/15.03.2024 г., разписка от 15.03.2024 г., копие на талон за регистрация част II на МПС, пътен лист, Заповеди №РД – 11-1145/31.10.2022 г., №РД-11657/20.06.2024 г., №РД-11-246/31.03.2024 г., №РД – 11-247/31.03.2022 г. и №РД-11720/01.06.2023 г. от председателя на управителния съвет на АПИ, обратна разписка за връчване на наказателно постановление, писмен отговор от АПИ, с вх.№78863/06.03.2025 г., с приложено към него копие на кантарен билет и пълномощно за процесуално представителство, писмен отговор от АПИ, с вх.№226670/27.06.2025 г., с приложени към него заявление за проверка, удостоверение за издаване на одобрен тип средство за измерване, списък с разноски.

Съдът от първа инстанция кредитира показанията на свидетелите А. и А., като ги намира за логични, достоверни, обективни, безпротиворечиви относно реда за съставяне на АУАН. При проведения непосредствен разпит двамата споделиха повода за проведената проверка на жалбоподателя и констатираното в нейния ход. Подчертаха, че са установили категорично липсата на издадено разрешение от АПИ за движение в рамките на специалното ползване на пътищата на тежко ППС, с оглед параметрите му, в частност неговата тежест. Посочиха, че изводите си са формирали, след като се се запознали с представените им от водача документи, сред които и такъв, указващ теглото на превозваната фракция. Сравнилиги с получените резултати от измерването с електронна тарирана везна, които не били оспорени от жалбоподателя. Не навеждат противни изводи и копията на свидетелства за съответствие и преминаване през периодичен контрол. Те удостоверяват изправността на ползваните от проверяващите технически средства. Показанията на контролните органи са логични и последователни. Липсата на детайли от обстановката, в която е реализирано и съответно установено нарушението, следва да се отдаде на естеството на изпълняваните от двамата служебни задължения, свързани с ежедневното констатиране на множество идентични нарушения. Същите не са от естество да възпрепятстват доказателствения процес. Принципно е вярно, че АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила. Необходимо е обаче да се подчертае, че в случая показанията на свидетелите не са единственият източник на релевантна информация за фактите, включени в предмета на доказване. За този съдебен състав няма спор, че жалбоподателят е управлявал ППС, попадащо в категорията „тежко ППС“. За него не е имало представено разрешение по установения за това ред за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя - АПИ, касаещо теглото му и маршрута му на движение, по който е спрян за проверка. Този извод еднопосочно се подкрепя от приобщените по делото писмени доказателства, в частност кантарната бележка и пътният лист.

Съдът кредитира резултатите от извършеното измерване на сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС, установено чрез технически средства за измерване. От писмените доказателства се установява, че използваната везна е тип „DFWRR“, с №118844, от четвърти клас на точност, max – 10 000 кг/20 000 кг., с неавтоматично действие. Съгласно чл. 10в ал. 2, т. 1 от Закона за измерванията, със заповед № А – 616/11.09.2018 г. на Председателя на ДАМТН, е определена периодичност на последващите проверки на везни с неавтоматично действие с четвърти клас на точност до 30 тона – една година. От заявление за проверка № 000029-20613/24.04.2023 г. и от метрологичните знаци за премината периодична проверка на техническата изправност на везната, се установява, че устройството, с което е извършено измерването, е преминало последваща проверка на техническата изправност към 24.04.2023 г. От така представените от Български институт по метрология документи се установява изпълнение на нормите на Наредбата за съществените изисквания и оценяване на съответствието на везни с неавтоматично действие.

От приобщените по делото Заповеди на председателя на управителния съвет на АПИ се извежда компетентността на актосъставителя и наказващия орган да упражняват 3 правомощия с оглед императивните норми на ЗАНН и съобразно своята длъжност в административнонаказателното производство.

Писмените доказателства са в синхрон с депозираните свидетелски показания и позволяват правилното изясняване на случая, като анализът на доказателствените материали доведе до еднозначни изводи у съдебния състав.