Решение № 938 от 14.07.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 938 гр. Варна, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Наталия П. Неделчева мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Галина Г. Славова като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско дело № 20223100500512 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 260246 от 10.01.2022 г., депозирана от “Дике 5“ ЕООД, ЕИК: 203717646, чрез адв. Ю.М., срещу Решение № 262945 от 13.12.2021 г., постановено по гр. д. № 3475/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, с което са отхвърлени исковете на жалбоподателя за осъждане на нотариус В. ХР. АП., нотариус с рег. № 244 по описа на НК и район на действие Районен съд - Варна да му заплати сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатена цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 182, том XXI, дело № 4025/2015 г., вх. peг.

№ 9358/1.10.2015 г. на АВ- гр. Добрич за покупко-продажба на нива, трета категория, представляващ имот № 151013, находящ се в землището на с.

Тянево, община Добрич, заплатена от ищеца като купувач, в причинноследствена връзка с нотариално удостоверените пълномощни и декларации от нотариус В. ХР. АП., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на предявяване на иска-12.03.2020 г. /п. к. 11.03.2020 г/. до окончателното - плащане на задължението, както и сумата от 2 133,06 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 11.03.2017 г. до датата на предявяване на иска - 12.03.2020 г. /п. к. 11.03.2020 г/., поради твърдените 1 за извършени от нотариус В.А. нарушения на чл. 25, ал. 3, вр. с чл. 19 ЗННД, свързани с липсата на направени справки в базата данни и фондовете по чл.

19, ал. 2 ЗННД, както и с липсата на проверка дали явилите се пред нея лица са собственици на недвижимите имоти, при извършените от нея нотариални удостоверявания на 11.03.2015 г., а именно: пълномощно с peг. № 111/11.03.2015 г. с удостоверен подпис на лице - упълномощител от името на Р.Ст.П.; пълномощно с peг. № 112/11.03.2015 г. за удостоверяване на съдържанието - упълномощител от името на Р.Ст.П., пълномощно с peг. № 111/11.03.2015 г. за удостоверяване на подпис на лице - упълномощител от името на Г.А.П.; пълномощно с peг. № 112/11.03.2015 г. за удостоверяване на съдържанието - упълномощител от името на Г.А.П.; декларации по чл. 25, т. 8 ЗННД от името на Р.Ст.П. и Г.А.П.; декларации по чл. 264 ДОПК от името на Р.Ст.П. и Г.А.П., на основание чл. 73, ал. 1 ЗННД, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В депозираната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради постановяването му при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че исковата молба е депозирана на 11.03.2020 г., съобразно представената товарителница, поради което намира за неправилен извода на съда за погасяване на вземането по давност с изтичане на общата петгодишна погасителна давност. Сочи, че съдът не се е съобразил с формираната сила на пресъдено нещо по гр. д. № 3615/2015 г. на Районен съд - Добрич, в което са установени нарушенията по ЗННД, извършени от нотариус В.А. във връзка с нотариалните удостоверявани на 2 бр. пълномощни и 4 бр. декларации. Намира, че от представените съдебни актове е установено настъпването на вреди, които са в причинно-следствена връзка с прогласените за нищожни нотариални удостоверявания. За необоснован намира извода на съда, че „Дике 5“ ЕООД би могло да продължи да се легитимира въз основа на титула си за собственост. Моли за отмяна на решението. Претендира заплащането на разноски.

В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на нотариус В. ХР. АП., чрез адв. Е.Е. и адв. Г.П.. В същия се излагат доводи за неоснователността на жалбата. Сочат, че на основание чл. 298, ал. 1 ГПК силата на пресъдено нещо се разпростира между страните по спора, поради което намира, че решението, постановено по гр. д. № 3615/2015 г. по описа на Районен съд-Добрич не установява съществуването на процесното вземане.

Сочат, че в първоинстанционното производство не е заявено оплакване по повод твърдяното признание на ответника, направено в друго производство.

Позовавайки на съдебна практика намират, че дори да е налице такова признание на неизгоден факт, сторено в друго производство, то същото представлява извънсъдебно признание, което следва да бъде съобразено с останалия събран доказателствен материал. Сочат, че ако извънсъдебното признание е доказано, то може да бъде взето предвид от съда при разрешаване на спора. Считат за недоказано твърдяното извънсъдебно 2 признание. Сочат, че в производството не са доказани нарушения на ЗННД, ГПК и ЗЗД по повод на нотариалните удостоверявания, поради което намират за правилен извода на съда за липсата на елемент от фактическия състав на иска, а именно: наличието на причинно-следствена връзка между сочените действия и настъпилата вреда. Намират, че прогласената за нищожна упълномощителна сделка не доказва наличие на причинно-следствена връзка.

Молят за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на третото лице – помагач на страна на въззиваемия – ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“.

Във връзка с доказателствените искания на страните е постановено определение № 1870 от 18.05.2022 г. по делото.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си представител адв. М., поддържа въззивната жалба. Моли за отмяна на атакуваното решение и уважаване на исковете. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна.

Въззиваемата, редовно призована за същото съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. П. и адв. Е.. В о. с. з., както и в писмена защита, моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страна на въззиваемата, не се явява, представлява се от адв. Д.. Моли за потвърждаване на решението.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството по гр. д. № 3475/2020 г. по описа на РС-Варна /след уточненията/, е образувано по предявени искове от “Дике 5“ ЕООД за осъждане на нотариус В. ХР. АП., нотариус с рег. № 244 по описа на НК и район на действие Районен съд - Варна да му заплати сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатена цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 182, том XXI, дело № 4025/2015 г., вх. peг. № 9358/1.10.2015 г. на АВ-гр. Добрич за покупко-продажба на нива, трета категория, представляващ имот № 151013, находящ се в землището на с.

Тянево, община Добрич, заплатена от ищеца като купувач, в причинноследствена връзка с нотариално удостоверените пълномощни и декларации от нотариус В. ХР. АП., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на предявяване на иска-12.03.2020 г. /п. к. 11.03.2020 г./ до окончателното - плащане на задължението, както и сумата от 2133,06 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 11.03.2017 г. до датата на предявяване на иска - 12.03.2020 г. /п. к. 11.03.2020 г./, поради твърдените 3 за извършени от нотариус В.А. нарушения на чл. 25, ал. 3, вр. с чл. 19 ЗННД, свързани с липсата на направени справки в базата данни и фондовете по чл.

19, ал. 2 ЗННД, както и с липсата на проверка дали явилите се пред нея лица са собственици на недвижимите имоти, при извършените от нея нотариални удостоверявания на 11.03.2015 г., а именно: пълномощно с peг. № 111/11.03.2015 г. с удостоверен подпис на лице - упълномощител от името на Р.Ст.П.; пълномощно с peг. № 112/11.03.2015 г. за удостоверяване на съдържанието - упълномощител от името на Р.Ст.П., пълномощно с peг. № 111/11.03.2015 г. за удостоверяване на подпис на лице - упълномощител от името на Г.А.П.; пълномощно с peг. № 112/11.03.2015 г. за удостоверяване на съдържанието - упълномощител от името на Г.А.П.; декларации по чл. 25, т. 8 ЗННД от името на Р.Ст.П. и Г.А.П.; декларации по чл. 264 ДОПК от името на Р.Ст.П. и Г.А.П., на основание чл. 73, ал. 1 ЗННД, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба и уточненията към нея се твърди, че ищецът по силата на нотариален акт № 182, том XXI, дело № 4025/2015 г. е закупил земеделска земя – трета категория, с площ от 38,998 дка, съставляваща ПИ № 15103, находяща се в землището на с. Тянево, община Добрич за сумата от 7000 лева. Сочи, че две седмици след разпоредителната сделка узнал за предявени искове срещу него от Р. и Г. П. по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, чл. 26, ал. 2 ЗЗД и чл. 108 ЗС. Излага доводи, че с влязло в сила решение по гр. д. № 3615/2015 г. по описа на Районен съд – Добрич са уважени горните искове, като е прието, че са налице пороци при упълномощаването, доколкото ищците не са се явили пред нотариус А., за да подпишат двата броя пълномощни от 11.03.2015 г., както и декларациите по чл. 25, ал. 8 ЗННД и по чл. 264 ДОПК, послужили за последващата разпоредителна сделка, извършена от пълномощника Б.Д.Н.. Посочва, че въз основа на съдебното решение е издаден изпълнителен лист и е започнало принудително изпълнение. Твърди, че са образувани досъдебни производства за осъществена измама, които са били прекратявани или спирани, доколкото е неизвестен извършителят на престъплението. Излага доводи, че в производството по гр. д. № 3615/2015 г. по описа на Районен съд – Добрич е била привлечена като трето лице-помагач на страната на „Дике 5“ ЕООД – нотариус В.А.. Сочи, че при сравнение на положените подписи на явилите се лица с тези в от данните на подписи в БДС е трябвало да направи впечатление на нотариус А. наличието на различие в същите. Счита, че е налице причинно-следствена връзка между виновното поведение на ответника по повод на нотариалните действия по упълномощаването, както и имуществените вреди, представляващи продажната цена по последващата разпоредителна сделка. Претендира заплащането на законна лихва върху главницата от 7 000 лева от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и обезщетение в размер на законната лихва за забава от 2 133.06 лева за периода от 11.03.2017 г. до датата на предявяване на иска.

В уточнителна молба от 27.05.2020 г. ищцовото дружество е посочило, 4 че нарушенията, които е извършила нотариус А. са по раздел II от ЗННД, които са установени с влязлото в сила решение по гр. д. № 3615/2015 г. по описа на Районен съд – Добрич. С друга молба от 11.06.2020 г. е уточнено, че нотариалните удостоверявания не са били извършени законосъобразно, следствие, на което се стигнало до изготвянето на неистински пълномощни и декларации. С уточнение от 23.12.2020 г. е посочено, че виновното неизпълнение на задължения на нотариус А. се състои в липсата на извършване на справка в базата данни на подписите от БДС към МВР, за да се увери дали лицата представляващи се за Р. и Г. П., съответстват на индивидуализиращите данни на същите по снимки, подписи и номера на личните карти и други в базата данни. Към същата отново е приложена и товарителницата към исковата молба с дата от 11.03.2020 г.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на нотариус В.А.. В същия се излагат доводи за недопустимост, поради обстоятелството, че ищецът може да се удовлетвори от застрахователя по задължителната застраховка „Професионална отговорност“ за вреди, настъпили при изпълнение на служебните задължения на нотариуса. По повод на акцесорния иск за заплащане на сумата от 2133.06 лева, счита, че и в тази част производството е недопустимо поради липсата на правен интерес от насочването на иска спрямо нотариуса. В условията на евентуалност, излага доводи и за неоснователността на исковете, като оспорва същите по основание и размер. Оспорва наличието на осъществено виновно поведение от страна нотариуса, както и наличието на причинноследствена връзка с вредите, които са настъпили на един много по-късен етап от упълномощаването. Сочи, че доколкото ищцовото дружество е получавало доходи от аренда на закупения имот, то нотариус не се явява длъжник по претенциите. Оспорва и дължимостта на акцесорния иск, доколкото липсва покана за заплащане на задължението. Твърди, че е спазила изискванията на чл. 590, вр. с чл. 580 ГПК. Сочи, че при извършените нотариални удостоверявания не установяват конкретни нарушения на чл. 25 ЗННД и глава 54 от ГПК, които да водят до нищожност на нотариалното удостоверяване. Счита, че решението по гр. д. № 3615/2015 г. по описа на Районен съд – Добрич не формира сила на пресъдено нещо относно конкретните основания за прогласяване на нищожността на разпоредителната сделка. Излага доводи, че мотивите на решението по горепосоченото дело не формират сила на пресъдено нещо по отношение на нотариус В.А.. Счита, че доколкото липсва обективният елемент – наличието на противоправно действие или бездействие, то не би могло да се изследва наличието на субективния такъв. Моли за отхвърляне на исковете. Прави искане за привличане на трето лице-помагач на страна на ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“.