Определение № 1237 от 26.05.2022, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1237 гр. Бургас, 26.05.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Йорданка Г. Майска

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно гражданско дело № 20222100500586 по описа за 2022 година Производството по делото е образувано по повод частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №49, блок 53Е, вх.В, чрез юрисконсулт Радина Илиева, против Разпореждане № 3962 от 31.03.2022 г., постановено по ч.гр.д. №2003/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта, с която съдът е отхвърлил заявлението с правно основание чл.410 от ГПК на „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение против длъжника Д. В. СТ. ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. „Л., бл.

**, вх. *, ет. *, за заплащане на сумата от 36,08 лв. – договорна лихва за периода 01.09.2019 г. – 01.03.2020 г.; обезщетение за забавено плащане за периода от 02.09.2019г. – 01.03.2020 г. – в размер на 44,27 лева /от датата на изпадането на длъжника в забава/, мораторна лихва за периода от 01.03.2020г.

/датата на изтичане на погасителния план/ до 29.03.2022г. – подаване на заявлението в размер на 101,06 лева.

Недоволство от така постановеното разпореждане изразява частният жалбоподател, който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да го отмени и върне делото на БРС за издаване на заповед за изпълнение. Излага съображения.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

1

Производството по делото пред БРС е образувано по заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 против Д. В. СТ. ЕГН **********, за сумата от общо 751,95 лева, включваща неплатена главница от 300 лева, договорно възнаграждение от 36,08 лева, възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ от 90 лева, неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 150 лева, неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането от 30 лева, ведно с дължимата мораторна и законна лихви. Със Заповед № 1086 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК районният съд е разпоредил длъжникът да заплати на частния жалбоподател сумата от 300 лева – неплатена главница, дължима по договор за потребителски кредит №30038732004 от 13.08.2019 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 30.03.2022 г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 29,91 лева, в т.ч.

– разноски за държавна такса 9,97 лева и 19,94 лева – юрисконсултско възнаграждение, като с обжалваното разпореждане е отхвърлил останалите претендирани суми, по отношение на част от които е подадената частна жалба.

Пред настоящата инстанция се претендира сумата от 36,08 лева – договорна лихва, както и законна лихва от 101,06 лева, дължима от 01.03.2020 г. до 29.03.2022 г. и лихва за забава в размер на 44,27 лева от 02.09.2019 г. до 01.03.2020 г. Не се претендира отказаната сума за възнаграждение за закупените услуги „Фаст“ и „Флекси“.

За да постанови отказа си за присъждане на договорна лихва в размер на 36,08 лева, както и мораторна лихва в общ размер от 145,87 лева, районният съд е счел, че искането е нищожно на основание чл.22 във вр. с чл.11 ал.1, т.10 и чл.10а, във вр. с чл.19 ал.1 – 4 и чл.21 от ЗПК, като не е ясно как е формиран ГПР. Отделно от това клаузите за заплащане на тези суми са нищожни на основание чл.19 ал.5 от ЗПК, тъй като в ГПР не са включени всички разходи – възнаграждение за услуги „Фаст“ и „Флекси“, с добавянето на които суми размерът му става по-висок от предвидения в ал.4 на същата разпоредба размер, а по отношение на договорната лихва – на основание чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави, като в крайна сметка е счел, че се дължи само чистата стойност по кредита на основание чл.23 от ЗПК.

2

Районният съд правилно е приел приложимия закон – ЗПК и съгласно чл.411 ал.2 т.2 от ГПК е извършил служебно проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави. В нормата на чл.10а ал.1 от ЗПК кредиторът може да получава такси и комисионни за предоставяне на потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора, но съгласно ал.4 видът, размера и действието за които ще се събират такси следва да бъде точно и ясно определен в договора, като ал.2 забранява събиране на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояване и управление на кредита. В този смисъл съдът правилно е отхвърлил искането за присъждане на суми за допълнителна услуга „Фаст“. По отношение на допълнителната услуга с наименование „Флекси“, предвиждаща възнаграждение за предложен гъвкав погасителен план, е налице противоречие с добрите нрави.

Що се отнася до конкретно посочените в частната жалба оплаквания, касаещи неприсъждане на договорна лихва от 36,08 лева, както и законна лихва от 101,06 лева, дължима от 01.03.2020 г. до 29.03.2022 г. и лихва за забава в размер на 44,27 лева от 02.09.2019 г. до 01.03.2020 г., настоящата инстанция намира, че тези суми са отказани неоснователно. По отношение на уговорената възнаградителна лихва, същата е дължима, тъй като предлагания от кредитора кредит е свързан с дейността му като търговец по занятие и в този смисъл е спазена разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, предвиждаща, че „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в лева и валута, определена с постановление на МС на РБ.“ За да възприеме като законов критерии ГПР, законодателят е отчел, че размерът на възнаградителната лихва за предоставяне на средства на потребител, може да надхвърли пределно определения размер и увеличи кредитната тежест за кредитополучателя прибавяйки допълните разходи като такси, комисионни и други разноски. Поради тази причина е определен максимален размер на база законната лихва определена по реда на чл.86 ал.2 от ЗЗД и затова ГПР не следва да надвишава посочения в закона размер от 50%. В случая такова надвишаване липсва. От друга страна, договорната лихва представлява цената на отпуснатия кредит и търговецът не може да бъде лишен от тази му печалба, но в допустимите от закона размери. Над този размер се възприема, че е налице накърняване на добрите нрави, водещо до нищожност на клаузата за размера на договореното под формата на лихва възнаграждение на 3 кредитора. В настоящия случай предмет на обсъждане е договорна клауза на договор за кредит, предлаган от търговец по занятие, поради което правилата за поведение на субектите в правоотношението са предмет на уреждане от специален закон, в случая Законът за потребителския кредит. В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира, че приложението на ЗПК е задължително и уредените от него правила са приложими по сключените договори за кредит. Цитираният законов текст цели избягване възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна. В това производство съдът следва да прецени дали определения размер на ГПР – до 50% е спазен или е налице противоречие с морала и добрите нрави при надвишаването му. Максималният размер на ГПР не може да надвишава 50% и това в случая е спазено, поради което изложеното от районният съд за нищожност на договорената възнаградителна лихва се явява неоснователно.

Същото се отнася и за претенцията за обезщетение за забавено плащане от общо 145,87 лв., включващо претендираната мораторна лихва от 44,27 лв. за периода от 02.09.2019 г. – 01.03.2020 г., както и лихва за забава в размер на 101,06 лв. за периода от 01.03.2020 г. до 29.03.2022 г. В този смисъл настоящата съдебна инстанция намира изводът на районния съд за недействителност на клаузата за договорната /възнаградителна/ лихва за неправилен, което налага посочените по-горе суми да бъдат присъдени на частния жалбоподател.

С оглед резултата по делото на частния жалбоподател се дължат сумите от 50 лева – за юрисконсултско възнаграждение и 15 лева за подадената частна жалба пред въззивния съд, както и сумата от 101,48 лева – разноски по делото пред заповедния съд, като делото следва да се върне на БРС за издаване на заповед за изпълнение.

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА Разпореждане № 3962 от 31.03.2022 г., постановено по ч.гр.д. №2003/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, в частта, с която съдът е отхвърлил заявлението с правно основание чл.410 от ГПК на „Профи Кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение против длъжника Д. В. СТ. ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. „Л., бл. **, вх. *, ет. *, за 4 заплащане на сумата от 36,08 лв. – договорна лихва за периода от 01.09.2019 г. – 01.03.2020 г.; обезщетение за забавено плащане за периода от 02.09.2019г.

– 01.03.2020 г. – в размер на 44,27 лева /от датата на изпадането на длъжника в забава/, мораторна лихва за периода от 01.03.2020г. /датата на изтичане на погасителния план/ до 29.03.2022г. – подаване на заявлението в размер на 101,06 лева, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДЛЪЖНИКЪТ Д. В. СТ. ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. „Л., бл. **, вх.

*, ет. *, ДА ЗАПЛАТИ на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ №49, блок 53Е, вх.В, сумата от 36,08 лв. – договорна лихва за периода от 01.09.2019 г. – 01.03.2020 г.; обезщетение за забавено плащане за периода от 02.09.2019г. – 01.03.2020 г. в размер на 44,27 лева /от датата на изпадането на длъжника в забава/, мораторна лихва за периода от 01.03.2020г. /датата на изтичане на погасителния план/ до 29.03.2022г. – датата на подаване на заявлението, в размер на 101,06 лева, разноски пред БРС в размер на 101,48 лева, както и сумата от 65 лева – направени разноски пред Окръжен съд – Бургас.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Бургас за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5