Решение № 368 от 11.10.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. Плевен, 10.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря МИХАЕЛА ИВ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно гражданско дело № 20234400500458 по описа за 2023 година

ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от адв. Р. М. като процесуален представител на Г. Б. Д. и В. В.

Д. срещу Решение № 660/ 10. 05. 2023 г. по гр. д. №6605/ 2022 г. по описа на РС- Плевен в частта, в която е допусната съдебна делба на ЖИЛИЩНА СГРАДА, ЛЯТНА КУХНЯ, ГАРАЖ и ПОЛУМАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА, построени в общинско дворно място, УПИ І, в стр. кв. 30 по плана на село ***.

Въззивните жалбоподатели твърдят, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд в обжалваната част като неправилно и незаконосъобразно, като не бъдат допуснати до делба сградите, които подробно са описани във въззивната жалба или да бъде допусната до съдебна делба само жилищната сграда.

Въззиваемата страна Е. П. С. е изразила становище чрез адв. В. К., че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като бъдат присъдени разноски по делото.

Въззиваемата страна Т. Т. Т. не е изразила становище по въззивната жалба.

1

ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

С обжалваното решение районният съд въз основа на доказателствата по делото е допуснал на основание чл. 341 ГПК да се извърши съдебна делба между Е. П. С. с ЕГН***, Г. Б. Д. с ЕГН**********, В. В. Д. с ЕГН********** и Т. Т. Т. с ЕГН********** върху недвижим имот представляващ полумасивна жилищна сграда, лятна кухня, гараж и полумасивна стопанска сграда, построени в УПИ, находящ се в с. ***, ул.***, с площ от 950 кв. кв. м., представляващ УПИ І в кв. 30 по плана на селото и 13 имота земеделски земи, подробно описани в цитираното съдебно решение.Съдът е постатовил от допуснатите до съдебна делба имоти да се образуват 6 равни дяла, от които три дяла за Е. С., и по един дял за Г. Д., В. Д. и Т. Т. и е допуснал съдебно- техническа експертиза за оценка на допуснатите до делба имоти и тяхната поделяемост.

Предмет на въззивно обжалване е допуснатия до съдебна делба недвижим имот в с. ***, ул.

***, за който недвижим имот въззивниците твърдят, че е придобит по давност от техния наследодател В. Д., който е законен наследник ( син) на общия наследодател на страните в производството П. Д. В..

За да постанови решението си районният съд в мотивите въз основа на събраните по делото доказателства е приел, че от показанията на всички свидетели ( и от тези на ищцовата страна) се установява, че в един достатъчно дълъг период от време- още преди изчезването на П. Д. В., неговият син В. П. Д. се е грижел за него и двора, а след изчезването на своя баща В. е заживял на села и се е грижел за имота и отглежданите домашни животни. Съдът е приел за установено, че от 2011 г. В. П. е променил и адресната си регистрация по настоящ адрес, като е декларирал такъв в с. ***, ул.***. Същевременно от показанията на свидетелите се установява, че отношенията между ищцата и нейния брат (В. П. Д.) преди да почине са били много добри, събирали са се заедно в имота по различни поводи, дори ищцата е давала пари получаваната рента на своя брат за лечение на една от дъщерите му.

За да установи налице ли е изтекла придобивна давност в полза на В. П. Д., съответно на въззивниците, районният съд се е позовал на цитирана в решението съдебна практика ( съдебно решение № 635/ 25. 10. 2010 г. по гр. д. № 1405/ 2009 г. на ВКС, І г. о.; решение № 6/ 22. 01. 2010 г. по гр. д. № 2760/ 2008 г. на ВКС, ІІ г. о. ) затова, че освен намерението да свои имота , следва съсобственикът да отблъсне намеренията на останалите съсобственици да владеят имота, да осъществят фактическата си власт върху имота и че промяната на намерението и своенето на частите и на останалите следва да е демонстрирано недвусмислено. Съдът въз основа на доказателствата е приел, че В. Д., съответно неговите наследници след неговата смърт са живели в процесния имот в достатъчно дълъг период от време, упражнявали са фактическа власт върху имота, но това не мож е да се приеме, като демонстрация по отношение на другия съсобственик на имота като демонстрация за 2 намерение имотът да се владее като свой изцяло. Цитирано е ТР № 1/ 2012 на ВКС, ОСГК, съгласно което за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия следва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите съсобственици. Въз основа на цитираната съдебна практика първоинстанционният съд е приел, че въззивниците не са успели да проведат успешно доказване, че техният наследодател В. П. Д. и те след неговата смърт през 2021 г. са извършили действия, с които са обективирали по отношение на другия сънаследник – Е. С. намерението си да придобият частите й за себе си, като са отблъснали владението. Въз основа на тези изводи районният съд е приел, че процесният недвижим имот е съсобствен и следва да бъде допуснат до съдебна делба.

Въззивният съд изцяло възприема изложените мотиви в обжалваното решение, като счита, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. От събраните по делото писмени и гласни доказателства става ясно, че наследодателят на въззивниците и син на общия наследодател е живял в имота до смъртта на баща си, като се е грижел за него, а след неговата смърт е продължи л да живее в имота, като е променил адресната си регистрация, плащал е данъци за имота и се е грижел за имота.

От показанията на свидетелите става ясно, че имотът е посещаван от дъщерята на общия наследодател и сестра на В. П. Д. преди смъртта на общия наследодател и след това, като е преспивала в имота, била е в добри отношения с брат си, често са се събирали в имота и същата през лятото е работела в градината на имота. Въз основа на тези доказателства се установява, че наследодателят на въззивниците В. П. Д. и те самите след неговата смърт са владеели имота за продължителен период от време, нож не се установява, че имотът е владян от тях изцяло като собствен, за да се приеме, че е налице придобивна давност в полза на въззивниците. От показанията на свидетелите става ясно, че имотът е ползван и от другия съсобственик Е. С., като нейния брат и неговите наследници не са се противопоставяли на нейните посещения по какъвто и да е начин, не е налице демонстрация на владеене като свой на целия недвижим имот и липсват каквито и да са доказателства, че Енвгения С. е била ограничавана от брат си и неговите наследници в посещения в имота и ползването му.

Следователно въз основа на доказателствата по делото не се установява по безспорен начин, че В. П. Д. и неговите наследници са владяли изцяло имота като свой собствен без да им бъде оспорено това владение от другия съсобственик за 10 годишен срок, което би обосновало изтекла придобивна давност в тяхна полза. От гласните доказателства се установява, че другият съсобственик Е. С., макар и не толкова активно, е ползвала имота съобразно своите идеални части и по този начин по отношение на В. П. Д. не е могъл да изтече давностният срок за придобиване на имота само от него и неговите наследници.

3

Безспорно от доказателствата по делото се установява, че процесният имот е съсобствен, поради което следва да бъде допуснат до съдебна делба.

Като и достигнал до същите фактически и правни изводи, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение в обжалваната му част и същото следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК въззивниците следва да заплатят на въззиваемата страна Е. П. С. направените по делото разноски във въззивната инстанция в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, пр. 1 и чл. 272 ГПК, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 660/ 10. 05. 2023 г. по гр. д. №6605/ 2022 г. по описа на РС- Плевен в ЧАСТТА, в която е допусната съдебна делба между Е. П. С. с ЕГН***, Г. Б. Д. с ЕГН**********, В. В. Д. с ЕГН********** и Т.

Т. Т. с ЕГН********** на ЖИЛИЩНА СГРАДА, ЛЯТНА КУХНЯ, ГАРАЖ и ПОЛУМАСИВНА СТОПАНСКА СГРАДА, построени в общинско дворно място, УПИ І, в стр. кв. 30 по плана на село ***.

РЕШЕНИЕ № 660/ 10. 05. 2023 г. по гр. д. №6605/ 2022 г. по описа на РС- Плевен в останалата част е влязло в сила като необжалвано.

ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК Г. Б. Д. с ЕГН**********, В. В. Д. с ЕГН********** солидарно да заплатят на Е. П. С. с ЕГН*** направените деловодни разноски във въззивната инстанция в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4