Решение № 254 от 13.07.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Кюстендил, 12.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседА.е на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Йорданка Хр. Неделчева като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20231500500033 по описа за 2023 година

Производство по чл. 258 и сл.ГПК.

С решение от 12.05.2022г. постановено по гр.д.№714/2021г.

Кюстендилският районен съд се е произнесъл по искова претенция за заплащане на обезщетение за извършени подобрения в недвижим имот, като Г. Н. Й., ЕГН ******** с адрес гр.Б., ул. ******** № ** , общ. Б, обл. К. е осъден да заплати на Д. Р. Т., ЕГН ********** сума в размер на 3900.00 лева, представляваща половината от сумата, с която се е увеличила стойността на масивна жилищна сграда, състояща се от мазе и жилищен етаж , включващ три стаи и кухня, построена по отстъпено право на строеж в дворно място, образуващо Общински парцел №ІІІ( трети/, попадащ в кв.19 по плана на с.Б., общ.Б., утвърден със Заповед №192/20.01.1954г. с урегулирано пространство за парцела 550.00 кв.м., вследствие извършени от ищцата подобрения, ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба на 12.04.2021г. до окончателното плащане, като за разликата над 3900.00 лева до пълния предявен размер от 5000.00 лева, искът е отхвърлен, като неоснователен.

1

С посоченото решение И.н Н. Б. е осъдена да заплати на Д. Р. Т., същата сума на същото основА.е.

Оставено е без уважение, като неоснователно направеното от И. Н. Б., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Д., ул. ******* № ***, общ. Д. срещу Г.

Н. Й., ЕГН **********, с адрес с.Б. , ул. ****** № ** и И. Н. Б., ЕГН ********** искане по чл.74, ал.2 вр. с чл.72, ал.3 от ЗС за постановяване право на задържане върху гореописА.я недвижим имот до заплащане на подобпренията .

На основА.е чл.78, ал.1 ГПК Г. Н. Й. и И. Н. Б. са осъдени да заплатят на Д. Р. Т., сума 1801.80 лв, сторени разноски ,съразмерно с уважената част оиска.

На основА.е чл.78, ал.3 ГПК Д. Р. Т., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Г. Н. Й., ЕГН ********** разноски за производството възлизащи на 180.40 лв.

Решението е връчено на стрА.те. В законоустановения срок по делото е постъпила въззивна жалба от И. Н. Б.,ЕГН **********, действаща чрез особения си представител адв.И. К. – АК Кюстендил, адрес на кантората гр.

Д., ул. ****** № **, ет. ** .В подадената жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение – поради неправилно приложение на нормите на чл.74, ал.1, чл.68 ЗС и чл.110 ЗЗД, едностранчиво и превратно тълкуване на събрА.те по делото доказателства и необоснованост на решаващите изводи на съда, за присъждане на суми, за извършените от въззИ.емата подобрения в качеството й на владелец на сънаследствeния с ответниците имот.Становището си въззивницата основават на обстоятелствата, че ищцата не е доказала качеството си на „владелец“, както добросъвестен, така и недобросъвестен.Във връзка с това са посочени показА.ята на свид.В. Д. и Д. С., които знаят, че ищцата е ползвала имота, но не знаят на какво основА.е се е настА.ла в същия с двете си деца, въпреки което съдът е приел, че щом са извършени подобрения, то те са направени от ищцата, в качеството на „недобросъвестен владелец“, обосновало неправилен извод, че има право на обезщетение за извършените подобрения, като са игнорирА. показА.ята на свид.И. Б. и С. Б..Въз основа показА.ята на свидетелите се сочат за доказА. следните обстоятелства – В. Б. и Х. В. – баща на децата и партньор, на Т., били в приятелски взаимоотношения, като 2 именно поради тази приятелска уговорка ищцата заедно с децата е настанена да ползва временно имотът на ответниците.Уговорките между стрА.те са били за „ временно ползване“, което представлява“държане“, но не и „Владение“, каквото не е доказано да е било проявено, явно демонстрирано и доведено до знА.е на собствениците, които дори не са знаели за извършените подобрения.Сочи се обстоятелството, че жалбоподателката И. Б. живее от 20 години в САЩ и много рядко се връща в страната, като на основА.е ППВС №6/1974г., право на обезщетение за извършени подобрения в чужд имот по чл.72 и чл.74 ЗС има само владелецът не и ползвателят, какъвто е ищцата.Разгледана и като иск по чл.59 ЗЗД според въззивницата претенцията е неоснователна, тъй като от събрА.те по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че финансовите средства за извършване на СМР в сънаследствения на ответниците имот, са излезли от патримониума на трето лице , Х.В. - баща на децата, партньор на въззинаемата, към онзи момент, а не от патримониума на Т., т.е тя не се е обеднила по никакъв начин , тъй като вложените финансови средства и подобренията не са нейни.Наред с изложените доводи се прави възражения за неоснователност на иска, поради неправилно приложение на нормата на чл.110 ЗЗД.Въззивницата твърди, че вземането е погасено по давност.С оглед на събрА.те свидетелски показА.я и признА.ята на ищцата, за времето на извършване на подобренията 20142015г. и факта, че исковата молба е подадена на 12.04.2021г. се възразява, че всички вземА.я за главница и лихви са погасени поради изтичане на давностния срок, поради което исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

Въззивна жалба срещу постановеното решение е подадена и от Г. Н. Й., ЕГН **********, с адрес с.Б., общ.Б. , ул. ****** № ** чрез адв.Г. М..Прави искане за отмяна на обжалвА.я съдебен акт, като противоречащ на материално-правни разпоредби чл.68, ал.2 ЗС и чл.74, ал.1 ЗС, необоснованост на събрА.те по делото доказателства и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при преценка на доказателствата – чл.235, ал.2 ГПК и отхвърляне на иска.Изводът за дължимост на сумите според жалбоподателя не кореспондира със събрА.те доказателства – показА.я на свидетели, признА.я за неизгодни за нея факти в исковата молба – ползване на къща в с.Б. за времето 2014/2015г. , в която тя е била настанена заедно с двете си деца по силата на приятелска уговорка 3 между техния баща – покойния и партньор Х.В. и съпругът на ответницата И.

Б. – В. Б. , изключващо действието на презумцията по чл.68, ал.2 ЗС.Предвид установената фактическа власт, в качеството на ползувател колкото време и да продължи и каквото и да е субективното отношение, според жалбоподателя, собствеността не може да бъде придобита на основА.е давностно владение.Жалбоподателят счита, че по делото не е доказано демонстративно отричане правата на собствениците и промяна в намерението, за да се упражнява факткическа власт за себе си.Промяна в намерението за своене на имота (interversio possessionis ) и тази промяна да е достигнала до собствениците, както се приема в решения на ВКС, както следва: №112 от 07.08.2019г. по гр.д.№3065/2018г., №41 от 26.02.2016г. по гр.д.№4951/2015г, решение №41 от 26.02.2016г. по гр.д.№4951/2015г. на Върховния касационен съд.Невъзможността да се ползва от разпоредбите на чл.74, ал.1 ЗС поставя според жалбоподателя, въпроса за квалификацията на иска по чл.59, ал.1 ЗЗД , който също не е доказан поради липса на доказателства за обогатяване на ответниците за нейна сметка, доколкото описА.те в исковата молба подобрения били заплатени от трето лице Х.В. – баща на децата й и тя не твърди, че за нейна сметка е финансирала същите.

Сочи се и съдебна практика – решение №50 от 10.07.2017г. по гр.д.

№3675/2016г. на Върховния касационен съд.Ответникът счита, че той не дължи заедно с ищцата разноски, за възнаграждение за особения представител на ответницата Б., поради недължимост от този ответник на разхода й за процесуално представителство. Нови доказателства стрА.те не сочат.

Препис от жалбата е връчен на ищцовата, насрещна страна.В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от Д. Р. Т., ЕГН ********** чрез адв.А. В. – КАК, с адрес на кантората гр.С. , бул.

********* № **, ап. ***, тел.**********.В отговора е противопоставено становище за обоснован, правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден с присъждане на разноски за производството.Развита е теза, че след като ищцата е упражнявала фактическа власт върху имота, е имала намерение да го свои, за които свидетелстват извършени строително – ремонтни дейности, живяла е в къщата заедно с децата си, необезпокоявана, до момента в който принудително е отстранена от ответника Г. Й..Подобрения на значителна 4 стойност според ответника свидетелстват сигурно за намерение за своене, а подобренията са доказА. с показА.ята на свидетели, които са вътрешно непротиворечиви, логични и последователни.Друг аргумент в подкрепа на становището си, ответникът намира във факта, че несъгласие от ответниците не е било изразено.Въз основа на събрА.те по делото доказателства ответната страна прави извод за извършени подобрения,със знА.ето и без противопоставянето на ответниците, от Т. с лични средства, довело до тяхното обогатяване.Сочи се заключението на вещото лице, с което се установява стойността на извършените подобрения за сума 7800.00 лв.Във връзка с възражението за погасяване на вземането поради изтекла давност се сочи т.13 от Постановление №6/27.12.1974г. по гр.д. №9/74г. , Пленум на ВС според което погасителната давност за вземането на добросъвестния или недобросъвестен владелец за подобрения в чужд имот започва да тече от момента на прекъсване на владението, от момента на превръщането му в държане със съгласието на собственика или от момента, когато то бъде смутено от собственика на имота.В съответствие с изложеното е искане за потвърждаване на решението, като правилно и

3 законосъобразно.Претендират се разноски.

Д. Р. Т. е подала и частна жалба с вх. №261436/28.09.2022г. срещу определение от 01.07.2022г. по гр.д.№714/2021г. В жалбата се твърди неправилност на определението, неправилно определени разноски при сборуване от първостепенния съд, който е допълнител решението си, присъждайки сумата 1446.40 лв.Жалбоподателката счита, че дължима и е сума 2222.00 лв и прави разбор въз основа на цената на предявените искове, уважения размер и присъдените въз основа на това деловодни разноски.Посочени са и размерите на присъдените разноски – адв.възн-е 850.00 лв, 830.00 лв. внесено възнаграждение за особен пр-л, 200.00 лв депозит за вещо лице по назначена СТЕ и 430.00 лв. държавни такси и е отбелязано, че техният сбор възлиза именно на претендираната от нея сума 2280.00 лв.Сочат се дължими суми, както следва от Г. Й. – 696.00 лв, а не 577.00.И. Б. – 1526.00 лв, а не 889.20 лв.

В срок отговор по постъпилата частна жалба е депозирал ответника Г.

Й., чрез адв.Г. М..С отговора е направено искане за потвърждаване на обжалваното определение от 01.07.2022г., отрича твърдяната аритметична грешка при изчисляване размера на дължимите разноски.Предвид разделната 5 отговорност на двамата ответници и частично уважаване на претенцията срещу Й. за сумата 3900.00 лв, при намаляване на адв.възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 ГПК присъдената сума 577.20 лева е определена като именно дължимата.

Нови доказателства стрА.те не сочат.

Жалбите са допустими,подадени в срок от надлежни стрА. в процеса и насочени срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

На основА.е чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е огрА.чен от посоченото в жалбата.

Доколкото спорът във въззивното производство е концентриран до преценка на обстоятелството извършени ли са подобрения, кога са извършени подобренията, упражняваната фактическа власт в коя от хипотезите на чл.68, ал.1 ЗС попада и погасено ли е вземането поради изтекла давност, с оглед на събрА.те в първоинстанционното производство доказателства съдът приема за установено следното:

В исковата молба ищцата твърди, че през 2014/2015г. когато е съжителствала с покойния Х. В. В., от когото има две деца той се бил договорил с И. Б. – собственик на жилищна сграда, намираща се в с.Б., общ.Б., ул.“****** №** ; - дворно място и стара къща в лошо състояние, негодна за живеене този имот да и бъде продаден.Била отремонтирана 1 стая след което ищцата се преместила да живее в сградата.