Решение № 491 от 23.05.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 491 гр. Бургас, 23.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно гражданско дело № 20222100500516 по описа за 2022 година Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивната жалба на процесуалния представител на В.А.З. от гр. *** –ответник по гр.д. № 8336/2021 год. по описа на Бургаския районен съд против решение № 195/02.02.2022 год. постановено по същото дело ,с което са наложени мерки за защита по реда на ЗЗДН по отношение на молителя С.Я.З. и на осн.чл. 5 ал. 1 т. 1 вр.чл. 4 от ЗЗДН е задължил В.З. да се въздържа от домашно насилие спрямо С.З. и е наложил глоба в размер на 200 лв.на същата Въззивникът изразява недоволство от решението ти , като счита същото за неправилно и необосновано .

Сочи се на първо място ,че „недопускането до семейното жилище „не попада внито една от категориите ,които съгл.съдебната практика дефинират конкретно посочените от съда проявни форми на насилие-а именно ограничаване на личния живот,личната свобода и личните права на лице ,с кгота авторът на домашното насилие е в семейна връзка ,както неправилно е приел районният съд.Счита се ,че самото недопускане до семейното жилище не може буквално и автоматично да се приеме за принудително ограничаване на права или свободи ,без да се изследва 1 контеста на всички предходни събития ,довели до твърдяния от молителя акт на насилие.В случая са налице според въззивника преки доказателства ,че преди 24.10.2021 г. / когато според съда е осъществено домашното насилие/ ,а именно на 01.10.2021 г. точно спрямо въззивницата е осъществен акт на домашно насилие ,вкл.по повод заявено от нея намерение за развод.Преди тази дата тя е била подложена на физически ,психически и емоционален тормоз,за което също са събрани доказателства .Всъщност по повод темата за развод винаги молителят ставал агресивен спрямо въззивницата и затова тя е подала молба за развод в негово отсъствие /докато бил в болница //и именно затова ескалирало напрежението ,след като заявила на съпруга си ,че занапред съвмеството им съжителство е немислимо.Знаеки ,че молителят разполага с друго жилище за обитаване ,в което да се прибере след болницата , въззивницата не го допуснала до семейното .Ето защо се счита за неправилен изводът на съда ,че подаването на молба за защита от страна на въззивницата за насилието над нея на 01.10.2021 г. е единствено „да се постави ищеца в неблагоприятна позиция“Нужда от защита има всъщност въззивницата ,тъй като въпреки желанието й за развод и фактическа раздяла,молителят не се е съобразил ,а връщането му в жилището създава основателен страх у молителката.

Оспорват се и изводите на съда при преценка на свидетелските показания и кредитирането на показанията на заинтересованата свид. З. – ****** на молителя.Счита се и че съдебният акт е постановен и при липса на изчерпателни и ясни мотиви.

Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на молбата за защита.Представя се решение по гр.д. № 7647/21 г. на БРС и заповед за защита ,както и нотариален акт от 2006 г. за право на ползване върху недвижим имот на молителя.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи на изискванията на чл.260-261 от ГПК.

В писмения си отговор по реда на чл. 263 ГПК въззиваемият молител ,чрез адвокатския си представител , оспорва въззивната жалба и счита ,че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните нарушения.Подробно се разяснява що е домашно насилие и че жертва на домашно насилие може да бъде и мъжът.Счита се ,че недопускането до 2 семейното жилище на болния съпруг на въззивницата представлява акт на домашно насилие и фактите са безспорно установени по делото.Като доказателство е била достатъчна дори и само декларацията по чл. 9 ЗЗДН,но в случая са депозирани и свидетелски показания .Установено било ,че това поведение на ответницата е трайно ,повтаря се системно във времето ,което безпорно представлява домашно насилие по смисъла на закона .Осъщественото от ответницата спрямо молителя е емоционално и психическо насилие и това поведение не може да бъде правно оправдано и да бъде прието за нормално ..Счита се ,че ответницата не е представила доказателства ,опровергаващи изложеното в декларацията и установяващи твърдяните от нея факти .

Моли се за потвърждаване на решението и присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :

Производството е по реда на чл. 8 и сл. от ЗЗДН.

В подадената от С.Я.З. от гр. *** молба за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на него домашно насилие е изложено описание на фактите и обстоятелствата ,при които е извършено твърдяното от молителя домашно насилие ,като се сочи ,че с ответницата са съпрузи от 2006 г. и от брака си имат едно дете – род.20** г. .Излагат се твърдения за постоянен психически тормоз спрямо молителя и че на конкретна дата-24.10.2021г. ,завръщайки се от продължително лечение в болницата/където претърпял сърдечна операция/ молителят не бил допуснат до семейното жилище ,което обитавал заедно с ответницата.Понеже бил приет по спешност в болницата ,молителят не разполагал с ключове за жилището ,нито с дрехи и лични вещи ,което наложило да повикат полиция и ответницата предала в чувал няколко тениски ,обувки и ключове ,но в крайна сметка той не успял да се прибере в жилището и отишъл при близки .С поведението си ответницата поставила молителя в опасност за живота и здравето му ,оставяйки го в безпомощно състояние,причинявайки ме стрес и притеснение ,което пък от своя страна допълнително е довело до влошаване на здравословното му състояние /след няколко дни отново е приет в 3 болницата /.Затова е отправил искане за защита чрез налагане на посочени от него мерки.

Ответницата е оспорила подадената молба за защита с твърдения ,че не е осъществявала спрямо молителя актове на домашно насилие ,че напротив –тя била жертва на домашно насилие ,включително по повод заявено от нея жилание за развод с молителя,като преди това е била подложена на физически и психически тормоз от негова страна .Затова се е страхувала от неговата агресивност ,когато научи ,че е подала молба за развод и от присъствието му в дома им и за да се предпази е предприела действия за прекратяване на съвместното им съжителстване.

За да установи дали има осъществено психическо или физическо насилие ,опит за такова ,принудително ограничаване на личния живот ,личната свобода и личните права по отношение на молителката на посочената дата ,първоинстанционният съд се е позовал на представената по делото декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН .В тази връзка няма спор ,че нормата на чл. 13 ал. 3 от ЗЗДН придава самостоятелна и презумптивна доказателствена стойност на декларацията в случай ,че по делото липсват други доказателства .

С оглед на специфичния характер на отношенията ,чиято защита се търси по ЗЗДН е представен улеснен за молителя ,търсещ защита ,ред ,като представи декларация по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН ,на която е придадено доказателствено значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед за защита от домашното насилие само на основание приложената декларация ,доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание ,като посочване на датата ,мястото ,времето ,конкретните действия ,с които е извършено насилието по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН .В този случай доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване ,че е извършил акт на домашно насилие ,е да проведе успешно насрещно доказване ,което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване относно нейната доказателствена сила .Законът за защита срещу домашното насилие изрично предвижда провеждането на спорно съдебно производство по реда на чл. 12 ал. 1 и чл. 15 ал. 1 от ЗЗДН,с възможност за събиране на доказателства от страните –съгласно чл. 13 от ЗЗДН .По този начин е охранено и правото на защита на ответника в 4 производството ,който има възможност и следва да опровергае доказателствената стойност на декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН ,установено изрично в чл. 13 ал. 3 от с. з.,.чрез представяне на съответни доказателства. Тук не става дума за разместване на доказателствената тежест ,но не може да има спор относно придадената от самия закон доказателствена стойност на декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН ,която не може да отпадне само на базата на простото й оспорване ,без провеждане на доказване в противната насока .При оспорване на декларацията обаче ,за ищеца също възниква задължение за представяне на допълнителни доказателства в защита на твърденията му /ако такива са представени и от ответника в противния смисъл /.В тежест на ищцата е да докаже по делото твърдяните в молбата и декларацията обстоятелства,,които са оспорени , за да бъде постановено издаването на заповед за защита.

Следва да се подчертае ,че смисълът на ЗЗДН е да защити действителните жертви от конкретен акт /актове/ на домашно насилие ,като в разпоредбата на чл. 2 от закона ,”домашно насилие „ е всеки акт на физическо ,психическо или сексуално насилие ,както и опитът за такова насилие,принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот ,извършено спрямо лицата ,които се намират или са били в семейна или родствена връзка .

В случая не е спорна фактическата обстановка по делото – ответната страна не оспорва фактите ,изложени в исковата молба ,описващи конкретното деяние .Фактите се потвърждават както в представената декларация по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН ,така и от показанията на разпитаната по делото свид.З. .Спорен е единствено въпросът представлява ли акт на домашно насилие извършеното от ответницата /недопускането на молителя до семейното жилище / и ако е такъв нуждае ли се молителя от мерки за защита .

В тази връзка следва да се посочи,че домашното насилие е акт – проявление на човешката воля, ръководено и контролирано от съзнанието на човек. То е деяние, активно поведение, действие, опит или завършено действие, насочено срещу друго лице, с което извършителят на насилието се намира в родствена или семейна връзка – настояща или бивша или във фактическо съпружеско съжителство.Домашното насилие

5 е неправомерен юридически факт, осъдимо от морала и правото поведение, което се обективира в отношенията между лица, намираща се в близки родствени или съпружески отношения.

Насилието, упражнявано от едно лице върху друго, е обект на психологията, криминологията, социологията. Без правната наука да се посвещава на задълбочени изследвания на неговата същност, причини, форми на проявления, въздействието върху хората, законодателят го превръща в обект на правно регулиране. Насилието е основното понятие на Закона за защита срещу домашно насилие (ЗЗДН).

Домашното насилие е съставомерен акт, подобен на престъплението и неговата противоправност е изрично и изчерпателно очертана в закона. То може да бъде:

– физическо насилие – да е насочено към причиняване на смърт, телесна повреда, увреждане на здравето;

– сексуално насилие – изнасилване, блудство;

- психическо насилие – причиняване на депресия и друго психическо заболяване, насаждане на страх, омраза, отчуждение от социалната среда;

– емоционално насилие – предизвикване на отрицателни емоции;

– икономическо насилие – отказ да се предоставят финансови средства, които се следват и от които се нуждае насилваното лице, използване на икономическа принуда, за да се държи в подчинение едно лице и да се принуждава да извършва или неизвършва нещо, неправомерно изразходване на активите на имуществото му;

– опит за физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие;

– принудително ограничаване на личния живот – забрана да се среща с определени хора, да учи, да спортува, да посещава културни мероприятия;