Решение № 349 от 23.11.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. Варна, 23.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20223001000367 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. №12275/25.05.2022г. по описа на ВОС, на ответника „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник адвокат П. П-Д.а, ВАК, срещу решение №167/02.05.2022г. на Окръжен съд - Варна, постановено по т.д. №41/2022г. по описа на ВОС.

С обжалваното решение ответното застрахователно дружеството – настоящ жалбоподател е осъдено да заплати на ищцата П. Г. Д., ЕГН **********, от град Варна, сумата 50 000 лева сумата 50 000 лева, представляваща дължимо обезщетение з а причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния брат Д Г Д, загинал при ПТП, настъпило на 21.09.2019г. на път I-2, Варна - Девня, на кръстовището с ул. „Ат. Липов” за с.

Тополи, по вина на водача на л.а. „ Фолксваген Туран”, с рег. № Х ХХХХ ХХ Н Б Н, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена по полица №BG/06/119001764205 със срок на действие от 26.06.2019 до 1

25.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.01.2020г. до окончателното й плащане. В съответствие с това и на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът е осъден да заплати следващата се държавна такса и разноските по делото в общ размер на 2 300 лева, както и адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищцата в размер на 2 436 лева (с ДДС), на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.7, ал.2 Наредба №1/2004г., във вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв.

Оплакванията във въззивната жалба са за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението като се твърди, че същото е постановено в отклонение на съдебната практика, обективирана в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, тъй като по делото не са събрани категорични и неоспорими доказателства, които да обосновават извод, че между ищцата и починалия й брат е съществувала особено близка, силна и изключителна по своето съдържание връзка, съответно че понесените от ищцата мъка и страдание са по-интензивни и продължителни от нормалните за тези отношения.

При тези основни оплаквания въззивникът

„ДЗИ-ОБЩО

ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове (главен и акцесорен). В условие на евентуалност е обосновано оплакване срещу определения от първоинстанционния съд размер на дължимото обезщетение, като се твърди, че същият е неоснователно завишен, неотговарящ на принципа за справедливо обезщетяване, прогласен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Иска се в този случай да бъде приложена разпоредбата, уреждаща нормативно регламентиран лимит на отговорността на застрахователя, а именно в § 96, ал.

1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането (ДВ, бр. 101 от 2018 г., в сила от 7.12.2018 г.), разпореждаща, че до влизането в сила на Наредбата за утвърждаване на методиката по чл.493а, ал.2 КЗ, обезщетението за претърпени неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4 се определя в размер до 5 000 лева. В съответствие с това въззивникът моли и за ревизиране на първоинстанционното решение и в частта му за разноските, претендира и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

В подадения писмен отговор въззиваемата ищца П. Д. възразява за 2 неоснователност на въззивната жалба на ответника, което аргументира с подробен анализ на събраните по делото доказателства и практиката на съдилищата по приложението на § 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ, позовавайки се и на решение на СЕС по отправено преюдициално запитване. Като обосновава подробно становище за установеност в конкретния случай, че ищцата е активно легитимирана да претендира обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на смъртта на нейния брат, съответно, че същата е претърпяла пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата на своята любима внучка, които следва да бъдат овъзмездени по реда на чл.52 ЗЗД, въззиваемата моли обжалваното решение да бъде потвърдено от въззивния съд. Претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание въззивникът „ДЗИ – общо застраховане” ЕАД, чрез процесуалния си представител адвокат П. П, АК-Варна, заявява, че поддържа подадената въззивна жалба, изложените в нея оплаквания и искания, и моли за нейното уважаване.

Въззиваемата страна П. Д., представлявана по пълномощие от адвокат А И, АК-Добрич, поддържа становището си за неоснователност на въззивната жалба и искането същата да бъде оставена без уважение.

И двете страни претендират насрещно присъждане на разноски като представят списъци по чл.80 от ГПК.

За да се произнесе по същество на предявените въззивни жалби, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на предявения главен иск е претендираното пряко право на ищцата П. Г. Д., ЕГН ********** , от град Варна като трето увредено лице да получи пряко от застрахователя – ответника „ДЗИ – общо застраховане” ЕАД, ЕИК 121718407, гр. София, обезщетение за причинени й неимуществени вреди от смъртта на нейния брат Д Г Д, починал вследствие на ПТП, настъпило на 21.09.2019г. на път I-2, Варна - Девня, на кръстовището с ул. „Ат. Липов” за с. Тополи, по вина на водача на л.а. „ Фолксваген Туран”, с рег. № Х ХХХХ ХХ Н Б Н, обхванат от действието на валидна към момента 3 на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Търсеното обезщетение е в размер на 50 000 лева като същото се претендира ведно със законната лихва, считано от 25.01.2020г. до окончателното плащане.

Така предявените искове намират своето правно основание в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съответно в чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, във вр. с чл.86, ал.1 и чл.84, ал.3 ЗЗД.

По делото не е налице спор относно фактите от значение за възникване на деликтната отговорност на водача на лекия автомобил - участник в ПТП Н Б Н, ЕГН **********, от гр. Варна, съответно относно наличието на предпоставките за ангажиране на отговорността на неговия застраховател – ответното дружество „ДЗИ – общо застраховане” ЕАД , гр. София, сключил със собственика на управлявания л.а. „Фолксваген Туран”, с рег. № Х ХХХХ ХХ, застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица №BG/06/119001764205, със срок на застрахователно покритие от 26.06.2019 до 25.06.2020 година.

Така не е спорно, надлежно е установено и от събраните писмени доказателства, че на 21.09.2019г., около 7.15 часа, на главен път I-2 град Варна – град Девня, на кръстовището към село Тополи л.а. „Фолксваген Туран”, с рег. № Х ХХХХ ХХ, управляван от водача Н Б Н първоначално спрял на стоп линията с намерение да завие към селото по ул. „Атанас Липов”. Впоследствие автомобилът преминал тази линия като следвал радиуса на завоя, навлизайки в лентата за обратно движение (посока град Варна), отнемайки по този начин предимството на насрещно движещия се мотоциклет „Хонда” с рег. №В 2902В, управляван от Д Г Д. Последвал сблъсък между двете превозни средства, при движението им едно срещу друго, в предните им части, в резултат на което на водача на мотоциклета били причинени множество травматични увреждания, довели по-късно (на 29.09.2019г.) до неговата смърт.

С Присъда №43 от 10.08.2020г., постановена от Окръжен съд - Варна по н.о.х.д. №710/2020г., влязла в сила на 26.08.2020г. водачът Н Б Н бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343а, ал.1, б. “б”, във вр. с 4 чл.343а, ал.1, б. “в” и чл.342, ал.1 от НК, за това, че на 21.09.2019г. на територията на обл. Варна на път I-2 „Варна - Девня”, км. 194+917, на кръстовище с пътя за с. Тополи, при управление на МПС - л.а. „Фолксваген Туран” с peг. №ХХХХХХХ, нарушил правилата за движение - чл. 37, ал. 1, изр. първо ЗДвП в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Д Г Д, ЕГН **********, като смъртта е настъпила на 29.09.2019г., и след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, за което му е било наложено съответно наказание. С оглед и разпоредбата на чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда има доказателствено значение за вината, деянието на извършителя Н Б Н от град Варна и неговата противоправност.

Не се спори, че към датата на настъпване на ПТП – 21.09.2019г., е била налице активна застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. „Фолксваген Туран”, с рег. № Х ХХХХ ХХ, сключена по полица № BG/06/119001764205 с начална дата на покритие 26.06.2019г. и крайна дата на покритие 25.06.2020 година.

Надлежно установен по делото и безспорен между страните е и факта, че ищцата П. Г. Д. е родственик по съребрена линия – сестра - на починалия в резултат на процесното ПТП Д Г Д.

Основният спорен въпрос, пренесен и пред въззивната инстанция с подадената от ответното застрахователно дружество въззивна жалба, е относно активната материалноправна легитимация на ищцата да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния брат.

Кръгът на лицата, легитимирани да търсят обезщетение за неимуществени вреди при смърт на близък, причинена от деликт, е определен с Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на Върховния съд, като изброяването е изчерпателно. Според разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС, и други лица, извън посочените в ППВС № 4/1961 и ППВС № 5/1969, могат да претендират, съответно получат обезщетение, но само по изключение, при кумулативното наличие на две предпоставки – да е създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия обезщетението и претърпените от ищеца неимуществени вреди да надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.

5

Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г.

Както е посочено в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №60131 от 13.12.2021г. по т.д. №1700/2020г. на ВКС, II т.о., отстъпването от последователно прилагания в годините ограничителен подход, възприет в Постановление № 2/84 г. на Пленума на Върховния съд, няма за цел да разшири кръга на правоимащите по отношение на всички близки на починалия, които търпят неимуществени вреди по повод на смъртта му и според общоприетото разбиране за справедливост би следвало да имат право на обезщетение, като разширяването на кръга на правоимащите е продиктувано от регулацията на обществените отношения в материята на задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в Европейския съюз, обвързваща Република България като държава-членка на Съюза, и от необходимостта, поради отсъствие на изрична уредба в националното законодателство /тълкувателното решение по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС/, да се даде възможност на съдилищата да присъждат обезщетения за неимуществени вреди на други лица, извън изчерпателно изброените в Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на Върховния съд, когато случаят е изключителен - както от гледна точка на съдържанието на създадената житейска връзка между починалия и претендиращия обезщетение, така и от гледна точка на интензитета и продължителността на понесените неимуществени вреди.

Това разбиране трайно и последователно е поддържано в създадената след приемане на ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС съдебна практика – напр. решение № 63 от 20.07.2022 г. по т. д. № 889/2021 г. на ВКС, II т. о., ТК; решение № 33 от 12.04.2022г. по т.д. № 377/2021г. на ВКС, I т. о., ТК ; решение № 50155 от 04.11.2022 г. по т. д. № 1712/2021 г. на ВКС, II т. о., ТК; решение № 50130 от 15.11.2022 г. по т. д. № 1283/2021 г. на ВКС, II т. о., ТК и др.