Определение № 920 от 03.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 920 гр. Пловдив, 03.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна И.

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева като разгледа докладваното от Иван Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20265300500603 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от С. Д. С., в качеството й на ответник по гр.д.№ 2923/2024г. на Районен съд- гр.Асеновград, против постановеното по посоченото дело определение № 94/12.01.2026г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за изменение на постановеното по делото решение № 584/30.10.2025г. в частта му за разноските, като присъдените в полза на ищеца „Кредито“ООД съдебни разноски за адв.възнаграждение бъдат намалени общо до размер от 200 лева.

В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че присъдените съдебни разноски в размер от 392 лева за заповедното производство и в размер от 397 лева за исковото производство надхвърлят повоче от два пъти материалния интерес по делото. Жлабподотелката се позовава на ррешението от 16.07.2020г. по съединени дела С- 224/19 и С- 259/19 на Съда на Европейския съюз, като счита, че адвокатското възнаграждение, платено от ищеца по първоинстанционното дело, следва да бъде намалено под минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

От въззиваемата страна „Кредито“ООД е подаден отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 2923/2024г. на Районен съд- гр.Асеновград е образувано по искова молба от „Кредито“ООД против С. С., с която са предявени обективно съединени искове по чл.422 от ГПК за това да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 300 лева- главница по договор за потребителски кредит от 11.03.2024г., 10,03 лева- договорна лихва за периода 11.03.2024г.- 10.04.2024г., обезщетение за забавено плащане в размер от 14,42 лева за периода 11.04.2024г.- 14.08.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, до окончателното й изплащане. С постановеното по делото решение № 584 от 30.10.2025г. предявеният иск за главницата е уважен изцяло, като са отхвърлени исковете за договорна възнаградителна и мораторна лихви. По съразмерност в полза на ищеца са присъдени съдебни разноски в размер от 392 лева по заповедното производство и в размер от 397 лева в исковото производство, като двете адв.възнаграждения в размер от по 400 лева не са редуцирани като прекомерни. Възражение за прекомерността им изрично е заявено с подадена от С. С. молба за проведеното на 1

22.05.2025г. публично съдебно заседание.

Минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в приетата с решение на Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа / старо заглавие Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Тази наредба е предмет на разглеждане в Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017г. по съединени дела С- 427/16 и С- 428/16. В т.1 от това решение е записано следното:“Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат- под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката- да договорят възнаграждение в понисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необхоД., за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели“. Следователно СЕС не е констатирал директно противоречие на националната правна уредба с правото на ЕС, а е дал указание във всеки един конкретен случай съдът да извърши преценка относно това, дали приложението на предвиденото в Наредба № 1 от 9.07.2004г. минимално възнаграждение би довело до ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, т.е. дали това не би довело до недопустимо ограничаване на свободата на договаряне. Също така в т.3 от Решение от 25.01.2024г. по дело С- 438 на СЕС се приема, че „Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги“. Както е прието и в определение № 50015/16.02.2024 г. по ч.т.д. № 1908/2022 г., II т. о., размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ / с ново заглавие Наредба за възнаграждения за адвокатска работа/ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Във връзка с изложените оплаквания в частната жалба следва да се отбележи, че решението по съединени дела С- 224/19 и С- 259/19 на СЕС е неотносимо в случая, тъй като с т.5 от същото съдът се е произнесъл относно дължимостта на съдебните разноски в хипотезата на предявен от потребител иск за връщане на недължимо платени от него суми.

Сборът от цената на исковете е в размер от 324,45 лева, като при приложение на чл.7, ал.1, т.1 и ал.7 от наредбата минималният размер на адв.възнаграждение е по 400 лева и в заповедното и в исковото производство Като има предвид обаче както определено ниския материален интерес, така и не особено високата правна и фактическа сложност на спора по делото, настоящият състав на ПОС намира, че платеното от въззиваемата страна „Кредито“ООД адв.възнаграждение ще следва да бъде редуцирано под минималния размер по наредбата, а именно до размер от по 300 лева, равняващи се на 153,40 евро, за заповедното и за исковото производство. По съразмерност дължима се явява 300/324,45- та част от това възнаграждение, а именно суми в размер от по 277,40 лева. Разликата между присъденото от първоинстанционния съд по съразмерност адв.възнаграждение от по 369,86 лева / 400 х 300 : 324,45/ и приетото от настоящия състав на ПОС за дължимо адв.възнаграждение в размер от 277,40 лева е 92,46 лева, с които ще следва да бъдат намалени присъдените съдебни разноски.

2

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 94/12.01.2026г. по гр.д.№ 2923/2024г. на Районен съдгр.Асеновград, в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателката С. Д.

С. за изменение на постановеното по делото решение № 584/30.10.2025г. в частта му за разноските, като присъдените в полза на ищеца „Кредито“ООД съдебни разноски за адв.възнаграждение бъдат намалени до размер от по 299,54 лева, равняващи се на 153,15 евро, за заповедното и до размер от 304,59 лева, равняващи се на 155,73 евро, за исковото производство, като вместо това

ИЗМЕНЯ решение № 584/30.10.2025г. по гр.д.№ 2923/2024г. на Районен съдгр.Асеновград в частта относно разноските, като намаля присъдените в полза на „Кредито“ООД съдебни разноски от 392 лева за заповедното производство на 299,54 лева, равняващи се на 153,15 евро, и от 397 лева за исковото производство на 304,59 лева, равняващи се на 155,73 евро.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от С. Д. С. частна жалба против определение № 94/12.01.2026г. по гр.д.№ 2923/2024г. на Районен съд- гр.Асеновград в останалата й част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3