Решение № 514 от 03.11.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 514 гр. Ямбол, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Ст. Георгиев при участието на секретаря Е.Г.А.В. като разгледа докладваното от Георги Ст. Георгиев Гражданско дело № 20252330102383 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 и чл.18, ал.1 Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Образувано е по повод на подадена молба от З. М. В. с ЕГН ********** с адрес в с. Т., общ. Т., обл. Я., ул. „*** , за издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителката домашно насилие от страна на лица от които единият и е син Г. В. В., с ЕГН ********** и живеещата с него на семейни начала Г. Г. И., ЕГН ********** и двамата с адрес в с. Д., общ. Т., обл. Я., ул. „***, като на основание чл.5, ал.1, т.5 ЗЗДН се иска от съда да бъде определено временно местоживеенето на детето при неговата баба З. М. В..

С допълнителна молба молителката уточнява, че също иска издаване на заповед за защита срещу осъществено по отношение на детето домашно насилие от страна на лица от които единият му е баща Г. В. В., с ЕГН ********** и живеещата с него на семейни начала Г. Г. И., ЕГН ********** и двамата с адрес в с. Д., общ. Т., обл. Я., ул.

„***, като на основание чл.5, ал.1, т.5 ЗЗДН се иска от съда да бъде определено временно местоживеенето на детето при неговата баба З. М. В..

В първоначалната молба и допълнителната такава са описани фактите и обстоятелствата, при които е извършено конкретното твърдяно домашно насилие, а именно: Молителката В. твърди, че ответника Г. В. е нейн син, като ответника Г. И. е жената с която той живеел на семейни начала, без сключен граждански брак. Твърди се, че последната била човек с дефицити, като страдала от заболяване- епилепсия, с 1 придружаващо такова –органично разстройство на личността. Молителката твърди, че влизала в чести конфликти с ответниците, поради тяхно неадекватно поведение, в резултат на което срещу нея било образувано дело по ЗЗДН. На 09.05.2025 г. ответника В. заплашил молителката З. В., че ще я убие. На 29.05.2025 г. до 02.06.2025 г. молителката била хоспитализирана в МБАЛ- Я., като след изписване и прибирането в с. Д. заварила внука си В. Г.ев В. болен. В тази връзка ответниците не предприели адекватни мерки по лечението му, като не му купили лекарства. В тази връзка се твърди, че нелекуването на детето било акт на физическо и психическо насилие над него и неговата баба. На 25.06.2025 г. се стигнало до конфликт между молителката З.

В. и ответника Г. И., като последната започнала да я мери със саксии, като викала, че ще я убие, като молителката успяла да избяга. На 11.07.2025 г. внукът В. Г.ев В. бил в гр. Я., като бил излъган от ответника Г. И., че ще го заведе при баба му, а тя го завела в с. Д., където напълно го изолирали. Ответниците не позволявали на детето да ползва телефон, не поддържало контакт нито с баба си, нито с майка си, като по този начин било осъществено емоционално и психическо насилие, както над детето, така и над молителката З. В. и майката на детето. Твърди се, че последния акт на психическо насилие бил на 21.07.2025 г. когато на спирката на с. Т. от чантата на молителката З. В. изчезнали сумата от 500 лв., като на спирката били ответниците, В. Г.ев В. и непознат човек, който същата счита за техен съучастник.

Молителката и детето се страхували от ответниците, счита, че същите са заплаха за нея, така и за детето и претендират налагане на мерки за защита по ЗЗДН.

Прилагат писмени доказателства, включително и декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН.

Производството е по реда на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 8, т. 1 и чл.18, ал.1 Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

В срока за отговор на молбата за домашно насилие не е постъпил такъв от ответниците.

В съдебно заседание молителителите се представляват от пълномощник адвокат, сочат доказателства и претендират налагане на мерките по ЗЗДН.

В съдебно заседание ответниците по молбата се представляват от назначения им от съда адвокат, сочат доказателства, като претендират налагане на най лбеката мярка.

Ямболският районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата е подадена в законоустановения едномесечен срок по чл.10, ал.1 от акта на домашното насилие срещу лица, спрямо които може да се търси защита по реда на ЗЗДН, като същата е допустима и разгледана по същество частично 2 основателна.

За доказване на твърденията си, молителката е ангажирала декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН.

От приложената по делото справка за съдимост се установява, че ответника Г.

В. В. е осъждана за престъпления от общ характер, като ответника Г. Г. И. не е осъждана. От представената справка от МБАЛ- Я., отделение по психиатрия се установява, че лицата в настоящото производство не са осъждани.

От представения социален доклад и от извършеното социално проучване е установено, че детето В. Г.ев В. се отглежда в семейна среда. Основни грижи за детето полага неговия баща- Г. В. В., който се стараел пълноценно да задоволи потребностите на сина си според нуждите му. Същия показал емоционална привързаност към детето, демонстрирал интерес и загриженост към проблемите в неговото развитие. Майката на детето живеела на друг адрес в гр. Я., проявявала интерес и загриженост към сина си, но заявила, че към момента било най- добре детето отново да бъде отглеждано от баба си. Детето В. Г.ев В. имало съхранена емоционална връзка с двамата родители и с баба си и желание да поддържа връзка с тях, но заявило, че искало да живее при баща си и съжителката му. При посещение на адрес в с. Д., ул. „*** не били констатирани преки рискови фактори, които биха се отразили неблагоприятно върху правилното физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие на детето.

На основание чл.15 Закона за закрила на детето, съдът изслуша детето В. Г.ев В. в присъствието на социален работник. Същото посочи, че е на 15 год. и живее в с. Д. при баща си и кака си. Никой не го биел и тормозил, като искал да продължи да живее с тях. Също така бил живял при баба си, когато била при тях, но в момента тя живеела в с. Т.. Посочва, че бил свидетел на конфликти между баба му и кака му, като баща му не бил участвал. На 09.05. баща му не бил заплашвал баба му с убийство, като баба му и кака му се били, но не можел да посочи която от тях започнала първа. Когато бил болен идвала линейка, като преди това му давали лекарства, като не бил казвал на баща си и кака си, че били боклуци. Не поддържал връзка с майка си, защото тя не го искала. Ходил на училище в с. Т., като баба му и баща му не си говорили, като баба му започнала конфликта. По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпити на свидетели. Същите посочват, предимно скандалите били между З. и приятелката на сина и, като ответниците обиждали молителката, като я биели и идвала полиция. На 09.05. скандала станал, че искала пари от Г. да даде на детето 5 лв., като последния не само не и дал, но се заканил, че ще я пребият. Когато заварила детето болно, му купила лекарства и го оправила, като ответниците извикали линейка, но не му купили лекарствата. Посочват,че ответницата Г. И. хвърляла саксии от втория етаж по молителката. Ответниците винаги нямали пари, като крадели и лъжели, крадели и от молителката. Нищо не купували, дори детето не си гледали. На 09.05. детето се 3 обадило на свидетеля В., като Г. мерила със саксии молителката. По случаите са сигнализирани органите на полицията, като са образувани полицейски преписки, приложени в настоящото производство, като и двете са образувани по молба на молителката и касаят скандали с ответниците.

Според нормата на чл.2, ал.1 ЗЗДН, за домашно насилие се счита всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка, като в ал.2 е посочено, че за психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. От своя страна в чл.3 ЗЗДН лимитивно е очертан и кръгът на субектите, чиито действия се санкционират от този закон. В настоящия случай по безспорен начин е установено, че страните по делото попадат в обхвата на разпоредбите на ЗЗДН.

Целта на ЗЗДН е да даде възможност на потърпевшите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице, трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие. В случая са изложени твърдения за извършени спрямо молителката действия на психически тормоз от ответниците, който се изразява в заплахи за убийство, нелекуване на детето, замерване със саксии, изолиране на детето и кражба на пари.

В тази връзка съдът намира, че спрямо молителката и детето са извършени актове на домашно насилие от страна на ответниците.

Спрямо молителката З. М. В. е осъществен от страна на ответниците емоционален и психически натиск, като безспорно е установено, че същата е заплашвана, като създаденото напрежение е ескалирало в скандали, като са били сигнализирани и полицейските органи. Това безспорно е причинило уплаха и тревожност в молителката, която е споделила за своите тревоги с разпитаните свидетели. В тази връзка следва да се отбележи, че макар и част от разпитаните свидетели да са заинтересовани от изхода на делото, същите създават една последователност и достоверна фактическа обстановка.

Поведението на ответниците в аспекта на изначално влошените отношения между страните, безспорно е довело до скандали, като поведението им било от естество да засегнат неприкосновеността на личността в емоционален план и да нарушат спокойствието и нормалния житейски ритъм, както и да предизвика тревога и безпокойство при нея в домът им. Следователно съдът приема, че конфликтите между страните са преминали границата на безобидния битов скандал, като поведението на ответниците е излязло извън рамките на обществения възглед за цивилизовани 4 междуличностни отношения и като такова не следва да бъде допускано. Като надхвърлящо рамките на допустимото поведение, то не може да бъде оставено без адекватни последствия, доколкото оказва психически натиск, несъвместим с правото на спокойно и независимо съществуване на човек. В тази връзка съдът преценя, че са налице основанията за защита на правата на молителката като пострадало лице, в полза на което да се наложи съответна мярка за закрила, като на ответниците следва да се наложи мярката по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН, като следва да бъдат предупредени да се въздържат от упражняването на домашно насилие.

По отношение на детето съдът също намира, че следва да приложи посочената по горе мярка по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН. По безспорен начин е установено, че скандалите между страните са се развивали пред детето, като в случая се касае за укоримо поведение, но същото не представлява заплаха за живота и здравето му. В тази връзка съдът следва да отбележи, че правния ефект на мерките за защита би бил осъществен и с налагане само на първата посочена в закона мярка, като налагането на по- големи ограничения в личните контакти на страните не е необходимо, а и не е в интерес на детето, за който съдът следи служебно.

С оглед на установеното, съдът счита, че са налице условията за налагане на мерките, предвидени за защита от домашно насилие в чл.5, ал.1 ЗЗДН спрямо пострадалите лица З. М. В. с ЕГН ********** и В. Г.ев В. , като по отношение на ответниците Г. В. В., с ЕГН ********** и Г. Г. И., ЕГН ********** следва да бъдат наложени следните мерки : по чл.5, ал.1, т.1 задължаване на извършителите да се въздържа от домашно насилие по отношение на молителите. Относно останалите поискани мерки, съдът намира, че не са налице основание за тяхното налагане. В тази насока следва да се има предвид, че и срещу молителката З. В. е било образувано производство по настоящия закон, като спрямо нея също е наложена само първата мярка по закона. В тази връзка съдът следва да укаже на страните, че следва да се въздържат от агресия един спрямо друг, като това пък най- малко следва да се случва в присъствието на детето.