Решение № 58 от 13.02.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Ботевград, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, VIII-МИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20241810101935 по описа за 2024 година

Производство е по чл. 140 ГПК.

Образувано е по редовна и допустима искова молба на Ц. И. И., ЕГН: **********, гр.

Ботевград, ул. *****, чрез адв. Х. Р., САК, гр. *****, срещу „*****“ АД, ЕИК ******, гр.

София, ул. „*****, с правно основание чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.

В исковата молба (ИМ) на Ц. И. И. се твърди, че: Въз основа на изпълнителен лист (ИЛ), издаден на 18.05.2010 г. от Ботевградския районен съд (БРС) на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 372/18.05.2010 г. по ч. гр. д. № 589/2010 г. на БРС. По този ИЛ Ц. Иванов е осъдена да плати следните суми: 1) 9 609.75 лв. за главница по договор за кредит от 17.10.2008 г., ведно със законната лихва от 17.05.2010 г. до окончателното й плащане; 2) 1 046.55 лв. за договорна лихва от 17.04.2009 г. до 14.03.2010 г.; 3) 30.75 лв. за наказателна лихва от 18.05.2009 г. до 14.03.2010 г.; 4) 770.23 лв. за съдебно-деловодни разноски. Ищцата твърди, че в периода от 03.05.2019 г. до настоящия момент по изп. д. № 310/2010 г. на ЧСИ Наталия Дангова, р-н на действие Софийски окръжен съд (СОС), не са били извършвани никакви изпълнителни действия, поради което вземанията били погасени по давност (чл. 117, ал. 2 ЗЗД) . Ищцата обосновава правния си интерес си от установителния иск (УИ) по чл. 439, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК с това, че, от една страна, срещу нея има образувано изпълнително дело, което застрашава правната й сфера чрез принудително осъществяване на изпълнително основание, което е погасено по давност; а, от друг страна, с оглед на обстоятелство, че давността не се прилага служебно (чл. 120 ЗЗД).

Пасивната легитимация на ответното дружество се обосновава с обстоятелството, че същото е придобило вземането чрез цесия със стария длъжник (чл. 99 и сл. ЗЗД).

С оглед на изложеното И. моли БРС да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на „*****“ АД, че вземанията, за които е издаден изпълнителен лист от 18.05.2010 г. от БРС на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 372/18.05.2010 г. по ч. гр. д. № 589/2010 г. на БРС, за да плати следните суми: 1) 9 609.75 лв. за главница по договор за кредит от 17.10.2008 г., ведно със законната лихва от 17.05.2010 г. до окончателното й плащане; 2) 1 046.55 лв. за договорна лихва от 17.04.2009 г. до 14.03.2010 г.; 3) 30.75 лв. за наказателна лихва от 18.05.2009 г. до 14.03.2010 г.; 4) 770.23 лв. за съдебно-деловодни разноски, по който ИЛ бил образувано изп. д. № 310/2010 г. на ЧСИ 1

Наталия Дангова, р-н на действие СОС, са били погасени по давност от 03.05.2019 г. до настоящия момент. Претендират се и разноски.

В отговора на ИМ (ОИМ) ответното дружество „*****“ АД счита, че така предявеният иск е допустим и основателен; моли БРС да го уважи на основание чл. 237 ГПК и да му присъди разноски на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като дружеството не било дало основание за предявяване на УИ.

След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 237 ГПК, Ботевградският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

БРС намира, че така предявеният иск е основателен, поради направеното от ответното дружество признание на иска и няма нужда да мотивира акта си по същество (чл. 237, ал. 2 ГПК).

По разноските:

Съдът намира, че при този изход на делото право на разноски има ищеца (чл. 78, ал. 1 ГПК) за следните суми: 458.29 лв. за ДТ и 2 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Искането на ответното дружество нему да бъдат присъдени разноски по чл. 78, ал. 2 ГПК е неоснователно, поради това че, ако ответникът признание на иска (чл. 237 ГПК), не дължи разноски (чл. 78, ал. 2 ГПК), само ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяване на иска (Опр. № 346/15.02.2024 г. по т. д. № 196/2024 г., ІІ т. о. на ВКС). В настоящия случай ответникът не само че е разполагал с ИЛ, но и се с конституирал с молба от 18.10.2011 г. (л. 60 от изп. д.) в изп. д. № 310/2010 г. на ЧСИ Наталия Дангова, а също така, след като давността е изтекла (чл. 117, ал. 2 ЗЗД) и е настъпила перемция (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК), не е поискал прекратяване изп. д. (чл. 433, ал. 1, т. 3 ГПК). Очевидно, единственото средство за защита на длъжника е било предявяването на процесния УИ, за да установи, че вземането е погасено, тъй като такова възражение пред ЧСИ той не би могъл да направи. Ето защо не би могло разноските на кредитора (ответното дружество) в този процес по чл. 439 ГПК да се възложат на длъжника (ищеца). (В този смисъл е константната практика на ВКС: определение № 709 от 28.12.2012 г. по ч. гр. д. № 592/2012 г. по описа на ВКС, ГК, I г. о.; определение № 71 от 21.01.2014 г. по ч. т. д. № 17/2014 г. по описа на ВКС, ГК, III г. о.; определение № 242 от 31.05.2018 г. по ч. гр. д. № 2062/2018 г. по описа на ВКС, ГК, IV г. о.; определение № 3252 от 01.11.2023 г. по ч. гр. д. № 3618/2023 г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение № 694 от 25.09.2023 г. по ч. т. д. № 1325/2023 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о., сочените от ответника определение № 95 от 22.02.2018 г. по ч. гр. д. 510/2018 г. по описа на ВКС, ГК, IV г. о. и определение № 474 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3063/2019 г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение № 157/16.01.2025 г. по ч. т. д. № 2611/2024 г., І Т. О. на ВКС и др.). съд

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, Ботевградският районен РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 439, във вр. с чл. 124, ал.

1 ГПК на Ц. И. И., ЕГН: **********, гр. Ботевград, ул. *****, срещу „*****“ АД, ЕИК ******, гр. София, ул. „*****, че Ц. И. И. не дължи на „*****“ АД вземанията, за които е бил издаден изпълнителен лист от 18.05.2010 г. от БРС на основание Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 372/18.05.2010 г. по ч. гр. д. № 589/2010 г. на БРС, за следните суми: 1) 9 609.75 лв. за главница по договор за кредит от 17.10.2008 г., ведно със законната лихва от 17.05.2010 г. до окончателното й плащане; 2) 1 046.55 лв. за договорна лихва от 17.04.2009 г. до 14.03.2010 г.; 3) 30.75 лв. за наказателна лихва от 18.05.2009 г. до 14.03.2010 г.; 4) 770.23 2 лв. за съдебно-деловодни разноски, по който ИЛ е било образувано изп. д. № 310/2010 г. на ЧСИ Наталия Дангова, р-н на действие СОС, поради това че тези вземания са били погасени по давност от 03.05.2019 г. до 03.05.2024 г. (чл. 117, ал. 2 ЗЗД).

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „*****“ АД да плати на Ц. И. И. сумата от 2 958 (две хиляди деветстотин петдесет и осем) лева и 29 ст., представляваща съдебноделоводни разноски в процеса.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________

3