Решение № 7 от 14.01.2025, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№7 гр. Ямбол, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Я. В. Ангелова при участието на секретаря В.Д.Д. като разгледа докладваното от Я. В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20242300500191 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. Д. Н., подадена чрез процесуален представител- пълномощник адв. Ст. К. от АК- Ямбол, против Решение № 39 от 26.01.2024 г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. № 881/2023 г. по описа на този съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от М. Д. Н. иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на Т. Г. К., че ищцата М. Н. е собственик на следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Войника, община Стралджа, област Ямбол, а именно: 1. Нива от 4.516 декара, четвърта категория, находяща в местността „Г. Могила“ имот №028031 по плана за земеразделяне при граници и съседи: имот № 028030 нива на М.Й.В., имот № 43 полски път, имот № 028032 нива на Н.В.М., имот № 028011 нива на наследниците Н.Я.Д. и имот № 028010 нива на наследниците на Т.С.Т.; 2. Нива от 8.050 декара, седма категория, находяща се в местността „Юртска Река“ имот номер 033041 по плана за земеразделяне при граници и съседи: имот №033040 нива на Д.Й.Д., имот № 48 полски път, имот №033042 нива на Н.В.М., имот № 033020 нива на наследници на Д. и И.С.И.; 3. Нива от 7.000 декара, четвърта категория, находяща се в местността „Еник Сърт“ имот № 041054 по плана за земеразделяне при граници и съседи: имот № 041055 нива на Н.В.М., имот № 041018 нива на наследниците на Д.Н.Г., имот №041053 нива на Д.Й.Д., имот №120 полски път.

Оплакването в жалбата е за неправилност и необоснованост на обжалваното решение на ЯРС, като се счита, че при постановяването му съдът не е обсъдил направените от въззивницата възражения относно нарушения при вписването на нотариален акт от 2000 г., с който е придобила процесните имоти и относно придобиването им по давност за времето от 2000 г. до 2012 г. Направено е оплакване, че са разгледани и обсъдени единствено твърденията на ответницата, но не и тези на ищцата, което е довело до необоснованост на постановеното решение. Въззивницата счита, че неправилно, необосновано и в 1 противоречие с доказателствата по делото, съдът е приел, че ответницата е владяла целите процесни имоти от 31.08.2012 г., тъй като по делото е установено, че част от имотите е придобила през 2012 г., а останалата част са придобити през 2013 г., заявила e право на ползване на имотите като собственик за пръв път за стопанската 2013/2014 г. Изтъква, че дори и да се приеме, че праводателката на ищцата Й.М. не е била собственик на целите имоти, на осн. чл.9 от ЗН тя е била собственик на 2/3 ид.ч. от тях и е имала право да се разпорежда с притежаваните от нея идеални части от имотите, поради което и сделката, с която се е разпоредила с имотите през 2000 г. в полза на въззивницата е действителна до размер на 2/3 ид.ч. от имотите. По отношение на останалата 1/3 ид.ч. от имотите въззивницата твърди, че ги е придобила по давност при упражняването на несмущавано и неоспорено владение (своене) от 2000 г. до 2012 г., което възражение се твърди, че е направено пред първоинстанционния съд, но не е обсъдено. Сочи се, че лицата Л.Ж.Л. и Й.

И. Н. са наследници на Й.М., която се е разпоредила с притежаваните от нея имоти приживе, при което имотите не са били част от наследствената маса и не е възможно посочените две лица да се разпоредят с имотите през 2012 и 2013 г., тъй като те не са били тяхна собственост. Поддържа се, че разпореждането с чужд имот е непротивопоставимо на действителния собственик и няма вещно правен ефект по правилото, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава, а приобретателят на имот от несобственик не придобива право на собственост. Претендирайки да е собственик на 2/3 ид.ч. от процесните имоти, въззивницата изтъква, че в нарушение на чл.33 от ЗС до нея не е било отправено предложение от другите съсобстевиници да закупи останалата 1/3 ид.ч. от имотите при същите условия, поради което сделките, извършени от наследниците на З.В.М. са й непротивопоставими. Отделно от това въззивницата твърди, че е придобила тази идеална част от имотите на основание изтекла в нейна полза 10- годишна придобивна давност. Счита се, че е налице прекъсване на давността, на която ответницата се позовава, с подаването от страна на въззивницата на искова молба през м. януари 2023 г. срещу Т. К., която е била образувана в гр.д. № 208/2023 г. по описа на ЯРС, за което с въззивната жалба представя съдебно удостоверение. Изтъква се, че подаването на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство в началото на м. април 2023 г. също е факт, прекъсващ давността, който не е отчетен от първоинстанционния съд. По тези съображения въззивницата М. Н. настоява за отмЯ. на обжалваното решение на ЯРС и за постановяване на ново решение, с което предявения иск да бъде уважен.

Въззиваемата Т. Г. К., чрез пълномощника си Я. Д. от САК, е подала писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба като неоснователна и е изразила становище за валидност, допустимост и правилност на обжалваното решение. Счита се, че с въззивната жалба се прави опит да се преодолее несвоевременното предявяване на възражения/оспорвания на заявеното с отговора на исковата молба и поддържано в хода на производството пред първоинстанционния съд твърдение на ответницата за придобито на оригинерно и на деривативно правно основание право на собственост върху процесиите недвижими имоти, поради което се сочи, че е настъпила преклузия по отношение на всички правни и фактически твърдения (възражения) за изтекла в полза на ищцата придобивна давност по отношение на процесиите имоти, съответно за придобиване правото на собственост върху процесиите недвижим имоти от страна на въззивницата на основание различно от предявеното с исковата молба и становищата на ищцата и процесуалния й представител в хода на съдебното дирене, проведено пред първоинстанционния съд. В отговора са наведени доводи, че първоинстанционният съд е извършил пълен и всеобхватен анализ на всички доказателства по делото, в резултат на което е изяснил правилно фактическата обстановка по спорния казус и е достигнал до логични и обосновани правни изводи за неоснователност на предявения срещу ответницата иск с правно основание чл.

124, ал.1 от ГПК, като се излагат подробни аргументи в тази насока. С въззивната жалба възражението на въззивницата за придобито от нея право на собственост върху процесните 2 имоти на основание изтекла в нейна полза придобивна давност освен като недопустимо, е оспорено и като неоснователно. Като неоснователно е оспорено и твърдението на въззивницата за прекъсване на придобивната давност на въззиваемата през м. януари 2023 г. с предявяване срещу нея на иск за собственост от страна на ищцата, предмет на гр.д.

№208/2023 г., прекратено с определение на съда от 08.03.2023 г., влязло в сила на 22.03.2023 г., поради което се счита, че в случая не е осъществено и основанието за прекъсване и/или спиране на давността по чл. 116 6. „б" ЗЗД във връзка с чл. 84 ЗС, поради отпадането с обратна сила по аргумент на чл. 116 „б" от ЗЗД на последиците от предявяването на иска за собственост с прекратяването на образуваното по него съдебно производство поради нередовното му предявяване или недопустимостта му. По изложените в отговора на въззивната жалба доводи, въззиваемата страна настоява въззивната жалба като неоснователна да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на ЯРС да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно.

Отговор на въззивната жалба е постъпил от Й. И. Н.- трето лице помагач на ответника, с искане жалбата да бъде уважена като основателна.

Третите лица- помагачи на ответницата- М. Н. Т., М. В. М., Д.В.В. и Ж. Р. Н., не изразяват становище по въззивната жалба.

В о.с.з. въззивната жалба се поддържа изцяло от пълномощника на въззивницата адв. К., който поддържайки оплакванията в жалбата настоява за отмЯ. на оспореното решение на ЯРС и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бмъде уважен. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции, като по отношение на заявените за присъждане от насрещната страна разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение се прави се възражение за прекомерност.

Въззиваемата Т. К. не се явява и не се представлява в о.с.з. В подадена по делото молба оспорва въззивната жалба и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Настоява за присъждане на разноски пред въззивната инстанция, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

В О.с.з. третото- лице помагач Й. Н. изразява становище за основателност на въззивната жалба.

Останалите трети- лица помагачи, не се явяват в о.с.з. В писмени молби по делото третите лица- помагачи М. Т., Ж. Н., Й. Х. и М. М., заявяват, че предоставят на съда да разреши спора между страните.

ЯОС намира, че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок, поради което следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, въззивният съд установи следното:

Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на М. Д. Н., с която против Т. Г. К. е предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Войника, община Стралджа, област Ямбол: 1. Нива от 4,516 декара четвърта категория, находяща в местността „Г. Могила“ имот №028031 по плана за земеразделяне при граници и съседи: имот № 028030 нива на М.Й.В., имот № 43 полски път, имот № 028032 нива на Н.В.М., имот № 028011 нива на наследниците Н.Я.Д. и имот № 028010 нива на наследниците на Т.С.Т. 2. Нива от 8.050 декара, седма категория находяща се в местността "Юртска Река“ имот номер 033041 по плана за земеразделяне при граници и съседи: имот №033040 нива на Д.Й.Д., имот № 48 полски път, имот №033042 нива на Н.В.М., имот № 033020 нива на наследници на Д. и И.С.И. 3. Нива от 7,000 декара, четвърта категория находяща се в местността „Еник Сърт“ имот № 041054 по плана за земеразделяне при граници и съседи: имот № 041055 нива на Н.В.М., имот № 041018 нива на наследниците на Д.Н.Г., имот №041053 нива на Д.Й.Д., имот 3

№120 полски път.

Исковата си претенция ищцата обосновала с това, че е придобила от своята баба Й.Ж.М. на основание договор за покупко– продажба, обективиран в н.а. №51, том Х, рег.№ 9738, дело № 1237/2000г. на нотариус Д.Л., вписан в СлВ- Ямбол на 09.11.2000 г. пет недвижими имота, представляващи земеделски земи, находящи се в землището на с.

Войника, бл. Ямбол, сред които и процесните. През 2022 г., след извършена проверка в имотния регистър, установила, че ответницата Т. Г. К. е придобила собствеността върху част от процесните имоти, както следва: през 2012 г. Л.Ж.Л. първо й дарил 1/30 ид. част от имотите, а след това й продал 9/30 ид. части от тях; през 2013 г. Й. И. Н. й продала 1/3 ид. части от имотите. Прехвърлите Л.Ж.Л. и Й. И. Н. са се легитимирали като собственици на процесните ниви като придобити по наследство от Й.Ж.М.. Ищцата счита, че трите нотариални акта, с които ответницата е придобила собствеността върху имотите са й непротивопоставими, тъй като към момента на придобиването, а именно 2012 г. и 2013 г. лицата Л.Ж.Л. и Й. И. Н. не са били собственици на имотите, поради което не са могли да се разпореждат с тях, тъй като тяхната наследодателка Й.Ж.М. се е разпоредила с имотите си приживе и същите не са се намирали в наследствената маса. Ищцата поддържа в исковата си молба, че извършените сделки в полза на ответницата не са породили вещнопрехвърлителния си ефект, тъй като никой не може да се разпорежда с повече права, отколкото притежава.

Ответницата Т. Г. К. е оспорила предявения иск, с твърдения, че е собственик на процесните три имота на деревативни и оригинерни придобивни основания, както следва: на основание договор за дарение на 1/30 ид.ч. oт правото на собственост върху недвижими имоти, сключен с Л.Ж.Л., обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 46, том 3, per. №3181, н.д. №414/30.08.2012 г. на нотариус Т.П., с район па действие PC- Ямбол, вписан в Службата по вписванията с акт №124, т. 19, дело №3780/ 2012 г., вх. per.