Решение № 1962 от 18.10.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1962 гр. Пловдив, 18.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно наказателно дело № 20225330203320 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Н. З. П., ЕГН: **********, с адрес – **, срещу електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4696369 на ОДМВР – гр.Пловдив, с който на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от Закона за движението по пътищата му е наложена глоба в размер на 600лв.

/шестстотин лева/, за извършено нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

В жалбата се сочи, че обжалвания електронен фиш е неправилен и незаконосъобразен, в който смисъл се взема становище и предлага същият да бъде отменен. Процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат П. поддържа жалбата, като сочи, че нарушението не е доказано. В този смисъл подържа, че от писмо на Областно пътно управление – Пловдив се установява, че пътен знак В-26, въвеждащ ограничение на скоростта, е неподвижно закрепен на км. 49+860 м. в посока Пловдив – Труд, в протокола за използване на техническо средство за контрол е отразено, че мястото за контрол е на републикански път ІІ-64 км. 49+800 м. в посока село Труд, но последното не отговаря на статичното изображение, което сочи различно 1 място – приблизително около км. 50+415, където е разположен пътен знак В34 „Край на ограниченията, въведени с пътни знаци“, съответно – погрешно е посочено мястото на нарушението. Също посочва, че в протокола за използване на АТСС липсва номер на първо и последно статично изображение, което прави невъзможно установяване на връзка между протокола и снимковия материал. Взема становище, че макар да е направена снимка на разположението на уреда, тя по никакъв начин не може да се обвърже с деня и мястото на нарушението, последното може да почива само на предположения. Предлага наказателното постановление да бъде отменено, както и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна - ОДМВР – гр.Пловдив, не изпраща представител, в писмено становище на процесуалния си представител – юрисконсулт Б. оспорва жалбата, сочи че електронният фиш е правилен и законосъобразен, като развива аргументи по същество. Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, а електронния фиш да бъде потвърден, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като екземпляр от електронния фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство е връчено на жалбоподателя на 05.05.2021г.

- видно от представената разписка, а жалбата е подадена до РС – Пловдив на 07.05.2021г., съгласно отразеното пощенско клеймо, по преписката липсват данни за направено писмено възражение по реда на чл.189, ал.6 от ЗДвП срещу електронния фиш.

Жалбата също така е подадена от легитимиран субект /срещу който е издаден атакувания електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Установява се, че обжалваният електронен фиш представлява писмен 2 текст, отпечатан на обикновен бял лист хартия, формат А4, без подпис и печат. Същият е бил връчен на жалбоподателя, съгласно приложената по делото разписка. Видно от приложените в административно наказателната преписка материали на ОД на МВР Пловдив, отдел „Охранителна полиция“, сектор „Пътна полиция“, няма данни жалбоподателят да се е възползвал от правото си на възражения по фиша на основание чл. 189 ал. 6 от ЗДВП, като същият е бил обжалван в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП – чрез наказващия орган пред съответния местно компетентен съд – Районен съд – Пловдив с жалба.

От фактическа страна е установено, че на 31.03.2021г., в 22:23 часа, на Републикански път II – 64, в района на километър 49+800 в посока с.Труд, с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „CORDON M2” с № MD1196 било заснето движение на МПС – лек автомобил марка „Ауди А3“ с регистрационен номер ** с измерена скорост от 96 км./ч., същата – над максимално разрешената за движение 60 км./ч., като превишението било в размер на 36 км/ч..

Въз основа на заснемането била изведена разпечатка на клип, в която бил вписан регистрационния номер на автомобила, движение с установена скорост от 99 км./ч. – превишение с 39 км/ч. Като дата и час на нарушението били изведени показанията за дата 31.03.20201. и час - 22:23:51ч., като място на нарушението били отразени географски координати.

В описателната част на така съставения фиш са били възпроизведени данни, идентични с посочените в изведената разпечатка на клип, с корекция възможната грешка на техническото средство – толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч. в полза на нарушителя, като бил добавен административния адрес на мястото на нарушението, а като нарушител било вписано името на жалбоподателя Н. З. П..

Изложената фактическа обстановка се приема за установена въз основа на описаните по-горе писмени доказателства, включително и въз основа на снимков материал от заснетия клип с техническо средство радар - веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, както и представения протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи – относно начина на 3 установяване на нарушението.

Член 21, ал.2 от ЗДвП предвижда, че Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В случая, с пътен знак В26 е било въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч., като на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава посочената стойност. Наличието на същия пътен знак на мястото на нарушението се установява от Писмо на Директора на Областно пътно управление изх.№ 11-00-622 от 05.08.2021г., както и приложената към последното снимков материал. От последното се установява, че знак В26 за ограничение на скоростта от 60 км/ч. с поставен на км. 49 + 860 и действието му се изчерпва до 49 + 736, от което е видно, че място на нарушението - км. 49 + 800 попада в обхвата на знака. Установява се още, че същият знак е бил наличен към 31.03.2021г..

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Така издадения електронният фиш съдържа необходимите реквизити.

Твърдяното нарушение е установено с одобрен тип средство за измерване, съгласно Писмо изх.№ АУ-000029 – 33913/09.07.2018г. директора на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства с съоръжения“ при Български институт по метрология, същото техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „CORDON M2” е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46.

Съгласно Протокол № 4-С-ИСИС от 12.02.2021г. за лабораторна 4 проверка, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение „CORDON M2” с № MD1196 е преминала проверка в лабораторни условия за точността на измерване.

Представен е Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на министъра на вътрешните работи с Рег.№ 1030р - 10768 от дата 12.04.2021г., от който е видно начина на разполагане на техническото средство, както и че посоката движение на контролираните МПС е към с.Труд.

Собствеността върху МПС, с което било извършено нарушението, а именно – лек автомобил марка „Ауди А3“ с регистрационен номер ** се установява от приложена справка база данни КАТ от която е видно, че последното е собственост на жалбоподателя Н. З. П..

В случая няма данни, нито жалбоподателя твърди, че се е възползвал от правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП да посочи лицето, управлявало лек автомобил марка „Ауди А3“ с регистрационен номер ** към момента на нарушението – 31.03.2021г..

Съдът намери за неоснователно становището относно това, че е налице несъответствие на мястото на контрол, посочено в протокола за използване на техническо средство като Републикански път ІІ-64 км. 49+800 м. в посока село Труд, а на статичното изображение - км. 50+415, съответно – че погрешно е посочено мястото на нарушението. Подобно несъответствие в случая не се констатира, доколкото както в електронния фиш, така и в Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство с Рег.№ 1030р - 10768 от дата 12.04.2021г., а също и в приложеното статично изображение, като място на контрол, съответно – на извършване на нарушението еднозначно се сочи единствено – Републикански път II – 64, в км. 49+800 в посока с.Труд, като изцяло липсва каквото и да е споменаване на място - км. 50+415, или друго такова.

На следващо място съдът намери за неоснователно и възражението, че в протокола за използване на АТСС липсва номер на първо и последно статично изображение, което прави невъзможно установяване на връзка между протокола и снимковия материал. Не съществува разписано в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. изискване в протокола по чл.10 от същата да 5 бъде вписван номер на първо и последно статично изображение от техническото средство. Връзка между протокола и снимковия материал се установява предвид това, че на статичното изображение ясно са посочени време и място на заснемане, техническото средство с което е осъществено същото.

Съдът намери за неоснователно и възражението, че макар да е направена снимка на разположението на уреда, тя по никакъв начин не може да се обвърже с деня и мястото на нарушението, последното може да почива само на предположения. Отново следва да се посочи, че в Наредба № 8121з532 от 12.05.2015г. не съществува изискване снимката на техническото средство да се изготвя при съставяне на нарочен протокол за същото и др. подобни, а единствено снимката да съпровожда протокола, което в случая е изпълнено. Още трябва да се обърне внимание, че значението на въпросната снимка по смисъла на чл.10, ал.3 от Наредбата е да се придобие обща представа за типа на техническото средство и начина на неговото разположение (за което по делото липсва спор), а не по същата да се установяват данни за точното място и време на осъществяване контрола и т.н. данни, които са обективирани в протокола.

Въпреки горното, в случая се констатира, че макар и при законосъобразно установено нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата, в електронния фиш неправилно наказанието е определено по реда на чл. чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 от Закона за движението по пътищата. Същата разпоредба на чл. 182, ал.4 от Закона за движението по пътищата визира наказание за нарушение, извършено повторно. Такава повторност в случая не се установява, доколкото по делото липсват данни жалбоподателят Н. З. П. да е наказван за нарушение на чл.21 от ЗДвП преди датата на разглежданото нарушение, такива не се сочат и от въззиваемата страна, изцяло в доказателствена тежест на която е установяването на всички съставомерни по твърдяното нарушение обстоятелства.