Акт № 1278 от 05.11.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1278 гр. Пловдив, 05.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Стефка Михова

Членове:Николай Стоянов

Иван Йорданов при участието на секретаря Ангелинка Костадинова като разгледа докладваното от Иван Йорданов Въззивно гражданско дело № 20265300501628 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите ГПК.

Образувано по въззивна жалба, подадена от „*******, чрез юрк. ******* против Решение №1969 от 25.04.2026 г. постановено по гр.д.№14121/2025 г. по описа на Районен съд-Пловдив, ХVIII гр.с., в частта, с която се осъжда „********, да заплати на Е. Е. Ф., ЕГН **********, сумата в размер на 744.95 евро, равняваща се на 1457 лева – получена без основание по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1115625 от 24.01.2022 г.

В жалбата са релевирани доводи за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят поддържа, че за същото вземане, между същите страни относно същия договор за кредит вече е налице постановено съдебно решение по гр.д.№1262/2025 г. на ПРС, с което дружеството е осъдено да заплати същата сума. Счита, че е недопустимо едно и също вземане да бъде предмет на повторно присъждане, тъй като противоречи на принципа за сила на пресъдено нещо и забраната за двойно осъждане за едно и също задължение. Във въззивната жалба се поддържа, че обжалваното решение в осъдителната му част следва да бъде обезсилено. Посоча се, че допускането на второ осъждане за едно и също вземане създава реална опасност от двойно изпълнение и неоснователно обогатяване на насрещната страна.

Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил наличието на вече постановен съдебен акт по същото правоотношение и не е извършил преценка относно СПН, което представлявало съществено процесуално нарушение. Отправя се искане до въззивния съд за обезсилване на първоинстнационното решение в обжалваната му част, а в условията на 1 евентуалност за отмяната му в обжалваната част и отхвърляне на предявения осъдителен иск. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Е. Е. Ф., с ЕГН **********.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл.12 от ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Производството пред първата инстанция е образувано по подадена искова молба, вх. №95305/15.09.2025 г. от Е. Е. Ф., ЕГН ********** против „*******, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове - установителен иск с правна квалификация по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, т. 9 и т. 10, вр. чл. 19, ал.4 ЗПК за прогласяване на нищожността на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1115625 от 24.01.2022 г., както и осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за осъждането на ответника на сумата от 744.95 евро, равняваща се на 1457 лева /след увеличението на цената на осъдителния иск/ - недължимо платена сума по Договора за периода 24.01.2022 г. - 14.01.2025 г..

С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е признал за установено в отношенията между страните Е. Е. Ф., ЕГН ********** и „*******, че сключеният между тях Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1115625 от 24.01.2022 г. е недействителен, на основание чл. 22 ЗПК, осъдил е „******, да заплати на Е. Е. Ф., ЕГН **********, сумата в размер на 744.95 евро, равняваща се на 1457 лева – получена без основание по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1115625 от 24.01.2022 г. и се е произнесъл по отговорността за разноските.

Съгласно чл. 269, изр. 1 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

При извършената проверка по реда на чл. 269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е валидно, но недопустимо в обжалваната му част, с която се осъжда „****** да заплати на Е. Е. Ф. сумата в размер на 744.95 евро, равняваща се на 1457 лева – получена без основание по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1115625 от 24.01.2022 г.

С Решение № 874/26.02.2026 г., постановено по гр.д. № 1265/2025 г. по описа на РС-Пловдив, XIII гр.с., влязло в законна сила на 24.03.2026 г., съдът е признал за недействителен на осн. чл. 22 ЗПК, сключения между Е. Е. Ф., ЕГН ********** и „********* Договор потребителски кредит № 1115625 от 24.01.2022 г. и е осъдил на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД „****** да заплати на Е. Е. Ф. сумата от 726,40 евро, недължимо платена над чистата стойност на кредита по договор за кредит № 1115625 от 24.01.2022 г.

Това решение е влязло в законна сила преди приключване на устните състезания по гр.д.№14121/2025 г. по описа на Районен съд-Пловдив, ХVIII гр.с., по което е постановено обжалваното решение.

Съгласно чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК, влязлото в сила съдебно решение е задължително за участвалите в производството страни и то за 2 разрешеното с него основание. Разпоредбата на чл. 299, ал. 1 ГПК постановява, че спор, разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Съгласно ал. 2 на чл. 299 ГПК повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

В настоящия случай е налице съвпадение на предмета и страните по гр.д. № 1265/2025 г. по описа на РС-Пловдив, XIII гр.с. /където са били предявени, разгледани и уважени установителен иск за недействителност на процесния договор потребителски кредит № 1115625 от 24.01.2022 г. и иск по чл. 55 ЗЗД за връщане на недължимо платена над чистата стойност на кредита по договора за кредит № 1115625 от 24.01.2022 г./ и предмета и страните по гр.д.№14121/2025 г. по описа на Районен съд-Пловдив, ХVIII гр.с. /по което е постановено обжалваното решение/, като и по това дело са предявени, разгледани и уважени същите искове, свързани със същия договор за потребителски кредит - установителен иск за недействителност на процесния договор потребителски кредит № 1115625 от 24.01.2022 г. и иск по чл. 55 ЗЗД за връщане на недължимо платена по този договор за кредит сума.

Както се посочи, в настоящия случай между делата е налице съвпадение на предмета и страните и съдът е длъжен да прекрати настоящото производството като недопустимо, поради произтичащата от силата на пресъдено нещо забрана за пререшаване на вече разрешен спор. При съпоставка на разгледаните искове по приключилото с влязло в сила решение дело и висящия пред настоящата инстанция иск по чл. 55 ЗЗД съдът установи, че има съвпадение между предмета на делата, предвид което трябва да се зачетe силата на пресъдено нещо по приключилото дело и да се прекрати повторно заведеното производство, като постановеното решение в обжалваната част следва да се обезсили.

По разноските:

С оглед изхода на делото, право на разноски има жалбоподателят-ответник, който претендира такива. Жалбоподателят-ответник е бил представляван от юрисконсулт, поради което му се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. На основание чл. 78, ал.8 ГПК, във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП, в полза на търговското дружество следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро/200 лева за въззивната инстанция и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро/200 лева за първата инстанция. Жалбоподателят е заплатил държавна такса за въззивната жалба в размер на 43,61 евро, която сума също следва да му се присъди, като се осъди въззиваемата страна-ищца да му заплати направените по делото разноски.

В първоинстанционното производство на процесуалния представител на ищцата – ******** е определено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в размер на 696,96 лева с ДДС/356.35 евро с ДДС за двата уважени иска.

Предвид изхода на делото в настоящата инстанция, така определеното адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано с ½ с оглед недопустимостта на производството по втория иск по чл. 55 ЗЗД. Тоест на *******й се дължи сумата от 348,48 лева с ДДС/178,17 евро с ДДС за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в първоинстанционното производство. Предвид това, следва да се отмени първоинстанционното решение в частта, с която е осъдено ответното дружество да заплати на ******* сумата за разликата над сумата от 178,17 евро с ДДС до размера на сумата на присъдения размер от 356,35 евро с ДДС.

3

По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд, VII възз. гр.с.

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение №1969 от 25.04.2026 г. постановено по гр.д.

№14121/2025 г. по описа на Районен съд-Пловдив, ХVIII гр.с., в обжалваната част, с която се осъжда „********, да заплати на Е. Е. Ф., ЕГН **********, сумата в размер на 744.95 евро, равняваща се на 1457 лева – получена без основание по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1115625 от 24.01.2022 г.

ОТМЕНЯ Решение №1969 от 25.04.2026 г. постановено по гр.д.

№14121/2025 г. по описа на Районен съд-Пловдив, ХVIII гр.с., в частта за разноските, с която се осъжда „******* да заплати на *********, сумата за разликата над сумата от 178,17 евро с ДДС до размера на сумата на присъдения размер от 356.35 евро с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Е. Е. Ф., по гр.д. № 14121/2025 г. по описа на РС - Пловдив, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

ОСЪЖДА Е. Е. Ф., с ЕГН **********, с адрес: гр. ******* да заплати на ********сумата от 248,13 евро - разноски по делото за първата и въззивната инстанция.

ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Е. Е. Ф., с ЕГН ********** иск за осъждане на „*******, да й заплати сумата в размер на 744.95 евро, равняваща се на 1457 лева – получена без основание по Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1115625 от 24.01.2022 г. с искова молба, вх. №95305/15.09.2025 г. по описа на РС-Пловдив, по повод на която е образувано гр.д.№14121/2025 г. по описа на Районен съд-Пловдив, ХVIII гр.с.

В останалата необжалвана част решението е влязло в законна сила.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________

4