Решение № 4524 от 10.07.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4524 гр. София, 10.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20231100505976 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 18.01.2023 г., постановено по гр.д.№ 57413/ 2021 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 81 състав, по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАДгр. София установителни искове по чл.422 ГПК е признато за установено, че В. А. Д.

/ЕГН **********/ дължи на „Топлофикация София” ЕАД /ЕИК 831609046/ на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата 1 862.57 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.06.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата 227.79 лева, представляваща лихва за забава за периода от 15.10.2019 г. до 27.05.2021 г., и сумата 58.50 лева- главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода м.05.2018 г.- м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 07.06.2021 г. до окончателното й изплащане, които суми касаят топлоснабден имот, находящ се в гр. София, кв.„*********, аб.№ 251212, и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 23.06.2021 г. по ч.гр.д. № 32094/ 2021 г. по описа на СРС, 81 състав, като исковете са отхвърлени: относно главницата- стойност на топлинна енергия- за горницата над сумата 1 862.57 лева до пълния предявен размер от 1 886.49 лева, относно лихвите за забава върху тази главница- за горницата над сумата 227.79 лева до пълния предявен размер от 229.08 лева, както и за сумата 11.28 лева- обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 27.05.2021 г. /изцяло/. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът В. А. Д. е осъден да заплати на ищеца „Топлофикация София” ЕАД сумата 472.12 лева- разноски за държавна такса, депозит и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство, и сумата 91.84 лева- разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.

Постъпила е въззивна жалба от В. А. Д. /ответник по делото/, в която са изложени 1 оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени исковете и в частта относно разноските, с искане да бъде постановено обезсилването, евентуално отмяната му в тази част и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице- помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не изразява становище по повод подадената от ответника въззивна жалба.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

Наведените в жалбата на ответника доводи за недопустимост на решението са неоснователни и не могат да доведат като краен резултат до обезсилване на същото в обжалваната част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на СРС. Не е налице основание за упражняване правомощията по чл.270, ал.3 ГПК от въззивния съд, тъй като районният съд се е произнесъл при спазване на диспозитивното начало и без да излезе извън предмета на търсената по отношение на ответника В. Д. искова защита.

Предявените от

„Топлофикация

София“

ЕАД претенции са индивидуализирани в достатъчна степен, като е налице изискуемата от чл.127 ГПК конкретизация на спорното право /права/- по основание и размер, чиято реализация дружеството- ищец търси в инициирания по реда на чл.422 ГПК съдебен процес.

Останалите доводи за недопустимост на производството са също неоснователни- по съображенията, изложени в обжалваното решение.

По същество постановеното от СРС решение в обжалваната част е частично неправилно и следва да бъде отменено относно признатата дължимост на сумата 227.79 лв.- мораторна лихва при плащане на главницата /стойност на топлинна енергия/, дължима за периода 15.10.2019 г.- 27.05.2021 г., както и в частта относно несъразмерно присъдените на ищеца разноски.

В останалата обжалвана от ответника част- относно признатата от СРС дължимост на сумата 1 862.57 лв.- стойност на топлинна енергия /главница/, и на сумата 58.50 лв.- такса за дялово разпределение /главница/, а също и относно съразмерно присъдените на ищеца разноски, решението като правилно следва да бъде потвърдено.

Основателността на предявените по делото искове е предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на ответника да отговаря по същите. Ищецът основава претенциите си към ответника В. Д. на твърдението, че е собственик на процесния имот, представляващ апартамент № *********“- гр. София, с 2 аб. № 251212, в който доставял топлинна енергия за битови нужди през периода м.05.2018 г.- м.04.2020 г., в която връзка представя Нотариален акт за дарение на недвижим имот на низходящ № 118/ 14.08.1992 г. на софийски нотариус, легитимиращ ответника като собственик на процесния апартамент, придобил го по дарение през 1992 г., а също и молба- декларация на ответника Д. от 15.09.2001 г., съдържаща искане за откриването на клиентска партида на абонат на топлинна енергия, която е приета от топлопреносното предприятие. Няма данни и доказателства ответникът да е отчуждил процесния имот преди или по време на исковия период, както и данни и доказателства откритата от топлопреносното предприятие на негово име клиентска партида да е била закрита по искане на някоя от страните преди началото на процесния период.

Действащата през процесния период нормативна уредба предвижда две алтернативни основания, при които възниква договорно отношение за продажба на топлинна енергия- писмен договор по чл.149 ЗЕ или наличие на право на собственост или на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в топлоснабдена сградаетажна собственост- чл.153, ал.1 ЗЕ. Нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ легитимир а като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Тези хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топло-снабден имот няма сключен писмен договор /чл.149 ЗЕ/, явяващ се по правило основен източник на облигационните правоотношения.Сключването на писмен договор при условията на договорна автономия /чл.8 и чл.9 ЗЗД/ е приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия, като чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна собственост. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота.

В случая от страна на ответника е заявено оспорване на исковете, поради което и съобразно чл.154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е било да докаже обосноваващите спорното право факти и обстоятелства, каквото доказване от негова страна в процеса е проведено. Според приложените писмени доказателства през исковия период ответникът В. Д. е бил собственик на процесния апартамент /придобит по дарение през 1992 г./, като освен това е сключил с топлопреносното предприятие и индивидуален писмен договор за доставка на топлинна енергия, видно от цитираната по- горе молбадекларация, приета от топлопреносното предприятие. При това положение вещните ползватели А. Д. и М. Д.а- прехвърлители /дарители/ на имота по Нотариален акт № 118/ 1992 г., за които липсват доказателства да са се отказали от учреденото в тяхна полза пожизнено вещно право /приложеният отказ от вещно право на ползване- л.18 от делото на СРС, касае друг недвижим имот/, не се явяват потребители на топлинна енергия в имота, а такова положение- съобразно чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ, има ответникът по делото, чиято договорна отговорност следва да бъде ангажирана в настоящия случай. Обстоятелството дали същият е фактически ползвател на имота е ирелевантно за основателността на предявените искове. Следва да се отбележи наред с горното, че въз основа на приложеното по делото удостоверение, издадено от ГИС- София на 20.09.2012 г. /л.19 от делото на СРС/, се установява, че описаният в Нотариален акт № 118/ 1992 г. имот и процесният топлоснабден апартамент- с аб.№ 251212, са 3 идентични.

Установено е следователно наличието на облигационно договорно правоотношение между ищеца и ответника Д. през процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, което е достатъчно основание за доказване на иска по основание.

Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно- в жилището на ответника, е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му- съгласно чл.162 ГПК.

В случая относно обема на доставената в процесния топлоснабден имот топлинна енергия /за отопление на имота, сградна инсталация и БГВ/ и нейната стойност са събрани релевантни писмени доказателства /извлечения, справки, дялови разпределения/ и е изслушана съдебно- техническа експертиза, чието експертно заключение е прието като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като обективно дадено, поради което и дължимото относно размера на главния иск доказване е проведено от страна на ищеца. Няма основание соченото експертно заключение да не бъде съобразено от съда при формиране изводите по съществото на спора, тъй като няма данни експертът да е дал невярно заключение /съзнателно или по непредпазливост/. Съгласно това заключение в случая дължимите за доставена в имота на ответника топлинна енергия суми са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Взети са предвид от експерта следните релевантни факти и обстоятелства: че през исковия период в процесния имот е имало 4 бр. отоплителни тела /в хол, кухня и две стаи/ с поставени с индивидуални разпределители на разходите за отопление /ИРРО/, 2 бр. щранг- лири и 1 бр. водомер за топла вода; че документите за главен отчет са съставени при осигурен от абоната достъп до имота и са подписани от лицето, осигурило достъп; а също и че топлинната енергия за сградна инсталация и доставената от щранг- лирите топлинна енергия са определени по изчислителен път /различен за двата вида ТЕ/ съобразно съответните формули по приложенията към Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването и Наредба № Е-РД-04-1/ 2020 г. за топлоснабдяването. Определената от експерта стойност на доставената до имота през процесния период топлинна енергия е 1 862.57 лв., включваща- съгласно изчисленията на ФДР, сумата 314.59 лв.- ТЕ за сградна инсталация, 700.62 лв.- ТЕ за отопление на имота, и 847.36 лв.- ТЕ за БГВ.