Решение № 1306 от 12.09.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1306 гр. Пловдив, 12.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20265330201206 по описа за 2026 година като разгледа докладваното от съдията АНД № 2157/2025г. по описа на ПРС, ХVI нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Предмет на настоящето производство е НП № 25-1030009361/15.01.2026г. издадено от Началник група, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, с което на В. Г. С., ЕГН **********, на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 76,69 евро /с левова равностойност от 149,99 лева/ за нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Жалбоподателят В. Г. С., редовно призован се явява в съдебно заседание лично и със своя процесуален представител адв. Н.. В жалбата си излага доводи за неправилност на обжалваното наказателно постановление и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание поддържа молбата си и ангажира доказателства с които да обори обвинителната теза. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Началник група, Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, в изпратена до съда молба-становище моли обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави се възражение за прекомерност на претендирано 1 адвокатско възнаграждение. юрисконсултсковъзнаграждение. претендират се разноски за

От фактическа страна се установява следното:

На 16.12.2025г., около 21.23ч., жалбоподателката управлявала лек автомобил марка „Мазда 3“ с рег. № * **** **, в гр. Пловдив, по бул. „Васил Априлов, посока от север на юг, като преминал през кръстовището с бул.

„Шести септември“ на забраняващ червен сигнал на работеща в нормален режим на работа светофарна уредба. Посоченото било възприето от свидетеля И. В. П. – мл. автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“и неговия колега Й. П.

И., които се движели по бул. „Шести септември“ и изчаквали на червен сигнал на светофарната уредба. Свидетеля П. и неговия колега последвали автомобила на жалб. С. и успели да я накарат да спре като употребили светлинен и звуков сигнал.

За установеното нарушение бил съставен АУАН в който било описано че жалбоподателя е нарушил чл. 6, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. След като акта бил отпечатан, полицейските служители установили че при описанито на нарушението била допусната техническа грешка изразяваща се в погрешно посочване на регистрационния номер на автомобила управляван от жалбоподателката. Допуснатата грешка била посочена на полицейските служителки от свидетелката В. С. която се движела в автомобила на жалб. С. и присъствала на извършената проверка. Служителите на реда поправили чрез дописване с химикал допуснатата грешка, като обаче не се подписали на извършената корекция. В съставения акт жалб. С. написала възражението „При навлизане в кръстовище не успях да излезна от него преди да светне жълт сигнал и преминах на жълто“. Актът не бил подписан от жалбоподателя тъй като той отказал да стори това. Поради изложеното отказа му бил удостоверен с подписа на свидетеля И..

В срока по чл. 44 от ЗАНН постъпило възражение срещу съставения акт в което той оспорвал извършването на нарушението. В тази връзка св. И. написал докладна записка в която потвърдил че е видял нарушението за което съставил АУАН. След разглеждането на преписката, АНО приел възражението за несъществено.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, в което извършеното нарушение било описано и квалифицирано по сходен начин с АУАН, като жалбоподателя бил санкциониран с глоба в размер на 76,99 евро /с левова равностойност на 149.99 лева/, за нарушение на разпоредбите на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

Като свидетел по делото е бил разпитан полицейският служител, съставил АУАН, очевидец на извършеното нарушение – свид. И. П., който 2 подробно разказа как е установил извършеното нарушение и как е протекла проверката на жалбоподателя. Свидетеля беше категоричен че е видял как жалбоподателката се е движела по ул. „Васил Априлов“ и на кръстовището с бул. „Шести септември“, посока от север на юг, е преминала на червен сигнал на работеща в нормален режим светофарна уредба. Свидетеля разказа че тъй като патрулния автомобил бил спрял на червен сигнал на светофара на бул.

„Шести септември“, имал въможностда наблюдава жалбоподателката която се движела по ул. „Васил Априлов“. Именно поради това видял че светнал жълт сигнал на светофара сочещ към нея още докато тя била на разстояние повече от 20 метра от кръстовището. Той разказа че пред нея и след нея нямало коли и движението било спокойно. Вместо да намали и да спре, жалб. С. подала газ и навлязла в кръстовището на червен сигнал на светофара. Това провокирало служителите на реда да последват автомобила и да го спрат със светлинен и звуков сигнал. Показанията на този свидетел са логични, взаимнодопълващи се и безпротиворечиви по отношение на главния факт на доказване. Същите изхождат от обективен доказателствен източник и са съответни на целокупния доказателствен материал, в това число на приетите по делото писмени доказателства. Съдът цени тези показания като изхождащи от достоверен източник на информация и намира, че същите са в подкрепа на описаната в НП фактическа обстановка, възприета и от настоящия съдебен състав, както и с всички писмени доказателства, в това число и с процесния АУАН, чиято презумптивна сила, регламентирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП , не беше разколебана. Именно поради това съдът ги кредитира напълно и не намира основание да ги подложи на съмнение тъй като не се събраха доказателства които да са в противоречие с тях.

По молба на жалбоподателя беше разпитана като свидетел В. С. – приятелка на жалбоподателката която се возила в нейната кола във вечерта в която била извършена проверката. Показанията на тази свидетелка бяха вътрешно противоречиви и изхождащи от предубеден от изхода на делото свидетел. Така например в началото тази свидетелка твърдеше че полицаите били зад автомобила на жалбоподетлаката. Това твърдение беше изложено няколко пъти, дори заяви че зад нейната приятелка е имало друг автомобил и след него бил полицейския автомобил който също преминал след жалбоподателката. В последствие обаче тя каза „Не знам от коя страна на булеварда са дошли полицаите понеже не сме ги видели“. Свидетелката потвърди заявеното и от полицейските служители че когато наближила кръстовището жалб. С. настъпила леко газта „В момента в който светеше жълто тя даде газ, най-много 2-3 км. отгоре“. Свидетелката разказа и че тя казала на полицаите за допуснатата от тях грешка в акта и те го поправили с коректор и саморъчно написали отгоре верния регистрационен номер.

Свидетелката С. твърди че нейната приятелка преминала на жълт сигнал на 3 светофарната уредба. Това обаче противоречи и на отразеното от самата жалбоподателка в съставения АУАН в който тя написала че не е успяла да излезе от кръстовището преди да светне жълт сигнал на светофара, което означава че тя твърди да е влезнала в кръстовището на зелено. Всичко изложено дава основание на съда да се съмнява в показанията на св. С. и да не ги кредитира в онези части в които противоречат на показанията на св. П..

Горната фактическа обстановка и анализът на събраните по делото доказателства обосновават следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лeгитимирана страна, в законоустановения срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:

В хода на съдебното следствие се установява по категоричен начин, че с действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна състава на вмененото му административно нарушение. По несъмнен начин се установява, че на посочените в АУАН и НП дата и място 16.12.2025г., около 21.23ч., жалбоподателката, като водач на лек автомобил марка „Мазда 3“ с рег. № * **** **, в гр. Пловдив е преминал на червен сигнал на светофара в гр. Пловдив, на кръстовището на бул. „Васил Априлов“ и бул. „Шести септември“, посока от север на юг, като тя се е движела по бул.

„Васил Априлов“, което е било възприето от полицейските служители между които и свидетеля по акта И. П.. Полицейските служители са били в патрулен автомобил на същото кръстовище по бул. „Шести септември“ и били спрели на червен сигнал на светофара. Именно поради това непосредствено възприели извършеното нарушение, а именно преминаването на забраняващ червен сигнал на светофарната уредба. Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното НП, с което нарушителят е бил санкциониран с глоба в размер на 76,69 евро, равняващи се на 149,99 лева за нарушение на разпоредбата на чл. 6 т. 1 от ЗДвП.

От разпита на свид. П. се установи че той подкрепя отразеното в съставения от него АУАН, като си спомнят в подробности конкретната ситуация. Свидетеля беше категоричен че жалбоподателката е преминала на червен сигнал на светофарната уредба. Нещо повече, той разказа че приближавайки се към кръстовището, когато светнал жълт сигнал на светофара тя не намалила за да спре, тъй като имала повече от 20 м. до кръстовището, а напротив дала газ и навлязла в кръстовището на червено.

Това обстоятелство че жалбоподателката подала газ се установявав и от разпита на св. С.. Свидетеля П. посочи и че след жалбоподателката не е имало автомобили, поради което не е имало никаква опасност за нея която би 4 възникнала ако спре. В същност жалбоподателя категорично отрича извършеното нарушение, и твърди че е навлязла в кръстовището на жълта светлина. Това обаче остана недоказано по делото. То всъщност противоречи и от написаното в съставения АУАН от нея самата в който саморъчно отразила „При навлизане в кръстовище не успях да изляза от него преди да светне жълт сигнал“. Така написаното от нея означава че тя при съставянето на акта е твърдяла че е навлязла на зелен сигнал и в кръстовището е светнало жълто. В хода на съдебното производство обаче твърди че е навлязла на жълт сигнал на светофарната уредба. Следва да се посочи че дори хипотетично да се приеме че жалбоподателката е влязла в кръстовището на жълт сигнал /а това не се доказа по делото/, тя не е следвало да влезе в кръстовището тогава когато вече свети жълт сигнал и тя все още не е навлязла в кръстовището, и не е толкова близо че спирането й е невъзможно без да създаде опасност. Съгласно чл. 31, ал. 7, т. 4 от ППЗДВП жълтия сигнал означава "Внимание, спри!" като това не се отнася само за онези от водачите, които в момента на подаването на този сигнал, са толкова близо до светофара, че не могат да спрат, без да създадат опасност за движението. При подаване на този сигнал, водачите, които навлизат или се намират в кръстовището, са длъжни да го освободят. Това означава че всички други водачи които приближават кръстовището са длъжни да спрат. Единствено тези които при подаването на сигнала са вътре в кръстовището или в момента на подаването на сигнала навлизат в крстовището следва да преминат по най-бързия начин. В настоящия казус обаче, категорично беше установено че жалбоподателката е навлязла на червен сигнал на светофарната уредба защото когато е светнало жълто тя още не е била влязла в кръстовището както сочат св. С. и св. П., и е била на разстояние около 20 м. от кръстовището както уточни св. П..

Не беше опровергана презумптивната доказателствена сила на съставения АУАН, напротив – посоченото в него се потвърждава от събраните по делото доказателства, в това число и от свидетелските показания на свид.

П., които съдът кредитира като последователни, логични и непротиворечиви, а и доколкото същите изхождат от непредубен източник, и чатично от св. С. в частта си в която не противоречат на събраните по делото доказателства кредитирани от съда.