Решение № 2129 от 14.05.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2129 гр. Пловдив, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20225330117134 по описа за 2022 година

Производството е по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу Б. И. П., с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 466,41 лева, представляваща стойността на разпределената топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, за периода 01.11.2020 г. – 30.04.2022 г. за обект, находящ се в ......., ведно със законната лихва от датата на депозиране в съда на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.10.2022 г., до окончателното изплащане на вземането; сумата от 49,18 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода 05.01.2021 г. – 03.10.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ***** от 05.10.2022 г. по ч. гр. д. № 14158 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив.

Ищецът твърди, че в качеството си на енергийно предприятие е единственото търговско дружество, притежаващо лицензия за производство и пренос на топлинна енергия на територията на ....., като съгласно чл.150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се осъществявала при публично известни общи условия. Посочва, че ответникът в качеството си на собственик на обект, находящ се в ...., има качеството на клиент на топлинна енергия.

Поддържа, че за процесния период 01.11.2020 г. – 30.04.2022 г. била доставена от ищеца и била разпределена от търговеца, извършващ дялово разпределение, топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация, сума, включваща главница за периода 01.11.2020 г. – 30.04.2022 г. в размер на 466,41 лева, както и обезщетение за забава в размер на 49,18 лева за периода 1

05.01.2021 г. – 03.10.2022 г. Посочва, че за процесните суми била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 14158 по описа за 2022 г. на Районен съд Пловдив, XX гр.с., срещу която ответникът възразил.

Поради изложеното предявява исковите претенции. Претендира разноски.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Б.

П., в който се излагат съображения за неоснователност на предявените искови претенции, както по основание, така и по размер. Оспорва се да е налице облигационна връзка между страните, доколкото липсва сключен писмен договор при общи условия, в която насока е изискването, визирано в нормата на чл. 149, ал.1, т. 6 ЗЕ. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че е налице договор за доставка на топлинна енергия между страните, се възразява да са представени доказателства за реалното ползване и потребяване на топлинна енергия от ответника. Оспорва се и от страна на ищеца да е налице качествено изпълнение по договора за продажба на топлинна енергия, доколкото от страна на същия не е доставяна услуга съобразно техническия проект на топлинната инсталация в сградата.

Ответникът оспорва законосъобразността на Методиката към Наредбата за топлоснабдяването от 2020 г., доколкото същата противоречи на правото на ЕС и Закона за енергетиката. В тази насока се позовава на Решение № 623/30.05.2013 г. на КЗК по преписка КЗК-401/2013 г., Решение № 165/08.02.2018 г. по преписка КЗК-127/2017 г. на КЗК и Решение № 727/20.06.2019 г. по преписка КЗК-479/2019 г. на КЗК, в които се посочва, че методиката по отменената Наредба за топлоснабдяването, възпроизведена по идентичен начин и в действащата към процесния период, отразява неточно количество потребена енергия в сграда в режим на етажна собственост, и се правят предложения за нейното изменение. Възразява се, че Методиката към Наредбата противоречи на забраната за злоупотреба с господарстващо положение по смисъла на чл. 101 ДФЕС и на Закона за енергетика, с който е транспонирана Директива 2012/27 ЕС. Последната въвеждала изискване да е налице реална доставка на електрическа енергия, което не отговаряло на заложеното в т 6.1.1 от Методиката за определяне на количеството енергия за сградна инсталация. Съобразно последната не се вземало предвид реално потребената енергия, а същата се разпределяла пропорционално на отопляемия обем на имота. По този начин разпоредбите на Наредбата за топлоснабдяването противоречали на Директивата, в която насока се цитира практика на Върховния административен съд. Оспорва се и годността и изправността на топломера в абонатната станция на сградата, а именно, че същият не е одобрен тип средство за измерване, като не е минал и последваща проверка. Възразява се и срещу размера на технологичните разходи, които според същата са за сметка на доставчика на топлинна енергия и следва да се приспаднат от отчетената такава. Липсвало и акт на производителя на абонатната станция, нито друг документ за обследване от компетентно лице за размера на тези технологични разходи. Оспорват се и начислените стойности на БВГ в процесната сграда, тези претендирани за доставена топлинна енергия за сградна инсталация и тези за отопление. Възразява се, че 2 от приложеното към исковата молба препис - извлечение от сметка не е ясно по какъв начин са начислени суми за реално потребена топлинна енергия или са за служебно начислени, по колко и за кой от компонентите на топлинна енергия се отнасят, дали се касае само за начислена топлинна енергия или и за други суми, и дали е технологично възможно начислената топлинна енергия да бъде доставена до процесното жилище. Оспорват се и счетоводните записвания на ищеца като нередовно водени. Възразява се, че издадените от същия фактури не съдържат реално доставена топлинна енергия. С оглед липсата на главно задължение за заплащане на стойността на топлинна енергия, се възразява, че не се дължи и акцесорното вземане за обезщетение за забава. Посочва се, че и ответницата не е изпаднала в забава за заплащане на главницата, предвид липсата на индивидуализация на размера на същата.

С оглед изложеното се претендира предявените искови претенции да бъдат отхвърлени, като в полза на ответника да бъдат присъдени разноски в производството.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 14158 по описа за 2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № ***** от 05.10.2022 г.

Срещу така издадената заповед за изпълнение на постъпило възражение, предвид което заповедният съд е предоставил указания на заявителя за предявяване на иск по реда на чл. 422, ал.1 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Предвид изложеното, така предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл.

79, ал. 1 ЗЗД, В доказателствена тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно правоотношение с ответника с предмет предоставяне на топлинна енергия през сочения от него период от време, респективно, че ответникът е потребител на услугите за посочения в исковата молба обект. Ищецът следва да докаже, че е бил изправна страна по договора, като докаже вземанията си и по размер. По иска за мораторно обезщетение, следва да установи момента на забавата.

Безспорно е, че ищецът като енергийно предприятие - доставчик на 3 топлинна енергия, разполага с правото да търси възмездяване от потребителите в етажната собственост, за стойността на доставената, съответно разпределената топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост. В този смисъл, не е налице и непотърсена услуга, за която не се дължи заплащане (в тази насока са и изричните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСГК на ВКС ). По същия въпрос е налице и произнасяне на Съда на ЕС, IV- ти с-в от 05.12.2019г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17, по отправени преюдициални запитвания. В посоченото решение е отразено, че се допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент. Със същото решение е прието и че се допуска национална правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки собственик на апартамент в сградата, пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент.

Облигационното правоотношение, което възниква и на което ищецът основава претенцията си, произтича от договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, който се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.150, ал.1 ЗЕ. Общите условия следва да бъдат публикувани в един централен и един местен ежедневник в градовете с битово топлоснабдяване, което в случая е сторено. Съгласно изричната норма на чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.

По делото са ангажирани доказателства за публикуването на общите условия в един национален и един местен ежедневник преди процесния период.

Изложеното води до извода, че е спазена изискуемата от закона процедура по приемането и публикуването на общите условия за продажба на топлинна енергия.

За да бъде обвързан от договора, ответникът следва да е титуляр на правото на собственост, респективно на вещно право на ползване върху обект, находящ се в сграда в режим на етажна собственост – чл. 153, ал. 1 ЗЕ. По делото не се спори от ответника, че той е собственик на процесния имот. От това следва изводът, че между страните по спора е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия, доколкото същото възниква с конклудентни действия, предвид обстоятелството, че ответникът е потребител на топлинна енергия в качеството му на собственик на топлоснабден имот. В този смисъл е неоснователно възражението на ответника, че не е клиент на топлинна енергия и че между страните не е възникнало процесното облигационно правоотношение, доколкото липсва писмен договор, сключен между страните. Действително, в чл. 149 ЗЕ е предвидена писмена форма на договора, но съобразно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по 4 тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, писменият договор, не е форма за действителност, а форма за доказване на облигаторното правоотношение. Съответно, същият представлява едно от възможните доказателствени средства, регламентирани в ГПК, за установяване на договорната обвързаност между ищеца и ответника. Според настоящия съдебен състав, присъединяването към абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение на лице – титуляр на вещно право на собственост, установява сключването на договор с ищцовото дружество чрез конклудентни действия. В подкрепа на този извод са и протоколите за извършени дейности по средствата за измерване /л.224, 228, 230/, касаещи сграда с адрес:

......Тоест, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие (изрично в тази насока т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на Върховен касационен съд, ОСГК). В това си качество на клиенти на топлинна енергия, те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената и разпределена топлинна енергия.