Решение № 3890 от 29.11.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 3012/2023
- Вид
- Решение № 3890
- Подписан
- 29.11.2023
- В сила
- 29.11.2023
- Състав
- Даниела Павлова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.372, ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 3890 гр. Варна, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря Кичка М. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20233110103012 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск с пр.осн.чл.327, вр.чл.372, ал.1 ТЗ от ищец „Кънчев транс“ ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр.Аксаково, ул.***** № 32, представлявано от ***** срещу ответник „Транс бетон“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление с.Китка, общ.Аврен, ул. ***** за заплащане на сумата 14 374.63 /четиринадесет хиляди триста седемдесет и четири лева и 63 ст./ лева, представляваща дължимо възнаграждение за превоз на строителни материали /фракция, пясък, асвалт/ за което са издадени фактури № 3800/01.11.2022 г. и № 3806 от 07.11.2022 г. след приспадане на платена сума 50.00 лева по ф-ра № 3766/22.08.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на молбата до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът претендира и заплащане на разноските за производството от ответника.
Твърденията в молбата от които ищецът черпи права са, че ищцовото дружество извършва търговска дейност във връзка с превоз на товари по суша, в частност транспортни услуги на строителни материали /фракция, пясък и асвалт/. През м.октомври 2021 г. ответното дружество в качеството му на подизпълнител на трето търговско дружество е възложило на ищеца да извърши превоз на инертни материали /чакъл, пясък и асфалт/ по маршрут гр.Суворово - гр.Балчик, за което са съставени съответните товарителниции и счетоводни документи. Ответникът е заплатил част от задължението за извършената от ищеца транспортна услуга, но задължението по фактура № 3800/01.11.2022 г. на стойност 13547.84 лева и по фактура № 3806/07.11.2022 г. на стойност 876.79 лева не е заплатено. Двете фактури са подписани от управителя на ответното дружество от което се установява както наличието на 1 облигационна връзка между двете дружества, така и че превоза е извършен след което за получателя на стоката е възникнало задълженията да заплати дължимото възнаграждение на превозвача. От общото задължение е приспадната сумата 50.00 лева, която е надвнесена при заплащане на фактура № 3766/12.08.2022 г. Въпреки проведените разговори, не е налице изпълнение, поради това за ищеца е налице правен интерес да предяви иск за решаване на спора със съдебно решение. настоящата искова молба.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е подал отговор на молбата, не е изразил становище по иска, не е направил искания и не е представил доказателства.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител поддържа молбата и моли да се уважи.
Ответникът, редовно уведомен за инициираното производство не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание, не представя доказателства и не изразява становище по иска.
Съдът след като взе предвид събраните в производството доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и становищата на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От представените писмени доказателства се установяват твърденията в молбата. На осн. чл.146, ал.1, ал.2 ГПК съдът е обявил, че предявените искови претенции по главния иск и по акцесорния иск не се оспорват от ответното дружество.
Не се оспорват твърденията в молбата, че ответникът е възложил, а ищецът е извършил превоз на инертни материали /чакъл, пясък и асфалт/ по маршрут гр.Суворово- гр.Балчик, че са съставени съответните товарителниции и счетоводни документи, че ответникът е заплатил част от задължението за извършената от ищеца транспортна услуга и че след приспадане на авансово платената сума е останало неплатено задължението по фактура № 3800/01.11.2022 г. на стойност 13547.84 лева и по фактура № 3806/07.11.2022 г. на стойност 876.79 лева. Съдът е обявил на осн.чл.146, ал.1 и ал.2 ГПК, че страните нямат спор по твърденията и обстоятелствата в молбата. Ответникът не е възразил срещу иска, не оспорва задължението по основание и по размер за главницата и не оспорва задължението по основание и по размер за обезщетение за забава. До подаване на молбата и след това не е налице изпълнение.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът намира, че същият не оспорва твърденията в молбата, както и задължението си към ищеца в претендирания размер. Доказателства за извършено плащане след подаване на исковата молба, която следва да се приеме като писмена покана за плащане не са ангажирани.
Седалището и адреса на управление на ответното дружество съгласно ТРРЮЛНЦ е България, Област: Варна, Община: Аврен, Населено място: с. Китка, п.к.
2
9127, бул./ул. ул.*****.
Съдът като взе предвид, че ответникът не е оспорил твърденията в молбата, не е направил възражения по тях, не е ангажирал доказателства и не се е явил в съдебно заседание, както и че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение намира, че предявеният иск е основателен в хипотезата на чл.238 и чл. 239 ГПК и следва да се уважи.
Ответникът следва да заплати на ищеца разноски за производството в размер на 574.99 лева за заплатена държавна такса, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Транс бетон“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление с.Китка, общ.Аврен, ул. *****, п.к. 9127 да плати на „Кънчев транс“ ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр.Аксаково, ул.***** № 32, представлявано от ***** сумата 14374.63 /четиринадесет хиляди триста седемдесет и четири лева и 63 ст./ лева, представляваща дължимо възнаграждение за превоз на строителни материали /фракция, пясък, асвалт/ по фактура № 3800/01.11.2022 г. и фактура № 3806/07.11.2022 г. след приспадане на платена авансово сума, ведно със законната лихва от подаване на молбата – 10.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.чл.327, вр.чл.372, ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Транс бетон“ ООД, ЕИК ****, седалище и адрес на управление с.Китка, общ.Аврен, ул. *****, п.к. 9127 да плати на „Кънчев транс“ ООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр.Аксаково, ул.***** № 32, представлявано от ***** разноски за производството в размер на 574.99 лева, на осн.чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.239, ал.4 ГПК.
Да се връчи препис от решението на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3