Решение № 113 от 13.12.2024, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Айтос, 13.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Дж. Богданова при участието на секретаря Яна Анг. Петкова като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно наказателно дело № 20242110200486 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод жалбата на Г. С. Г., ЕГН **********, с адрес: *** против Наказателно постановление (НП) № 22-0001870 от 11.09.2024 г., издадено от и.д. Началник на ОО„Автомобилна администрация“-гр.Бургас, с което за нарушение на чл.43, т.2, б. „б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) във връзка с чл.31, ал.1, пр.5, т.2 от същата наредба и на основание чл.178а, ал.7, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя Г.Г. е наложено наказание глоба в размер на 1500,00 (хиляда и петстотин) лева.

Жалбоподателят Г. С. Г. оспорва законосъобразността на наказателно постановление и моли да бъде отменено, като в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв.Ж. А. от АК-Бургас поддържа жалбата. Твърди наличието на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, както и липса на виновно извършено административно нарушение, а също и несъответствие на наложената санкция с конкретното деяние. Ангажира писмени доказателства. Претендира заплащане на съдебно-деловодни разноски, съобразно приложен списък.

Въззиваемата страна ОО „Автомобилна администрация“ - гр.Бургас, при изпращане на преписката, излага писмено становище за правилност и законосъобразност на обжалваното Постановление, като моли за потвърждаването му. В съдебно заседание, след редовно призоваване, не се явява процесуален представител на АНО. Не се представят доказателства извън събраните в хода на административната преписка писмени такива.

1

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява, че на 30.07.2024 г. в пункт за ПТП на „Г. Груп“ ЕООД, след извършен анализ на видеозапис от информационната система на ИААА, на Г. С. Г. в качеството на Председател на комисия за периодичен прегледи е съставен АУАН за това, че е допуснал преглед в нарушение на изискванията на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с протокол № 36169114/30.07.2024г. на л.а.

„Сиат Добло“ с рег. № А5271КС, собственост на К. К. К., като техническият специалист М.

П. П., участвала в технически преглед на цитираното МПС и не е извършила проверка на състоянието на кормилния механизъм на поставеното над канала МПС, съгласно методиката на чл.31, ал.1, пр.5, част 1, т.2, позиция на 2.1.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, така че колелата да не докосват повърхността, като колелото се завърта от едното крайно положение до другото. В съставения на място акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 339417/09.08.2024 г., било отразено, че на дата 30.07.2024 г. около 11:45 часа е установено, че жалбоподателят в качеството на Председател на комисията за извършване на периодичен технически преглед е допуснал преглед в нарушение на изискванията на Наредба № Н-32 от 16.12.2011, с което е извършено нарушение на чл.43, т.2, б.„б“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. По този начин от актосъставителя се създава впечатлението, че датата на устоновяване на адм.нарушение е 31.07.2024 г., като в обстоятелствената част на АУАН е посочено, че актосъставителят е изгледал видеозапис на проверка на техническата изправност на МПС с протокол № 36179417/31.07.2024 г. именно тогава – на 31.07.2024г. В съдебно заседание както актосъставителя Д., така и св.по акта А. са категорични, че са установили нарушението, след като са изгледали видеозаписи на 09.08.2.2024г., а не посочената в АУАН и НП дата.

Съгласно представеното по делото копие от АУАН бл.№ 339417 от 09.08.2024 г., актът е съставен на същата дата и подписан единствено от актосъставителя М. Г. Д. и само от един свидетел С. Г. А., присъствал на нарушението. Свидетелката С. А. в показанията си пред съда категорично заявява, че не е очевидец на извършване на нарушението (проведения технически преглед на л.а.), както неправилно е посочено в акта, а единствено на установяването му (чрез участието й в преглед на видеозаписа). Твърди, че е свидетел и по съставяне на АУАН. Сочи, че констатирането на нарушението е станало на база на анализ на видеозаписа от информационната система на ИААА и при съпоставка с протокол от 30.07.2024 г. за техн. преглед на горепосочения л.а.

Горната фактическа обстановка, съдът възприема въз основа на отразеното в АУАН и при съпоставката му със събраните в хода на делото писмени и гласни 2 доказателства.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното Наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което и процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна, по следните съображения:

Настоящото производство е от административно-наказателен характер.

Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали е извършено от него виновно. В тежест на административно -наказващия орган (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият (в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на административнонаказателното преследване. В тази насока, настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между „неправилно“ и „незаконосъобразно“ НП. Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение (нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т.е. има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не съответства на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в съответствие с 3 нормата на чл. 63 ЗАНН). НП е издадено от компетентни органи, в изпълнение на делегираните им правомощия по закон. НП е редовно връчено лично на нарушителя на 24.09.2024г. съгласно отбелязването направено в текста на НП.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление констатира следното: в хода на административно-наказателното производство е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, с което е нарушено и правото на защита на жалбоподателя. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното: Процесуалният закон – ЗАНН урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат. Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица, както от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства, като съгласно трайно установената съдебна практика, при установяване на административни нарушения, АУАН може да бъде съставен в присъствието само на един свидетел, ако той е очевидец на нарушението отразено в акта. Според показанията на св.Д., актът е съставен само с участие на един свидетел (Ст.А.), като същият не е очевидец на нарушението. Отделно от това следва да се отбележи неяснотата и досежно момента на извършване на самото нарушение доколкото (както се посочи по-горе) в процесния АУАН като дата на нарушението е посочена дата на съставянето му „09.08.2024 г.”. Това е и датата, която е посочена в НП от АНО като в допълнение фигурира и като дата на нарушението 30.07.2024 г. По време на разпита в хода на съдебното следствие и двете свидетелки – М.Д. и Ст.А., при описание на конкретните си действия уточняват, че е прегледан видеозапис от проверка на пункт за ПТП на „Г. Груп“ ЕООД на дата 30.07.2024 год., без да е конкретизиран час. Посоченото несъответствие ограничава правото на защита на жалбоподателя, т.к. обективно му пречи да разбере на коя дата се твърди, че е извършил нарушението (на 30.07.2024 г. или на 09.08.2024 г.) и да организира правилно защитата си. Следва да се отрази, че остава неизяснен въпроса досежно самото деяние и в частност дали АНО е приел, че е извършеното в лично качество от нарушителя Г. С. Г. или му е вменена адм.наказателна 4 отговорност в условията на допустителство и в качеството на техн.специалист (Председател на комисията за периодични прегледи, каквито доводи бяха наведени от свидетелите по време на разпита) или лично при извършване на техн. преглед в нарушение на изискванията на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. в санкционната част на НП не е посочено изрично дали Г.Г. е наказан лично или в качеството на Председател на комисия каквото изискване е посочено в цитираната разпоредба на чл.178а, ал.7, т.3 ЗДвП. Предвид изложеното съдът намира, че в конкретния случай е препятствано правото на защита на нарушителя, доколкото чрез неучастие в административнонаказателното производство на очевидец или на двама други свидетели и при неяснота относно датата/момента на констатиране на нарушението, както и на евентуално използване на алтернативен метод на проверка състоянието и изправността на кормилния механизъм на проверения автомобил, не е изяснена в цялост фактическата обстановка на конкретното деяние, което е съществено процесуално нарушение. По делото е предоставен като доказателство 1бр. СД-диск, съдържащ видеозапис, предявен на страните, но без да бъде извършена техническа експертиза, която да установи кои са лицата на видеозаписа (т.е. извършили прегледа), както и дали същият не е манипулиран.