Решение № 563 от 01.12.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 563 гр. Велико Търново, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав С.ски

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20244100501150 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №133/27.06.2024г., постановено по Гр.д.№628/2021г. по описа на РС – Павликени, на което е допусната поправка на ОФГ с Решение №224/01.11.2024г. на РС – Павликени,

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД със седалище и адрес на управление гр. София, район „Изгрев“, бул. „Драган Цанков“ № 37, ЕИК 831094393, представлявана по пълномощие от Ивайло И. Досев - Управител на ПИБ АД, клон Велико Търново и К. В. В. - юрисконсулт на ПИБ АД със съдебен адрес гр. Велико Търново, ул. „Бачо Киро“ № 5, против А. Г. Т., ЕГН ********** от ..., Е. И. Т., ЕГН ********** от ..., Д. М. П., ЕГН ********** от ... и С. И. С., ЕГН ********** от ... съществува вземане за следното парично задължение по Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 114/15.03.2021 г. по ч.гр.д. № 178/2021 г. по описа на РС – Павликени за сумата от 4 169,27 (четири хиляди сто шестдесет и девет евро и двадесет и седем евроцента) евро – главница, представляваща неплатен остатък от чистата главница по Договор № 096LDR-001026/04.10.2011 год. за банков кредит и Договори за поръчителство от 04.10.2011 год., ведно със законната лихва върху тая сума, считано от 16.02.2021 година до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията на „ПИБ“ АД гр.София в частта за разликата до претендираната главница от 5750.33 евро и за сумите 5030.47 евро просрочена договорна 1 лихва от 28.03.2013г. - 04.02.2021г, просрочени лихви от 4123.23евро / включващи 3538.40евро просрочена наказателна лихва от 28.03.2013г. -12.03.2020г. , 93.31 евро просрочена договорна лихва от 14.05.202г-13.05.2020г, 491.52 евро просрочена наказателна лихва от 14.05.2020г. - 04.02.2021г. по издадената заповед за изпълнение №114/15.03.2021г. по чл.417 от ГПК/, 17.57 евро законна лихва от 05.02.2021г. -14.02.2021г. и 139.89 евро непогасени разноски за връчване на покани, като неоснователни.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение В ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ е постъпила въззивна жалба с вх.№2517/12.07.2024г. от ищеца по делото „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез пълномощник ЮК В., допълнена и уточнена с въззивна жалба вх.№4354/21.11.2024г., която не съставлява въззивна жалба против първоинстанционното решение по чл.247 ал.1 пр.1 ГПК, а по същество означава обжалваната от ищеца част /отхвърлителна/ на Решение №133/27.06.2024г., постановено по Гр.д.№628/2021г. по описа на РС – Павликени, с която са развити оплаквания, че същото в обжалваната му част е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при нарушение на материалния закон. Твърди се, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, доколкото ответниците с писмения си отговор на ИМ са направили общи оспорвания и възражение за давност, като липсват каквито и да било конкретни възражения за недействителност на процесния договор за банков кредит поради нарушения на чл.11 от ЗПК, а съдът не е отразил в доклада по делото, нито в СЗ, че ще се произнесе по недействителността и не е изпълнил задължението си по чл.146 ал.1 т.2 и т.5 ГПК, при което доказателствената тежест е неправилно разпределена, правото на защита на ищеца е нарушено – невъзможно е да се ангажират доказателства при така направеното общо и неясно оспорване от ответниците в писмения отговор на ИМ. Твърди, че необосновано и в нарушение на материалния закон първостепенният съд е приел, че процесният ДПК е недействителен, поради противоречие с чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, по развити съображения по съществото на спора. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното такова в обжалваната отхвърлителна част, вместо което постанови друго, с което уважи в пълен размер предявените по реда на чл.422 ал.1 ГПК искове по чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД, чл.92 ал.1 ЗЗД, чл.86 ал.1 ЗЗД. Претендира съдебни разноски за две инстанции.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не са депозирани писмени отговори на възивната жалба, подадена от ищеца, от ответниците в процеса.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника С. И. С., чрез пълномощник адв.Х. Д. – ВТАК, против първоинстанционното решение в УСТАНОВИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ, и в частта, с която въззивникът е осъден солидарно с останалите ответници да заплати на Банката разноски в размер на 533лв., като са развити оплаквания за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон. Твърди, че правилно РС е приел, че процесният ДПК е недействителен на основание чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, което означава, че отношенията кредитор – кредитополучател следва да се уреждат по 2 правилата на неоснователното обогатяване /арг. чл.23 ЗПК и чл.34 ЗЗД/, но по отношение на въззивника – поръчител нещата стоят по съвсем различен начин. Твърди, че неправилно РС е приел, че задължението за връщане на чистата стойност на кредита се разпростира върху поръчителя /поръчителите/, доколкото отговорността на поръчителя е само за онова, за което се е съгласил – за договорните задължения на кредитополучателя, но не и да отговаря в случай на неоснователно обогатяване, в който случай отговорността на кредитополучателя е лична по арг. от чл.23 ЗПК и обезпечението на поръчителството не се простира върху нея.

Сочи, че унищожаването на главната сделка с обратна сила е основание действието на поръчителството също да отпадне с обратна сила. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното такова в обжалваната установителна против въззивника С. част, вместо което постанови друго, с което отхвърли предявените срещу въззивника искове. Претендира изцяло присъждане на разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба с вх.

№2540/15.07.2024г. на С. И. С., подаден от ищеца по делото „ПИБ“ АД, чрез ЮК В., с който оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Твърди, че сключения договор за поръчителство е породил валидно правоотношение между страните на база възникналото действително задължение на кредитополучателите да върнат предоставения банков кредит при условията, договорени, съгласно процесния Договор №096LD-R-001026/04.10.2011г. за банков кредит.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не са постъпили писмени отговори на въззивна жалба с вх.№2540/15.07.2024г. от С. И. С., от останалите трима ответници в процеса.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба с вх.№ 2684/25.07.2024г. от ответниците в процеса А. Г. Т., Е. И. Т. и Д. М. П., чрез пълномощник адв.А. К. – ВТАК, против първоинстанционното решение в УСТАНОВИТЕЛНАТА МУ ЧАСТ, с която е уважен частично спрямо тях предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск по чл.79 ал.1 пр.1 от ЗЗД за просрочена главница, и в частта за разноските, като са развити оплаквания за допуснати процесуални нарушения – първоинстанционният съд не е разгледал основни възражения на въззивниците А. Г. Т., Е. И. Т. и Д. М. П., както и поради неправилност, поради нарушение на материалния закон. Твърди се, че не е разгледано наведеното с писмения отговор на ИМ възражение, че процесния договор за банков кредит, сключен между „ПИБ“ АД като кредитодател, и А. Г. Т. и Е. И. Т., като кредитополучатели, доколкото не е подписан от кредитополучателите, е нищожен, поради липса на изискуемата от закона писмена форма.

Сочи се, че РС е разглеждал хипотеза на нищожност поради липса на съгласие, каквато не е навеждана от ответниците. Оспорва се като неправилен извода на РС, че поръчителите надлежно са поели поръчителство за изпълнение на задълженията на кредитополучателите.

Сочи се, че РС не е разгледал възражението на ответника - въззивник Д. М. П., че като поръчител е поел поръчителство за задължението пред банката на А. Г. Т., но не е поемал задължение за поръчителство за задълженията по ДПК на длъжника Е. И. Т.. Оспорват като неправилен, поради противоречие с материалния закон, извода на РС, че независимо от падежите на отделните вноски, че претендираното вземане за главница е изискуемо от 3

05.02.2021г. – датата на обявяването на кредита за предсрочно изискуем, като поддържат направеното с писмения отговор на ИМ възражение за давност и твърдят, че давност тече по отношение на всяка отделна погасителна вноска. Молят съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното такова в установителната му част, вместо което постанови друго, с което отхвърли предявеният срещу въззивниците иск. Претендират присъждане изцяло направените разноски в първа инстанция, вкл. изцяло и на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА, както и присъждане на разноски за въззивна инстанция.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивна жалба с вх.

№2684/25.07.2024г. на А. Г. Т., Е. И. Т. и Д. М. П., подаден от ищеца по делото „ПИБ“ АД, чрез ЮК В., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена по развити съображения по съществото на спора.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е подаден писмен отговор на въззивна жалба с вх.

№2684/25.07.2024г. от ответника С. И. С..

В срока за въззивно обжалване на постановено по реда на чл.247 ал.1 пр.1 ГПК съдебно решение №224/01.11.2024г. е постъпила допълнителна въззивна жалба с вх.

№4354/21.11.2024г. от ищеца по делото „ПИБ“ АД, чрез ЮК В., която няма характер на въззивна жалба против решението за поправката, а по същество уточнява, пояснява и означава, че обжалваната с подадена въззивна жалба от ищеца с вх.№2517/12.07.2024г. част на първоинстанционно решение №133/27.06.2024г. по гр.д.№628/2021г. по описа на РС – Павликени, е отхвърлителната.

С определение по чл.267 ал.1 ГПК №146/28.01.2025г. въззивният съд, във връзка с оплакванията във въззивната жалба на „ПИБ“ АД за допуснати от РС нарушения във връзка с доклада по делото и съобразно т.2 от ТР №1/2013г. от 09.12.2013г. на ВКС, ОСГТК, е предоставил възможност на страните по делото в срок до първо СЗ да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства по повод произнасянето от РС по недействителността на процесния Договор за банков кредит №096LD-R-001026/04.10.2011г. по смисъла на чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота в доклада по чл.146 ал.1 т.2 и т.5 ГПК и дадените указания.

В СЗ въззивникът „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез ЮК К. В., поддържа въззивната си жалба и моли да бъде уважена, и оспорва въззивните жалби, подадени от насрещните страни и моли да бъдат отхвърлени. Оспорва като неправилен извода на първостепенният съд за недействителност на процесния ДПК, като противоречащ на ЗПК, и по-конкретно на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Претендира разноски за две инстанции, съгласно представен списък по чл.80 ГПК за разноските пред ВТОС, в т.ч. и ЮК възнаграждение.

В СЗ пред въззивна инстанция въззивникът С. И. С., чрез пълномощник адв.Д. – ВТАК, поддържа въззивната си жалба и оспорва въззивната жалба на ищеца, по съображения, развити в писмена защита. Счита за правилен извода на РС за недействителност на процесния ДПК на основание чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Релевира пред въззивна инстанция възражение за недействителност на процесния Договор за банков 4 кредит №096LD-R-001026/04.10.2011г., който е с правна характеристика на ДПК по смисъла на чл.9 ал.1 от ЗПК, на основание чл.22 вр. чл.10 ал.1 ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.9 ЗПК, вр. чл.11 ал.1 т.12 ЗПК, вр. чл.11 ал.1 т.20 ЗПК. Счита, че недействителността на процесния ДПК, по арг. от чл.138 ал.2 изр.1 от ЗЗД и чл.19 от сключения от него Договор за поръчителство от 04.10.2011г., последният не поражда действие между страните по него, което обуславя неоснователност и на предявения срещу С. И. С. като поръчител иск по чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за главница. Претендира разноски за пред въззивна инстанция.

Разпечатката съдържа 32 от 179 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7714832b-7a1b-4aa2-848b-7b234cec807c