Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1696 от 25.08.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1721/2022
Вид
Решение № 1696
Подписан
25.08.2022
В сила
15.09.2022
Състав
Георги Росенов Гетов

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 27, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 79б, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 165 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 2, т. 6 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 38 · Закон за измерванията
  • чл. 47, ал. 1, т. 2 · Закон за измерванията
  • чл. 50, ал. 1 · Закон за измерванията
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1696 гр. Пловдив, 25.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330201721 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Т. П. П., ЕГН: **********, с адрес: *** , чрез адв. С.П. против Електронен фиш серия К № 3612801 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.

182, ал. 2, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят поддържа, че при използването на мобилни технически средства редът за санкциониране на деянието чрез издаване на електронен фиш е неприложим.

Твърди, че на мястото на извършване на нарушението няма монтирано устройство за видеозаснемане, нито то е обозначено със знак за осъществяван видеоконтрол за спазването на правилата за движение. Моли електронният фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно уведомен, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. С.П., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Взема становище в електронния фиш да е посочен несъществуващ път, с което да е нарушено изискването за описание на мястото на извършване на нарушението. Пледира по делото да остава недоказано наличието на пътен знак В26, който да сигнализира допустима максимална скорост от 60 км/ч за процесния пътен участък към датата на 1 деянието. Поддържа още недоказано да остава и точното местоположение на автоматизираното техническо средство и позиционирането му спрямо знака за ограничение на скоростта. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер за трите съдебни инстанции по разглеждане на делото.

Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г. Б., приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.

Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението, както и правилно да е определен размерът на административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е отчетена максимално допустима грешка от 3 % в полза на водача от измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Т. П. П., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Съдът приема, че е спазен срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. На първо място делото вече е преминало през касационен контрол, като в постановеното Решение № 508 от 21.03.2022 г. по к.а.н.д. № 239/2022 г. на Административен съд – Пловдив не е констатирано предходното решение на районния съд да е недопустимо, напротив касационната жалба е разгледана по същество. Следователно спорът относно допустимостта вече е разрешен по задължителен начин. На следващо място по делото не е представена разписка или друго доказателство, носещо подписа на жалбоподателя, относно датата на връчване на екземпляр от електронния фиш. Твърдението ЕФ да е връчен на жалбоподателя на 17.06.2020 г. остана недоказано. От представените от ОДМВР – Пловдив материали за тази дата единствено се установява жалбоподателят да е подал заявление за издаване на документ за самоличност и да е бил уведомен, че в автоматизираната информационна система на МВР фигурират негови задължения, които са със статус „неплатен“ и/или невръчени наказателни постановления или електронни фишове.

Следователно налице е единствено едно общо и абстрактно уведомяване за съществуване на задължения или невръчени актове, без те да са индивидуализирани и конкретно установени. При тези факти не се доказва на дата 17.06.2020 г. да е бил връчен екземпляр от процесния електронен фиш на жалбоподателя П.. Отбелязването в информационната система на МВР не може да бъде обвързващо, след като остава неясно въз основа на какви 2 обстоятелства е направено, но категорично липсва подпис на жалбоподателя.

В тази връзка срокът за обжалване започва да тече от връчването на екземпляр от електронния фиш, а не единствено от уведомяването за съществуването на такъв акт. Фактът на връчването като всеки друг факт в обективната действителност подлежи на доказване и доколкото по делото не се доказа редовно връчване, то жалбата следва да се приеме за своевременно подадена, в съответствие с указанията на касационната инстанция.

На следващо място фактът, че в срока за обжалване наложеното административно наказание глоба е заплатено, не променя извода за допустимост на жалбата, нито е основание да се приложат последиците по чл. 79б, ал. 2, изр. 2-ро от ЗАНН. Посочената разпоредба е в сила от 23.12.2021 г., а плащането на глобата е извършено на 26.06.2020 г. Не е предвидено правната норма на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН да поражда обратно действие, тя е процесуална и действа занапред. Следователно към момента на образуване на съдебното производство и подаване на жалбата тя е допустима.

В хипотезата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН попадат случаите на плащане на наказанието глоба след влизането в сила на разпоредбата, но тя не преурежда заварените случаи. Към момента на извършване на плащането законът не е придавал на това действие за последица недопустимост на съдебното обжалване на ЕФ, поради което жалбоподателят е действал добросъвестно.

По тези съображения настоящият състав приема, че процесният случай не попада в хипотезата на нормата по чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, тя е частично основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде изменен по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 15.05.2020 г. в 09:32 часа на републикански път II-64, км 44-ти в посока от с. Граф Игнатиево към с. Труд жалбоподателят Т. П. П. управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес 200 Е“ с рег. № **** със скорост на движение от 113 км/ч при разрешена максимална скорост за извън населено място от 90 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с №529. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 116 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 % била установена стойност на скоростта на движение от 113 км/ч, с което жалбоподателят превишил разрешената скорост с 23 км/ч.

За това деяние против жалбоподателя П. в качеството му собственик на автомобила бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К № 3612801, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева. В електронния фиш било прието, че на процесния пътен участък е действало ограничение на скоростта от 60 км/ч, което да е сигнализирано с пътен знак В26, както и че това е стойността на разрешената скорост, поради 3 което наказанието глоба било наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства.

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835.

От Протокол № 2-32-19 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M се установява, че процесното техническо средство с идент. № 529 е преминало последваща метрологична проверка на дата 06.06.2019 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 6207р-6353/18.05.2020 г. се установява, че на дата 15.05.2020 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 529 е заснела 66 статични изображения с последен пореден номер 21116, с начален час на работа 08:40 ч. и краен час на работа 10:25 ч. и с място на контрол републикански път II64, км 44-ти в посока на движение от с. Граф Игнатиево към с. Труд.

От изготвените статични изображения във вид на снимков материал от клип № 21089 от радар TFR1-M № 529 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, че стойността на измерената скорост е 116 км/ч, а заснемането е извършено на 15.05.2020 г. в 09:32 часа в посока „приближаване“ спрямо техническото средство.

От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя Т. П. П..

От Заповед № 2050-4/11.02.2019 г. на председателя на ДАМТН (лист 2324 от делото) се изяснява, че Главна дирекция „Национална полиция“ е оправомощена от председателя на ДАМТН да извършва последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, както и че срокът на оправомощаването е 5 години от датата на издаване на заповедта.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

С Решение № 508 от 21.03.2022 г. по к.а.н.д. № 239/2022 г. на Административен съд – Пловдив е отменено решението на районния съд по първоначалното разглеждане на жалбата на Т. П. П. против процесния Електронен фиш серия К № 3612801 и делото е върнато за разглеждане от друг състав с указания по приложението на закона.

Касационната инстанция е приела, че:

„Въз основа на събраните по въззивното дело /л. 12,19/ писмени 4 доказателства, представени от АПИ, ОПУ Пловдив следва да се приеме, че не е било налице ограничение на скоростта на движение, въведено със знак В26 в размер на 60 км/ч, за процесния участък.

Следва да се приеме, че допустимата скорост на процесния участък е била 90 км/ч.

На основание ТР № 8/16.09.21 г. по ТД № 1/2020 г. на ВАС районният съд следва да преквалифицира твърдяното нарушение и да наложи санкция за превишаване на скоростта с 23 км/ч.

… делото следва се изпрати на ПРС, на друг състав, за да наложи санкция за превишаване на скоростта с 23 км/ч“.

На първо място при проверката за законосъобразност на обжалвания електронен фиш настоящият състав приема, че ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – път II-64, км 44-ти в посока от с.

Граф Игнатиево към с. Труд; датата – 15.05.2020 г.; точният час на извършване на нарушението – 09:32 часа; регистрационният номер на МПС – ***; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – жалбоподателят Т. П. П.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 113 км/ч извън населено място; нарушените разпоредби – чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 600 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип TFR1-M е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.