Решение № 1696 от 25.08.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 1721/2022
- Вид
- Решение № 1696
- Подписан
- 25.08.2022
- В сила
- 15.09.2022
- Състав
- Георги Росенов Гетов
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 1, т. 3 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 27, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 7, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 79б, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 165 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 2, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 2, т. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 38 · Закон за измерванията
- чл. 47, ал. 1, т. 2 · Закон за измерванията
- чл. 50, ал. 1 · Закон за измерванията
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1696 гр. Пловдив, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20225330201721 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т. П. П., ЕГН: **********, с адрес: *** , чрез адв. С.П. против Електронен фиш серия К № 3612801 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл.
182, ал. 2, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 (шестстотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят поддържа, че при използването на мобилни технически средства редът за санкциониране на деянието чрез издаване на електронен фиш е неприложим.
Твърди, че на мястото на извършване на нарушението няма монтирано устройство за видеозаснемане, нито то е обозначено със знак за осъществяван видеоконтрол за спазването на правилата за движение. Моли електронният фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно уведомен, жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. С.П., с пълномощно по делото, който поддържа жалбата. Взема становище в електронния фиш да е посочен несъществуващ път, с което да е нарушено изискването за описание на мястото на извършване на нарушението. Пледира по делото да остава недоказано наличието на пътен знак В26, който да сигнализира допустима максимална скорост от 60 км/ч за процесния пътен участък към датата на 1 деянието. Поддържа още недоказано да остава и точното местоположение на автоматизираното техническо средство и позиционирането му спрямо знака за ограничение на скоростта. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер за трите съдебни инстанции по разглеждане на делото.
Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г. Б., приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.
Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението, както и правилно да е определен размерът на административното наказание глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е отчетена максимално допустима грешка от 3 % в полза на водача от измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Т. П. П., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Съдът приема, че е спазен срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. На първо място делото вече е преминало през касационен контрол, като в постановеното Решение № 508 от 21.03.2022 г. по к.а.н.д. № 239/2022 г. на Административен съд – Пловдив не е констатирано предходното решение на районния съд да е недопустимо, напротив касационната жалба е разгледана по същество. Следователно спорът относно допустимостта вече е разрешен по задължителен начин. На следващо място по делото не е представена разписка или друго доказателство, носещо подписа на жалбоподателя, относно датата на връчване на екземпляр от електронния фиш. Твърдението ЕФ да е връчен на жалбоподателя на 17.06.2020 г. остана недоказано. От представените от ОДМВР – Пловдив материали за тази дата единствено се установява жалбоподателят да е подал заявление за издаване на документ за самоличност и да е бил уведомен, че в автоматизираната информационна система на МВР фигурират негови задължения, които са със статус „неплатен“ и/или невръчени наказателни постановления или електронни фишове.
Следователно налице е единствено едно общо и абстрактно уведомяване за съществуване на задължения или невръчени актове, без те да са индивидуализирани и конкретно установени. При тези факти не се доказва на дата 17.06.2020 г. да е бил връчен екземпляр от процесния електронен фиш на жалбоподателя П.. Отбелязването в информационната система на МВР не може да бъде обвързващо, след като остава неясно въз основа на какви 2 обстоятелства е направено, но категорично липсва подпис на жалбоподателя.
В тази връзка срокът за обжалване започва да тече от връчването на екземпляр от електронния фиш, а не единствено от уведомяването за съществуването на такъв акт. Фактът на връчването като всеки друг факт в обективната действителност подлежи на доказване и доколкото по делото не се доказа редовно връчване, то жалбата следва да се приеме за своевременно подадена, в съответствие с указанията на касационната инстанция.
На следващо място фактът, че в срока за обжалване наложеното административно наказание глоба е заплатено, не променя извода за допустимост на жалбата, нито е основание да се приложат последиците по чл. 79б, ал. 2, изр. 2-ро от ЗАНН. Посочената разпоредба е в сила от 23.12.2021 г., а плащането на глобата е извършено на 26.06.2020 г. Не е предвидено правната норма на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН да поражда обратно действие, тя е процесуална и действа занапред. Следователно към момента на образуване на съдебното производство и подаване на жалбата тя е допустима.
В хипотезата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН попадат случаите на плащане на наказанието глоба след влизането в сила на разпоредбата, но тя не преурежда заварените случаи. Към момента на извършване на плащането законът не е придавал на това действие за последица недопустимост на съдебното обжалване на ЕФ, поради което жалбоподателят е действал добросъвестно.
По тези съображения настоящият състав приема, че процесният случай не попада в хипотезата на нормата по чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, тя е частично основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде изменен по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
На 15.05.2020 г. в 09:32 часа на републикански път II-64, км 44-ти в посока от с. Граф Игнатиево към с. Труд жалбоподателят Т. П. П. управлявал собствения си лек автомобил „Мерцедес 200 Е“ с рег. № **** със скорост на движение от 113 км/ч при разрешена максимална скорост за извън населено място от 90 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с №529. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 116 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 % била установена стойност на скоростта на движение от 113 км/ч, с което жалбоподателят превишил разрешената скорост с 23 км/ч.
За това деяние против жалбоподателя П. в качеството му собственик на автомобила бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К № 3612801, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 600 лева. В електронния фиш било прието, че на процесния пътен участък е действало ограничение на скоростта от 60 км/ч, което да е сигнализирано с пътен знак В26, както и че това е стойността на разрешената скорост, поради 3 което наказанието глоба било наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства.
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 се установява, че процесното техническо средство тип TFR1-M е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835.
От Протокол № 2-32-19 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M се установява, че процесното техническо средство с идент. № 529 е преминало последваща метрологична проверка на дата 06.06.2019 г. със заключение, че съответства на одобрения тип. Изяснява се и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 % при движение над 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 6207р-6353/18.05.2020 г. се установява, че на дата 15.05.2020 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 529 е заснела 66 статични изображения с последен пореден номер 21116, с начален час на работа 08:40 ч. и краен час на работа 10:25 ч. и с място на контрол републикански път II64, км 44-ти в посока на движение от с. Граф Игнатиево към с. Труд.
От изготвените статични изображения във вид на снимков материал от клип № 21089 от радар TFR1-M № 529 се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, че стойността на измерената скорост е 116 км/ч, а заснемането е извършено на 15.05.2020 г. в 09:32 часа в посока „приближаване“ спрямо техническото средство.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя Т. П. П..
От Заповед № 2050-4/11.02.2019 г. на председателя на ДАМТН (лист 2324 от делото) се изяснява, че Главна дирекция „Национална полиция“ е оправомощена от председателя на ДАМТН да извършва последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M, както и че срокът на оправомощаването е 5 години от датата на издаване на заповедта.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
С Решение № 508 от 21.03.2022 г. по к.а.н.д. № 239/2022 г. на Административен съд – Пловдив е отменено решението на районния съд по първоначалното разглеждане на жалбата на Т. П. П. против процесния Електронен фиш серия К № 3612801 и делото е върнато за разглеждане от друг състав с указания по приложението на закона.
Касационната инстанция е приела, че:
„Въз основа на събраните по въззивното дело /л. 12,19/ писмени 4 доказателства, представени от АПИ, ОПУ Пловдив следва да се приеме, че не е било налице ограничение на скоростта на движение, въведено със знак В26 в размер на 60 км/ч, за процесния участък.
Следва да се приеме, че допустимата скорост на процесния участък е била 90 км/ч.
На основание ТР № 8/16.09.21 г. по ТД № 1/2020 г. на ВАС районният съд следва да преквалифицира твърдяното нарушение и да наложи санкция за превишаване на скоростта с 23 км/ч.
… делото следва се изпрати на ПРС, на друг състав, за да наложи санкция за превишаване на скоростта с 23 км/ч“.
На първо място при проверката за законосъобразност на обжалвания електронен фиш настоящият състав приема, че ЕФ е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – път II-64, км 44-ти в посока от с.
Граф Игнатиево към с. Труд; датата – 15.05.2020 г.; точният час на извършване на нарушението – 09:32 часа; регистрационният номер на МПС – ***; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – жалбоподателят Т. П. П.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 113 км/ч извън населено място; нарушените разпоредби – чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 600 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип TFR1-M е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.
Разпечатката съдържа 40 от 100 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/77142154-7a24-4db7-9578-cff9a681cfe7