Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 25772 от 15.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 7170/2026
Вид
Определение № 25772
Подписан
15.07.2026
В сила
15.07.2026
Състав
ГЕРГАНА ВЕЛЧОВА КИРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.154 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.26,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11,ал.1,т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25772 гр. София, 15.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20261110107170 по описа за 2026 година

Предявени са при условията на евентуалност искове с правно основание чл.22 от ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК,чл.22 от ЗПК,вр.чл.11,ал.1,т20 от ЗПК и чл.26,ал.1 от ЗЗД от *** **********,с адрес ***против ***,със седалище и адрес на управление г***,представлявано от ***,с искане да бъде прогласен като недействителен сключен между страните договор за потребителски заем № 1688229,сключен на 12.03.2026 г.,а ако този иск бъде отхвърлен при условията на евентуалност са предявени искове за прогласяване недействителност на договорните клаузи на чл.1,ал.5 и чл.29 от договора за кредит.

Ищецът Г. твърди,че на 12.03.2026 г. страните са сключили договор за предоставяне на кредит от разстояние с разрешен лимит на кредитната линия от 3000 евро,приложим лихвен процент по кредита – 36 % и размер на годишния процент на разходите – 42,58 %. В исковата молба се поддържа,че ищецът като заемополучател е бил длъжен да осигури поръчител или да представи банкова гаранция,а в противен случай дружеството кредитор има право да начислява неустойка. Ищецът излага доводи,че договорът за заем е недействителен,защото годишният процент на разходите е посочен неточно.

При условията на евентуалност ищецът твърди,че договорът е недействителен поради липса на посочване на лихвен процент на ден. При условията на евентуалност,ако не бъдат уважени исковете за прогласяване недействителност на договора за кредит ищецът твърди,че клаузата за неустойка е недействителна,защото подобна неустойка не отговаря на присъщите на неустойката функции. Изтъква се,че и клаузата за възнаградителна лихва е недействителна,защото размерът на лихвата противоречи на добрите нрави.

С исковата молба са представени писмени доказателства,които следва да бъдат допуснати,защото допринасят за изясняване на делото от фактическа страна.

Ответникът *** в подадения писмен отговор твърди,че ищецът 1 злоупотребява с права,тъй като са образувани няколко отделни дела,за да бъдат генерирани разноски. Оспорени са исковите претенции като се сочи,че договорът е действителен,твърди се,че ГПР не надвишава определения по закон размер,сочи се,че ГПР се определя към момента на сключване на договора,твърди се,че кредитополучателят е могъл да се откаже от сключения договор в срок от 14 дни. Оспорени са твърденията за недействителност на неустойката.

Съдът приема,че искането за съединяване на дела за разглеждане в общо производство следва да бъде оставено без уважение,защото всяко от делата се отнася до различен договор за кредит.

С писмения отговор са представени писмени доказателства,които следва да бъдат допуснати,защото са относими към предмета на доказване.

Едновременно с писмения отговор е подадена и насрещна искова молба от *** против *** с искане по реда на чл.23 от ЗПК ответникът по насрещния иск да бъде осъден да заплати сумата от 3000 евро,която е получена по договора за кредит. Искът по чл.23 от ЗПК е предявен в условията на евентуалност – ако бъде уважен първоначално предявеният главен иск като се сочи,че при недействителност на договора за кредит заемополучателят дължи връщане на чистата сума по договора.

В срока за подаване на писмен отговор ответникът по насрещния иск *** сочи,че е изплатил главницата с преводни нареждания от 24.03.2026 г. – за 2500 евро и за 500 евро. Оспорена е дължимостта на законната лихва.

Софийският районен съд намира,че са налице предпоставки за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

При разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК ищецът по първоначалния иск следва да докаже обстоятелствата,на които е основана исковата претенция за недействителност на договор за паричен заем,евентуално – на отделни договорни клаузи. Ответникът по иска за недействителност следва да проведе доказване,че при сключване на договора са спазени императивните правни норми на ЗПК. Съдът разяснява на страните,че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи. По насрещния иск с правно основание чл.23 от ЗПК ищецът следва да установи размера на заемната парична сума и факта на предаване на заемната сума,а в тежест на ответника е възложено доказването,че е върнал заемната сума или са налице обстоятелства,които изключват дължимост на същата.

Водим от гореизложеното и на основание чл.140 от ГПК, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА писмените доказателства.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.10.2026 г.,от 10,30 часа,за която дата и час страните да бъдат призовани,да им бъде изпратен препис от определението,а на всеки от ищците – и от 2 писмените отговори.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3