Решение № 6786 от 14.04.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6786 гр. **, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Г. ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Г. ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110143154 по описа за 2025 година

Предмет на производството са предявени пряк иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по предявен от М. П. П., ЕГН ********** против ***, ЕИК *** иск с правно основание чл.432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 6 000 лева, претърпени неимуществени вреди, вследствие на настъпило ПТП от 16.03.2021 г., причинено при управление на застрахован при ответника л.а. „**”, модел ,,***”, с peг. № ***, ведно със законната лихва считано от 28.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 16.03.2021 г., около 21:00 часа настъпило ПТП в гр. **, между л.а. „**”, модел ,,***”, с peг. № *** и л.а. марка „***“, модел „**, с рег. № ***. Сочи, че на кръстовището на ****, л.а. „**”, модел ,,***”, с peг. № *** се движил с посока на движение от бул. „***, към бул. „***“ и на кръстовището с ул. „***“, преминавайки на червен сигнал при работеща в режим светофарна уредба реализирал ПТП с насрещно движещия се и извършващ правомерно маневра завиване наляво л.а. марка „***“, модел „**, с рег. № ***, управляван от ищцата - М. П. П.. Сочи, че бил съставен Протокол № ***/16.03.2021 г., съгласно който, виновен за настъпването на инцидента е водачът на л.а. „** ***“, с рег. № ***, управляван от И. Т. Л., като видно от същия протокол л.а. „** ***“ имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество. Посочва, че непосредствено след пътния инцидент ищцата била откарана от екип на ЦСПМ, гр. ** със силни болки в гърдите, дясно ходило и дясна подбедрица.

Твърди се, че след проведени изследвания на ищцата й поставили окончателна 1 диагноза - контузия на гръдния кош, което е видно и от Фиш за спешна медицинска помощ от дата 16.03.2021 г. Поддържа, че болките в гръдния кош и дясната подбедрица не стихвали, което наложило ищцата да направи консултация със специалист, като видно от Амбулаторен лист от 25.03.2021 г., при пострадалата са констатирани полпаторна болка в гръдна кост и шийна област, както и контузионен хематом по латерална повърхност на дясна подбедрица. На ищцата било предписано медикаментозно лечение и е било препоръчано да носи шийна яка, в продължение на 20 дни, като поради настъпилата временна неработоспособност бил издаден и болничен лист.

Заявява, че е изпитвала силни болки в областта на врата, което създавало постоянен дискомфорт и пречело на ищцата да спи в каквато и да е поза, за период от около 2 месеца. Ищцата поддържа още, че движението на шията било изцяло невъзможно. Твърди, че е изпитвала силни болки в областта на гръдния кош, поради което не е могла да диша спокойно. Сочи, че в следствие на силните и нестихващи болки, ищцата страдала от нарушения на съня и тревожност, вследствие на преживения стрес.

Посочва, че виновен за причиняване на ПТП е водачът на МПС “**“, модел “***“, с pen №***, който притежавал сключена гражданска отговорност към датата на ПТП при ответника по задължителна застраховка ГО на автомобилистите. Сочи, че на дата 28.03.2022 г. е отправил към застрахователя писмена претенция. Моли съда да уважи така предявения иск. Претендира и разноски.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск. Заявява, че по повод постъпилата претенция е образувана щета № ***, като в законоустановения срок е направено предложение до ищеца, за доброволно изплащане на застрахователно обезщетение, на което предложение ищецът не е отговорил.

Счита, че ответното дружество е изпълнило всички задължения във връзка със заведената претенция, с оглед на което, счита, че не е дало повод за завеждане на делото. Оспорва обстоятелството, че процесното произшествие е настъпило само и единствено поради действията на водача на л.а. марка „**“, модел „**“, с рег. № ***, като в тази връзка прави възражение за съпричиняване относно настъпване на вредоносния резултат от страна на водача на л.а. „***“, тъй като със своето поведение е допринесъл за реализиране на ПТП. Сочи, че ищцата е управлявала МПС с несъобразена скорост, като със своето поведение е нарушила разпоредбата на чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП. Счита, че ПТП е било предотвратимо за водача на л.а. „***“, включително чрез намаляване и спиране преди достигане на мястото на удара, като счита, че нейното поведение е в причинно - следствена връзка с настъпване на процесното ПТП. Оспорва твърденията, че в причинно следствена връзка с механизма на произшествието са настъпили посочените в исковата молба травматични увреждания. Твърди, че ако към момента на ПТП не е имало пострадали лица, тъй като липсва „Констативен протокол с пострадали лица“. Твърди, че видно от представения Фиш за спешна медицинска помощ, ищцата е прегледана на мястото на ПТП, като не е откарвана по спешност в лечебното заведение, като също така ищцата е 2 написала „Отказвам лечение“ и се е подписала. Оспорва твърденията в исковата молба, че вследствие на ПТП и към настоящия момент е затруднен нормалният начин на живот поради травмата, както и че е изпитвала останалите описани оплаквания и затруднения. Оспорва твърденията за продължителността на възстановителния период. Сочи, че по делото липсват данни за допълнителни усложнения. Оспорва твърдението за настъпили психологически и емоционални последици от инцидента. Прави възражение за съпричиняване относно настъпване на вредоносния резултат поради липса на обезопасяване чрез поставяне на предпазен колан, в нарушение на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП. Твърди се, че телесните травми на пострадалата са възникнали поради свободното движение на тялото във вътрешността на автомобила. Оспорва размера на предявения иск като изключително завишен. Оспорва изцяло и иска за присъждане на лихва по претенцията за вреди като неоснователен. Възразява срещу искането за присъждане на разноски, тъй като с извънпроцесуалното си поведение, ответното дружество не е дало повод за завеждане на настоящото производство. Моли за отхвърляне на така предявените искове.

Ответникът не спори, че на 16.03.2021 г., около 21:00 часа на кръстовището на **** настъпило ПТП в гр. **, между л.а. „**”, модел ,,***”, с pen № *** и л.а. марка „***“, модел „**, с рег. № ***; че към датата на ПТП гражданската отговорност на водача МПС „**“, модел “***“, с pen № *** е била застрахована при ответника по валиден застрахователен договор; че на 28/03/2022 г. пред ответника е от страна на ищеца е била предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Софийски районен съд като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, по реда на чл.12 и чл.235 ГПК намира за установено от фактическа страна следното:

От приложеното по делото застрахователно досие и по-конкретно от Протокол за ПТП от 16.03.2021 г., съставен от органите на МВР-СДВР, се установява по несъмнен начин, че на посочената дата в гр. ** е настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на лек автомобил „*** **“ с рег.

№ ***, управляван от водача И. Т. Л., и лек автомобил, управляван от ищцата М. П. П.. Вината за настъпване на произшествието е вменена на водача Л., който е нарушил правилата за движение по пътищата. Към момента на инцидента гражданската отговорност на виновния водач е била валидно застрахована в *** което се установява от данните в Гаранционния фонд и представената застрахователна полица, като този факт не е оспорен от ответното дружество.

От приложения по делото Фиш за спешна медицинска помощ, издаден от ЦСМП-** с дата 16.03.2021 г., се установява, че в деня на процесното пътнотранспортно произшествие ищцата е била прегледана на място от екип на бърза помощ. Във фиша е изрично отбелязано, че след извършения първоначален преглед пострадалата е направила отказ да бъде хоспитализирана в лечебно заведение за извършване на допълнителни 3 изследвания, образна диагностика и болнично наблюдение.

От Амбулаторен лист от 25.03.2021 г. се установява, че на посочената дата ищцата е преминала преглед при лекар-специалист по ортопедия и травматология. В документа е отразено, че въз основа на прегледа и проведените образни изследвания, на пациентката са поставени три конкретни диагнози, а именно: навяхване на шийните прешлени, контузия на гръдната кост,к онтузия с хематом по външната повърхност на дясната подбедрица.

В същия амбулаторен лист е подробно разписано назначеното на ищцата лечение при домашни условия. От документа е видно, че е предписано задължително носене на шийна яка за период от 20 (двадесет) дни. Отразена е и назначената медикаментозна терапия, която включва прием на нестероидно противовъзпалително и обезболяващо средство (лекарствен продукт "**"), както и лекарство за отпускане на мускулатурата – миорелаксант (лекарствен продукт "***"). Установява се също, че това е последният по хронология медицински документ, отразяващ здравословното състояние и лечебния процес на ищцата, приложен по делото.

От приложената по делото молба с вх. № 3298 от 28.03.2023г. се установява, че ищецът е заявил извънсъдебно претенцията си спрямо ответника.

От приложения по делото препис от електронна кореспонденция от 27.05.2022 г., се установява, че на тази дата застрахователят е изразил становище по образуваната щета, като определил застрахователно обезщетение в размер на 1000 лв.

От приложената по делото НП №21-4332-006979 от 07.04.2021г., влязло в сила на 19.06.2021г. се установява, че на И. Л. му е било нзаложено наказание на оснвание чл. 179, ал.2, вр. С чл. 179, ал.1, т.5 от ЗДвП затова, че на 16.03.2021г. в град ** на кръстовището на **** и улица *** при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка ** нарушил правилата за движение по пътищата посочени в Закона за движението по пътищата а именно чл.6, т.1, като не е съобразил поведението си със светлинните сигнали и е преминал на забраняващ червен сигнал, като е причинил ПТП с л.а. „***“, модел „**, с рег. № ***

От показанията на свидетелката ****, дадени в съдебно заседание, се установява, че същата е пристигнала на мястото на пътнотранспортното произшествие в квартал *** в град ** само пет минути след инцидента, тъй като е била в района и ищцата се е обадила по телефона. Свидетелката лично е възприела обстановката на местопроизшествието, като установява, че управляваният от ищцата автомобил марка „** 3“ е бил смазан до състояние на тотална щета, с разцепен двигател, и се е намирал по средата на кръстовището, завъртян на 180 градуса в посока, обратна на движението му.

От показанията става ясно, че другият автомобил, участвал в сблъсъка, е бил марка „**“. Установява се, че непосредствено след удара М. П. е била адекватна, но изключително уплашена, стресирана и дезориентирана, като не е знаела какво се случва и къде са документите й. Според свидетелката, след извършен преглед в пристигналата на място линейка, ищцата е слязла 4 изключително трудно от нея, не е можела да ходи самостоятелно поради болки в дясното коляно, на което е била поставена стягаща лента, и се е нуждаела от физическата помощ на свидетелката. Установява се, че пострадалата е имала синини и е изпитвала силна болка в гръдния кош, която е пречела на нормалното й вдишване и й е докарвала сълзи в очите. От гласните доказателства се изяснява, че възстановяването на ищцата е продължило около месец, през който период тя е била в отпуск по болест, останала е изцяло в дома си и доходите й са били намалени. През това време свидетелката изрично си е взела отпуск, за да бъде до нея и да й помага както в домакинството, така и при елементарни действия като обличане, лягане и ставане. Установява се също, че свидетелката е придружавала ищцата по време на медицинските прегледи, като при първоначалното посещение за рентгенова снимка пострадалата е ходила прегърбена от болка, а при последващ преглед при друг ортопед, лекият допир и натиск от страна на лекаря са предизвикали плач у ищцата поради силната болка. Според показанията, след инцидента ищцата е изпитвала притеснения за финансовото си справяне. Установява се, че към настоящия момент тя все още изпитва болки в коляното при качване и слизане по стълби, получава схващания в областта на врата, продължава да има голям страх от шофиране и е под постоянно напрежение, дори когато се вози като пътник в автомобил. Въпреки наличието на тази силна уплаха и стрес, се установява, че ищцата е посещавала само рутинни медицински прегледи и не е търсила специализирана помощ от психолог.