Решение № 52 от 02.04.2024, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. Свищов, 02.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пенка Б. Йорданова при участието на секретаря Петя Ив. Братанова като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело № 20234150100438 по описа за 2023 година за да се произнесе, взема предвид:

Иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Ищците А. Н. Л., Т. П. М., М. П. А. чрез пълномощника адв. Б. Г. от ВТАК твърдят, че са наследници по закон на В.П.Л., б.ж. на *****, починала на 10.07.2011 година. Същата починала неомъжена, не е имала родени или осиновени деца и ищците твърдят, че са нейни племенници. Посочват, че наследодателката В.Л. била родена в същото село и през целия си живот е обитавала имота на своя баща П.К.Л., починал на 17.03.1983 година, находящ се в *****, на *****. Заявяват, че бащата на наследодателката В.Л. не е притежавал документ за правото си на собственост върху недвижимия имот и след смъртта му, тя е единствената, която е останала да живее в него и е владяла имота до смъртта си през 2011 година. Сочат, че на 21.05.1998 година В.П.Л. подала в Община Свищов данъчна декларация с вх. № 71200888, с която декларирала като нейна индивидуална собственост, недвижимия имот, в който живеела, а именно дворно място с площ 1500 кв.м., къща от 40 кв.м., лятна кухня от 10 кв.м. и второстепенна постройка от 9 кв.м., намиращи се в *****, на *****. Твърдят, че след смъртта на В.Л. през 2011 година, в имота в село Козловец, никой не е живял. Сочат, че на 10.05.2023 година пред Нотариус Надка Ганева с район СвРС, била извършена обстоятелствена проверка и нотариусът въз основа на тази проверка, е признал ответницата Л.

В. С. за собственик въз основа на осъществено давностно владение на Дворно място от 1780 кв.м., съставляващо УПИ VI в кв. 88 по плана на ***** с площ от 1780 кв.метра, ведно с построената в него Жилищна сграда с площ 40 кв.метра, лятна кухня с площ 10 кв. метра и Второстепенна постройка с площ от 9 кв.метра, при граници на УПИ - от север - улица, от изток - УПИ IX, от юг - УПИ VII и на запад - УПИ V-407. Твърдят, че към месец май 2023 година 1 ответницата Л. В. С. била в брачно правоотношение с Б. Х. С.. Оспорват като неверни констатираните от нотариуса обстоятелства, а именно, че ответницата Л. В. С. е осъществила завладяване на имота на наследодателката им - В.Л.. Оспорват констатацията на нотариуса, че Л. С. е владяла изобщо имота. Оспорват и констатацията на нотариуса, че ответниците са станали собственици на имота. Считат, че нито ответницата Л. С., нито съпругът й, нито което и да е трето лице е завладявало наследствения им имот. Твърдят, че никой не е осъществявал владение върху него и никой и по никакъв начин не е демонстрирал намерение за своене на вещта. Намират, че наследственият им имот по силата на цитираният нотариален акт, е придадено, че принадлежи на ответниците, след като са го владели 10 години преди това, накърнява правото на собственост на наследниците, което обуславяло правния им интерес от предявяване на иска, с който да бъде установено правото им на собственост и да искат връщане на вещта в патримониума си. В първото заседание за разглеждане на делото ищците чрез процесуалния си представител адв. Г. правят изменение на иска с правно основание чл. 108 от ЗС чрез изменение на основанието му, като посочват друг юридически факт, от който черпят своето право на собственост, в следния смисъл: твърдят, че процесният урегулиран имот VI в кв. 88 по плана на ***** е площ 1780 кв. метра, е придобит от наследодателите на ищците - съпрузите П.К.Л. и А. Г.а Л. след сключването им на брак, през 1924 година. Твърдят, че в него последните са построили къщата, в която са живели и отгледали децата си, а именно Жилищна сграда с площ 40 кв. м. Заявяват, че по –късно – през 1960 година била построена и лятна кухня с площ 10 кв. метра и стопански постройки, както и че двамата съпрузи са живели в описания имот и са придобили правото на собственост върху него по давност още при действието на стария закон за давността. След смъртта на А. Л. на 14.01.1970 година в *****, същата оставила за свои наследници съпруга си – П.К.Л. и двете й дъщери - М.П. Л. и В.П.Л.. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от СК от 1968 г., който е бил сила към момента на смъртта й, правото на собственост върху процесия имот се е разпределило, както следва: за преживелия съпруг – ½ ид.ч. и за двете дъщери М.Н. и В.Л. - по ¼ ид.ч. Посочват, че на 17.03.1983 г. е починал и наследодателя П.К.Л., като оставил за свои наследници двете си дъщеря М. и В., които станали собственици на по ½ - ра ид. част. Ищците твърдят, че след смъртта първата от двете дъщери – М.П. Н. нейната идеална част от наследеното права на собственост върху процесния имот се е разпределило между преживелия й съпруг Н.Г.Н. и синът им Г.Н.Г..

Последният починал през 2002 г. и бил наследен само от баща си – Н.Г.Н..

Ищците излагат, че след смъртта на Н. през 2015 г., същият бил наследен от децата на двете си сестри. От низходящите наследници на сестрата И.ка Г. В. са ищците Т. М. и М. А. и от децата на другата си сестра Б. Г. Л.а, сред които е ищецът А. Н. Л.. Заявяват, че в процесният имот до смъртта си през 2011 г. живеела втората дъщеря на наследодателите П. и А. Л. - В.Л.. Ищците оспорват като неверни констатираните от нотариуса обстоятелства, а именно, че ответницата Л. В. С. е осъществила завладяване на имота на наследодателката им - В.Л. и имота е владян в продължение на повече от 10 2 години с твърдението, че Л. С. не е владяла изобщо имота. Молят съда да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответниците Л. В. С. и Б. Х. С., че ищците са собственици на недвижимия имот - УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ /УПИ/ VI /римско шест/ в кв. 88 /осемдесет и осем/ по плана на ***** с площ от 1780 /хиляда седемстотин и осемдесет/ кв.метра, ведно с построената в него Жилищна сграда с площ 40 /четиридесет/ кв.метра, ЛЯТНА КУХНЯ с площ 10 /десет/ кв. метра и ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТРОЙКА с площ от 9/девет/ кв.метра, при граници на УПИ - от север - улица, от изток - УПИ IX, от юг - УПИ VII и на запад - УПИ V-407 и да бъдат осъдени ответниците да им предадат владението върху имота. Претендират разноски. В хода на устните процесуалния представител адв. Г. моли да бъде уважен иска, като основателен и доказан. В писмена защита излага подробни съображения за основателност на иска - от фактическа и правна страна иска се явявал основателен и доказан, тъй като били налице и трите изискуеми от закона предпоставки за уважаването на ревандикационния иск. Моли съда, на основание чл. 537, ал. 3 от ГПК, да постанови констативния нотариален акт, лигитимиращ ответнците като собственици на процесния недвижим имот, да бъде отменен.

Ответниците Л. В. С. и Б. Х. С. в законоустановения срок са подали отговор на исковата молба, чрез пълномощника адв. И. Илева от ВТАК, в който вземат становище за недопустимост и неоснователност на иска.

Оспорват изложеното в исковата молба. Твърдят, че ищците не са наследници В.П.Л., починала на 10.07.2011 г. и съответно не им е накърнено правото на собственост върху процесния имот, тъй като те не са притежавали такова, поради което нямат и правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Сочат, че ищците не са племенници на В.П.Л.. Навеждат, че от представеното по делото удостоверение за наследници се установява, че В.П.Л. е починала на 10.07.2011 г. със семейно положение „неомъжена“, както и че не е оставила за наследници низходящи, възходящи от втора и по-горна степен. Видно било от удостоверението, че В.П.Л. е имала една сестра М.П. Н., починала на 14.02.1996 г., преди нея, и е оставила като наследник по закон само и единствено преживял съпруг- Н.Г.Н., починал на 26.03.2015 г., но не е и низходящи деца или внуци. Позовават се на чл. 10, ал. 2 ЗН, съгласно който починалите преди наследодателя или недостойни негови братя и сестри се заместват само от своите деца или внуци, от което следвало, че съпругът на М.П. Н. не може да я замести при наследяването на В.П.Л.. Изхождайки от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗН, твърдят, че ищците, които са племенници на Н.Г.Н., не са наследници на В.П.Л., която не е оставила възходящи от II и погорна степен, братя и сестри или техни низходящи. Считат, че в този случай нейни наследници се явяват роднините й по съребрена линия до VI степен включително по арг. на чл.8, ал.4 от ЗН, а ищците не са сред тях. Считат, че дори и да са били наследници на В.П.Л., ищците не биха могли да придобият по наследство правото на собственост върху процесния имот, а само правото да владеят същия като фактическо състояние, тъй като В.П.Л. макар само е владяла имота, и приживе не се е позовала на изтеклата придобивна давност, 3 т.е. не е изразила волята да придобие правото на собственост по реда на чл.

79, ал. 1 ЗС. Поради това считат, че към момента на смъртта си тя не притежавала собствеността му. Във връзка изменението на иска, в дадения от съда срок вземат становище, че ищците са наследници на Н.Г.Н., починал на 26.03.2015 г., който е съпруг на М.П. Н., поч. на 14.02.1996 г., съответно е и неин наследник, но не е наследник на сестра й В.П.Л., починала на 10.07.2011 г. по аргумент на чл. 10, ал. 2 ЗН. Твърдят, че дори като наследници на Н.Г.Н., ищците не са придобили по наследство правото на собственост върху процесния имот, тъй като към момента на смъртта си той, както и неговата наследодателка, не са притежавали собствеността, а само правото да владеят имота като фактическо състояние. Считат, че П. и А. Л., а след тяхната смърт и В.П.Л., само са владяли имота, но не се позовали на изтеклата придобивна давност за придобИ.е на собствеността му. Заявяват, че никой преди ответниците не е изразил воля да придобие правото на собственост по реда на чл. 79, ал. 1 ЗС. Намират, че към момента на смъртта си нито П. и А. Л., нито М.П. Н. или В.П.Л., а още по-малко Н.Г.Н., са притежавали собствеността на процесния имот. Молят исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, като се присъди на основание чл. 36 ал. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение съобразно наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. В писмена защита излага подробни съображения за неоснователност на иска. Считат, че не са налице предпоставките, обуславящи основателността на ревандикационния иск. Относно собствеността не процесния имот, считат че дори и наследодателите на ищците да са упражнявали фактическа власт върху недвижим имот явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години, приживе не са се позовало на изтеклата придобивна давност, т.е. не са изразили волята да придобият правото на собственост по реда на чл. 79, ал. 1 ЗС, и следователно към момента на смъртта си не притежават собствеността, която да бъде наследена от ищците. Същите наследяват само правото да владеят вещта като фактическо състояние. Намират, че снабдяването на ответниците с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка на 10.05.2023 г. не накърнява правото на собственост на ищците, тъй като те не са притежавали това право, тъй като и техният наследодател Н. Н.Г.Н. не го е притежавал. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка:

Видно от нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение № 140, том I, рег. № 1194, дело № 95 от 10.05.2023 г. на Нотариус Надка Ганева – Нотариус в района на РС Свищов, ответницата Л. В. С. е призната за собственик по давностно владение на ДВОРНО МЯСТО, с площ 1780 кв.м., съставляващо УПИ VI в квартал 88 по Подробния устройствен план на *****, *****, при описани граници, заедно с построените в това дворно място: жилищна сграда с площ 40 кв.м. , лятна 4 кухня с площ от 10 км. м. и второстепенна сграда с площ от 9 кв.м. .

Видно от скица № 309/26.05.2023 г. на Община Свищов за урегулирания поземлен имот № VI в квартал 88, ***** по регулационен план, одобрен със Заповед №105/1923 г. и №1259/1923 г. същият е с площ 1780 кв.м., като е вписано, че в разписния лист няма данни за собственици.