Решение № 249 от 16.05.2026, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Разлог, 16.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана С. Танкова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Диана Танкова, Гр. дело № 20231240100145 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС, от ищците В.Б.К., с ЕГН*, от *, В.К.К., с ЕГН*, от *, А.В.Г., с ЕГН*, от *, Е.В.К., с ЕГН*, от *, с/у ответниците М.Г.П., с ЕГН*, от *, и З.Е.Р., с ЕГН*, от *, с който се иска съдът да разпредели ползването на съсобствен ПИ с идентификатор *** по КККР на г.Р., в *, с площ по КК 364 кв.м., както и на находящите се в него сгради от допълващо застрояване с идентификатори *** и ***, при права в съсобствеността по 1/2 ид. ч. общо за ищците и 1/2 ид. ч. общо за ответниците.

Ищците твърдят, че страните са съсобственици на процесния ПИ, като жил. сграда в имота е фактически обособена и ползването на самостоятелните обекти в нея не е предмет на спор.

Поддържат, че спор съществува относно ползването на дворното място и постройките от допълващото застрояване. Сочат, че до придобиването на права от ответниците е съществувало фактическо разпределение на ползването м/у предходните съсобственици, но след настъпилата промяна в собствеността м/у страните не е постигнато доброволно съгласие относно начина на ползване.

В срока по чл.131 ГПК, ответниците не са депозирали писмен отговор.

Съдът след като обсъди събраните по делото док-ства, включително представените писмени док-ства, нот. актове, кадастр. данни и приетите по делото СТЕ, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените по делото нот. актове и кадастр. документи се установява, че процесният ПИ с идентификатор *** по КККР на г.Р. е съсобствен м/у страните, като ищците притежават общо 1/2 ид. ч., а ответниците — общо 1/2 ид. ч. от имота.

Не е спорно, а се установява и от док-ствата по делото, че в имота е изградена жил. сграда, която фактически е била построена и ползвана като 2 жил. части, съответстващи на правата и фактическото разпределение м/у праводателите на страните. По отношение на жил. самостоятелни обекти спор за ползването не е въведен.

Спорът м/у страните се отнася до ползването на дворното място, както и до намиращите се или отразени в КК сгради от допълващо застрояване — сграда с идентификатор *** по КККР на г.Р., одобрени със Заповед №*/15.05.2006 г. на ИД на АК, адрес на сградата: *; сградата е разположена в ПИ с идентификатор ***; застроена площ: 41,0 кв. м.; брой етажи: 2; предназначение: селскостопанска сграда и сграда с идентификатор *** по КККР на г.Р., одобрени със Заповед №*/15.05.2006 г. на 1

ИД на АК, адрес на сградата: *; сградата е разположена в ПИ с идентификатор ***; застроена площ: 35,0 кв.м.; брой етажи: 1; предназначение: селскостопанска сграда.

Съдът намира, че предявеният иск е допустим.

Съгласно чл.32, ал.1 ЗС, общата вещ се използва и управлява съобразно решението на съсобствениците, които притежават повече от половината от вещта. Когато такова мнозинство не може да се образува или когато решението на мнозинството е вредно за общата вещ, всеки съсобственик може да поиска районният съд да реши въпроса.

Производството по чл.32, ал.2 ЗС, има спорна съд. администрация. Съдът не разрешава спор за собственост със сила на присъдено нещо, а замества липсващото съгласие м/у съсобствениците, като определя начин на ползване на общата вещ, който да съответства на правата на страните и на фактическото състояние на имота.

За уважаване на искането по чл.32, ал.2 ЗС, следва да са налице съсобственост м/у страните, невъзможност за доброволно уреждане на ползването и възможност за реално разпределение на ползването съобразно правата на съсобствениците, без да се засяга предназначението на вещта и без да се създават необосновани пречки за някой от съсобствениците.

В настоящия случай тези предпоставки са налице.

От събраните док-ства се установява, че страните притежават равни права в съсобствеността в/у ПИ — по 1/2 ид. ч. за всяка от двете групи съсобственици. М/у тях липсва съгласие относно ползването на дворното място и постройките от допълващото застрояване.

Наличието на такъв спор се установява както от твърденията в ИМ, така и от поведението на страните в процеса, при което не е постигнато доброволно уреждане на начина на ползване.

По делото са приети 2 СТЕ — първоначално заключение, изготвено от ВЛ инж. К., и допълнително заключение, изготвено от ВЛ инж. К.. Съдът, след съпоставка на двете заключения, намира че следва да кредитира заключението на ВЛ инж. К., а заключението на ВЛ инж. К. да не бъде възприето като основа за разпределяне на ползването.

Първоначалното заключение на ВЛ инж. К. формално е изготвено в/у база кадастр. данни за процесния имот, но не отчита в достатъчна степен действителното фактическо състояние на място. В производството по чл.32, ал.2 ЗС, съдът не следва да извърши абстрактно или механично разделяне на имота по данните от КК, а да определи практически приложим режим на ползване, съобразен с реално съществуващите сгради, пристройки, подходи, огради, плочници, обслужващи площи, фактическо преминаване и възможност всяка от страните да упражнява правата си без необосновано препятстване на другата.

Именно в тази насока съдът намира, че първото заключение страда от съществен недостатък.

То не отчита в пълнота прилежащите и обслужващите площи към съществуващите сгради, фактически изградените на място елементи, включително плочници, бетонова площадка, лятна тоалетна, тухлена стена, ограда, както и обстоятелството, че сграда с идентификатор ***, макар отразена в КК, фактически е премахната и не съществува в реалното положение на имота. При това положение заключението на инж. К. не дава достатъчно надеждна основа за постановяване на съд. акт, който да уреди реалното бъдещо ползване на съсобствения имот.

От друга страна, допълнителното заключение на ВЛ инж. К. е изготвено след оглед на място, геодезическо измерване и съобразяване както на кадастралното отразяване, така и на реално съществуващите обекти и съоръжения в имота. ВЛ изрично посочва, че е направило корекции по отношение на сграда №2, отразило е липсващите в КК елементи, включително пристройката от север към западната жил. сграда, градинската част, плочо-бордюрите, бетонираните участъци, съществуващата ограда и тухлената стена. Посочено е също, че сграда №3 фактически е премахната, поради което не може да се подхожда към разпределението така, сякаш тя съществува в обема, отразен в КК.

2

Съдът кредитира обясненията на ВЛ - К., дадени в СЗ, тъй като същите са ясни, последователни и кореспондират със задачата на експертизата. ВЛ е разграничило двата предложени варианта. По Приложение №1 е направено разпределение единствено на свободната от застрояване площ, като ВЛ изрично заявява, че този вариант не е изготвен в контекста на основната задача и не отчита в достатъчна степен правото на собственост в/у целия ПИ при съществуващото застрояване. С други думи, този вариант има по-скоро илюстративен характер относно възможността свободната площ да бъде разделена поравно, но не води до цялостно и справедливо уреждане на ползването на имота като единна съсобствена вещ.

От съществено значение са обясненията на ВЛ, че Приложение №2 представлява вариантът, който съответства на правото на собственост на страните, като съобразява квотите им от по 1/2 ид. ч. от ПИ, реалното застрояване, подходите, съществуващите обективни дадености и фактическото положение на място. ВЛ е заявило, че друг вариант на разпределение, който да съответства на правото на собственост при съществуващите условия, не вижда.

Съдът намира този извод за правилен. Именно с оглед ха-ра на производството като спорна съд. администрация, разяснен в Тълк. решение №13/10.04.2013 г. по тълк. д. №13/2012 г. на ОСГК на ВКС, съдът не следва да се ограничи до формално и механично разпределяне на площи по КК, а следва да определи такъв начин на ползване, който е съобразен с реалното състояние на имота, съществуващите постройки, подходи, обслужващи площи и възможността всяка от страните фактически да упражнява правата си съобразно квотата си в съсобствеността.

При разпределение на ползването по чл.32, ал.2 ЗС, не следва да се търси формално равенство само на свободните дворни площи, изолирано от останалата част на имота.

Страните са съсобственици на ПИ при равни квоти, но имотът не е празен терен. В него съществуват жил. сграда, пристройки, обслужващи площи, изградени подходи, фактически обособени части, както и постройка от допълващо застрояване. Ето защо справедливото разпределение не може да бъде сведено до механично прокарване на линия, която да даде еднаква незастроена площ на всяка страна, без да се отчете как тази площ реално може да бъде достигната, използвана и обслужвана.

В тази вр. съдът не споделя довода на ответника, че следвало да се извърши разделяне на имота „точно“ или само ч/з равни площи, като се абстрахират фактическите особености.

Производството по чл.32, ал.2 ЗС, не е делба и не цели създаване на два самостоятелни урегулирани поземлени имота. То има за предмет единствено определяне на режим на ползване на общата вещ. Поради това съдът следва да търси не геометрична симетрия, а такъв практически приложим режим, при който всяка страна да получи реално ползване, съответстващо възможно най-близко на правата й, без да се нарушава установеното положение и без да се създават непреодолими пречки за достъп и обслужване.

ВЛ - К. е дало убедителни разяснения и относно обстоятелството, че достъпът до западната част се осъществява по бетонова ивица с ширина 2,74 м, която обслужва частта на ищците, а достъпът до другата част е съобразен със съществуващото фактическо положение, включително с преминаването през съответната част на сградата. Това обстоятелство също следва да бъде отчетено, тъй като при разпределяне на ползването съдът трябва да осигури не само площ, но и реална възможност за ползване на тази площ.

Не може да бъде възприето и разбирането, че премахнатата от ответника сграда №3 следва да се третира като съществуваща застроена площ, за да не бъде включвана в свободната площ. Съдът следва да реши спора съобразно действителното състояние към момента на приключване на устните състезания. След като ВЛ е установило, че тази постройка фактически не съществува, същата не може да бъде третирана като реално налична сграда при определяне на начина на ползване. Обратното би довело до фиктивно разпределение, което не съответства на фактическата обстановка и би създало необосновано предимство за страната, която се позовава на несъществуващ обект. Относно ха-ра на процесните 3 селскостопански постройки като обслужващи постройки от допълващо застрояване съдът съобразява и разясненията в Тълк. решение №5/18.05.2017 г. по тълк. д. №5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, според които постройки, които нямат самостоятелно предназначение, а са предназначени да обслужват земята или основната сграда, следват собствеността на главната вещ, доколкото не е налице изрично волеизявление за отделното им третиране.

Съдът отчита, че КК има отразително, а не правопораждащо действие. Затова, когато м/у кадастралното отразяване и действителното положение на място има разминаване, съдът в производство по чл.32, ал.2 ЗС, следва да съобрази реалното фактическо положение, доколкото целта на съд. акт е да бъде изпълним и практически приложим при ползването на имота.

Поради изложеното, съдът приема че заключението на ВЛ инж. К. е по-пълно, по-точно и по-съответстващо на предмета на спора. То отчита както документалното състояние, така и реалното положение на място, дава отговор на поставените задачи и предлага вариант на разпределение, който най-близко съответства на квотите на страните и на начина, по който имотът може фактически да бъде ползван. Съдът не възприема варианта, при който свободната от застрояване площ е механично разделена на 2 равни части, тъй като при разпределение по чл.32, ал.2 ЗС, не е достатъчно да се постигне само аритметично равенство на площите. Следва да се отчете цялостното фактическо положение на имота, включително разположението на жил. сграда, входовете, подходите, съществуващите пристроявания, обслужващите площи и реалната възможност всяка от страните да упражнява правата си без да възпрепятства другата. Именно поради това Вариант №2 е по-справедлив и практически приложим, тъй като съчетава съответствие с квотите в съсобствеността и съобразяване с реалното състояние на имота.