Решение № 164 от 01.12.2025, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Габрово, 01.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница В. П.а Ставрева при участието на секретаря Виолина Т. Тодорова като разгледа докладваното от Зорница В. П.а Ставрева Административно наказателно дело № 20254210200600 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И. С. Т. от гр.

Габрово против Наказателно постановление № 2510500152 от 15.07.2025г. издадено от Директора на РДГ В. Търново.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Твърди се, че не е налице твърдяното нарушение. отразената фактическа обстановка не отговаряла на действителната такава. Технологичният план е изготвен от С.Л. в качеството му на лицензиран лесовъд, който е извършил самостоятелно измерване на разстоянието до временния склад и е отразил, че същото е 890 м., а в т.8 на технологичния план е записал – средно извозно разстояние – до 1000 метра. В наказателното постановление липсвала конкретна преценка за маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Претендира се отмяна на наказателното постановление.

В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.

Процесуалният представител на наказващия орган – Директора на РДГ В. Търново оспорва жалбата, счита същата за неоснователна и моли, като такава да бъде оставена без уважение, а обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно да бъде изцяло потвърдено.

Съдът, като взе предвид жалбата и наведените в нея доводи, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок е и процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

1

По делото се събраха доказателства от съвкупната преценка на които съдът намери за установена следната фактическа обстановка:

На 23.01.2025г. свидетелите З. И., П. П. и К. К., служители на РДГ Велико Търново извършили проверка на място в имот № ***, попадащ в отдел 354, подотдел „и“, землище Драганоци, община Габрово – частна горска територия. В хода на проверката установили, че технологичният план изготвен от С.Л. на 16.08.2024г. с посочен временен склад преди гробище е на разстояние 1450 метра от проверявания имот. Технологичният план е утвърден на 20.10.2024г. от И. Т., в който местоположението на временния склад по GPS координати: 425541.8N251107Е в местност „Халачево“ преди гробищата е на разстояние повече от 1 000 метра от границата на насаждението, а именно 1 450 метра, установено слез измерване на извозното разстояние с лек автомобил „Лада Нива“ с рег. № ВТ 4897 ВС по трасето на съществуващия извозен път, отбелязан в технологичния план.

За констатациите в хода на проверката е изготвен Констативен протокол 23.01.2025г. от

Срещу И. Т. на 17.03.2025г. е съставен АУАН за нарушение на чл. 257 ал.1 т.2 от ЗГ във вр. с чл. 53 ал.4 т.4 във вр. с ал.3 т.4 от Наредба № 8 от 05.08.2011г. за сечите в горите.

Съставеният АУАН е надлежно връчен и подписан.

Срещу съставения АУАН е депозирано писмено възражение.

Въз основа съставения АУАН е издадено Наказателно постановление № 2510500152 от 15.07.2025г. от Директора на РДГ Велико Търново, с което на И. С. Т., лесовъд на частна практика, за нарушение на чл. 257 ал.1 т.2 от ЗГ във вр. с чл. 53 ал.4 т.4 във вр. с ал.3 т.4 от Наредба № 8 от 11.08.2011г. за сечите в горите му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева на основание чл. 257 ал.1 т.2 от ЗГ.

По делото са изслушани показанията на свидетелите участвали в извършената проверка и актосъставителя П. Й., които потвърдиха констатациите отразени в съставения АУАН. Потвърдиха, че измерване на разстоянието от сечището до временния склад е извършено с управлявания от св. П. автомобил.

Изслушани са показанията на свидетеля С.Л., изгогвил технологичния план за имот №50 в землището на с. Драгановци. Същият заявява, че замерването на разстоянието до временния склад е извършено по горска карта, приложена в горскостопанската програма изготвена за имота и която карта е с мащаб 1: 10 000. При измерването се е получило число по.малко от 10 см., което отговаряло да е под 1 000 метра и въз основа на това е определил местоположението на временния склад.

Приложени са писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна настоящият състав на съда, намира, че не са налице категорични доказателства установяващи факта, че жалбоподателя е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на административното нарушение по чл. 257 ал.1 т.2 от ЗГ във вр. с чл. 53 ал.4 т.4 във вр. с ал.3 т.4 от Наредба № 8 за сечите в горите.

2

Безспорно жалбоподателят е лице по чл. 108, ал.1 от ЗГ, като в разглеждания случай е действал в хипотезата на т.4 от същия текст и е имал правомощията да одобри изготвения технологичен план за сеч в имот с кад. № *** отдел 354, подотдел "и".

Законосъобразното издаване на позволително за сеч се предхожда от изпълнението и наличието на редица предпоставки и изисквания, всичките формулирани в Раздел ІІІ "Условия и ред за издаване на позволително за сеч" от Наредба № 8/2011 г. за сечите в горите. Едно от тези изисквания е формулирано в разпоредбата на чл. 53, ал.3, т.4 от Наредба № 8/2011 г., съгласно която местоположението на временния склад не трябва да е на повече от 1000 метра от границата на насаждението, в което ще се извършва сечта.

Изключение от това изискване е предвидено в разпоредбата на ал.4 на чл. 53 от Наредбата, като разстояние по-голямо от 1000 метра се допуска само след съгласуване на технологичния план със съответната РДГ, преди издаването на позволителното за сеч.

Технологичният план е изготвен от С.Л., лицензиран лесовъд, като същият е действал в съответствие с указанията в писмо изх. № РДГ05-9334/19.08.2025г., а именно, че извозното разстояние се измерва в метри по основната карта на горскостопанската единица в мащаб 1:10 000, като средно за горскостопанската единица от лицето, изготвило технологичния план.

Установено е, че картата е в мащаб 1 :10 000 и съобразно извършеното измерване по картата, Лалев е приел, че средното извозно разстоянието до временния склад е под 1 000 метра, което е отразено и в технологичния план.

Не се установява да е извършено измерване по карта към горскостопанската програма утвърдена за имота. Твърди, се че е било извършено измерване на място със служебен автомобил километража на който отчел 1 450 метра. Подобно измерване не може да бъде прието абсолютно безкритично. Въобще, липсват убедителни и категорични доказателства, че действителното разстояние от границата на имота № 50 до временния склад е над 1 000 метра. Не се установява при измерване по карта, какво разстояние е било отчетено от проверяващите. Единствено се твърди за 1 450 метра отчетени с автомобил.

Отделно от това, липсва ясно обозначение на временния склад. Видно от показанията на свидетелката И. на мястото над гробищата, което било посочено като временен склад имало останки от кори, което било доказателство, че именно това място е използване като временен склад. Но всъщност ясно обозначение на временен склад не е установено да има, освен това, в проверяваният имот не е извършвана сеч и съответно няма как това място да е ползвано като временен склад.

За да се приеме, че жалбоподателя е осъществил административното нарушение, за което е ангажирана административно наказателната му отговорност трябва по несъмнен и категоричен начин да е доказано виновното му поведение.

По делото не се установява по начин изискуем от закона, жалбоподателят да е извършил вмененото му нарушение.

На основание чл. 63 д ал.1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски 3 по делото.

Искане в подобна насока е отправено от процесуалният представител на на жалбоподателя. Видно от представения договор за правна защита и съдействие на адвокат Н. е било заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева и съобразно основателността на жалбата, издателят на незаконосъобразното наказателно постановление следва да понесе и отговорността за направените от жалбоподателя разноски.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2510500152 от 15.07.2025г. издадено от Директора на Регионална дирекция по горите Велико Търново, с което на И. С. Т. от гр.

Габрово, ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 300 лева, на осн. чл. 257 ал.1 т.2 от Закона за горите, като неправилно и незаконосъобразно

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите Велико Търново да заплати на И. С. Т. от гр. Габрово, ЕГН **********, сума в размер на 300 лева представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 63 д ал.1 от ЗАНН Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Габрово в 14 дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________

4