Решение № 96 от 17.04.2026, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Административно наказателно дело 489/2025
- Вид
- Решение № 96
- Подписан
- 17.04.2026
- Състав
- Антонина Даниелова Якимова
Цитирани разпоредби
- чл.143 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.63, ал.2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.102, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.80, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
- чл.81, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.81, ал.3 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 96 гр. Разлог, 17.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря М. П. П., разгледа докладваното от Антонина Якимова, Адм. нак. дело №
20251240200489 по описа за 2025 година
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на жалба, подадена от „Е.“ООД-Б., с ЕИК*, с В.Ф. - управител, с адрес: *, против ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, с №*, издаден от А„ПИ“, с който на жалбоподателя му е наложено адм. наказание: „имуществена санкция“ от 300.00 лева за нарушение на чл.139, ал.5 и ал.6, вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП, и на основание чл.чл.179, ал.3, вр. 187а, ал.1 и 2, т.1 от ЗДвП.
С жалбата се иска ЕФ да бъде отменен поради това, че същият е неправилен и незаконосъобразен, издаден при нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че ЕФ е издаден в нарушение на принципа за пропорционалност на европейското право.
Наложената санкция не съответства на тежестта и хар-ра на нарушението. Същата е явно несъразмерна на хар-ра и последиците от нарушението, което е в противоречие с принципите на справедливост и пропорционалност.
В СЗ, жалбоподателят - редовно призован, не се явява, и не изпраща процесуален представител. Депозира молба, с която изразява становище по хода на делото и моли атакуваният акт да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен.
Въззиваемата страна - редовно призована не се явява законен представител. Упълномощен представител – юрк. М.Н.А. депозира молба, с която оспорва жалбата. Намира ЕФ за правилен и законосъобразен и моли да бъде потвърден. Претендира присъждане на разноски.
РП-Б., ТО-Р., не изпраща представител и не изразява становище.
Съдът след като служебно провери обжалваното НП, доводите на страните и събраните по делото док-ства приема за установено от фактическа страна следното:
На 04.02.2021 г., в 09:37 часа било установено нарушение №*, с ППС Л. А. Ф.Д., рег. №*, с технически допустима максимална маса 1875, брой оси 2, категория ППС, € 3 в о.Р., за движение по път 19 км 30+320 с посока Нарастващ км., включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.11 от ЗП. Нарушението е установено с устр-во №* представляващо елемент от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път 19 км 30+320.
Било установено, че собственик на процесния автомобил е дружеството-жалбоподател „Е.“ООД-Б., с ЕИК*, с В.Г.К. - управител, с адрес: * поради което за извършеното нарушение 1 на чл.139, ал.5 и ал.6, вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП, е издаден и атакуваният ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от ЕССПТ по чл.10 ал.1 от ЗП, №* от 04.02.2021г г. на А“ПИ", с който за извършено нарушение на чл.139, ал.5 и ал.6, вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП, и на основание чл.чл.179, ал.3, вр. 187а, ал.1 и 2, т.1 от ЗДвП. на дружествотожалбоподател е наложена "имуществена санкция" от 300.00 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима, тъй като е насочена с/у акт, подлежащ на съд. контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна, поради което атакуваният с нея ЕФ следва да бъде отменен.
Относно отправеното възражение за изтекла погасителна давност, настоящият съд. състав приема, че се установява следното:
В закона са регламентирани различни давностни срокове за погасяване на възможността за ангажиране отговорността на нарушителя за извършеното от него адм. нарушение: обикновена погасителна давност, уредена с нормата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, която в случая с оглед на предвидената санкция за процесното нарушение е 3 г. и "дълга"-абсолютната погасителна давност, регламентирана в чл.80, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК - 4 г. и 6 м., считано от датата на извършване на дадено адм. нарушение.
Обикновената давност се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, с/у което е насоченото преследването. След извършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност - чл.81, ал.2 от НК.
Абсолютната давност изключва наказателното/Адм. преследване независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност - чл.81, ал.3 от НК.
От своя страна, разпоредбите на чл.81, ал.2 и ал.3 предвиждат, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване и то само спрямо лицето, с/у което е насочено преследването, като след извършване на действието, с което се прекъсва давността, започва да тече нова давност.
В случая жалбоподателят е санкциониран за нарушение, което е извършено на 04.02.2021 г. и е регистрирано по предвидения в закона ред от ЕССПТ, като от тази дата започва да тече погасителната давност, т.е започва да тече срокът, в който може законосъобразно да бъде ангажирана отговорността на нарушителя за извършеното от него адм. нарушение.
Предвид гореизложеното, към настоящия момент е изтекъл абсолютният давностен срок от 4 г. и половина, с чието изтичане се изключва въобще адм. нак. преследване, което включва правомощието на държавата да възбуди адм. нак. процес с/у дееца и да му наложи адм. наказание. Следователно това правомощие следва да се счита погасено и доколкото изтичането на абсолютната давност засяга и самия процес, процесният ЕФ следва да бъде отменен и да бъде прекратено адм. нак. производство.
Тъй като съдът стигна до извода, че в настоящия случай е изтекла предвидената в закона абсолютна погасителна давност, то принципно не е необходимо да бъде изследвано обстоятелството дали АНО е извършвал действия, които прекъсват хода на обикновената давност и дали същата е изтекла. Въпреки това, за прецизност настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че в случая е изтекла и обикновената погасителна давност по чл.80, ал.1, т.5 от НК. В хода на въззивното производство е представено извлечение от ИС, съдържащо история на обработка на нарушението, от което се установява, че процесният ЕФ е издаден на 16.08.2021 г. Макар датата на издаване ЕФ да не е белег на задължителното му съдържание, предприемането на такова действие по издаването му следва да бъде квалифицирано като действие на надлежните органи, предприето за преследване на извършителя по смисъла на чл.81, ал.2 от НК, което прекъсва давността. При това положение се налага извода, че на 16.08.2021 г. с издаването на ЕФ, обикновената давност е била прекъсната и е започнала да тече нова тригодишна давност, която обаче е изтекла на 2
16.08.2024 г., т.е преди връчването на ЕФ на жалбоподателя.
От гореизложеното следва извода, че ЕФ следва да се отмени поради изтекла погасителна давност за наказателно преследване, а адм. нак. производство следва да бъде прекратено.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл.63, ал.3 ЗАНН, вр. чл.143 АПК, вр. чл.144 АПК, вр. чл.78 ГПК, право на разноски се поражда в полза на жалбоподателя. Същият предявява претенция за присъждане на разноски, но без да конкретизира размер и да представя докства за сторени такива, предвид което такива не следва да му бъдат присъждани.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, съдът Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, с №*, издаден от А„ПИ“, с който на „Е.“ООД-Б., с ЕИК*, с В.А.Ф.
/предишен управител В.Г.К./ е наложено адм. наказание: „имуществена санкция" от 300.00 лева за нарушение на чл.139, ал.5 и ал.6, вр. чл.102, ал.2 от ЗДвП, и на основание чл.чл.179, ал.3, вр. 187а, ал.1 и 2, т.1 от ЗДвП, поради изтекла погасителна давност за ангажиране на адм. нак. отговорност.
Прекратява адм. нак. производство по НАХД №489 по описа на Рг.РС за 2025 г.
Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните пред Бл.АС.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
3