Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260003 от 05.01.2021, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Гражданско дело 1485/2020
Вид
Решение № 260003
Подписан
05.01.2021
В сила
05.04.2021
Състав
ПЕТЪР НАЙДЕНОВ ВУНОВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260003/05.01.2021 година, град Хасково

В ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд, Девети граждански състав на седми декември две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Петър Вунов секретар: Михаела Стойчева прокурор: като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 1485 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част II, дял I от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по искова молба от Т.В.

Р., чрез адв. Б. И. от АК - Хасково, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), срещу „Електроразпределение Юг„ ЕАД.

Ищецът твърди, че бил потребител на електроенергия, доставяна му от ответника, за обект с адрес: гр. **********************, с ИТН 1560144 и с клиентски номер *********. На 17.12.2019 г. служители на „Електроразпределение Юг" ЕАД извършили проверка и констатирали, че електромерът му отчитал по-малко ел. енергия и същият бил демонтиран.

Вследствие на това му коригирали сметката за ел. енергия за периода от 06.10.2019 г. до 17.12.2019 г., като допълнително му била начислена сумата от 653,44 лв. с ДДС, за което била издадена фактура № **********/13.02.2020 г.

Поддържа се, че извършената корекционна процедура въвеждала безвиновна (обективна) отговорност на потребителите на електроенергия, което било в пълно противоречие с изискването на императивната разпоредба на чл. 82 ЗЗД. По тази причина се счита, че въпреки изменението на ПИКЕЕ и предвидената в чл. 48 от тях корекционна процедура на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА) не следвала да бъде приложена. Ето защо процесната сума била недължима поради начална липса на основание за начисляването й. Сочи се и че той я платил, но подлежала на възстановяване, поради което подал заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 5666/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив. По него била издадена исканата заповед за изпълнение, но в законоустановения срок срещу нея постъпило възражение от ответника. Предвид изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца спрямо него за сумата 653,44 лева, представляваща платена от ищеца на ответника без правно основание стойност на ел. енергия за минал период - от 06.10.2019 г. до 17.12.2019 г. за обект, находящ се в гр. **********************, с ИТН 1560144 и с клиентски номер *********, за което е издадена фактура № **********/13.02.2020 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5666/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив до окончателното й изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски в настоящото производство и в развилото се заповедно производство.

Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен, поради което го оспорва изцяло - как­то по основание, така и по размер. Твърди се, че при извършената на 17.12.2019 г. проверка от негови служители на електромера, монтиран да измерва доставяната електрическа енергия в имота на ищеца, били спазени всички изисквания на новата правна уредба относно извършването на техническа проверка и едностранна корекция на сметка за изминал период, в случай на неточно измерване на ел. енергията. Поради това и процесната сума била начислена и претендирана правомерно на основание разпоредбите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ, във връзка с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, във връзка с чл. 49, ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, във връзка с чл. 56 ПИКЕЕ. Поддържа се, че при проверката присъствал един свидетел. При нея се констатирало, че входящият и изходящият проводници били шунтирани (присъединени един към друг преди електромера), след което схемата била възстановена. Всички действия били закрепени в Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 589852/17.12.2019 г. Ето защо се счита, че били налице предпоставките на горепосочените разпоредби, поради което операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на коли­чеството електрическа енергия, като начислил допълнително количество електрическа енергия на клиента в размер от 3312 kWh. Дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определението за периода цени от страна на КЕВР била 653,43 лв. с ДДС, а периодът от време, за който била извършена корекцията, бил 72 дни. „Елект­роразпределение Юг" ЕАД издал процесната фактура и с препоръчно писмо с обратна разписка ищецът бил уведомен за извършеното допълнително начисление. Поддържа се и че обстоятелството кой бил конкретният извършител, било ирелевантно по настоящия спор, защото в посоче­ните законови разпоредби, регламентиращи преизчислението на количеството електрическа енер­гия, не се съдържало изисквания за извършване корекции на сметки при установено винов­но поведение на крайния клиент, а точно обратното - единственото условие за упражнявано правото на енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, било да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Предвид изложеното се моли да се отхвърли изцяло иска и да се присъдят сторените деловодни раз­носки.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл.

12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С Определение № 260372/27.10.2020 г. е прието за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е потребител на електрическа енергия, доставяна му на обект, находящ се в гр. **********************, с ИТН 1560144 и с клиентски номер *********.

Съгласно приетия констативен протокол № 589852/17.12.2019 г., съставен от служители на “ЕВН България Електроразпределение” ЕАД в присъствието на свидетел, на 17.12.2019 г. е извършена проверка на електромера на горепосочения обект. Посочено е, че входящият и изходящият проводници са били шунтирани (присъединени един към друг преди електромера), след което схемата е била възстановена.

По делото е представена и справка за коригиране на сметките за електроенергия на ищеца от 11.02.2020 г.

С писмо с изх. № 8545652-1/13.0622020 г. ищецът е уведомен от ответника за извършената проверка, както и че на основание чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ ще му бъде коригирана сметката за ел. енергия за периода от 06.10.2019 г. до 17.12.2019 г. чрез допълнително начислена сума в размер на 653,44 лева.

В тази връзка е издадена и фактура № **********/11.06.2019 г. за сумата от 653,44 лева, представляваща дължима сума, вследствие на установеното неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за електромера на ищеца за периода от 06.10.2019 г. до 17.12.2019 г.

От материалите, съдържащи се в ч. гр. д. № 5666/2020 г. по описа на РС - Пловдив, приложено по настоящото производство, се установява, че въз основа на заявление с вх. рег. № 26882/27.05.2020 г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед № 2445/28.05.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за процесната сума, както и направените по делото разноски в размер на 25 лева за държавна такса и 300 лева за адвокатско възнаграждение. В предвидения от закона срок е подадено възражение от ответника и с разпореждане от 08.06.2020 г. на ищеца е указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок и последният е сторил това.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля П.С.П.

– служител в “Електроразпределение юг” ЕАД и участник в проверката на електромера на ищеца. От неговите показания се установяват описаните в констативен протокол № 589852/17.12.2019 г. обстоятелства.

От заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че описаните констатации в представения по делото констативен протокол въздействат върху измерване на електрическата енергия в ИТН 1560144. Това техническо състояние води до частично измерване на електрическата енергия – електромерът не измерва 55,80 % от консумираната електроенергия. В случая правилно е приложена методиката за изчисляване на неотчетеното количество електроенергия така, както е заложена от ПИКЕЕ, съответно правилно са остойностени неизмерените количества ел. енергия, като корекционният период е определен в съответствие с чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ. Върху електромера има изискуемите знаци за премината първоначална проверка и следва да премине вторична проверка през 2024 г. съгласно Заповед № А-616 от 11.09.2018 г. на Председателя на Държавната агенция за метрологичени технически надзор, като тези срокове са спазени.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, който е процесуално допустим, доколкото изхожда от заявител по образувано заповедно производство срещу длъжника в едномесечния срок от уведомяването му за своевременно депозирано от страна на последния възражение срещу издадена заповед за изпълнение относно процесното вземане.

Разгледан по същество, искът е основателен поради следните съображения:

Съгласно чл. 55, ал.

1. предл. 1 ЗЗД този, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне.

Следователно, за да бъде уважен така предявеният иск, е необходимо да се установи кумулативното наличие на следните елементи: извършено от ищеца плащане на процесната сума, която е получена от ответника без валидно правно основание.

В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже извършването на плащането, а в тежест на ответника - съществуването на облигационна връзка с другата страна, както и на твърдените основания за едностранно коригиране сметката на ищеца за доставената му през изминалия релевантен период електрическа енергия поради неточното й измерване, която съответства на представената по делото фактура № **********/13.02.2020 г.

По делото не се спори, а и с Определение № 260372/27.10.2020 г. е прието за ненуждаещо се от доказване между страните, че ищецът е заплатил на ответника сумата по фактурата в размер на 653,44 лева.

Няма спор, а и от събраните писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че ищецът е валидно обвързан с облигационно правоотношение по силата на сключен договор за продажба на електрическа енергия при публично известни ОУ, които съгласно чл.

98а, ал. 4 ЗЕ влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане, като няма данни да са предложени и съотв. приети специални условия, различни от публикуваните ОУ.

Основните спорни въпроси са дали ответникът е имал право да извърши едностранна корекция на отчетеното количество доставена електрическа енергия за релевантния минал период и ако е имал, налице ли са били предпоставките, даващи му основание на направи такава корекция, както и спазени ли са правилата, уреждащите това негово право. В тази връзка най-напред следва да се отбележи, че действително след измененията с ДВ бр. 54/17.07.2012 г. в разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2. т. 6, б. „а” и чл. 104а, ал. 2, т. 5 ЗЕ може да се направи обоснован извод, че вече е предвидена възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.

Съобразно допуснатата законова делегация от Председателя на ДКЕВР са издадени нови ПИКЕЕ, обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. Тъй като в тях не е посочено друго, те са влезли в сила три дни след горепосочената дата съгласно разпоредбата чл. 5, ал. 5 КРБ, т.е. считано от 04.05.2019 г. В настоящия случай проверката на СТИ от служители на ответното дружество е извършена на 17.12.2019 г., а корекцията на сметката на ищеца се отнася за периода от 06.10.2019 г. до 17.12.2019 г. Следователно, ответното дружество е имало законово основание за едностранна корекция на количеството електрическа енергия, доставено на потребителя за минал период.