Решение № 9274 от 18.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9274 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: М. СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря НАДЯ СТ. Т. като разгледа докладваното от М. СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20241110151999 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците М. П. С., ЕГН **********, Р. Атанасова Ц., ЕГН **********, М. А. Ц., ЕГН **********, Д. Т. А., ЕГН **********, П. И. П. ,

ЕГН ********** и З. И. И., ЕГН **********, при условията на разделна отговорност да заплатят сумата от 3517,18 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. до топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, **********, с присъединен абонатен № 227522, сумата от 618,50 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 22.08.2024 г., сумата от 19,62 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.07.2021 г. до 30.04.2023 г. и сумата от 5,27 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.01.2022 г. до 22.08.2024 г., при следните квоти: М. П. С. – 30/36, Р. Атанасова Ц. – 1/36, М.

А. Ц. – 1/36, Д. Т. А. – 2/36, П. И. П. – 1/36 и З. И. И. – 1/36.

С протоколно определение от проведеното на 11.03.2025 г. открито съдебно заседание е допусната замЯ. на ответната страна като производството по делото е ПРЕКРАТЕНО на основание чл. 232 ГПК по отношение на ответниците М. В. П., А. В. И., В. В. Н..Конституирани да на основание чл.

228 ГПК новопосочените ответници М. П. С., ЕГН **********, Р. Атанасова Ц., ЕГН **********, М. А. Ц., ЕГН **********, Д. Т. А., ЕГН **********, П.

И. П., ЕГН ********** и З. И. И., ЕГН **********.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за 1 продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.

150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена при посочените квоти, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение.

Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуването на ежемесечните фактури на интернет страницата на ищеца.

Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.

Ответникът М. П. С., редовно уведомен, подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК чрез назначения особен представител. Оспорва пасивната процесуална легитимация на ответника М. П. С. и моли делото да бъде прекратено. Оспорва сочената от ищеца квота в съсобствеността 30/36 ид.ч.

Ответниците Р. Атанасова Ц. и М. А. Ц., редовно уведомени, подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Навеждат твърдения и представят доказателства за вписани откази от наследството на наследодателя С. П. И.. Възразяват срещу сочената от ищеца квота в съсобствеността.

Оспорват вземанията като погасени по давност.

Ответникът Д. Т. А., редовно уведомен, НЕ подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

Ответникът П. И. П. , редовно уведомен, НЕ подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.

Ответникът З. И. И. , редовно уведомен, подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК. Навежда твърдения и представя доказателства за вписан отказ от наследството на наследодателя С. П. И..

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер и посочените квоти, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор или от ищеца, че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответната страна е да докаже, че е погасила претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови 2 нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване.

Видно от приетия като доказателство по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти, на 12.07.1991 г.

В. В. И. и С. П. И. са придобили процесния недвижим имот, находящ се на адрес гр. София, ж.к. „Младост 4“, бл. 446, вх. 2, ет. 2, ап. 26.

Видно от представеното по делото препис от Удостоверение за наследници № УН 18667/16.11.2022 г. от 25.09.2024 г., С. П. И. е починала на 13.11.2022 г. и е оставила наследници В. В. И. – съпруг, поч. 06.11.2023 г., А.

В. И. – дъщеря и В. В. Н. – дъщеря.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници № УН 17442/07.11.2023 г. от 25.09.2024 г., В. В. И. е починал на 06.11.2023 г. и е оставил наследници М. В. П. – дъщеря, А. В. И. – дъщеря и В. В. Н. – дъщеря.

Видно от представените от първоначалните ответници и приети като доказателства по делото съдебни удостоверения, М. В. П., А. В. И. и В. В. Н. са се отказали от наследството на своя баща В. В. И. с вписани откази от наследство в особената книга на СРС. А. В. И. и В. В. Н. са се отказали от наследството на своята майка С. П. И. с вписани откази от наследство в особената книга на СРС.

Не се спори, че бракът между С. П. И. и В. В. И. е сключен повече от десет години преди откриване на наследството, а и в тази насока са представените от Столична Община, Район Триадица и Столична Община, район Младост и приети като доказателства по делото Акт за граждански брак и 26.09.1985 г. и лични регистрационни картони.

Поради изложеното след смъртта на наследодателя С. П. И. и направен отказ от наследство на призованите към наследяване наследници от първи ред, собствената на наследодателя 1/2 ид.ч. от имота се наследява на основание чл. 9, ал. 2, изр. първо, алт. втора от Закона за наследството при следните квоти: 2/3 от наследството (2/6 ид.ч. от имота) за преживелия съпруг В. В. И. и 1/3 от наследството (1/6 ид.ч. от имота) за братята и сестрите на С.

П. И. и техните низходящи.

Видно от приетите по делото удостоверения за родствени връзки, 3 доколкото сестрата Станка П. Ценова и братята Тодор П. Соколов и Илия П.

Соколов на С. П. И. са починали преди наследодателя, същите се заместват от своите низходящи на основание чл. 10, ал. 2 ЗН. Полагащата се на братята и сестрите на С. П. И. 1/3 ид. ч. от наследството (1/6 ид.ч. от имота) преминава по колена на основание чл. 10, ал. 3 ЗН, както следва: 1/9 ид.ч. от наследството (1/18 ид.ч. от имота) за низходящите на Станка П. Ц. - сестра на С., а именно отв. М. А. Ц. 1/18 ид. ч. от наследството (1/36 ид.ч. от имота) и отв. Р. А. Ц.

1/18 ид. ч. от наследството (1/36 ид.ч. от имота); 1/9 ид.ч. от наследството (1/18 ид.ч. от имота) за низходящите на Тодор П. Соколов - брат на С., а именно отв. Д. Т. А. и 1/9 ид.ч. от наследството (1/18 ид.ч. от имота) за низходящите на Илия П. Соколов - брат на С., а именно 1/27 ид.ч. от наследството (1/54 ид.ч. от имота) за Сокол И. П., починал на 27.09.2021 г., поради което и 1/54 ид.ч. от наследството (1/108 ид.ч. от имота) за Александър Соколов И. - син на Сокол П. и 1/54 ид.ч. от наследството (1/108 ид.ч. от имота) за Илиян Соколов И. - син на Сокол П.; 1/27 ид.ч. от наследството (1/54 ид.ч. от имота) за отв. П. И. П., ЕГН ********** и 1/27 ид.ч. от наследството (1/54 ид.ч. от имота) за З. И. И.. Александър Соколов И. и Илиян Соколов И. не са страни по делото, същите обаче фигурират в представеното от ответниците М. А. Ц. и Р. А. Ц. удостоверение за родствени връзки като удостоверение за съпруга и родствени връзки изх. № РМЛ25УГ01-4935/02.04.2025 г. на Столична Община, р-н Младост като синове като синове на Сокол И. П., поч. 27.09.2021 г. – син на починалия на 14.04.1988 г. брат на наследодателя Илия П. Соколов.

Видно от представените по делото доказателства, ответниците М. А. Ц., Р. А. Ц. и З. И. И. Ц. са направили отказ от наследството на наследодателя С.

П. И., поради което са с увеличили дяловете на останалите наследници.

Полагащата се на братята и сестрите на С. П. И. 1/3 ид. ч. от наследството (1/6 ид.ч. от имота) преминава по колена на основание чл. 10, ал.

3 ЗН, както следва: 1/6 ид.ч. от наследството (1/12 ид.ч. от имота) за низходящите на Тодор П. Соколов - брат на С., а именно отв. Д. Т. А. и 1/6 ид.ч. от наследството (1/12 ид.ч. от имота) за низходящите на Илия П. Соколов - брат на С., а именно 1/12 ид.ч. от наследството (1/24 ид.ч. от имота) за Сокол И. П., починал на 27.09.2021 г., поради което и 1/24 ид.ч. от наследството (1/48 ид.ч. от имота) за Александър Соколов И. - син на Сокол П. и 1/24 ид.ч. от наследството (1/48 ид.ч. от имота) за Илиян Соколов И. - син на Сокол П.; 1/12 ид.ч. от наследството (1/24 ид.ч. от имота) за отв. П. И. П..

След смъртта на наследодателя В. В. И. и направен отказ от наследство на призованите към наследяване наследници от първи ред, собствената на наследодателя 5/6 ид.ч. от имота (3/6 лично имущество и 2/6 ид.ч. получена от наследодателя С. П.) се наследява на основание чл. 7 от Закона за наследството от неговата майка – отв. М. П. С..

Поради изложеното може да се направи обоснован извод, че за задълженията за имота през процесния период отговарят, както следва: отв. М. П. С. – 5/6 или 40/48 ид.ч.; отв. Д. Т. А. – 1/12 или 4/48 ид.ч.;

Александър Соколов И. - 1/48 ид.ч.; Илиян Соколов И. - 1/48 ид.ч. и отв. П. И.

П. - 1/24 или 2/48 ид.ч. от имота. Преди смъртта на наследодателите 4 посочените лица отговорят като наследници по закон за облигационните задължения на наследодателите в цитираните квоти, а след това – като собственици на имота.

Поради изложеното може да се направи извод, че посочените ответници са потребители на топлинна енергия в процесния имот, респ. между тях и ищцовото дружество е налице облигационно отношение. Съдържанието на това правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока. Общите условия обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.