Определение № 1937 от 25.11.2025, Районен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1937 гр. Варна, 25.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов като разгледа докладваното от Димо Цолов Частно наказателно дело № 20253110203144 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.5 НПК.

Делото е образувано по жалба рег.№14726 от 02.07.2025 г. по опис на РП Варна от Ж. Т. Ж., ЕГН **********, в качеството на пострадало лице, срещу Постановление №14726/2021 от 24.06.2025 г. на РП Варна за прекратяване на наказателното производство по ДП №3170/2021 г. по опис на Четвърто РУ, ОД МВР Варна, образувано за престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от оправомощено лице – пострадал от деяние, за което е образувано наказателното производство и е допустима.

Жалбоподателят моли съда, да отмени постановлението за прекратяване на наказателното производство като необосновано и неправилно. Счита за неправилен и формално мотивиран формирания от РП Варна извод за извършване на деянието при условията на неизбежна отбрана.

Съдът, като се запозна с оспореното постановление на РП Варна, материалите по приложеното ДП №3170/2025 г. по опис на Четвърто РУ, ОД МВР Варна, както и с оглед становището на жалбоподателя, намира жалбата за основателна, поради следните съображения:

Видно от мотивите на оспореното постановление, като е кредитирал изцяло като безпротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се показанията от свидетелите Д. Ж.а и З. Т. и обясненията от обв. Л. М. и е счел за частично достоверни единствено първоначалните показания от свид. Ж. Ж. и то само относно обстоятелството, че същият е нанесъл първия удар в процесния инцидент, прокурорът при РП Варна е приел от фактическа страна, че при възникнал спор между жалбоподателя (свид. Ж. Ж.) с неговата сестра (свид. Д. Ж.а) в присъствие на тяхната майка (свид. З. Т.), се намесил обв. Л. М.

(приятел на свид. Д. Ж.а) и след разменени обидни реплики, свид. Ж. Ж. ударил в лицето обв. Л. М., който му отвърнал и двамата се сбили, като в процеса на размяна на удари 1 пострадалият паднал, от което получил средна телесна повреда, състояща се в изкълчване на раменната става, явяващо се средна телесна повреда. При така приетата за установена фактическа обстановка, прокурорът е формирал правен извод, че воденото срещу обв. Л. М. наказателното производство за престъпление по чл.129 НК следва да бъде прекратено, поради извършване на деянието в условията на неизбежна отбрана като изтъква, че всеки нанесен от обвиняемия удар е предхождан от удар или от опит за удар от пострадалото лице, както и че не се констатира превишаване пределите на неизбежната отбрана, няма явно несъответствие на защитните действия от обвиняемия спрямо характера и опасността от нападението, доколкото на нападение с голи ръце и нанесен удар в главата е отвърнато реципрочно, като е застъпено и становище, че „с оглед нанесените увреждания на пострадалия, доколкото същите са основни индиции относно опасността на нападението, отново се стига до извод, че не е налице явно несъответствие на защита на обв. Л. М. спрямо характера и опасността на нападението върху него“.

Съдът намира за несъответстваща на приобщените доказателствени средства описаната като установена от РП Варна фактическа обстановка и счита за непълен и недостатъчно обоснован сторения от РП Варна анализ на наличните доказателства. Преди всичко, противно на твърдяното от РП Варна, от приобщените показания от свидетелите Д.

Ж.а и З. Т. и обяснения от обв. Л. М. определено не са безпротиворечиви, последователни и взаимно допълващи се. Това е така, защото, за разлика от обв. Л. М., който ясно посочва, че е нанесъл трикратно удари с ръка в лицето на свид. Ж. Ж. (първоначално, след като свид. Ж.

Ж. пръв го ударил с юмрук в лицето, а след това още два пъти го ударил в лицето, докато същият настойчиво продължавал да опитва да го напада, но без да успее да му нанесе удар), то свид. Д. Ж.а категорично заявява, че обв. Л. М. не е удрял свид. Ж. Ж., когото видяла да нанася пръв удар на обвиняемия, както и да посяга още веднъж, но неуспешно, а свид. З. Т. посочва напълно неконкретно, че не е видяла кой е започнал пръв и че удари имало от едната и от другата страна (без яснота, в каква последователност и колко удара е нанесъл всеки от тях на другия). Също така, показанията от свид. Д. Ж.а, че при инцидента свид. Ж. Ж. не е имал видими следи от кръв по себе си, противоречат и на твърденията от свид. З. Т., че е видяла да тече кръв от носа на свид. Ж. Ж.. И въпреки тези несъответствия с показанията на двамата свидетели Д. Ж.а и З. Т., всъщност обясненията от обв. Л. М. са кредитирани от РП Варна изцяло, без да бъде отчетен факта, че за собственото му поведение, той или свид. Д.

Ж.а твърди неистина, и без да бъдат подложени на анализ и съпоставка неговите обяснения с показанията на свид. Ж. Ж. и с констатациите от съдебно-медицинските експертизи.

Действително, единствено при първоначалния разпит свид. Ж. Ж. посочва да е ударил пръв обв. Л. М., докато в последващите разпити и очни ставки твърди, че не го е удрял, а само опитал, но не могъл да го удари. Но, за разлика от показанията на другите двама свидетели и от обясненията на обвиняемия, в същия пръв разпит свид. Ж. Ж. обстоятелствено и последователно описва възприетите от него събития, като ясно посочва, че първоначалните нападателни действия при сбиването помежду им са започнати от обв. Л.

М., който след взаимната размяна на обиди тръгнал към него, при което свид. З. Т. опитала да 2 го спре, но не успяла и тогава обвиняемият преобърнал намиращата се помежду им маса и след като посегнал, но не могъл да удари свид. Ж. Ж., получил удар с юмрук от него, след което обв. Л. М. нанесъл последователно два или три удара с юмрук в лицето на свид. Ж. Ж., при което той залитнал и паднал на лявата си ръка, която го заболяла и усетил, че не може да я движи и да се защитава, а когато се изправил, бил ударен още два пъти в корема и в лицето, при което опитал да избяга, но бил догонен и удрян още в лицето като му потекла кръв от носа и едва тогава обвиняемият спрял да го удря. И в последващите разпити и очни ставки свид. Ж. Ж. последователно и категорично твърди, че първоначалните нападателни действия по процесния инцидент са предприети от обв. Л. М., при което той само неуспешно опитал да му се противопостави и получил поредица от удари с юмрук основно в лицето, при един от които залитнал и паднал на лявата си ръка. Въпреки това, сторения от РП Варна анализ на показанията от свид. Ж. Ж. по същество е ограничен до аргумента, че твърденията му след първоначалния негов разпит, че не е нанасял удари на обв. Л. М., противоречат на показанията на собствената му майка и поради това се кредитират само първоначалните му показания и то само в частта относно обстоятелството, кой е нанесъл първия удар при процесния инцидент, като са игнорирани всички останали негови твърдения за това, как е започнала физическата разпра помежду им, чии са първоначалните нападателни действия и какво е било поведението на всеки от двамата участници в инцидента.

Също така, този оскъден анализ на гласните доказателствени средства не включва и тяхното съпоставяне с констатациите по приобщените съдебно-медицински експертизи. А същите, съответстващо именно на показанията на свид. Ж. Ж. и противно на твърденията от обв. Л. М., сочат данни за повече от трикратно нанесени удари по главата и тялото на свид. Ж. Ж. – четири наранявания по главата и две по дясната ръка, както и съответстващите да са получени при падане наранявания на задната повърхност на лявото бедро и изкълчване на лявата ръка. По този начин от РП Варна не само са игнорирани обективните данни за множествеността, разнородността и интензитета на причинените на свид. Ж. Ж. увреждания при липсата на каквито и да е медицински данни за нанесени на обв. Л. М. удари, сочещи всъщност нанесен тежък побой над свид. Ж. Ж., но и не е отчетено и не е подложено на анализ категоричното несъответствие между обясненията от обв. Л. М. и констатациите по експертизата.

При така констатирания непълен и недостатъчно обоснован анализ на приобщените доказателства, не може да се приемат за съответстващи на същите, както фактическата констатация за инициирано и започнато от свид. Ж. Ж. нападение спрямо обв.

Л. М. и за осъществени от последния ответни отбранителни действия, така и приетия от РП Варна правен извод за несъставомерност на причинените от обв. Л. М. телесни увреждания за свид. Ж. Ж., поради осъществяването им при условията на неизбежна отбрана. В тази връзка, дължимият от РП Варна пълноценен анализ на доказателствата, преди всичко следва да отговори, не кой е нанесъл пръв успешен удар към противника, а явява ли се някой от двамата участници в инцидента нападател и извършител на агресивни действия спрямо другия, защото само нападнатото лице може да се позовава на института „неизбежна 3 отбрана“, но не и нападателят. И едва след това, ако се приеме, че именно свид. Ж. Ж. е активният нападател спрямо обв. Л. М., следва да се даде отговор, при наличните обективни данни от съдебно-медицинските експертизи за нанесен тежък побой именно над свид. Ж. Ж., осъществено ли е от обв. Л. М. превишаване пределите на неизбежната отбрана. В тази връзка съдът счита за нужно да се обърне внимание, че при застъпеното от РП Варна становище за липса на явно несъответствие на счетените като защитни действия от обв. Л.

М. спрямо осъществено към него нападение, всъщност няма каквито и да е аргументи и реално не става ясно, по какви признаци и с какъв критерий е формиран извод, че нанесените увреждания на свид. Ж. Ж. не съдържат данни за несъответност на твърдяното нападение.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА Постановление №14726/2021 от 24.06.2025 г. на РП Варна за прекратяване на наказателното производство по ДП №3170/2021 г. по опис на Четвърто РУ, ОД МВР Варна, образувано за престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 НК, като неправилно и необосновано и ВРЪЩА делото на прокурора с изтъкнатите в съдебния акт задължителни указания, на основание чл.244, ал.6, т.3 НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването пред ОС Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4