Решение № 1003 от 08.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1003 гр. Пловдив, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря М. Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20265330200645 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 1086 от 22.12.2025г. на Заместник - кмет „Обществен ред и сигурност“ в Община Пловдив, с което на основание чл. 178е от ЗДвП, на А. И. Й., ЕГН **********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева /с еврова равностойност 25,56евро/, за извършено нарушение на чл. 94 ал. 3 от ЗДвП.

Жалбоподателя редовно и своевременно призован се представлява от адв. М. П.. С жалбата и в съдебно заседание се релевират конкретни съображения за незаконосъобразност на НП, като се прави искане за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована се представлява от юрисконсулт И.. В представено пред съда становище, същия моли да бъде отхвърлена жалбата на жалбоподателя и да бъде потвърдено наказателното постановление като излага съображения в подкрепа на молбата си. Претендират се разноски, като се прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от жалбоподателя.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 18.08.2025 г. около 14:44 ч. в гр. Пловдив, свид. Р. Т. Т. – полицай в 1 сектор „Общинска полиция“ при ОДМВР Пловдив, заедно със свои колеги, при изпълнение на служебните си задължения посетил поземлен имот (ПИ) с идентификатор: *************, попадащ в улична регулация между кварталите 15, 15А, 15Б и 16 по регулационния план на Северна индустриална зона в гр. Пловдив, където бил изпратен по сигнал за неправилно паркирани камиони и полуремаркета върху тротоара, без мястото да е определено от администрацията на пътя за тази цел. В поземления имот имало изградено съоръжение, което по физическите си характеристики наподобявало тротоар с бордюр и с настилка от асфалт. В имота полицейските служители установили множество паркирани товарни автомобили, които били обозначени с логото на „П.“ ООД. Едно от тези превозни средства бил товарен автомобил „Ивеко“, с регистрационен № ** **** **. Собственик на автомобиля бил „П.“ ООД.

Свидетелят Т. приел, че влекачът бил паркиран на тротоара, без мястото да било определено от администрацията на пътя за тази цел и на място съставил фиш за налагане на глоба с бл. № 0002697207/18.08.2025г. за сумата от 50 лева за нарушение чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Уведомление за фиша било залепено на страничното стъкло на автомобила.

Глобата била оспорена в предвидения 7 дневен срок с писмено възражение, от ползвателя на автомобила „П.“ ООД.

С писмо с рег. № 237200-12701/12.09.2025г. от началника на сектор „Общинска полиция“ при ОДМВР Пловдив, жалбоподателят Й. като управител на „П.“ ООД бил поканен да се яви на 01.10.2025г. в 10:00ч. в сградата на сектор „Общинска полиция“ Пловдив, за да представи попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП.

Жалбоподателят не се явил на посочената в писмото дата. На 01.10.2025г., свид. Т. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. № 007583 от 02.10.2025г. срещу жалбоподателя А. И.

Й. за извършено административно нарушение по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Актът бил съставен в отсъствието на жалбоподателя и в присъствието на един свидетел. Препис от акта бил предявен и връчен на жалбоподателя срещу разписка на 28.10.2025г.

Срещу АУАН било подадено възражение от жалбоподателя Й., което било прието за неоснователно от наказващия орган. Въз основа на така съставения

АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

От показанията на свид. Т. се установяват обстоятелствата по извършената проверка и възприятията на свидетеля относно обстановката в поземления имот, изградената инфраструктура, паркираните в него ППС и предприетите мерки от контролните органи за установяване и санкциониране на деянието, което е прието за нарушение.

От справка от АИС „КАТ – Регистрация“ за товарен автомобил „Ивеко“, с регистрационен № ** **** **, се изяснява, че същия е с технически 2 допустима максимална маса 19 000 кг, собственост на „П.“ ООД, ЕИК:

*********.

От чертеж-схема 1 – окончателен проект класификация на ПУМ от генерален план за организация на движението на Община Пловдив, плансхема за комуникационно-транспортната система и от извадка от общ устройствен план се установява, че процесният поземлен имот с идентификатор ************* е публична общинска собственост и е предвиден за озеленени площи, като съгласно предвижданията на ПУП начинът на трайно ползване на имота е за движение и транспорт.

От писмо с рег. № 237200-12786/12.09.2025г. от началника на сектор „Общинска полиция“ при ОДМВР – Пловдив се изяснява, че жалбоподателят Й. е поканен да се яви в качеството си на управител на „П.“ ООД на указаните в писмото дата и място, за да се представи попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП във връзка с процесния случай.

От Заповед № 23ОА-3271/18.12.2023 г. и Заповед № 23ОА3278/18.12.2023г. г. – и двете на кмета на община Пловдив, се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и териториална компетентност.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваното наказателно постановление е издадено от материално и териториално компетентен орган и в предвидения шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Въпреки това съдът намира, че наказателното постановление е едновременно незаконосъобразно поради допуснато съществено процесуално нарушение, както и е издадено при неправилно приложение на материалния закон, поради което подлежи на отмяна. На първо място порок в процедурата, който е от категорията на съществените, е допуснат поради съставянето на АУАН в отсъствието на жалбоподателя Й., но без да са налице законовите предпоставки за това. Съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя е допустима от процесуалния закона хипотеза за поставяне на началото на административнонаказателното производство, но при спазването на ясна и стриктно регламентирана процедура, която е установена с цел обезпечаване правото на защита на лицето, срещу което се образува производството.

Съгласно чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, за да се състави АУАН в отсъствие на нарушителя, той трябва да е известен, но да не може да се намери или след покана, да не се явява за съставянето на акта. Следователно, за да бъде приложена тази норма, следва да е осъществена една от двете алтернативно предвидени хипотези: нарушителят да е редовно призован и да не се яви за съставяне на акта или той да не е намерен за връчване на поканата за съставяне на АУАН, въпреки добросъвестно положените усилия за намирането му от контролните органи. В случая след съставянето на фиша за налагане на глоба и последвалото възражение от жалбоподателя в качеството му на управител на дружеството ползвател на автомобила актосъставителят е приел необходимост от събиране на допълнителни доказателства за установяване на авторството на деянието. По тази причина до жалбоподателя е изпратено писмо с рег. № 237200-12786/12.09.2025г., чийто текст съдържа обща формулировка за стартиране на процедура по чл. 39, ал. 3 от ЗАНН и покана 3 да се яви на 02.10.2025 г. в 10:00 часа в сградата на сектор „Общинска полиция“ – Пловдив. Поканата за явяването в този документ обаче е сведена единствено до действия за установяването на самоличността на водача на автомобила, с който е извършено твърдяното нарушение. С писмото жалбоподателят се уведомява за възможността да представи попълнена декларация по чл. 188 от ЗДвП, но никъде не фигурира текст, че при неявяване ще се пристъпи незабавно и към съставяне на АУАН в негово отсъствие.

Представянето на декларация на основание чл. 188 от ЗДвП е право на собственика, респективно на ползвателя на превозното средство, но дали то ще бъде упражнено зависи от волята на неговия носител. Отказът на жалбоподателя да посочи друго лице като фактическия водач на превозното средство, който го е паркирал на мястото на извършване на деянието, не е равнозначен на отказ от процесуалното право да се яви и да присъства при съставянето на АУАН. Причините за неподаването на декларация с данни за друго лице като водач могат да бъдат различни и са ирелевантни за делото.

Същественото за настоящия процес е, че наказващият орган неправилно е придал значение на неявяването по поканата за представяне на декларация по чл. 188 от ЗДвП и на отказ на жалбоподателя от присъствие при съставянето на АУАН. Приложената по преписката покана е условна, а следователно и нередовна, тъй като към момента на изпращането й основанието за съставянето на акта все още не е възникнало, като това е станало едва след непредставянето на декларация от жалбоподателя. При изпращането на поканата не е имало яснота кое е лицето нарушител, а с писмото управителят на дружеството е призован да се яви не за съставяне на АУАН, а за други процесуални действия. По тези съображения съдът приема, че е допуснато съществено процесуално нарушение поради неуведомяване на жалб. Й. за последвалите процесуални действия, които без правно основание са извършени в негово отсъствие. В процеса по ЗАНН нарушителят има гарантирано право да бъде уведомен за предстоящото съставяне на АУАН, за да вземе информирано решение дали желае да участва в този етап от административнонаказателния процес. Лишаването му от това право, без да са налице законовите условия, представлява съществено процесуално нарушение, което не се санира с факта, че по-късно АУАН е връчен.

Допуснатото нарушение на процесуалните правила е от категорията на съществените, пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя, не може да бъде отстранено в производството по обжалване на наказателното постановление пред съда и води до незаконосъобразност на санкционния акт, което дава основание за неговата отмяна.

На следващо място съдът намира, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява, че съгласно предвижданията на Общия устройствен план поземлен имот с идентификатор ************* е предвиден за озеленени площи. Имотът е публична общинска собственост, а съгласно предвижданията на ПУП начинът на трайно ползване е за движение и транспорт. В съответствие с посочения начин на трайно ползване в действащия регулационен план на Северна индустриална зона, одобрен със Заповед № 57-03-02/1973 г., в ПИ № ************* се предвижда изграждане на улица. Съдът намира, че не е налице противоречие между начина на трайно ползване на процесния имот и общия устройствен план. Ноторно известно е, 4 че общият устройствен план обхваща големи площи от територията на страната и обстоятелството, че част от тази територия е предвидена за озеленени площи, не изключва възможността сред тези площи да бъде изграден път, който да осигурява достъп до тях. Точно такъв е случаят с процесния имот, който е част от по-голям земен масив, който общо е отреден за зелени площи и озеленяване, но конкретно ПИ с идентификатор ************* по предвиждания е отреден за изграждане на улица, по която да се осъществява достъп до тези площи. По делото се изяснява и че чисто фактически предвижданията на регулационния план са изпълнени, доколкото физически е изградена улица с двупосочно движение и в лявата й част има съоръжение, което по физическите си характеристики наподобява тротоар. От юридическа гледна точка обаче се установява, че за поземлен имот: