Решение № 5170 от 25.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5170 гр. Пловдив, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20255330105363 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Д. В. Р., ЕГН: **********, против „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1247 лева /размерът на иска увеличен в с.з. на 27.10.2025г./, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителен Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че между страните на ** г. е сключен процесния договор за потребителски кредит, по силата на който на ищцата е предоставена в заем сумата от 2000 лева. Съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителството, предоставено от третото лице „Мултитюд Банк“ в полза на дружеството. Твърди се че посоченият в договора размер на ГПР несъответства на действителния такъв, доколкото възнаграждението за поръчителство не е включено в размера на ГПР по кредита, което водело до недействителност на процесния договор. Моли за уважаване на иска.

Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на 1 исковата молба от ответника, с който изразява становище за недопустимост и неоснователност на исковата молба. Моли за отхвърляне на иска.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят относно факта на сключване на процесния Договор за предоставяне на потребителски кредит № ***** г. Не се спори също, че в размера на ГПР по кредита не е включено възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство.

Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице С. К. по допуснатата от съда съдебно – счетоводна експертиза, което се кредитира от настоящия съдебен състав като обективно, компетентно и добросъвествно изготвено.

Не е спорно по делото, че ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска кредити със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ето защо сключеният между страните договор е за потребителски кредит и за неговата валидност следва да се съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

От ангажираните по делото доказателства, съдът се установява, че не спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК – "Обща сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Установява се, че като обща дължима сума по договора е записана сумата от 2460 лева, но в нея не е включено допълнителното плащане по договора за гаранция в размер на 1960 лева, който както бе посочено по-горе, е задължително условие за предоставянето на кредита. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на 2 сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията.

Поради изложеното, посочения в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговарят на действителните такива.

Посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл.

68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д.

№ 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г./.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените в договора плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Изложените от ответника възражения за незадължителност на услугата не променят извода. Предоставянето на гарант/поръчител е задължителен елемент от процедурата за кандидатстване за кредита и условие за сключването на договора, поради което свързаните с това разходи следва да бъдат включени в общата дължима сума и ГПР. След като кандидатстващият е избрал предложения от самия ответник гарант, то разходите във връзка с това поръчителство представляват разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, защото сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. Ответникът е бил наясно с направения избор и условията по него, доколкото от представените разпечатки от процедурата се установява, че таксите по гаранцията се изчисляват от създадената от него електронна система за кандидатстване.

Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл.

22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, като при това положение ищецът дължи връщане само на чистата стойност /главницата/ по кредита на основание чл. 23 ЗПК.

От заключението на вещото лице К. по ССчЕ се установява, че ищцата е заплатила в полза на ответното дружество по договора за кредит сумата от общо 3247 лева при главница /чиста стойност на кредита по смисъла на чл. 23 3

ЗПК/ от 2000 лева. Ето защо, сумата от 1247 лева се явява заплатена при начална липса на основание по недействителен договор и същата подлежи на връщане по реда на чл. 23 ЗПК.

На основание чл. 78, ал.1 ГПК и поради уважаване на исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер на 300 лева, от които : заплатена държавна такса в размер на 50 лева и 250 лева – депозит за вещо лице.

В производството по делото ищецът е защитаван на основание чл. 38, ал.

1, т. 2 ЗАдв. от адв. Г. М. от **, поради което на същия се следва адвокатско възнаграждение за оказаната на ищцата безплатна правна помощ. Съдът определи адвокатското възнаграждение в размер на сумата от 400 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., като взе предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и множеството сходни дела в съдилищата в Република България, по които е формирана непротиворечива съдебна практика.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 2005994006 да заплати на Д.

В. Р., ЕГН: ********** сумата от 1247 лева /хиляда двеста четиридесет и седем лева/, представляваща заплатена при начална липса на основание сума по недействителен Договор за предоставяне на потребителски кредит № *****г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 20.03.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 2005994006 да заплати на Д. В. Р., ЕГН: ********** сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 2005994006 да заплати на адв. Г. М. от **, с адрес: ******, сумата от 4 0 0 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищцата Д. В. Р., ЕГН: ********** в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4