Решение № 10098 от 30.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10098 гр. София, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА Гражданско дело № 20241110117700 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на П. Р. П. против "В - С." ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ вр. чл. 212 КТ вр. чл. 52 ЗЗД за сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинените от трудовата злополука неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата считано от датата на увреждането – 22.06.2021 г. до окончателното плащане.

Ищецът П. Р. П. твърди, че се e намирал в трудово правоотношение с ответника, възникнало въз основа на Трудов договор № 40/13.11.2020 г., по силата на което изпълнявал длъжността „Автомеханик“, което правоотношение било прекратено на 04.01.2022 г. Сочи, че претърпял трудова злополука на 22.06.2021 г., около 08:35 ч., на Републикански път III6002, преди с. М., общ. Е... настъпило пътно-транспортно произшествие, вина за което имал водачът на лек автомобил – марка “Фолксваген”, модел “Голф”, ДК № СО 7969 ВР, който нарушил правилата за движение по пътищата и блъснал ищеца, който управлявал мотоциклет. Излага, че с Разпореждане № 30644 от 30.06.2021 г. на Националния осигурителен институт, Териториално поделение – София град, злополуката била приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 2 от КСО, доколкото е настъпила на път за работа, при придвижване по обичайния път от основното място на живеене до работното място. Твърди, че в резултат на инцидента получил следните травматични увреждания – фрактура на горно рамо на дясна пубисна кост, довела до трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период по-голям от 30 дни; контузии в слабините и седалището; фрактура на 2ри пръст на лява ръка; натъртвания и охлузвания. В резултат на причинените травматични увреждания, ищецът бил приет в УМБАЛ “Света Анна” – гр. София, където му била оказана първа медицинска помощ. По лекарско предписание му бил наложен режим на домашно лечение и рехабилитация, в продължение на 80 дни. Провеждани били множество изследвания, лечебни, рехабилитационни и физиопроцедури. След инцидента грижите за пострадалия били поети изцяло от неговите близки, които са му осигурявали тоалет, къпане, прехрана. Заявява, че преди инцидента бил активен, самостоятелен човек, като след инцидента животът му се е променил изцяло в отрицателна посока. Твърди, че в месеците след катастрофата изпитвал силен срам и ужас, че е безпомощен и се налагало близките и 1 семейството му да полагат ежедневни грижи за него и да е в тежест на всички. През целия период на възстановяването си постоянно се чувствал в тежест на най-близките, наблюдавало се спад във физическата му издръжливост, водеща до в пъти по-лесна и бърза уморяемост, което допълнително засилвало болките и страданията, търпени от него.

Заявява, че към настоящия момент продължава да търпи болки и страдания от претърпяната трудова злополука, все още имал ограничени и болезнени движения в ставите на долните крайници, често изпитвал дискомфорт, лесно се изморявал и бил в невъзможност да осъществява каквато и да е по-продължителна и сериозна физическа дейност. Сочи, че във връзка с претърпения инцидент е изживял сериозен шок и стрес, емоционално страдание, наблюдавало се наличие на дистанцираност, усещане за безсилие, несигурност и безпомощност, чувство на неспособност за справяне с установената ситуация след ПТП, все още изпитвал страх от това да управлява и да пътува с мотор. Заявява още, че при промяна на времето или при преумора чувствал болки и за парирането им се налагало употреба на болкоуспокояващи медикаменти. При тези твърдения ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинените от трудовата злополука неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата считано от датата на увреждането –22.06.2021 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът "В - С." ЕООД оспорва предявения иск по основание и размер. Не се оспорват обстоятелствата за наличието на трудово правоотношение между страните в посочения период, прекратено на 06.01.2022 г. със Заповед № 3, както и че на 22.06.2021 г. ищецът е претърпял ПТП. Оспорва реализираният инцидент да представлява трудова злополука, като в тази връзка твърди, че предвидената в чл. 55, ал. 2, т. 1 от Кодекса за социалното осигуряване хипотеза за наличие на трудова злополука противоречала на правото на европейския съюз. Оспорва наличието на трудова злополука и доколкото в деня на инцидента – 22.06.2021 г., пострадалият не е пътувал по обичайния път до работното място, за разлика от всеки друг ден, както и не е ползвал лек автомобил, с който обичайно се придвижвал до работа, а мотоциклет. Релевира възражение за съпричиняване, поради проявена груба небрежност от ищеца при настъпване на процесния инцидент, доколкото ищецът не е минавал по обичайния път по време на работа и не е използвал превозното средство, с което обичайно се придвижвал до работата си по време на настъпилия на 22.06.2021 г. пътен инцидент. Излага, че ищецът е проявил груба небрежност и при проведеното лечение, което е възпрепятствало по-бързото възстановяване от инцидента. В тази връзка твърди, че ищецът е отказал предписаното от лекарите болнично лечение, въпреки неговата необходимост и възможните рискове от отказа. Счита, че продължителният период на възстановяване бил последица от липсата на проведено лечение, каквото самият ищец е отказал да получи, както и от неспазване на медицинските предписания и правила за възстановяване. Твърди, че размерът на претендираните вреди не отговарял на действително претърпените от ищеца болки и страдания, доколкото от медицинската документация се установявало, че при първоначалните прегледи на пациента не са установени усложнения от инцидента, като е поставена диагноза за НЕРАЗМЕСТЕНА Фрактура осис пубис супер декс, която не налагала оперативна намеса, като било дадено заключение, че общото обективно състояние на ищеца е добро, като при оплаквания и промяна в състоянието, следвало да се направи нова консултация, но по делото липсвали данни за направена такава. Отделно посочва и че от направените ултразвуково изследване и лабораторни изследвания не се установявали усложнения и проблеми в здравословно състояние на ищеца. Твърди, че в периода, в който ищецът е бил в болнични, не е променил драстично начинът си на живот, тъй като е излизал сам, посещавал е забавни мероприятия като мото събори, срещал се е с приятели, ходил е на работното си място и пр. Прави възражение за намаляване на претендираната от ищеца сума с получените от последния парични обезщетения, в периода за който са издадени представените по делото болнични листове за временна нетрудоспособност, както и с полученото от ищеца обезщетение от 2

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, застраховател на гражданската отговорност на виновния водач. Ето защо моли за отхвърляне на предявения иск.

Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че между същите е било налице трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 40/13.11.2020 г., по което ищецът изпълнявал длъжността „автомеханик“ при ответника, което правоотношение било прекратено на 04.01.2022 г.

С разпореждане № 30644 от 30.06.21 г. на длъжностно лице К. Филипова от ТП на НОИ - София град и на основание чл. 60, ал. 1 КСО, декларираната злополука вх. № 463/ 29.06.2021 г. на ТП на НОИ - София град от осигурителя "В - С." ЕООД, е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 2 КСО, доколкото е станала при придвижване по обичайния път от основното място на живеене до работното място. Посочено е, че на път за работа, при управление на мотоциклет, на път SFO 6002 след с. М., посока София, пострадалият е ударен от лек автомобил, като вследствие на удара /ПТП/ получава счупване па пубиса (срамна кост). В декларацията за трудова злополука с вх. № 463/ 29.06.2021 г., подадена от работодателя, изрично е отбелязано, че злополуката е станала по път за работа, като от страна на ответника не са посочени специфични действия на пострадалия или някакви отклонения от нормалните му действия.

Представени са обяснения от П. П. във връзка с процесния инцидент, в които ищецът посочва, че на 22.06.2021 г. тръгнал по-рано за работа с мотоциклета си, иначе ходил с автомобила си, като решил да мине по друг маршрут. Сочи, че след излизане от с. М. по път 6002, го е засякъл л.а., вследствие на което претърпял ПТП.

От представената по делото епикриза, ИЗ № 2500/640 на МБАЛ „Скин Системс”, с.

Драганово, общ. Е..., Отделение по ортопедия и травматология е видно, че П. Р. П., 42 г., е бил на лечение в болницата от 10.10.2022г. до 14.10.2022г., като му е била поставена окончателна диагноза: фрактура вертебре Тх12 компресива, не се съобщават придружаващи заболявания. На пациента е снета следната анамнеза: постъпва по спешност в ЛЗ, подхлъзнал се на двора и паднал по седалище и гърба си, оплаква се от много силна болка по хода на гръбнака в областта над кръста, която се засилва при дълбоко вдишване, има ясен спомен за случилото се. Обективно състояние с локален, соматичен и специализиран статус: мъж на видима възраст, отговаряща на действителната, добро общо състояние, контактен и адекватен. Локално: гръбначен стълб - силна палпаторна болка в тораколумбален сегмент на ниво Th12, болезнено ограничено навеждане напред и настрани, без периферни смущения на долните крайници. На пациента са били извършени консултативни прегледи с травматолог, кардиолог и анестезиолог, както и клинико-диагностични и клинични прегледи за оценка на оперативния риск. Назначена му е терапевтична схема, няма настъпили усложнения, проведени са му инвазивни, диагностични и терапевтични процедури.

Постоперативен статус и ход на заболяването след операцията: добро общо състояние, назначена му е медикаментозна терапия. Пациентът е изписан със следния статус: липсва медицински риск от приключване на болничното лечение въз основа на обективни данни за стабилно общо състояние (клинични/параклинични), изписва се в добро общо състояние, с подобрение, дадени са насоки за спазване на ХДР и продължаване на лечението и болнична физиотерапия, назначена е терапия за домашно лечение по изписана рецепта: Мидокалм 150 мг. 3x1 т., Мовалис 2x1 т., Милгамма 3x1 т. за тридесет дни.

От представените и приобщени към доказателствения материал три броя болнични листове, съответно № Е20211701418/28.06.2021 г., №Е20211701672/22.07.2021 г. и № Е20212063242/20.08.2021 г., се установява, че ищецът е бил в отпуск поради временна 3 неработоспособност в периода от 22.06.2021 г. до 09.09.2021 г., като е посочена диагноза: счупване па пубиса (срамна кост), с предписан домашен режим на лечение.

Представено е постановление от 05.10.2021 г. по д.п. № 151/2021 г. по описа на РУ – Е..., пр.пр. № 566/2021 г. по описа на РП – Е... , с което наказателното производство по отношение на процесния инцидент е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 9 от НПК, вр. чл. 343, ал. 2, т. 2 от НК, поради изрично желание на пострадалия П. П. за прекратяването му.

От постъпило писмо от НОИ с вх. № 78247/05.03.2025 г. се установява, че за периода 14.07.2021 г. – 15.09.2021 г. на ищеца са изплащани парични обезщетения за временна неработоспособност по процесните болнични листове, поради настъпилата трудова злополука.

По делото е постъпило писмо с вх. № 83486/10.03.2025 г. от ДКЦ „Софиямед“ София, с приложени амбулаторен лист и резултат от рентгенография на таз от 22.06.2021 г., от които се установява, че при прегледа, на ищеца е била поставена основна диагноза: счупване на пубиса (срамна кост), назначена му е консултация с ортопед и терапия, предписан е покой, проведено му е и образно изследване.