Решение № 1263 от 26.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1263 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20251100508478 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №10025 от 29.05.2025г., постановено по гр.дело №37211/2023г. по описа на СРС, ГО, 162 с-в, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София”ЕАД с ЕИК:831609046 против Н. Г. Г. с ЕГН:********** по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, за сумите: 2448,78лв.главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението 25.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата; 332,15лв.мораторна лихва за периода от 16.10.2020г. до 11.07.2022г.; 52,68лв.- главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от м.06.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението 25.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането и 10,90лв.- мораторна лихва за периода от 31.07.2019г. до 11.07.2022г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№39995/2022г. по описа на CPC, 162 състав.

Ищецът е осъден да заплати на ответника 1052,35лв. разноски в исковото и заповедното производство. Решението е постановено при участието на третото лице- помагач на страната на ищеца- „Далсия“ООД, ЕИК:041029500.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищеца чрез процесуалния му представител. Жалбоподателят поддържа, че e сключен договор за доставка и монтаж на индивидуални топломери и извършване на услугата „топлинно 1 счетоводство“, както и протокол и списък на етажните собственици за избор на фирма за извършване на услугата“дялово разпределение“, като в документите бил посочен именно адреса на сградата, в която се намира процесния имот. Наличен бил и протокол от общото събрание на живущите в двата входа на кооперацията, в който се докладва готовност за включване към централно парно отопление и избор на фирма за топлинно счетоводство.

Според жалбоподателя наличието на тези документи удостоверява възникването на самостоятелни обекти и сградата е достигнала етап „груб строеж“. Претендира отмяна на решението и уважаване на исковете, както и разноските по делото за двете съдебни инстанции.

Ответникът е подал в срок отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата и моли решението да бъде потвърдено. Претендира адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Както е посочено в обжалваното решение, наличието на облигационно отношение във връзка с доставка на топлинна енергия по силата на закона възниква въз основа разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ- всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съответно, „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ съгласно пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ, е физическо лице- собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Видно от представения по делото нотариален акт, ответницата притежава право на строеж върху апартамент №7 на посочения от ищеца адрес. Липсват обаче надлежните писмени доказателства, удостоверяващи възникването на такъв обект поне до степен на завършеност „груб строеж“ или с издадено разрешение за ползване на такъв. Напротив, по делото е представено писмо от РДНСК- София, според което няма 2 данни за издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. Не могат да бъдат споделени разсъжденията на жалбоподателя- ищец в тази връзка, че от представени по делото протоколи и договор за доставка на топломери, може да се направи извод за възникване на самостоятелен обект на правото на собственост в изискуемия от закона смисъл.

Следователно е правилен крайния извод на първоинстанционния съд, че ищецът не доказал ответницата да е титуляр на право на собственост върху топлоснабден имот, респективнода е потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ.

В светлината на гореизложеното и при съобразяване на действащата през процесния период нормативна уредба, относима към процесното правоотношение, решението следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът по жалбата и в първоинстанционното производство има право на разноски и удостоверява да е сторил такива за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева или 306,78 евро.

Жалбоподателят е направил своевременно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което настоящият състав намира за основателно. Ответникът по жалбата е подал отговор, който на практика преповтаря мотивите на обжалваното решение и не се е явил в единственото проведено във въззивното производство открито съдебно заседание.

Предвид изложеното, както и ниската фактическа и правна сложност на спора съдът намира, че следва размерът на възнаграждението да бъде намален до 100 евро. На основание чл. 280, ал.3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

По така изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №10025 от

№37211/2023г. по описа на СРС, ГО, 162 с-в.

29.05.2025г., постановено по гр.дело

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ЕАД с ЕИК:831609046 да заплати на Н. Г. Г. с ЕГН:********** сумата от 100 /сто/ евро– разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство.

Решението е постановено при участието на третото лице- помагач на страната на ищеца„Далсия“ООД.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4