Решение № 12314 от 21.06.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 13260/2022
- Вид
- Решение № 12314
- Подписан
- 21.06.2024
- В сила
- 21.06.2024
- Състав
- НОРА ВЛАДИМИРОВА МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 247, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 177 · Кодекс на труда
- чл. 177, ал. 1 · Кодекс на труда
- чл. 224 · Кодекс на труда
- чл. 74 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 12314 гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: НОРА ВЛ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110113260 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 ГПК.
Образувано е по молба на ответника „У.., с която е поискал да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1213 от 22.01.2024г., постановено по делото.
Искането е обосновано с обстоятелството, че молителят не е видял никаква логика между произнасянето на съда по отделните искове и по-специално защо след като е отхвърлил иска по чл. 74 КТ е уважил иска по чл. 128, т. 2 КТ и исковете по чл. 177 КТ и чл. 224 КТ, като намира че се касае за очевидна фактическа грешка, която следва да се отстрани, като се измени диспозитива на решението чрез постановяване иска по чл. 128, т. 2 КТ да бъде отхвърлен изцяло, а исковете по чл. 177 и чл. 224 КТ да бъдат уважени спрямо това изчисление на вещото лице, при което хипотетично дължимо „секторно плащане“ за 1-ви и 2-ри сектори не се взимат предвид.
Ответникът по молбата Ц. К. К. е подала отговора на молбата, с който счита същата за недопустима, евентуално – за неоснователна.
Съдът, като взе предвид постъпилата молба от ответника, намира следното:
Молбата е недопустима в частта, с която се иска поправка на очевидна фактическа грешка по отношение произнасянето по иск по чл. 224 КТ, какъвто не е предявяван по делото, и по който съдът не е формирал никаква воля, а още по-малко е изразявал такава в мотивите или диспозитива на решението. В тази част искането следва да се остави без разглеждане.
В останалата част искането е допустимо като направено от страна по делото във 1 връзка с произнасяне на съда по предявени по делото искове, като искането не е обвързано със срок – арг. от чл. 247 ГПК.
Очевидна фактическа грешка е всяко явно несъответствие между формираната в мотивите на съда воля и нейното отразяване в диспозитива на решението. Такава грешка представлява и допуснатата в мотивите на решението или в неговата съобразителна част грешка, т.е. всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението – в този смисъл решение № 36 от 09.03.2010г. по гр.д. № 5659/2007г. на I гр.о., решение № 16 от 18.01.2012г. по гр.д. № 870/2010г. на III гр.о., решение № 19 от 20.01.2012г. по гр.д. № 904/2010г. на III гр.о.
Същата подлежи на поправка по инициатива на съда или по молба на страните – чл. 247, ал.
1 ГПК.
В случая, при преглед на постановеното по делото решение, съдът намира, че не е допусната техническа грешка, водеща до несъответствие между мотивите на решението и постановения диспозитив във връзка с предявените искове по чл. 74 КТ, чл. 128, т. 2 КТ и чл.
177, ал. 1 КТ. Напротив, волята на съда напълно съответства на отразеното в диспозитива на решението, като не се установява твърдението да молителя съдът да е отхвърлил иска по чл.
74 КТ, а да е уважил иска по чл. 128, т. 2 КТ – напротив съдът е отхвърлил изцяло и двата иска, като това е отразено правилно в диспозитива на решението. На следващо място, съдът подробно е обсъдил релевантните за уважаване на иска по чл. 177, ал. 1 КТ предпоставки и е стигнал до извод за частичната му основателност в посочения в решението размер, като отново отразеното в диспозитива съответства напълно на мотивите, формирани по този иск.
Евентуалното оспорване на ответника на тези изводи с твърдения за необоснованост на решението следва да се релевират от молителя по реда на въззивното обжавлане, което и същият е сторил като е подал въззивна жалба по делото, но не подлежат на отстраняване от съда, постановил решението по реда на чл. 247 ГПК.
В допустимата част молбата по чл. 247 ГПК на ответника е следвоателно неоснователна и следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба за поправка на очевидна фактическа грешка с вх. № .., подадена от ответника „У. в частта по отношение на искане във връзка с иск по чл.
224 КТ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба за поправка на очевидна фактическа грешка с вх.
№ .., подадена от ответника „У. в частта по отношение на искане във връзка с предявените искове по чл. 128, т. 2 КТ и чл. 177, ал. 1 КТ.
Решението, в частта с която е оставено без разглеждане молбата по чл. 247 ГПК, 2 подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му, а в останалата част – с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3