Решение № 4352 от 03.12.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1731/2024
- Вид
- Решение № 4352
- Подписан
- 03.12.2024
- В сила
- 28.12.2024
- Състав
- Румяна Христова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 46 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 193, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл.386, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.400, ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 457 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 493 ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 503, ал.1 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 4352 гр. Варна, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Румяна Х.а при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Х.а Гражданско дело № 20243110101731 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от Н. М. М., ЕГН **********, с адрес: **, съдебен адресат: ***, чрез адв.Й. А. СРЕЩУ ЗАД „Б.
В. И. Г." ЕИК **, със седалище **, представлявано от И. И. Г. и Т. И. И.
Ищецът претендира от съда да постанови решение, с което на основание чл.432, ал.1 от КЗ, да осъди ответника да му заплати, сумата в размер на 4 455.39лева, представляваща частичен иск от общо 4 648.48 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на облицовка задна броня, врата на багажник, стойка тампон задна изпускателна тръба, клапа задна изпускателна тръба, кора под купе з., основа задна броня и термощит под купе з. на собственият му л.а. марка БМВ 330 ХИ, с peг. № РР ** ВМ, причинени в резултат на реализирано на 10.01.2024г. ПТП, в гр.Варна, което ПТП е реализирано по вина на водача на л.а. марка Нисан Микра, с peг. № В **ВК, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на Исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и да осъди ответното дружество да му заплати направените по делото съдебноделоводни разноски и адвокатски хонорар.
Желае задължението да бъде заплатено по следната банкова сметка: **, специална сметка с титуляр адвокат Й. К. А..
1
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
На 10.01.2024г., около 20:30 часа, в гр.Варна, бул. Трети март до спирка Мургаш, собственият му л.а. марка БМВ 330 ХИ, с peг. № РР ** ВМ, е блъснат от л.а. марка Нисан Микра, с peг. № В ** ВК, управляван от Д. Н.
ПТП настъпва при следните обстоятелства:
На 10.01.2024г., около 20:30 часа, в гр.Варна, управлявайки л.а. марка БМВ 330 ХИ, с peг. № РР ** ВМ, се движи по бул. Трети март посока от ж.к.
Вл. Варненчик към центъра на града. След кръстовището с ул. Асен Разцветников до спирка Мургаш спира пред пешеходна пътека, за да пропусне преминаващ пешеходец. Докато чака преминаването на пешеходеца е ударен отзад от л.а. марка Нисан Микра, с peг. № В ** ВК
За настъпилото ПТП се обажда на тел. 112, от където им указват да попълнят двустранен протокол. Тъй като няма спор с другият водач, относно вината за настъпване на произшествието попълват Двустранен констативен протокол за ПТП. В протокола за ПТП, като виновен посочват водача на л.а. марка Нисан Микра, с peг. № В ** ВК.
Лекият автомобил управляван от виновния водач е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" от застрахователна компания ЗАД „Б.
В. И. .", със срок на действие 10.10.2023г. - 09.10.2024г., която полица е действаща към датата на ПТП.
На 11.01.2024г. уведомява застрахователя на виновния водач, като същият извършва оглед на автомобила, изготвя снимков материал и съставя Оглед по претенция № 52-04000-00018/24/11.01.2024г. В описа като увредени детайли са описани: Облицовка задна броня, врата на багажник, стойка тампон задна изпускателна тръба, клапа задна изпускателна тръба, кора под купе з., основа задна броня и термощит под купе з.
Като застрахователно обезщетение получава сумата в размер на 851.52 лв. Сумата много го изненадва, т.к. е много малка и не може да покрие щетите. В тази връзка извършва проучване в няколко сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили, колко ще му струва ремонта на автомобила. От така направеното проучване установява, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 5 500.00 лв.
Счита, че ответникът неправилно е определил, съгласно нормативната уредба дължимото застрахователно обезщетение, поради което за него се поражда правен интерес от завеждане на настоящия иск.
Сумата, която застрахователят следва да му изплати, като обезщетение е в размер на 5 500.00 лева, от която сума следва да се приспадне заплатената до момента сума в размер на 851.52 лева, или сумата, която следва застрахователя да му заплати е в размер на 4 648.48 лева.
В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, ответникът ЗЕАД "Б. В. И.
Г." АД, ЕИК: ***,**, представлявано от изпълнителните директори Н. Ч. и И.
2
.,чрез Н. З. - юрисконсулт ,депозира отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло по основание и размер предявените от Н. М. М. срещу ЗЕАД „Б. В. И. Г." искове за заплащане на главница в частичен размер на 100 лева от сума в размер на 4 646,48 лева, за заплащане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и за заплащане на направените в настоящото производство разноски.
Оспорва механизма на настъпване на пътнотранспортно произшествие, станало според ищеца на 10.01.2024 г. в гр. Варна, между лек автомобил „Нисан" с рег. № В ** ВК и лек автомобил „БМВ" с рег. № РР ** ВМ, както и вината на водача на лек автомобил „Нисан" с рег. № В ** ВК. Представените с исковата молба писмени доказателства не могат да установят механизмът на пътнотранспортното произшествие, участниците в него и обстоятелствата около настъпването на ПТП, както и къде на платното за движение е настъпил удар между лек автомобил „Нисан" с рег. № В ** ВК и лек автомобил „БМВ" с рег. № РР ** ВМ, поради което счита искът за неоснователен и в тази му част.
Оспорва също така представения с исковата молба Двустранен протокол за пътнотранспортно произшествие, като от същия не се установява по безспорен начин механизма на ПТП, както и обстоятелствата, относно настъпване на произшествието, поради което оспорва представения протокол за ПТП по отношение на съдържанието му и подписалите го лица.
Оспорва наличието на виновно поведение на водача на лек автомобил „Нисан" с рег. № В ** ВК. Към исковата молба не са представени доказателства, които да обосновават наличието на противоправно поведение от негова страна, поради което счита иска за неоснователен в тази му част.
Оспорва също така стойността на причинените по отношение на лек автомобил „БМВ" с рег. № РР ** ВМ вреди, като счита че претендираното от ищеца обезщетение значително надвишава действително претърпените вреди, като в тази връзка оспорва и стойността на причинените при процесното пътнотранспортно произшествие щети.
Счита, че не е налице причинно - следствена връзка между пътнотранспортното произшествие, реализирано на 10.01.2024 г. в гр. Варна, между лек автомобил „Нисан" с рег. № В ** ВК и лек автомобил „БМВ" с рег.
№ РР ** ВМ и вредите, за които претендира ищеца, като оспорва исковата претенция и в тази й част, като счита че не всички увреждания са в причинно следствена връзка с процесното пътнотранспортно произшествие.
Оспорва наличието и на виновно и противоправно поведение на твърдения в исковата молба водач, тъй като с исковата молба не се представят доказателства за виновно и противоправно негово поведение. От страна на ищеца се твърди, че този водач е виновен за настъпилото пътнотранспортно произшествие, но без да се представят никакви доказателства в тази насока в настоящото производство. В тази връзка оспорва твърденията за наличие на виновно и противоправно поведение от страна на застрахованият в дружеството водач. В разпоредбата на чл. 457 ал.1 от Кодекс за застраховането 3 законодателят изрично е предвидил, че отговорността на застрахователя е функционално обусловена от възможността за ангажиране на отговорността на застрахования, която от своя страна е функция от наличието на негово виновно и противоправно поведение . В този смисъл е и разпоредбата на чл.
493 ал.1 от КЗ. В случая по делото не са ангажирани годни доказателства, които да установяват, че настъпването на транспортното произшествие се дължи на действия или бездействия на застрахования в дружеството по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" водач, а останалите предпоставки за ангажиране на отговорност не се твърдят и не са налице. Това кара ответника да твърди, че към момента няма доказателства, които да обуславят ангажирането на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите".
Счита, че от страна на ищеца се претендира главница в по - голям размер, поради което оспорва исковата претенция и по размер.
Оспорва също така исковата претенция и по размер, тъй като от страна на ищеца се претендира главница в частичен размер на 100 лева от 4 648,48 лева, представляваща разлика от платеното от страна на ЗЕАД „Б. В. И. Г." на ищеца обезщетение и твърдяната от негова страна стойност на щетата.
Счита, че от страна на ищеца се претендира главница в по - голям размер, поради което оспорва исковата претенция и по размер. Счита, че в настоящия случай е налице „тотална щета" по смисъла на чл. 193, ал. 4 от КЗ (отм.) по отношение на лек автомобил „БМВ" с рег. № РР ** ВМ, като с оглед на фактическите твърдения на ищцата, съдържащи се в исковата молба, а и с оглед на липсата на оспорване от негова страна, моли да бъде отделено за безспорно в настоящото производство това обстоятелство. Съгласно законовата разпоредба „тотална щета" на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70 на сто от действителната му стойност, поради което дължимото от страна на застрахователя застрахователно обезщетение следва да се определи в посочения в законовата норма процент от действителната стойност на превозното средство, което е и направено от тяхна страна, поради което оспорва предявения иск за заплащане на имуществени вреди и по размер.
Оспорва твърдяната от страна на ищеца действителна стойност на процесния лек автомобил, като също така счита, че на ищеца следва да бъде заплатено застрахователно обезщетение, представляващо разлика между действителната стойност на автомобила и остатъчната стойност на запазените части от превозното средство, в какъвто смисъл е и неговото възражение. За определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат приспаднати запазените части от определената пазарна стойност на моторното превозно средство. Целта на приспадането на запазените части е да не се допусне собственикът на увредения лек автомобил, да получи едновременно, както обезщетение от застрахователя в пълен размер, така и стойността на 4 запазените части, които биха могли да бъдат реализирани на вторичния пазар Решение № 108 от 03.06.2020 г. по в. т. д. № 107/2020 г. на Апелативен съд Варна, I състав.
Съдът не взема предвид направеното оспорване на искова претенция по основание и по размер, за заплащане на законна лихва за забава считано от датата на твърдяното пътнотранспортно произшествие до окончателното плащане, защото такава няма заявена. Претендираната лихва е от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа иска и моли за неговото уважаване, с присъждане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и разноски.
Ответникът редовно призован ,не се явява, не изпраща представител.
След съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК и след като съобрази нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните е прието,че сумата от 851.52лева е заплатена на ищеца от страна на ответника.
От представения по делото препис от свидетелство за регистрация част I № 011820606, се установява, че собственик на л.а. БМВ 330 ХИ, с peг. № РР ** ВМ е Н. М. М.. ДО ТУК.
От приложения двустранен констативен протокол за ПТП от 10.01.2024 г. (л. 5), съставен от участниците в произшествието, се установява, че на 10.01.2024год. около 20.30 часа участник II с лек автомобил „БМВ 330 ХИ" с рег. N: **, управляван от Н. М. М., се е движил в гр. Варна по бул. „Трети март" в посока от ж.к. „Вл. Варненчик" към центъра на гр. Варна. Участник I с лек автомобил „Нисан Микра" с рег. N: **, управляван от Добромир Веселинов Николов, се е движил по същия булевард в същата посока, зад лек автомобил „БМВ 330 ХИ" с рег. N: **. В близост до спирка „Мургаш" лек автомобил „БМВ 330 ХИ" с рег. N: ** е спрял преди напречна пътна маркировка „пешеходна пътека" и е бил застигнат и ударен от движещия се зад него лек автомобил „Нисан Микра" с рег. N: **. За произшествието от двамата водачи е съставен Двустранен Констативен Протокол за ПТП.