Решение № 43 от 10.01.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. София, 10.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Яна Вълдобрева

Мария Яначкова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Нели Куцкова Въззивно гражданско дело № 20211000502288 по описа за 2021 година

С решение от 08.02.2021 г., постановено по гр. дело № 5217/2019 г., Софийският градски съд, I гражданско отделение, 23 състав, е отхвърлил съединените при условия на евентуалност искове на С. Г. Й., предявени за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на осн. чл.432, ал.1 от КЗ срещу ответника ЗД „ЕВРОИНС“ АД и на осн. чл.49 от ЗЗД срещу ОБЩИНА ПАВЛИКЕНИ.

С определение от 31.05.2021 г. градският съд е оставил без уважение молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските.

Решението е обжалвано от ищеца С. Г. Й. в частта, с която искът му е отхвърлен срещу евентуалния ответник – община Павликени. Във въззивната жалба се твърди, че необосновано съдът е приел причините за настъпване на ПТП, като не е кредитирал показанията на свидетелите Г. Г. и Т. Ц., които са заявили, че пътното платно е било заледено. В жалбата се признава, че от страна на самия ищец е налице съпричиняване, тъй като е управлявал автомобила със скорост, която не е била съобразена с пътните условия – заледен и хлъзгав асфалт. Но като основна причина за настъпване на ПТП се сочи противоправно поведение на общински служители, което не е съобразено с нормата на чл.28, ал.1 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, тъй като не е бил поставен знак А15 „Опасност от хлъзгане“, както и нарушение на Наредба № РД-02-20-19 от 2012 г.

1

Твърди се също, че необосновано съдът е приел, че разрешената скорост в зоната на произшествието е била 20 км/ч. и че ищецът е управлявал автомобила с превишена скорост. Според жалбоподателя, съдът недопустимо е приел, че С.Й. е допринесъл за процесното ПТП, тъй като е управлявал автомобила в пияно състояние, понеже такова възражение на е наведено с отговора на исковата молба. Оспорва се и заключението на съда, че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан.

Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди срещу община Павликени в размер на 100 000 лева.

Срещу жалбата на ищеца е подаден отговор от представителя на ОБЩИНА ПАВЛИКЕНИ. В нея се изразява становище, че оплакванията на С.Й. са неоснователни, тъй като от приетите по делото автотехнически експертизи е установено, че ищецът е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако се е движел със скорост, по-ниска от установената критична скорост за преодоляване на завоя. Излагат се и съображения, че обосновано първоинстанционният съд е приел за недоказано, че пътното платно е било заледено и заснежено.

Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на съдебни разноски.

В частта, с която искът е бил отхвърлен срещу предпочитания ответник ЗД „Евроинс“ АД, решението на СГС не е обжалвано и е влязло в законна сила.

В частната жалба на ищеца се поддържа, че необосновано градският съд е присъдил в полза на Община Павликени – евентуален ответник, заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 5 000 лева – въпреки направеното възражение за прекомерност. Също така определението се обжалва и в частта, с която в полза на „Евроинс“ АД е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева.

Иска се отмяна на определението и намаляване на възнагражденията до 3 530 лева за адвокатското възнаграждение и до 100 лева за юрисконсултското.

Срещу частната жалба е подаден отговор от пълномощника на ЗД „ЕВРОИНС“ АД, в който оплакванията на ищеца се оспорват, претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на ОБЩИНА ПАВЛИКЕНИ също изразява становище, че частната жалба е неоснователна.

Софийският апелативен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира следното:

2

По въззивната жалба на ищеца:

Първоначално субективно съединените искове са били предявени пред Софийския районен съд, от който са събирани и доказателства. След допускане на увеличение на претенцията за обезщетение производството пред СРС е прекратено и е продължило пред родово компетентния СГС.

Тъй като искът с правно основание чл.432 от КЗ, предявен срещу „Евроинс“ АД, е отхвърлен с влязло в сила решение, пред настоящата инстанция подлежи на разглеждане евентуалният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД, предявен срещу община Павликени.

Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

В тежест на ищеца по исковете за ангажиране на безвиновната гаранционнообезпечителна отговорност на ответника по чл.49 от ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД е, да проведе пълно доказване на елементите от фактическия й състав - противоправно деяние на лице, на което е възложена работа от ответника по трудов или друг договор, причинени вреди при или по повод изпълнението на възложената работа и причинна връзка между противоправното поведение и настъпилия вредоносен резултат.

Ответникът Община Павликени, в качеството си на юридическо лице /чл.14 от ЗМСМА/ е правен субект, на когото е възложено по силата на закона – чл. 30, ал.4 и ал.5 и чл. 31 от Закона за пътищата, задължението да осъществява чрез съответните служби за контрол дейностите по ремонт, поддръжка в изправно състояние на общинските пътища, подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии, сигнализиране за препятствията по тях, както и отстраняването на препятствията и неизправностите във възможно най- кратък срок. По делото не се спори, че улицата, на която е настъпило ПТП, е част от общинските пътища на община Павликени.

В доклада си по чл.146 от ГПК районният съд изрично е указал на ищеца, че по иска с правно основание чл.49 от ЗЗД следва да докаже освен претърпените вреди, също така и наличието на противоправно поведение, осъществено при или по повод на извършване на възложена от ответника работа, както и причинна връзка между противоправното поведение и претърпените вреди.

Установено е, че на 28.01.2018 г. ищецът С.Й. е претърпял ПТП с управлявания от него лек автомобил, при което получил тежко травматично увреждане, довело до ампутация на лявата ръка. В исковата молба се твърди, че пътното произшествие е настъпило в разултат от непочистено, заледено и заснежено пътно платно, 3 поддържането на което е задължение на общината.

Тежките неимуществени вреди, настъпили за ищеца, са установени както от приетата съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р Ц. Г., така и от показанията на свидетеля Г. Г. – баща на С.Й..

Основният спорен въпрос по делото е обаче не тежестта на вредите, а доколко същите са били причинени в резултат от състоянието на пътното платно и дали същото е било заледено и противоправно непочистено и необезопасено от отговорните за това служители на общината, както се твърди в исковата молба и във въззивната жалба.

За установяване на механизма на ПТП са допуснати и приети две единични автотехнически експертизи и една комплексна, с участието на вещо лице лекар токсиколог, разпитани са и свидетели. От тях се установява, че лекият автомобил „БМВ 525“, управляван от ищеца, се е движил по ул. „Атанас Хаджиславчев“ в посока към центъра на град Павликени и в района на магазин Строймаркет“, при преодоляване на ляв завой, водачът е загубил контрол над превозното средство, отклонил се е в лентата за насрещно движение, след което рязко се е върнал в собствената си лента и се ударил в друг, паркиран автомобил.

Свидетелят М. М. /разпитан пред СРС/, е заявил, че научил за произшествието от Т. Ц.. Веднага отишъл и помогнал С. да бъде изваден от автомобила, който бил обърнат на една страна. Според този свидетел, платното било мокро, с ледена корица, хлъзгаво и заледено.

Свидетелят Г. Г. – баща на ищеца, след като разбрал за случилото се със сина му, заминал за Велико Търново, където бил приет С.. След като ищецът бил откаран с линейка за Плевен, свидетелят се върнал на местопроизшествието в Павликени.

Погледнал асфалта, който лъщял, защото било заледено и хлъзгаво.

Свидетелят Т. Ц., който е пътувал в автомобила, управляван от ищеца, пред СРС е заявил, че в началото Светослав карал „малко бързичко“, но след като минали кръстовището със светофарите намалил и оттогава не „настъпвал“, не е „гонил“ някаква скорост. Преди завоя намалил до около 30-40 км/ч. или 50-60, не повече.

Представителят на община Павликени е сезирал прокуратурата за даване на неверни показания пред съд, тъй като в досъдебното производство пред разследващия полицай същият свидетел е дал съвсем различни показания, а именно – „до светофарите С. караше нормално, не беше с висока скорост. След това какво го прихвана и започна да кара силно. Аз му казах да не кара силно, той продължи. Последно като видях километража беше със 140-150 км/ч. преди удара…Аз усетих, че ще стане беля и си сложих колана“. По делото няма данни, дали срещу този свидетел е било образувано производство по чл.290 от НК.

4

Свидетелят К. П. /разпитан пред СГС/, е очевидец на ПТП. Намирал се на улицата, чул че приближава кола с висока скорост, чувало се форсиране на двигателя.

Видял как колата „се поднася“ в завоя с висока скорост. Самия удар не можел да види, видял само предницата на ударената кола. Свидетелят е категоричен, че времето е било студено, но асфалтът „беше сто процента сух“.

В заключението си вещото лице инж. Й. Й. /прието от Софийския районен съд/, е посочил, че в констативния протокол за ПТП не са отразени метеорологичните условия и пътната обстановка към момента на настъпване на произшествието. В това заключение са направени изчисления за критичната скорост на автомобила при преминаването през завоя при 4 вида състояние на пътното платно, а именно: 67,93 км/ч. при сухо платно; 57,42 км/ч. при мокро; 44,46 км/ч. при заснежено и 25,67 км/ч. при заледено.

В комплексната експертиза вещото лице инж. Е. З. приема, че скоростта на автомобила към момента на загуба на управлението е била около 93 км/ч., а преди самия удар в другия автомобил – около 55 км/ч. Според това вещо лице, основната причина за ПТП от техническа гледна точка е движението на автомобила „БМВ 525“ със скорост, по-висока от критичната на приплъзване в левия завой. Ако се е движел със скорост, по-ниска от 55 км/ч. при навлизане в кривата на левия завой, водачът е имал възможността да не допусне възникване на ПТП.

След като експертизата на инж. З. е била оспорена от процесуалния представител на ищеца, СГС е допуснал повторна автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Ж. Е.. В неговото заключение е посочено, че поради липса на съставен протокол за оглед не може да се определи скоростта на лекия автомобил „БМВ 525“ по изчислителен път, но с оглед на данните, че водачът е загубил управление, експертът приема, че скоростта му на движение е била по-висока от критичната за преодоляване на завой по заледен път – 21,39 км/ч. За движение върху сух асфалт критичната скорост е 56,60 км/ч. В съдебно заседание на 22.01.2021 г. инж. Е. е обяснил, че ако водачът се движил с 50 км/ч. на сух асфалт, такова поднасяне не би настъпило, но при заледен би настъпило.

Вещото лице д-р М. М. – специалист по клинична токсикология, е депозирал заключение, представляващо част от комплексната експертиза, приета от СГС. В него, след като е обсъдил детайлно медицинската документация, съставена след извършените изследвания на кръвните проби, взети от ищеца непосредствено след ПТП /включително и противоречивите данни в трите протокола за химическо изследване/, е приел, че към момента на ПТП концентрацията на алкохол в кръвта на Й. е била по-близка до стойността 1,10 % о . В заключението са цитирани и данните, 5 дадени от самия пострадал преда лекаря и отразени в протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби, а именно, че преди ПТП е употребил алкохол – 3 бири по 500 мл.