Решение № 11175 от 11.06.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 11175 гр. С...., 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА-ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ.П.. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА-ЯНЕВА Гражданско дело № 20241110104629 по описа за 2024 година

Производството е по исковата молба на В. Д. А. с ЕГН - **********, С.

Д. А. с ЕГН - ********** и А. Д. А. с ЕГН **********, тримата с адрес: гр.

С...., „Ч...* Ns ..., чрез адв. А. със съдебен адрес в С...., бул. „Г...“, етаж 1, aп. 2 спрямо И. Д. И., ЕГН ********** , град С...., ул. „ Ч...“ N.., етаж 3 и Й. П. Н., родена на 19.01.1948г. , ЕГН ********** чрез адв. К..

Излага се, че ищците са наследници- синове на Д.... В.ев А., ЕГН **********, починал на 30.04.2022г. и М.С. А.а, ЕГН **********, починала на 03.03.2021г.

Сочи се, че по време на брака им родителите на ищците са участвали в строеж на сграда, жилищна сграда на пет етажа с адрес:гр.С...., ул.“П.“ /понастоящем ул.„Ч...“/ N 35 и се твърди, че с решение по гр.д. N 1254/1972 г. на СРС е извършена делба на самостоятелните обекти в тази сграда, чрез която в дял на Д.... и М. били са поставени апартамент и стая в мецанина на сградата, като поради грешка, в техен дял не е поставен и 1/2 ид. ч. от северния гараж, а целият гараж е поставен в дял на ответника И.. Твърди се, че със спогодба, обективирна в решение от 02.11.1973 г. по гр.д. № 3931/1973 г. е била одобрена спогодба, с която гаражът е останал в съсобственост между Д...., М. и И. от по ½ за Д.... и М. и ½ за И. и всеки от тях да ползва равна част от него с площ от 14,58 кв.м.

1

Излага се, че след кончината на М. и впоследствие на Д.... единствени носители на тяхната ½ ид.част от гаража стават ищците – техните синове В., С. и А. Д. А., като всеки от тях на основание наследяване е носител на по 1/6 ид.част, а И. е носител на останалата ½ ид.част от ПС върху гаража.

При липсата на възможност за доброволна подялба на ПС спрямо гаража, представляващ самостоятелен обект с идентификатор с № 618134.409.43.1,11, по КККР, одобрени със Заповед N РД - 18 - 45/ 09.07.20Юг. на ИД на АГКК, с последно изменение на КККР от 14.07.2023г. и с адрес на в гр. С...., район „О...“, ***, етаж 0, гараж север, построен в жилищна сграда, многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор с № 618134.409.43, предназначение на самостоятелния обект: гараж, брой на нива: едно, посочена в документа площ от 33.78 кв.м. с прилежащи части: 3,49% ид.ч. от общите части на сградата, стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: няма, под обекта - няма, над обекта: имот с идентификатор с № 618134.409.43.1.9 и с № 618134.409.43.1.10 се желае да бъде допусната и извършена делба помежду им при сочените квоти.

Ангажират се доказателства в подкрепа на изложеното и се желае решение в този смисъл.

В срока за отговор е депозиран такъв от ответната страна И., с който се навежда, че ПС върху гаража е придобито от И. по време на брака му с неговата съпруга Й., която е конституирана като страна в процеса и която оспорва иска на основанията, изложени в отговора на Й.. Искът се оспорва като не се оспорват част от фактическите твърдения на ищците – че са наследници на Д.... и М., с чийто родители ищецът е участвал в построяването на процесната сграда, а в последствие между които е била извършена съдебна делба с разпределение на обектите от сградата; не се оспорва, че целият гараж е бил поставен в дял на И., за което се представят и доказателства като се навежда, че решението по делбата е влязло в сила и се ползва със СПН за решените с него въпроси. Излага се, че въз основа на това СР И. се е снабдил с констативен акт за собственост на недвижим имот с № 188, том V, рег. № 9687, дело с 905 от 12.09.2023г. за целия гараж и прилежащите към гаража части от имота. Навежда се, че постигната в последствие по гр.дело с № 3931/ 1973г е нищожна като се излага, че са утвърдени права в противоречие на закона, и като такава, при която липсва предвидената от закона форма, и най-сетне дори 2 и да се приеме, че е валидна, то липсват доказателства за изплащане на паричното уравнение за разпределените дялове.

В условията на евентуалност се навежда изтекла в полза на И. и съпругата му давност като се ангажират доказателства и се претендира решение в този смисъл.

Във връзка със стореното с отговра възражение за изтекла в полза на ответницте придобивна давност ищците в условияата на евентуалсност са сторили и те такова възржание, но само за 1/2 ид.част в полза на техните наследодаели.

Искът е за делба, с правно основание по чл.34 от ЗС като производството е делбено в първата му фаза и съдът като взе в предвид твърденията на страните, доказателствата, събрани в хода на процеса и от фактическа и правна страна намира следното за установено:

Не се спори и се установява от удостоверение за наследници от 02.02.2023г., че след кончината на трето на спора лице – М.С. А.а, с ЕГН ********** през март месец на 2012г. тя е оставила ищците, нейни синове като наследници, а именно В. Д. А., А. Д. А. и С. Д. А.. От удостоверението се установява още, че М. е била в брак с Д.... В.ев А. до датата на неговата смърт – 30.04.2022г.

Не се спори и това се установява от съдебно решение с № 388/72/05.01.1973г. по гр.дело с № 1254/ 1972г., че наследодателите на ищците и ответника И. са страни по делба, в хода на която и която е приключила с разпределение на делбените имоти и в дялове на Д.... и М. от една страна е бил поставен апартамент на пети етаж, състоящ се от стая и сервизни помещения заедно с югозападната стая в мецанина с № 1 мазе 5, както и 19.41 / 100 ид.части от общите части на сградата и дворното място, върху което е построена, цялото от 200 кв.м, находящо се на ул.П. 5 и съставляващо парцел № VII-2 в кв. 120 по плана на града. Видно е още, че в дял на И. е бил постановен апартамент на трети етаж, състоящ се от две стаи и сервизни помещения заедно със северозападната стая и мецанина с № 3 , мазе 1, идеални части от общите части на сградата и дворното място, в което е построена сградата, както и северният гараж заедно с припадащите му се 3.49 ид.части от общите части на сградата и гореописаното дворно място. Страните не спорят, че това е исковият гараж, както и не се спори и това се установява 3 от искова молба на наследодателите спрямо ответниците И. и Й. и Решение по тази искова молба от 02.11.1973г. по гр.дело с № 3931/ 1973г., че спорът по тази искова молба с иск за собственост на ½ от исковия гараж за наследодателите Д....мир и М. е приключил със спогодба между Д....мир и М. от една страна и И. и Й. от друга, съгласно която И. и Й. остават собственици на ½ ид.част от ПС спрямо гаража и ще ползват неговата предна част, а другата ½ ид.част от ПС спрямо гаража преминава в собственост на Д....мир и М., а именно западната част от към двора.

С нотариален акт по чл.587, ал.1 от ГПК на нот. с рег. № 271 при СРС от 12.09.2023г. с № 188, том V по дело с № 905/ 2023г. е признато ПС в полза на И., ответника досежно гаража, предмет на делбата с идентификатор с № *** с площ по документ от 33.78 кв.м. и 3.49 % ид.части от общите части на сградата. В тази част този акт е оспорен от ищците като неверен ерго се оспорва констатираното от нотариуса съждение, че И. е собственик на целия гараж, предмет на делбата и в условията на евентуалност се прави и възражение за изтекла в полза на ищците давност, както и се оспорва наведената от ответниците придобивна такава относно имота.

Нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 от ГПК – било то констативен по чл.58, ал.1 от ГПК или по обстоятелствена проверка по чл.587, ал.2 от ГПК не се ползва с материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК относно възприетата от нотариуса принадлежност на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти и при оспорване на признатото с акта право на собственост в тежест на оспорващата страна е да установи, че собствеността в конкретния случай е в равни части и за двете групи собственици. Ето защо и тук не намира приложение оспорването по реда на чл. 193 от ГПК, в който смисъл са дадените с ТР № 11/ 21.03.2013 г., по тълк.дело № 11/2012 г., ОСГК на ВКС указания. Тъй като производството по издаване на констативен нотариален акт е охранително ерго се развива едностранно НА, с който се признава право на собственост спрямо имот ( чл.587 от ГПК ) не се ползва с материална доказателствена сила относно констатацията на нотариуса и при сторено оспорване на констатираното в нот. производство на общо основание следва да се докаже правото на собственост спрямо конкретния имот.

4

По делото безспорно се установи, че ищците са наследници на своите родители Д....мир и М., както и се установи, че наследодателите приживе и в режим на СИО ( чл.13, ал.1 от СК ( обн. в ДВ бр. 23 от 22.03.1968 г. и отм.с бр.

41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г.) са придобили със съдебна спогодба по реда на чл. 125, ал.1 от ГПК ( обн. бр.12 от 8.02.1952г. и отм. с бр.59/ 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.) правото на собственост за ½ ид.част от исковия гараж като другата ½ ид.част от ПС е останала в патримониума на ответниците. Тази спогодба легитимира наследодателите на ищците като носители на вещното ПС спрямо гаража тъй като съобразно разпоредбата на чл.125, ал.3 от ГПК отм. съдебната спогодба е със значението на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, а съобразно нормата на чл.220, ал.1 от ГПК (отм.) влязлото в сила решение е задължително за страните и техните наследници и правоприемници, за съда, който го е издал, и за всички други съдилища и учреждения като не може да бъде оспорвано от страната като постановено по привиден процес.

В конкретния случай безспорно се установи, че с влязлата в сила спогодба, установеното с която няма данни и не се твърди да е оспорено по съдебен ред, че наследодателите на ищците и ответниците са се съгласили да са носители на ПС спрямо исковия имот при равни квоти и неправилно в производството по чл.587 от ГПК нот. е приел, че изключителен собственик на гаража е само ответника И. в режим на СИО със съпругата си Й., което дава основание на съда да приеме, че е възникнала съсобственост между Д.... и М. от една страна и И. и Й. от друга при дялово по ½ за всяка една страна относно гаража като с тези мотиви съдът намира сторените оспорвания на ответниците относно тази съсобственост за несъстоятелни и волята на страните в производството по иска с основание по чл.97 от ГПК отм. е тази, която е изразена от тях в одобрената от съда спогодба и ищците като наследници на своите родители са придобили при равно квоти на основание чл. 5, ал.1 от ЗН ПС върху исковия имот.

Относно възражението за изтекла в полза на ответниците придобивна давност съдът намира следното:

Събрани са гласни доказателствени средства, като на страната на ищеца са разпитани свидетелите С.с.с. Й. Т.Т.Я. във връзка с установяване в условията на евентуалност на давност в полза на ищците, и е разпитан като 5 свидетел на ответника свидетеля П. Д. И. в с.заседание от 15.10.2024г. като съдът дава вяра на показанията на свидетелите като дадени от лица без заинтересованост от изхода на спора. В цялост се установява, че исковия имот се е ползвал, както от Д....мир, така и от И. съвместно. Паркирали са автомобилите си в този гараж и двамата като И. е ползвал частта с изход към улицата – западната като гаражът не е имал др. изход, но и И., и Д.... са го ползвали гаража. В този смисъл са и дадените от свидетелите на ищеца показания като от тези показания се установява още, че свидетелите ( свидетеля С. ) са знаели, че гаражът винаги е бил ‚наполовина“, като всеки един от тях – Д.... и И. са го ползвали като свой. В подобна светлина са и показанията на свидетеля Й., който допълва, че гаражът е разделен – поливната се ползва от В. след смъртта на Д...., а другата на е на ответниците.

Представени са и писмени доказателства – данъчни декларации и квитанции за платени сметки към Столична Община, които съдът кредитира дотолкова, доколкото кореспондират с всички доказателства по делото и при тези доказателства и от правна страна съдът намира възражението за изтекла придобивна давност в полза на ответниците за недоказано и неоснователно, поради следното: