Решение № 226 от 16.07.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Б., 16.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова при участието на секретаря Мария Миразчийска в присъствието на прокурора Х. Янк. Г. и като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241200601429 по описа за 2024 година Производството по делото пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба, ведно с допълнителни съображения към нея, на адв. З.К. в качеството й на защитник на жалбоподателя В. К. – подсъдим по НОХД № 362/2021 г. по описа на Районен съд – Р., против постановената по същото дело осъдителна присъда № 25 от 28.10.2024 г., по въззивна жалба, ведно с допълнителни съображения към нея, на адв. В., като повереник на В.Н. – законен представител на малолетния А.Н. – частен обвинител и граждански ищец, против същата присъда и по протест, ведно с допълнителни съображения към него, на представителя на РП-Б., ТО-Р. срещу същата присъда в частта относно наложеното на подсъдимия наказание. И във въззивните жалби, и в протеста се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. С въззивната жалба на подсъдимия се иска отмяна изцяло на присъдата на РРС и постановяване на нова такава, по силата на която В. К. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение, а гражданският иск – отхвърлен изцяло.

1

С подадената въззивна жалба от частния обвинител и граждански ищец, чрез повереника му, се иска изменение на присъдата на РРС като бъде оП.ено наказание „лишаване от свобода“ на подсъдимия и бъде уважен изцяло предявения граждански иск за претърпени на пострадалия неимуществени вреди.

С протеста се иска изменение на присъдата в наказателната й част, като БлОС наложи наказание на подс. К. наказание „лишаване от свобода“ в размер от 1 година, чието изтърпяване отложи за изпитателен срок от 3 години.

В съдебно заседание подсъдимият се явява лично, представлява се от защитника си, който поддържа изцяло жалбата си, като твърди, че не е установено по делото въззивникът К. да е извършил престъплението по квалифицирания състав на чл.144 от НК. Развива доводи, че въпреки категоричността на вещите лица, остава липсата на убеденост, че едно дете на 7 години може да възприеме актове на убийство, смърт и резултат от едно такова действие. Алтернативно, в случай, че въззивният съд прецени, че подсъдимият е осъществил състава на инкриминираното деяние, защитникът му настоява да се вземе предвид обстоятелството, че е изминал период от почти пет години от процесната дата, период, през който подсъдимият е имал принципно поведение за спазване на съдебния ред и е изразил съжаление. В този смисъл защитата счита така оП.еното от РС – Р. наказание за справедливо по вид и размер, оП.я като справедлив и размера на присъденото обезщетение по гражданския иск. Въззивникът заявява, че поддържа казаното от адвоката си, а в последната си дума изказва съжаление.

В с.з. повереникът на частния обвинител и граждански ищец – адв. В., поддържа въззивната жалба и допълнението към нея, като намира, че правилно първостепенният съд е установил извършване на престъпление по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, но счита, че следва да бъде изменено наложеното на подсъдимия наказание „пробация“ в „лишаване от свобода“, което да бъде отложено по реда на чл.66 от НК. Счита, че следва да бъде уважен в цялост гражданският иск и претендира сторените пред въззивната инстанция разноски.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура-Б. заявява, че не е съгласен единствено с изводите на РРС относно индивидуализацията на наказанието и приложението на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК. Моли по 2 изложените в протеста и в допълнителните съображения към него аргументи БлОС да оП.и като вид наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година, чието изпълнение да бъде отложено за срок от 3 години на основание чл.66, ал.1 от НК.

В хода на проведеното въззивно съдебно следствие са събрани допълнителни доказателства: назначена е комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, като е изслушано заключение на вещите лица по нея, проведен е разпит на свидетелката В. Д..

Въззивният съд, в П.ите на правомощията си по чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакуваната присъда, при което намери следното:

С анализираната присъда състав на РС-Р. е признал подсъдимия В. К. за виновен в това, че на 18.09.2020 г. около 16.00 часа в град Б., обл. Б., в двора на СУ „Н.Р.“, се е заканил на А. от гр. Б. с убийство /показвайки му татуиран череп на ръката си/ като му отправил думите: „Това е череп на друго дете, което съм заклал. Ще те убия, ще отсека и твоята глава и ще поставя твоя череп на другата си ръка.”), и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3 във вр. ал.1 НК, поради което и на основание същия текст от закона и чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК вр. с чл. 42а, ал.2, т.1 и т.2, вр. ал. 3 от НК, РРС му е наложил наказание „пробация”, включваща следните пробационни мерки:

- задължителна регистрация по настоящ адрес – гр. Б., ул. „У.Т.“ № 1, изразяваща се в явяване и подписване пред пробационен служител или оП.ено от него длъжностно лице два пъти седмично, за срок от 8 /осем/ месеца;

- периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 /осем/ месеца.

Със същата присъда на основание чл.45 вр. с чл. 52 от ЗЗД първостепенният съд е осъдил подсъдимия К. да заплати на В. качеството й на родител и законен представил на пострадалото лице – А., с ЕГН **********, сумата от 2000 лева, представляващи обезщетение за причинените му от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на извършване на престъплението 18.09.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлил предявения граждански иск над уважения размер като неоснователен. Осъдил е подсъдимия да заплати на пострадалия чрез законния му представител и 2000 лева адвокатско възнаграждение.

3

С постановената присъда РРС е осъдил също подсъдимия К. да заплати сторените по делото разноски на етап ДП – съответно в размер на 1521 лв., вносими по сметка на ОДМВР и в съдебната фаза – съответно в размер на 40 лв., както и сумата от 80 лева – представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, вносими по сметка на РС-гр. Р., включително и по 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

За да постанови този си съдебен акт районният съд е приел следната фактическа обстановка, сходна с тази, възприета и от въззивния:

Подсъдимият е **-годишен български гражданин, с ... образование, ..., неосъждан, безработен. Баща е на К. К., който в началото на учебната 2020/2021г. бил в 1 клас заедно със св.А.Н. в СУ „Н.Р.“ в гр.Б.. В края на учебния ден на 18.09.2020 г. двете деца се спречкали, за което К. К. уведомил баща си по мобилния си телефон. Когато около 16.00 часа подсъдимият отишъл да вземе сина си децата били на двора и той се приближил до св.А.Н., показал му татуирания от вътрешната страна на дясната си ръка череп и го заплашил, че ще отсече главата му и „и ще поставя твоя череп на другата си ръка“. Предупредил го за в бъдеще да не се занимава със сина му, след което напуснал училището със сина си К. К.. Изплашен от думите на подсъдимия, свид. А.Н. се прибрал в класната си стая и се скрил под чина, като останал там, докато дядо му дошъл да го вземе от училище.

След като свид. А.С. забелязал, че внукът му се държи необичайно, споделил с майката му – свид. В.Н.и след като разбрали от детето какво се е случило в училищния двор, дядото /св. А.С./ подал жалба в полицията. По повод на същата било образувано ДП срещу подс. К. за престъпление по чл.144, ал. 3 НК.

В хода на досъдебното производство е назначена комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на пострадалия А., изслушана и приета от РРС, съгласно заключението на която се установява, че към 18.09.2020 г. същият е бил годен, с оглед на неговото физическо и психическо състояние, да възприема правилно фактите от действителността и да дава достоверни показания, но поради малолетната му възраст и липсата на социален опит не е могъл да формира пълноценна оценка на случващото се. ВЛ допълват, че към 18.09.2020 г., както и след това, Н. не е бил и не е склонен да преувеличава или да се подава на внушения. В 4 заключението се добавя още, че ако се приеме, че заканите и заплахите действително са били отправени, същите са предизвикали реален страх, че може да бъдат осъществени, вследствие на което детето е изпаднало в състояние на психично разстройство – остра реакция на стрес. ВЛ заключават, че състоянието на А.Н. позволява с негово участие да бъдат извършвани действие по разследването, при спазване на законовите изисквания за провеждане на подобни действия с малолетни лица.

От заключението на назначената в хода на въззивното съдебно следствие комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на пострадалия А., изслушана и приета от БлОС, е видно, че към датата 18.09.2020 г., А.Н. е смятал, че подсъдимият може да изпълни заканата си, по силата на особеностите във възприятието в детско-юношеска възраст, характеризиращо се с буквалност и емоционална интензивност на фона на неизградени умения за логично обяснение и рационализиране на житейски събития, както и заради самия начин на заплаха с вербализация за начина, подкрепена от визуализация за последиците от извършването й. Вещите лица поясняват още, че с времето и съзряването, както и настъпилите промени в поведението на Н., след стартирането на НП, остава страха от нови заплахи и саморазправа от страна на подсъдимия и интензивна тревожност с парализиращ страх при среща с обекта на закана. Към момента на освидетелствуване А.Н. споделя епизодична тревожност при среща с обекта на закана, като наличието й само доказва и обяснява травмения характер на преживяното, но вече не нарушава общата адаптация, социално и когнитивно функциониране на Н., доказателство за което и възстановяване на социалната му адаптация, както заради времевия фактор и подкрепата на семейството, така и заради предприетите процедури и мерки за защита.

Изложената фактическа обстановка обективно е установена от районния съд по отношение на признаците – време, място, начин на извършване, деяние и субект на престъплението. Същата се основава на обстоен анализ на информацията, съдържаща се в показанията на разпитаните свидетели, КСППЕ и писмените доказателства. Първостепенният съд правилно е приел, че показанията на пострадалия свидетел Н. не са изолирани, а се подкрепят от останалите гласни доказатeлства и по-конкретно от косвените досежно основния факт на свидетелите В.Н., А. Н., Д.Ц., А.Р., А.Б. М.Е., К.Ч. и Е.К. които разкриват едни и същи факти, кореспондиращи си, без съществени 5 разминавания по между им.В тази насока са и показанията на разпитаната пред въззивната инстанция св.Д..

Обяснимо с оглед характера на повдигнатото срещу подсъдимия обвинение в центъра на доказателствената съвкупност РС е поставил твърденията на пострадалия, които подлежат на доказване в съдебната фаза на процеса. При оценката на показанията на същия настоящият състав отчете обстоятелството, че А.Н. е на крехка възраст, както и че се касае за разпит на малолетен свидетел, чиито словесен подбор и възможност за напълно хронологично подреден разказ са обусловени от младата възраст и емоционална и социална незрялост. Въпреки това в показанията на св. Н., дадени в хода на съдебното следствие, няма противоречия и наличие на манипулативни твърдения. За обективен коректив при анализа на показанията на пострадалия следва да се използват заключенията на изготвените КСППЕ, от които се установява, че към 18.09.2020 г., както и след това, Н. не е бил и не е склонен да преувеличава или да се подава на внушения, способен е да възприема правилно фактите от действителността, като е налице психична годност за даване на свидетелски показания.