Решение № 571 от 13.11.2025, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 571 гр. Благоевград, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Въззивно гражданско дело № 20251200500958 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 18083/16.07.2025 г., подадена от Прокуратурата на Р.България, против Решение № 585 от 10.07.2025 г., поправено с решение № 748/16.09.2025 г., постановени по гр.д.№ 3326/2024 г. по описа на РС-Благоевград, в частта, в която е осъдена Прокуратурата на Република България да заплати на К. В. И., ЕГН **********, сумата от 850.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконно наказателно преследване за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 НК по досъдебно производство № 78523М-464/2023 г. по описа на Второ РУ Благоевград и прокурорска преписка № 10886/2023 г. на Районна прокуратура Благоевград, прекратено с постановление от 13.09.2024 г. на прокурор от същата прокуратура, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство – 21.09.2024 г., до окончателното й изплащане, С жалбата се поддържа становище за неправилност и необоснованост на 1 обжалвания съдебен акт.

Навеждат се доводи, че съдът е разгледал по същество една нередовна искова молба, която не отговаря на изискванията на чл.127 от ГПК, тъй като в молбата като правно основание е посочено чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ, а се сочат доводи за претърпени вреди вследствие на задържането под стража на лицето и отнемане временно на СУМПС по административен ред, а не с оглед образуваното производство, без да е посочено изрично и друго основание на иска в тази насока /например по чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ/.

Според въззивника, предявеният иск е недопустим, тъй като въззиваемия не е имал качеството на обвиняем и не му е повдигано обвинение. В тази насока се обръща внимание, че в мотивите на решението на РС-Благоевград е прието, че с образуването на делото е взирано деянието на ищеца, като не е взето предвид че след измененията на НПК делата не се образуват срещу лице, а за факт на престъпление. Оспорват се изводите на РС, че задържането за 24 часа и отнемането на СУМПС по административен ред се явяват достатъчно основание за ангажиране на отговорността на прокуратурата по чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ.

Инвокират се оплаквания, че в хода на производството не са събрани необходимите доказателства за уважаване на иска, които да сочат какви точно вреди е претърпял ищецът вследствие на повдигнатото обвинение, както и такива, от които може да се направи обоснован извод, че неимуществените вреди, за които се търси обезщетение са пряка последица от конкретните действия на ответника.

Като противоречие в обстоятелствата, на които се основава ищцовата претенция се сочи основанието за търсене на обезщетение, а именно прекратяването на производството, като в същото време се излагат и мотиви за претърпени вреди вследствие на задържането на ищеца, което според Прокуратурата на Р.Блъгария е отделно основание за търсене на отговорност /в случая непосочено в исковата молба/.

По същество не се оспорва, че на 08.12.2023г. във връзка с провеждана специализирана полицейска операция, служители на 02 РУ – Благоевград, около 11.40 часа в Благоевград срещу комплекс „Кремен“ са спрели за проверка лек автомобил марка и модел „Тойота Ярис“ с рег.№ Е***Н, управляван от К. В. И. от гр.Благоевград. Според въззивника, водачът на 2 автомобила се сторил неадекватен на полицейските служители, поради което потърсили съдействие на колегите си от сектор “Пътна полиция“ за тестването му за употреба на алкохол и наркотици, като използваното техническо средство „Дрегер Дръгтест 5000“, отчел положителен резултат за употреба на опиати, в проба № 339. Признава се, че на водача бил съставен АУАН и талон за медицинско изследване № 0061341/08.12.2023 г., както и ЗППАМ №781/08.12.2023г. по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП за временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.

Подчертава се, че при изследване на пробата от кръв, не е установено наличие на алкохол и наркотични вещества, но в дадената проба от урина е установено наличие на кодеин от групата на опиатите.

Сочи се, че с оглед липсата на опиати в кръвта на И., срещу него не е повдигано обвинение, а делото е прекратено с Постановление от 13.09.2024 г., като предвид липсата на каквото и да е качество по делото, препис от акта не му е изпращан, а такъв е изпратен на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Благоевград с оглед връщане на СУМПС на лицето. С оглед на това, още веднъж се аргументира становище, че доколкото в хода на досъдебното производство, не е повдигано обвинение спрямо въззиваемия, в извършване на престъпление, не му е взимана мярка за неотклонение, искът се явява недопустим при липсата на елемент от т.З на чл.2 от ЗОДОВ. Поддържа се, че всички действия на прокуратурата във връзка с образуването на производството са извършени на база достатъчно данни, а предвид липсата на достатъчно доказателства по смисъла на чл.219 от НПК, на въззиваемия не е повдигано обвинение, а производството е прекратено.

По тези съображения се твърди, че неудобствата за въззиваемия от това, че е останал без книжка не могат да се вменят във вина на Прокуратурата, тъй като СУМПС му е отнето по административен ред от ОД на МВР Благоевград със ЗППАМ.

По тези съображения се иска да се приеме, че предявеният иск за неимуществени вреди е недоказан както по основание, доколкото по делото не са налице доказателства, че психичните тревоги и притеснения на ищеца са пряка и непосредствена последица от воденото досъдебно производство, така и по размер. Като резултат от това, от въззивния съд се иска да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск, а в условията 3 на евентуалност – да намали присъдения размер на обезщетението.

В срока за отговор на въззивната жалба, такъв е постъпил от насрещната страна. К. В. И., чрез адв.А..

В отговора се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Според въззиваемия, Районен съд Благоевград, при постановяване на решението си от 10.07.2025 г. е обсъдил в цялост възраженията на Прокуратурата, които са изложени освен във въззивната жалба, и в последното съдебно заседание пред първоинстанционния съд, както и в писмената защита.

Подчертава се, че отговорността по ЗОДОВ е обективна, при което се прилага принципът на риска, а не на вината. Сочи се, че отговорността на държавата да обезщети вредите, възниква и при прекратено предварително производство, водено срещу единствен възможен извършител на престъплението, което се разследва, дори и без лицето да е формално привлечено като обвиняем по реда на НПК, какъвто е и процесния случай.

Поддържа се, че започването на досъдебното производство с посочен единствен възможен извършител - ищеца, само по себе си е увреждащо действие, тъй като засяга неговия личен живот, авторитет и достойнство на гражданин, като при доказване на увреждащите последици от незаконното наказателно преследване, съдът е длъжен да присъди обезщетение за причинените вреди, при съобразяване с релевантните за спора обстоятелства, от значение за определяне на конкретния размер, като ищецът не е длъжен да твърди и доказва преживения обичаен страх от наказателната отговорност и получения обичаен дискомфорт от упражнената принуда. Въззиваемият се позовава в тази насока на Решение № 50084/30.05.2023 г. по гр.д.№ 1961/2022 г., III г. о, ГК на ВКС.

С оглед на това се иска да се приеме въззивната жалба за неоснователна, като въззивният съд потвърди в цялост Решение № 585 на Районен съд Благоевград, постановено на 10.07.2025 г. като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание страните се представляват от упълномощени представители, които поддържат направените искания и възражения съответно във въззивната жалба и отговора към нея.

Окръжен съд-Благоевград, като обсъди събраните по делото 4 доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Районният съд се е произнесъл по редовна искова молба, в която ищецът е изложил в хронологична последователност предприетите действия по процесното досъдебно производство, които го засягат пряко. Обстоятелството, че е посочено, че ищецът е бил задържан за 24 часа не означава, че той претендира вреди само от това действие, още повече, че съдебната практика е константна в насока, че когато наказателното производство е приключило, вредите от незаконното задържане са елемент от общите вреди, ако са били заявени в исковата молба /в този смисъл Решение № 163 от 14.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1456/2012 г., III г. о., ГК/.

При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално-правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално-правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално-правни норми. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.

Съобразно чл.272

ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, въззивният съд възприема изцяло фактическите и правни констатации в обжалваното решение.

По доводите за неправилност на решението, настоящият състав намира за нужно да посочи следното:

5

Предявеният иск е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ , като ищецът /вззиваем в настоящето производство/ претендира присъждане на обезщетение за претърпени вреди от участието му в образувано наказателно производство, което впоследствие е прекратено.

С разпоредбата на чл.7 от Конституцията на Република България се посочва, че държавата отговаря за причинените на гражданите вреди чрез нейните органи, т.е. по искове с правно основание чл.2 ЗОДОВ пасивно легитимирани да отговарят са съответните държавни органи, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди. Това принципно разбиране се прилага трайно в практиката на Върховния касационен съд - държавата носи обективна отговорност за вредите, причинени от дейността на разследващите органи, прокуратурата и съда на основание чл.2 ЗОДОВ, като обезщетението обхваща всички вреди на пострадалия от образуване на наказателното производство до приключването му без осъдителна присъда. В същия смисъл са разясненията в тълк.дело № 5/2013 г. на ВКС, ОСГК, с които се посочва, че длъжник по материалното правоотношение е държавата, а правозащитните органи я представляват като процесуални субституенти и дори един от правозащитните органи да представлява държавата, не се нарушава принципа за пълно обезщетение на всички имуществени и неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането. В тази връзка се налага извод, че ако са налице предпоставките за съществуване и упражняване правото на иск по чл.2 ЗОДОВ, няма законова пречка като ответна страна по делото да бъде конституирана прокуратурата, която упражнява надзор върху разследващите органи и полицията. Това разбиране се извежда от разпоредбата на чл.6, ал.1 ЗМВР, според която една от основните дейности, извършвана от органите на министерство на вътрешните работи е разследването на престъпления, като обаче разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокуратурата.