Протокол № 155 от 06.10.2021, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 155 гр. Бургас, 04.10.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Галина Т. Канакиева

Благой Г. Потеров при участието на секретаря Елена П. Георгиева и прокурора Йовита Манолова Григорова (АП-Бургас)

Сложи за разглеждане докладваното от Благой Г. Потеров Наказателно дело за възобновяване № 20212000600148 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Осъденото лице Л. А. А., редовно призован, не се явява. Не се явява и защитникът адв. К.Д., редовно призован.

Осъденото лице Н.Д., не се явява, редовно призован. Явява се упълномощеният защитник адв. Д.П.

За Апелативна прокуратура – Бургас се явява прокурор Г.

По даване ход на делото:

ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на делото, считам, че няма процесуални пречки за това.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

Съдът като изслуша становищата на прокурора и защитника адв.

П. и като взе предвид, че неявяването на осъдения Л.А. и неговия защитник адв. Д., както и на осъдения Н.Д., които са редовно призовани за настоящото съдебно заседание и не са посочили уважителни причини за неявяването си, а последното не е пречка за разглеждане на делото

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

ДАВА ДУМАТА на прокурора по същество.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, и скането на осъдените лица и техните защитници е допустимо по изброените в закона изисквания, които са кумулативни, разгледано по същество, считам въпросното искане за частично основателно, поради следните аргументи:

На първо място, относно искането на осъдения Н.Д. за възобновяване на цитираното решение на Окръжен съд – Бургас и конкретно в частта навеждаща аргументи относно незаконосъобразност на постановеното отнемане на л.а.“М. Е 280 ЦДИ“, на основание чл. 281, ал. 3, вр. с ал. 2, т. 1 от НК.

По делото е приложено Решение по дело С-393/19 на Съда на ЕС, където е установено нарушение на чл. 4 от Рамково решение 2005/212 във връзка с чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС. Считам, че цитираният съдебен акт следва да се тълкува в смисъл, че е недопустимо национална правна уредба на страните членки на ЕС да позволява в наказателното производство да се конфискува имущество, принадлежащо на лице, различно от извършителя на престъплението, без това лице да е разполагало с ефективни правни средства за защита. В дадения случай, считам, че това е довело до нарушение на чл. 6, §1 от ЕКЗПЧОС.

Доколкото в България Конвенцията е част от вътрешното право, като ратифицирана през 1992 г. от Република България и има пряко приложение съгласно чл. 5 от Конституцията , тълкувателното действие на решенията на ЕСПЧ имат пряко действие. Същите произвеждат незабавен ефект, тъй като държавата е отговорна за нарушения на Конвенцията, във връзка с приложението и на Конституцията, доколкото не съществува противоречие. В дадения случай считам, че такова противоречие съгласно чл.117, ал. 2 не съществува, тъй като това са изискванията за независимост и безпристрастност на органите на съдебната власт.

В случая, върху държавата, считам, че продължава да тежи задължението да се вземат мерки за възстановяване на предишното положение на нарушеното право на собственост на трето добросъвестно лице.

Това обаче, считам, че е недопустимо да бъде сторено от настоящата инстанция в лицето на Апелативен съд и считам, че единствено компетентна да се произнесе е върховната съдебна инстанция – ВКС, по компетентност с оглед чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК.

Съотнесено към настоящия

2 случай, управляващият и представляващ ООД “Р.“, в качеството на собственик на л.а.“М. Е 280 ЦДИ“ индивидуализиран по делото, не е имал възможността да поиска съдебен контрол върху Присъда по НОХД № 807/2018 г. по описа на РС-Царево и съответното въззивното Решение на Бургаския окръжен съд. И това е така, тъй като нито по реда на чл. 318, ал. 1 от НПК, нито по реда на чл. 420 НПК, това лице е имало право да заяви своята претенция на пострадало лице в наказателния процес. При това положение не се открива достъп до преразглеждане на делото като правно средство за защита и в този смисъл ще цитирам няколко решения на ВКС, които приемат, че в този смисъл има нарушение на чл. 6 от ЕКЗЧПОС. Конкретно, това е Решение № 97/2020 г. по н.д.№ 336/2020 г. на ІІІ н.о. ВКС и Решение № 68/2018 г. по н.д.№ 210/2018 г. на ІІІ н.о. ВКС.

Ето защо, моля настоящия съдебен състав да установи, че са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 4 от НПК по отношение на представеното Решение С-393/19, за установено нарушение на чл. 6 от ЕКЗЧПОС, да прекрати настоящото производство и да изпрати делото по компетентност на ВКС за произнасяне в тази му част.

Алтернативно, в случай, че приемете, че поставеният по-горе въпрос е от компетентността на АС-Бургас, моля да възобновите наказателното производство по цитираното въззивно наказателно общ характер дело на Окръжен съд – Бургас в тази му част и да постановите връщане на описания л.а.“М. Е 280 ЦДИ“ чрез управляващия и представляващ търговското дружество ЕООД “Р.“, в качеството на собственик на автомобила.

На второ място, по отношение на наведените от защитата на осъдените Д. и А. твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, считам същите за неоснователни, поради следните аргументи:

По отношение на направените възражения от защитата на осъдения А. в частта, относно възможността обяснението му дадено на досъдебното производство пред съдия, да бъде ценено като годно доказателство по делото. Следва да се отбележи, че този въпрос е бил поставен за разглеждане както пред състава на Районен съд – Царево, така и пред Окръжен съд – Бургас и е получил своя аргументиран отговор, който изцяло споделям. Само ще добавя, че е недопустимо правната норма на чл.

222, ал. 3 НПК да бъде разширително тълкувана, както и съотнесена по аналогия към тази на чл. 223 НПК. И това е така, тъй като в случая са налице две коренно противоположни правни фигури, респективно обвиняемо лице и свидетеля, обясненията и съответно показанията, които не случайно се събират по различен ред при спазване на принципа на истинност, гарантирана от разпоредбата на чл. 290 НК, за непосредственост и гласност, което 3 изискване в първата част законодателят не поставя като изискване пред правната фигура на обвиняемото лице.

По отношение на оспореното знание на съответния език от преводача по делото, считам същото за голословно и ненамиращо подкрепа в доказателствата по делото. Този въпрос също е бил поставян и обсъден от състава на Окръжен съд – Бургас и е дал своя аргументиран отговор в мотивите /л.87 по делото/. Изцяло споделям становището на Окръжен съд Бургас, поради което моля да го споделите.

Предвид гореизложеното, моля да постановите своя съдебен акт.

АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, аз изцяло поддържам молбата за възобновяване на наказателното производство по отношение на подзащитният ми Н.Д. В молбата съм изложил подробни съображения защо считам, че са налице съществени процесуални нарушения, както и нарушения на материалния закон. Накратко само ще ги повторя.

Считам, че в двете инстанции, в които бе гледано това дело, на нашето основно възражение, че обвинението по отношение на Н.Д. не е доказано по категоричен и несъмнен начин и в случая е налице оговор, не бе даден отговор в мотивите на нито един от двата съдебни акта. Колкото и да ги чета задълбочено, не виждам какъвто и да е отговор на това наше възражение. Дори и да се приеме, че разпитите пред съдия на останалите други подсъдими лица, са извършени съобразно правилата на НПК, то в подкрепа на обвинението по отношение на Н.Д. липсват каквито и да е други доказателства, което в настоящата хипотеза е класическа схема на оговор.

Тоест, едно или две обвиняеми, впоследствие подсъдими лица, твърдят, че и други лица са съпричастни към деянието, което евентуално те са извършили.

В наша съдебна практика има множество решения, които коментират такива ситуации, в които ВКС категорично е заключил, че е недопустимо едно или две лица да бъдат осъдени само въз основа на показанията на останалите или на част от останалите подсъдими, без по делото да са налице каквито и да е други доказателства, които разгледани в своята съвкупност да водят до един категоричен и несъмнен извод, че лицето е виновно и следва да бъде наказано.

В този случай считам, че присъдата и решението на въззивния съд изцяло почиват на предположения, че евентуално Д. има някаква съпричастност към деяния, извършени от други подсъдими. Също така, по делото категорично считам, че за който и да е подсъдим и вече осъдени лица, не бяха събрани каквито и да е доказателства относно специалната цел, която изисква чл. 281 НК, а именно користната цел. Т.е. по делото е налице пълен дефицит от към доказателства, че който и да е от четиримата подсъдими, впоследствие осъдени лица, е получил каквато и да е облага от евентуално 4 деяния по чл. 281 НК. Това също прави така постановената присъда незаконосъобразна и аз също считам, че само или дори само на това основание следва делото да бъде възобновено и подзащитният ми бъде оправдан изцяло.

По отношение на конфискацията на автомобилите, аз считам, че представителят на прокуратурата разви в пълнота становището защо отнемането на л.а. „М.“ е абсолютно незаконосъобразно, а между другото, същото се отнася и за автомобила „Ф.“, модел „Н. Б.“, който също идентично е отнет заедно с автомобила „М.“, като ситуацията е абсолютно идентична, тъй като собственичката му въобще е нямала представа кой е ползвал автомобила и как се е използвал.

Напълно в тази част съм съгласен с твърденията на прокуратурата, само че считам, че няма нужда Върховен съд да се занимава с този въпрос, още повече, че на 30.09.2021 г. излезе Решение на ВКС, в което разпоредбата на чл. 281, ал. 3 НК, е обявена за противоконституционна. Така че ВКС е решил въпроса и е приел, че няма как да бъде отнета собствеността на лице, което изобщо не е имало каквото и да е участие в престъпно деяние и още помалко пък е знаело или е можело да знае какво се е свършило с вече негово имущество. Решението е № 12 от 30.09.2021 г.

Така че предвид изложеното, аз ще Ви моля да възобновите наказателното производство и да оправдаете подзащитния ми Н.Д., като приемете, че е абсолютно незаконосъобразно и отмените отнемането в полза на Държавата на цитираните автомобили. Ако приемете, че в случая отнемането на автомобила „Ф.“, модел „Н. Д.“ също следва да бъде отменено, то според мен, би следвало да бъде възобновено наказателното производство изцяло и с оглед изправянето на всички тези неясноти, да бъде върнато за ново разглеждане от въззивен съд.

Реплика на ПРОКУРОРА: Уважаеми апелативни съдии , видно от двете искания внесени пред Вас, относно искането за възобновяване на цитираните дела, е видно, че е направено искане за възобновяване само по отношение на лекия автомобил „М.“ и такова искане за частично възобновяване и по отношение на друго веществено доказателство не е било направено. Считам, че е недопустимо към настоящия момент да се въвеждат нови данни и нови искания предвид специалните разпоредби на чл. 422 НПК и за това, моля като недопустимо в тази част искането на защитата на осъдения Д. да бъде оставено без разглеждане, като недопустимо.

Дуплика на АДВ. П.: Така или иначе тази разпоредба е обявена за противоконституционна. От тази гледна точка, аз считам, че Апелативният съд за да спази изцяло закона и да се произнесе по казус, по който дадена разпоредба е обявена за противоконституционна, според мен, считам, че това 5 е единственият начин за преодоляване на тази неяснота.

Съдът се оттегля на тайно съвещание.

Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок, което ще бъде публикувано по съответния ред.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

Заседанието приключи в 11.55 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

6