Решение № 6 от 13.01.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№6 гр. Плевен, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно гражданско дело № 20244400500796 по описа за 2024 година Производство по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 241/21.07.2024 г., постановено по гр.д. № 572/2023г. по описа на РС–Червен бряг,е осъдена на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор на Р. България и Областната дирекция на МВР – Плевен да заплатят солидарно на П. К. Т., ЕГН **********, гр. Ч. бряг, обл. Плевен, ***, сумата от 4000,00лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие привличането му като обвиняем за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК по пр.пр. прокурорска преписка № 02672/2021 г. по описа на РП - Плевен и ДП № ЗМ-144/2021 г. на РУ Червен бряг за периода 11.05.2021 г. – 27.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.10.2021 г. до окончателното й изплащане.

Със същото решение, ЧРС е осъдил на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор на РБ и Областната дирекция на МВР – Плевен солидарно да 1 заплатят на П. К. Т., ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен, ***, сумата от 4400,00 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, вследствие привличането му като обвиняем за извършено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК по пр.пр. № 02672/2021 г. по описа на РП - Плевен и ДП № ЗМ-144/2021 г. на РУ Червен бряг за периода 11.05.2021 г. – 27.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.10.2021 г. до окончателното й изплащане, като за горницата до 4 500 лв. е отхвърлил иска, като неоснователен и недоказан.

Осъдил е на основание чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ и чл.78, ал.1 от ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор на Р. България и Областната дирекция на МВР – Плевен солидарно да заплатят на адв. С. Б. от ПлАК, със съдебен адрес: гр. Червен бряг, *** сумата 1140,00 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ.

Срещу така постановеното решение на ЧРС е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор, чрез Светла Христова – прокурор в РП – Плевен, ТО – Червен бряг, в която се изразява становище, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че претенцията на ищеца П. К. Т. е недопустима, тъй като на същия не е било повдигнато обвинение, поради което не са налице основания за ангажиране на отговорността на Прокуратурата по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Ако, независимо от горното, съдът приеме, че претенцията следва да бъде разгледана по реда на ЗОДОВ се изразява становище, че няма обективни доказателства за разстроена психика у П. Т., като медицинска документация, която да разкрие убедително емоционален срив, а негативните емоционални състояния, за които свидетелстват разпитаните свидетели са за житейски събития, за които съобщава самият ищец. Твърди се, че обвинение не е имало, за воденото наказателно производство няма никакви данни Прокуратурата да е изнесла служебна информация пред граждани и в този смисъл, претенцията от 4000,00 лв. е несъстоятелна или изключително завишена, несъответна на деянието и на доходите в региона. Посочва се несъответствие на определената сума за неимуществени вреди, като в края на решението е посочена сумата от 4000,00 лв., а преди това е изчислена сумата от 3900,00 лв. Посочва се, че претенцията на ищеца не е съобразена с продължителността на съобщените отрицателни 2 изживявания, които са протекли само за шест месеца от датата на образуване на делото до неговото прекратяване, както и обстоятелството, че няма взета мярка за процесуална принуда. Наказателното производство не е за тежко умишлено престъпление, което налага извода за изключително нисък интензитет на наказателната принуда. По отношение на имуществените вреди се посочва, че присъдената сума в размер на 4400,00 лв. значително надхвърля претендираната щета от 500,00 лв. за изготвяне на химическа експертиза, като обезщетението е присъдено за привличане на ищеца като обвиняем, а по делото обвинение не е имало. Прави се възражение и досежно размера на направените по делото разноски от 1140,00 лв., като се посочва, че делата по ЗОДОВ не са с фактическа и правна сложност.

Въззивникът Прокуратурата на РБ моли окръжния съд да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли като неоснователен предявеният иск с правно осн. чл.2,ал.1,т.1 от ЗОДОВ, а присъденият размер на обезщетение по чл.2 т.2 от ЗОДОВ да се отхвърли или намали. Посочва, че решението е незаконосъобразно и по отношение на присъдения размер на обезщетение, с оглед чл.52 от ЗЗД и чл.5 от ЗОДОВ, предвид обема на доказаните вреди и събраните данни за личността на ищеца.

Постъпил е писмен отговор /наименован Становище/ от П. К. Т., чрез процесуалния му представител адв. С. Б. от Пл.АК по подадената въззивна жалба на Прокуратурата на РБ, в който се изразява становище, че жалбата е немотивирана и изцяло неоснователна.Изложените във въззивната жалба аргументи относно недопустимост на исковата претенция и за липса на законови предпоставки за ангажиране на отговорността на Прокуратурата по реда на чл.2 ,ал.2 от ЗОДОВ, поради обстоятелството, че спрямо ищеца не е повдигнато обвинение са изцяло несъстоятелни, същите противоречат на материалния закон и на трайната съдебна практика. Посочва се, че от страна на въззивника липсват логични аргументи, с които да обоснове възражението си за несправедлив и прекомерен размер на обезщетението за репариране на претърпените от същия неимуществени вреди. Твърди се за незаконосъобразност и на доводите на въззивника за неоснователно присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 500,00 лв., поради липса на качеството на обвиняем. Изразява се становище, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е постановил своя съдебен акт, като е уважил исковата претенция. При определяне размера на 3 дължимото се обезщетение са взети предвид и са обсъдени всички относими обстоятелства по случая, в т.ч. продължителност на наказателното преследване, личността на увредения и притежавания от него авторитет в обществото. настъпилите промени на отношенията в семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са се отразили на репутацията на лицето. негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство. Посочва се, че независимо от обстоятелството, че престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, за което се е водило наказателното производство не е тежко по смисъла на закона, а предвиденото за същото наказание е от една до три години лишаване от свобода, то при така въведения от законодателя минимум на наказанието, на лицето не е възможно да бъде определено алтернативно, респ. същото да бъде заменено, а единствено възможната присъда би била с наказание „лишаване от свобода", което само по себе си е достатъчно тежко като възможна последица.

Въззиваемият П. К. Т. моли Окръжния съд, да първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. потвърди

Срещу постановеното от ЧРС решение е постъпила въззивна жалба и от ОД на МВР –Плевен, представлявана от старши комисар Ж. Л. – Директор, чрез гл. юрк. Г. К., в който се изразява становище, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че съгласно съдебната практика всички имуществени вреди подлежат на обезщетяване, ако се докаже, че са в причинна връзка с нарушението, вкл. и бъдещи вреди и пропуснати ползи, но само доколкото е сигурно, че такива действително са настъпили или непременно ще се осъществят. В конкретния случай, изчисленото и присъдено обезщетение за пропуснати ползи единствено на база справка за МРЗ в страната е неправилно, незаконосъобразно и несправедливо. Твърди се, че в конкретния случай, П. К. Т. е доказал единствено наличието на издадено от ИА „Автомобилна администрация" удостоверение за право да управлява таксиметров автомобил, като не е доказан размер на получавано от ищеца трудово възнаграждение. Твърди се, че по делото не са представени документи, които биха послужили като доказателство за действително осъществявана от ищеца таксиметрова дейност за предходен период. На следващо място, се изразява становище, за недоказаност с изискуемата от закона категоричност и несъмненост, на твърдението на ищеца, че е 4 претърпял посочените в исковата молба неудобства, вследствие на действията на служителите на ОД на МВР - Плевен, които да са увредили неговото психическо или физическо здраве или да са намерили друго отражение върху неговите морални устои. Твърди се, че е налице такова виновно поведение, което е в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, а именно с недобросъвестното си поведение и действията си по време на извършваната полицейска проверка, пострадалият е създал предпоставки за образуване на наказателното производство, като е въвел органите в заблуждение относно характера на деянието, неистински признания, целящи да се опорочи разследването. Твърди се, че при извършената полицейска проверка в автомобила са установени наркотични вещества. Твърди се, че дори искът за неимуществени вреди да се уважи, като основателен, така определеният размер на обезщетение е сериозно завишен и не кореспондира със съдебната практика по аналогични казуси.

Въззивникът ОД на МВР – Плевен моли Окръжния съд, да отмени първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно.

Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 400,00 лв.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор /наименован Становище/ от П. К. Т. чрез процесуалния му представител адв. С. Б. от Пл.АК срещу въззивната жалба на ОД на МВР - Плевен, в който се изразява становище, че същата е немотивирана и изцяло неоснователна. Твърди се, че са налице доказателства за наличие на трудово правоотношение на ищеца, което е прекратено след отнемане на свидетелството му за управление на МПС именно във връзка с този факт, като в справката на НАП е посочен размера на основното трудово възнаграждение, получавано от ищец и върху което са дължими задължителните осигурителни вноски. Посочва се, че никъде не се твърди, че ищецът е осъществявал таксиметров превоз на свой риск и за своя сметка, а същият е служител на дружеството, т.е. неговото възнаграждение не зависи от броя на извършените таксиметрови превози и тяхната стойност. Твърди се неоснователност на възражението за завишен и несправедливо определен размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Въззиваемият моли Окръжния съд, да потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за 5 предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.3 пр.2 от ЗА в размер на 1140,00 лв., съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Постъпило е допълнение към въззивна жалба от Прокуратура на Република България, представлявана от Главен прокурор,чрез Светла Христова – прокурор в РП – Плевен, ТО – Червен бряг, в което се поддържат изложените във въззивната жалба съображения. В допълнение, относно присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди се посочва, че в тази му част, решението на ЧРС е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Прави се искане да бъдат отхвърлени всички предявени искове изцяло или алтернативно, да бъде намален размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се, че в осъдителната си част, съдебния акт е постановен в нарушение на чл.4 от ЗОДОВ, който изисква вредите да са пряка и непосредствена последица от деликта, т.е. от незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, като се посочва, че в случая, всички вреди са настъпили в резултат на действия на трето на спора лице, а именно ОД на МВР - Плевен, които действия не са одобрени и не са разпоредени от ответника, дори не са му били известни и които са извършени преди образуването на наказателното производство в рамките на административно такова, като обективно невъзможно е твърдените вреди да са в причинна връзка с дейността на Прокуратурата. Поради това, се изразява становище, че Прокуратурата на Република България не е страна в материалното правоотношение и не е пасивно легитимирана да отговаря за вредите. Посочва се, че единствените действия, извършени от Прокуратурата на Република България, след законосъобразното образуване на досъдебното производство при наличие на законен повод и достатъчно данни, са назначаването на СТХЕ и прекратяването на наказателното производство, а тези действия не са увредили ищеца, дори напротив, те са в негова полза.