Решение № 45 от 28.01.2020, Окръжен съд - Русе

Р

Е Ш Е

Н И Е

№

45 гр. Русе, 28.01.2020г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 26 ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: НАТАЛИЯ

ГЕОРГИЕВА

Членове ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН при секретаря МАНЯ ПЕЙНОВА и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията

Н. Георгиева в. гр. дело №651 по описа за 2019год., за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Адвокат Л.В. – особен представител на Д.Р.Т. ***, е обжалвала решението на Беленския районен съд по гр.д.№185/2018г. в частта, с която е уважен против доверителя й предявеният установителен иск по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането на „к.с.п.“ЕООД-гр.С. в размер на 222,44лв. главница, представляваща неплатена цена за доставена питейна и отведена вода за периода 27.08.2014г.-22.08.2017г., ведно със законната лихва от 22.08.2017г. и 49.03лв. мораторна лихва върху главницата, присъдени в заповедното производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№942/2017г. по описа на Беленския районен съд и върху него и останалите ответници са възложени направените в заповедното и исково производство разноски съобразно уважената част от иска. Излага оплаквания за недопустимост на решението, респ. за неговата неправилност, и моли то да се обезсили и да се прекрати производството по делото, респ. да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което исковете изцяло да се отхвърлят.

„к.с.п.“ЕООД-гр.С. оспорва основателността на жалбата и моли тя да не се уважава и да му се присъдят разноските за въззивното производство. Ответницата С.Т. чрез особения си представител адвокат М. счита жалбата да основателна, а останалите ответници не са дали отговор и не са взели становище по нейната основателност.

Въззивният съд намира жалбата за допустима – подадена е от заинтересована от обжалването страна в законния срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Районният съд е уважил предявения от „к.с.п.“ЕООД-гр.С. установителен иск по чл.422 ГПК против жалбоподателя и А.С.М., Г.Р.Т., А.Р.Т. и С.Р.Т. – законни наследници на Р. Т. М., за 222,44лв. главница, представляваща неплатена цена за доставена питейна и отведена вода за периода 27.08.2014г.-22.08.2017г., ведно със законната лихва от 22.08.2017г. и 49.03лв. мораторна лихва върху главницата, присъдени в заповедното производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№942/2017г. по описа на Беленския районен съд, и е отхвърлил исковете в останалата част до 356,96лв. главница и 110,74лв. мораторна лихва, тъй като е приел, че ищцовото дружество и наследодателят на жалбоподателя през процесния период са били страни по договор за доставка на питейна вода и канализационни услуги, по който наследодателят е бил неизправна страна поради неплатената цена на предоставените му услуги в присъдения размер. Решението е постановени при правилно изяснена фактическа обстановка и съобразявене на материалния закон. В обжалваната част то се явява валидно, допустимо и правилно, поради което и на основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния акт.

Неоснователно е оплакването в жалбата за недопустимост на решението в обжалваната част, тъй като заповедта за изпълнение на паричното задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№942/17г. по описа на Беленския районен съд била издадена на 18.09.2017г., т.е. след смъртта на наследодателя-длъжник в заповедното производство Р. Т. М., починал на 07.09.2017г. От приложеното ч.гр.д.№859/17г. по описа на С.ския РС е видно, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е подадено на 22.08.2017г. Производството по делото е било прекратено и то е било прекратено и изпратено по подсъдност на Беленския районен съд, в района на който е бил постоянния адрес на длъжника. Там то е било образувано под №942/17г. и съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение против длъжника на 18.09.2017г. Обстоятелството, че преди издаването на заповедта длъжникът е починал, е правно ирелевантно, тъй като процесуалното правоотношение между страните е възникнало в момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, когато длъжникът е бил жив. Умирането му в хода на процеса не се отразява върху допустимостта на постановения съдебен акт, тъй като правоприемството между него и наследниците му настъпва по силата на закона и те се считат обвързани от извършените процесуални действия до конституирането им. Жалбоподателя и С.Р.Т. са получили издадената заповед по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което районният съд е връчил съобщение на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в 1-месечен срок от уведомлението, за което в същия срок да представи доказателства за предявяването му. Тези обстоятелства обосновават интереса на ищцовото дружество от предявяване на установителния иск по чл.422 ГПК, поради което същият се явява допустим и постановеното по него решение по същество е също допустимо.

Разгледано по същество решението е правилно. В производството пред районния съд са събрани доказателства, които установяват размера на присъденото вземане. Жалбоподателят и останалите ответници в качеството на законни наследници на длъжника и негови универсални правоприемници отговарят за задълженията на наследодателя, представляващи част от наследствената маса, до размера на наследствените си права в наследството, поради което дължат на ищеца присъдените главница и мораторна лихва съобразно тези права. На това основание жалбоподателят дължи 1/5 ид.ч. от присъдените суми за главница, мораторна лихва и разноски. Решението в обжалваната част е правилно и следва да се потвърди, като върху жалбоподателя се присъди дължимата д.т. за въззивното производство и направените от ищцовото дружество разноски. Предвид цената на иска и на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

По изложените съображения Окръжният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №102 от 19.04.2019г. на

Беленския районен съд по гр.д.№185/2018г. в частта, с която е уважен предявения установителен иск по чл.422 ГПК против Д.Р.Т. за установяване съществуването на вземането на „к.с.п.“ЕООД-гр.С. в размер на 222,44лв. главница, представляваща неплатена цена за доставена питейна и отведена вода за периода 27.08.2014г.-22.08.2017г., ведно със законната лихва от 22.08.2017г. и 49.03лв. мораторна лихва върху главницата, присъдени в заповедното производство по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№942/2017г. по описа на Беленския районен съд и върху него и останалите ответници са възложени направените в заповедното и исково производство разноски съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА Д.Р.Т. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на Русенския окръжен съд 25лв.д.т. за въззивната жалба, а на „к.с.п.“ЕООД-гр.С. – 300лв. разноски за въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

В останалата част то като необжалвано е влязло в сила.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: