Решение № 1489 от 19.07.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1489 гр. Пловдив, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Габриел Р. Русев при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно наказателно дело № 20225330202794 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена жалба от „Веселина Лес“ ЕООД, против наказателно постановление № 98 от 20.04.2022г. издадено от Директор на РДГ Пловдив, с което на основание чл.14б ал.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 100.00 лева. Счита, издаденото наказателно постановление за неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи, че посочената нарушена разпоредба не уреждала сама конкретните обществени отношения, а развивала хипотезата на чл.148 ал.12 от ЗГ, която от своя страна уреждала движението само по горските пътища, каквото движение не било налице. Не било установено дали жалбоподателят е превозвал дървесина. Съставеният доклад не бил предявен на Д.А.. Актът бил съставен на наемател на тежкотоварния автомобил, а не на собственик или ползвател. Не било правилно описано нарушението. Случаят бил маловажен. Прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна в становището си намира жалбата за неоснователна. Излага подробни съображения в тази насока.

1

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв.

М.П. от АК- Пловдив, който поддържа подадената жалба. Моли съда да отмени наказателното постановление. Не претендира разноски.

В открито съдебно заседание, въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт З.М., която оспорва подадената жалба. Моли съда да потвърди наказателното постановление. Не претендира разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

В АУАН и НП е приета за установена следната фактическа обстановкажалбоподателят „Веселина Лес“ ЕООД, в нарушение на чл.14б ал.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, в качеството си на ползвател на товарен автомобил с рег. № ****, не е осигурил непрекъснат запис на данните на GPS устройството за местоположението и маршрута на превозното средство за периода от 18.37 часа на 16.02.2022г. до 07.55 часа на 17.02.2022г., като за транспортирането на дървесина с цитираното МПС, е бил издаден превозен билет № 2116371387 на 16.02.2022г. в 17.58 часа, чието разтоварване е приключило на 16.02.2022г. в 19.50 часа. Нарушението е извършено в периода от 18.37 часа на 16.02.2022г. до 07.55 часа на 17.02.2022г. в с. Цалапица, ул. „Стефан Стамболов“, територия на ТП ДГС Пловдив и открито на 25.02.2022г. при извършена проверка и изготвен Доклад с вх. № РДГ 10/2034/ 25.02.2022г.

От показанията на свид. Б.Л.- актосъставител се установява, че съставения от него АУАН е съставен на основание доклад от 25.02.2022г.

Липсвали данни за местоположението и маршрута на движение на въпросното МПС. От записа липсвали данни за периода от 18:37ч. на 16.02.2022г. до 07:55ч. на 17.02.2022г., т.е. установено е прекъсване на записа на GPS-устройство, който трябвало да съхранява. Предявил лично АУАН на нарушителя и го запознал със съдържанието му. Изрично сочи, че поддържа констатациите в АУАН. Съдът дава вяра на показанията на разпитания в 2 качеството си на свидетел актосъставител. Това е така, тъй като показанията му са логични, последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода на делото, и се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото доказателства, в това число писмените такива. Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено поради служебното му качество – служител на въззиваемата страна, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга страна, те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници, както и с писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими в писмените доказателства от АНП. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето, мястото и начинът на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти на извършената проверка. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетеля.

От приложената по делото Заповед № РД 49-199/ 16.09.2011г. се установява, компетентността на актосъставителя и административнонаказващият орган.

Обстоятелствата, посочени в АУАН и издаденото наказателно постановление изцяло кореспондират с другите събрани по делото писмени доказателствени средства- доклад, заявление от „Веселина лес“ ЕООД, копие от свидетелство за регистрация част 1, констативен протокол Серия РДПЛ № 006086, превозен билет, обяснение, уведомително писмо. С правна преценка за достоверност, настоящият състав изцяло кредитира и писмените 3 доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН и чл. 284 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, като същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти.

В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН и НП. В конкретния случай, констатациите в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност, изцяло се потвърждават от показанията на актосъставителя на АУАН, който в съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН. При непосредствения си разпит пред съда потвърди с детайли, отразената в АУАН фактическа обстановка. Констатациите посочени в АУАН и НП се потвърждават и от събраните по делото писмени доказателствени средства.

Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка, намира за установено от правна страна следното:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно Чл. 14б ал.1 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, (Нов - бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г. (*)) (1) Товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл.

206 ЗГ, трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им (GPS устройства).

Съгласно ал.(2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2019 г.) GPS устройството по ал. 1 следва да осигурява непрекъснат запис на данните за местоположението и маршрутите на товарните превозни средства и мобилните обекти по чл. 206 ЗГ, съответните дата и час, с възможност за последващо разглеждане на записите, като съхранява данните за последните 90 дни.

На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за 4 установено, че действително по времето, на мястото и по начинът отразен в АУАН и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.

Правилно нарушението е квалифицирано по чл.14б ал.2 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии. В този смисъл, неоснователно е възражението на жалбоподателя, че нормата на чл.14б ал.2 от посочената разпоредба не уреждала самостоятелно конкретните обществени отношения. Посочената разпоредба е пълна, ясна и изчерпателна и очертава всички съставомерни признаци на вмененото обвинение, и не съществува необходимост от привръзката й с разпоредбата на чл.148 ал.12 от ЗГ. Съгласно чл.148 ал.12 от ЗГ, редът за предоставяне на достъп до информацията за движението на превозните средства се определя с наредбата по чл. 148, ал. 11 от закона. Подзаконовата норма повтаря законовия текст, без да внася някакви допълнителни ограничения или изисквания.

Неоснователно е възражението, че приложената санкционна норма била само за условия и ред за движение по горски пътища. Както по- горе бе посочено, приложена е нормата на чл.14б ал.2 от Наредбата, а не нормата на чл.148 ал.12 от ЗГ. Но въпреки това, следва да се съобрази изискването възведено в чл. 14б, ал. 2 от Наредбата според което, GPS устройството по ал.

1 следва да осигурява непрекъснат запис на данните за местоположението и маршрутите на товарните превозни средства и мобилните обекти по чл. 206 ЗГ, съответните дата и час, с възможност за последващо разглеждане на записите, като съхранява данните за последните 3 календарни месеца. Това правило явно изключва каквато и да възможност, при която записът на данни се изключва при напускане на превозното средство от горската територия и отново се включва при навлизането му в такава. Указанието на закона е ясно, конкретно и небудещо никакво съмнение относно неговото приложение.

Задължението за снабдяване с GPS устройство е относно всички товарни превозни средства, които транспортират дървесина и недървесни горски продукти, независимо на каква територия, по какви пътища, между какви обекти и с каква цел се осъществява превоза. Няма никакво съмнение, че ако законодателят е искал това задължение да възниква само и единствено по отношение на транспортиране на дървесина и недървесни горски продукти в рамките на горските територии, то това щеше да бъде изрично указано в нормативния текст. В случая такова указание липсва. Напротив, посочено е че 5 освен за товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, задължението да са снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване (GPS), се отнася и за мобилните обекти по чл. 206 от ЗГ . Според § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии (Издадена от министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 11 от 7.02.2012 г. Наредбата), "Превозни средства, от които се извършва продажба на дървесина, както и мобилна техника за преработка на дървесина" са мобилни обекти по смисъла на чл. 206 ЗГ. Няма съмнение, че дейността на мобилни обекти, съставляващи превозни средства, от които се извършва продажба на дървесина е мислима основно в рамките на населените места, тоест извън горските територии. Сочи се обаче, че тези мобилни обекти безусловно, трябва да бъдат снабдени с GPS устройство. Ясно е при това положение, че задължението за снабдяване с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване е относимо към всички превозни средства и мобилни обекти, осъществяващи транспорт, продажба и преработка на дървесина и недървесни горски продукти, независимо дали тази дейност се осъществява в рамките на горска територия или извън нея.