Решение № 156 от 25.07.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Добрич, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Данчо Й. Димитров при участието на секретаря Снежина Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Данчо Й. Димитров Административно наказателно дело № 20243230200695 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе следното предвид:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М. Е. Н., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр.

***, ул. „***” № ***, чрез адвокат С. К. С. от Адвокатска колегия - Добрич, адрес: гр. ***, ул. „***“ №*** ет. ***, срещу наказателно постановление № 24-0851-000591 от 04.06.2024 г., издадено от И. В. Н. – началник група в сектор „Пътна полиция” към ОДМВР - Добрич, с което на М. Е. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***” № ***, за нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП, са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 3000 (три хиляди) лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО

СРЕДСТВО за срок от 12 (дванадесет) месеца.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Иска се и присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна в съдебно заседание не се представлява, в писмено становище се иска съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди 1 наложените наказания.

Добричкият районен съд, като разгледа жалбата и събраните доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен срок и от лице, което има правен интерес.

Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В процесния случай административнонаказателното производство е започнало с акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 1235072/11.05.2024 г. АУАН е съставен в законоустановените срокове от компетентното длъжностно лице в присъствие на нарушителя, документирано с подписа му и в присъствие на един свидетел, надлежно е връчен на нарушителя и съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. При съставянето на акта, който е бил електронно генериран, нарушителят е заявил, че няма възражения, поради което и в акта е отбелязано: „Нямам възражения“ (цитат). В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят не е депозирал писмени възражения по акта пред наказващия орган.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза, като е приложима разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която наказателното постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, щом е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Постановление № 5/1968 г. на Пленума на ВС е категорично, че въпросът, дали наказателното постановление е законосъобразно издадено, трябва да се решава не с оглед на това, дали са допуснати въобще нарушения при съставянето на акта, а преди всичко с оглед на това, доколко те са пречка чрез надлежна проверка да се установи, че деянието е извършено и деецът е известен.

2

Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното наказателно постановление (НП). Същото е издадено в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, както и в инструктивния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН от компетентния административнонаказващ орган, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи относно определяне на служби за контрол по Закона за движението по пътищата и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби, да съставят актове за установяване на административни нарушения, да издават наказателни постановления, да използват технически средства и системи за измервания и контрол, и да осъществяват контролна дейност по Закона за движението по пътищата, която заповед е служебно известна на съда, съдържа необходимите реквизити по чл.

57 от ЗАНН и е надлежно връчено на нарушителя.

Следва да се отбележи, че направеното описание в АУАН и в издаденото въз основа на него НП съответства на законовото изискване за пълно, ясно и недвусмислено словесно описание на нарушението, тъй като са посочени всички елементи на състава, които са нарушени, както и на обстоятелствата, при които тези елементи са осъществени. И в АУАН, и в НП е посочена съответната разпоредба от ЗДвП, за която се твърди, че е нарушена (чл. 104б, т. 2 от ЗДвП), като разминаване на фактическо и правно положение не съществува. Също така в обжалваното НП е посочена съответстващата санкционна разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП.

Предвид изложеното съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно в процесуален аспект.

По отношение на визираното нарушение и приложимия материален закон съдът установи следното:

АУАН е редовно съставен, предвид което се ползва, съгласно чл. 189, ал.

2 от ЗДвП с доказателствена сила за отразеното в него до доказване на противното.

АУАН е съставен на М. Е. Н. за това, че на 11.05.2024 г., в 22:36 часа, в гр. ***, по ул. „***”, на кръстовището в посока площад „***“, управлява лек автомобил „***“ с рег. № ТХ *** ТМ, като в кръстовището умишлено форсира двигателя и занася автомобила на пътното платно, и същевременно не използва пътя по предназначение за превоз на хора и товари - нарушение по 3 чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения акт е било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което жалбоподателят е санкциониран за това, че на 11.05.2024 г., в 22:36 часа, в гр. ***, по ул. „***”, на кръстовището в посока площад „***“, управлява лек автомобил „***“ с рег. № ТХ *** ТМ, като в кръстовището умишлено форсира двигателя и занася автомобила на пътното платно, и същевременно не използва пътя по предназначение за превоз на хора и товари - нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

Актосъставителят и наказващият орган са приели, че виновно е нарушена разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, съгласно която на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

За това нарушение, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. 3 от ЗДвП, на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 3000 (три хиляди) лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 12 (дванадесет) месеца.

Жалбоподателят оспорва така вмененото му нарушение. Както с жалбата, така и в съдебно заседание навежда доводи, че не е извършил вмененото му нарушение.

След преценка на събраните доказателства, съдът установи следното:

В хода на съдебното дирене са ангажирани две групи доказателства.

От една страна са констатациите в АУАН, подкрепени от показанията на свидетелите В. Б. С. и М. К. И..

От друга страна са ангажираните от страна на жалбоподателя гласни доказателства, обективирани посредством твърденията си, подкрепени с показанията на свидетеля.

Така формираните условно две групи доказателства са ангажирани с взаимно изключващи се цели: първата група да потвърдят, а втората – да опровергаят обвинението и съдът ги цени по следния начин:

Видно от показанията на свидетеля В. Б. С., същият, на 11.05.2024 г., около 22:35 часа, в състав на автопатрул със свидетеля М. К. И., движейки се по ул. „***“, на кръговото кръстовище в посока площад „***“, е забелязал 4 автомобил, който е „дрифтел“ в кръговото кръстовище. Свидетелят С. последвал лекия автомобил, като след подадения светлинен и звуков сигнал, водачът на последния преустановил движението си. При извършената проверка се установило, че процесният лек автомобил „***“ с рег. № ТХ *** ТМ се управлява от жалбоподателя по настоящото дело - М. Е. Н.. Съгласно показанията на свидетеля С., М. Н., е навлязла в кръговото кръстовище, идвайки от комплекс „Виста-М“, преминала е през кръстовището и се е отправила отново в същата посока към площад „***“, форсирайки двигателя и позиционирайки автомобила напречно в двете пътни ленти (с десните врати напред), като от гумите е излизал пушек.

Съдът кредитира показанията на свидетеля В. С., но от същите не може да се установи по категоричен и безспорен начин, че Н. е управлявала автомобила си по описания от свидетеля С. начин, отчитайки, че описаната от същия фактическа обстановка не се потвърждава от показанията на свидетеля М. К. И., който в съдебно заседание заема неутралната позиция, заявявайки, че няма никакъв спомен за случая.

От своя страна, жалбоподателят оспорва вмененото му нарушение, като ангажира гласни доказателства, посредством показанията на свидетеля С. А.

И., който в съдебно заседание с категоричност заявява, че при преминаването си през кръстовището, в действителност М. Н. е преминала с малко по-висока скорост, като задницата на колата леко е поднесла, но не е „дрифтирала“.

Съдът не намира основания да не кредитира показанията на свидетеля С. И., който, след като е запознат с отговорността по чл. 290, ал. 1 от НК, еднозначно описва развилите се събития към момента на проверката, която позиция относно описаното от него е логически издържана, отчитайки, че Н. е придобила правото да управлява моторно превозно средство на 19.09.2023 г., т.е., същата е с малък опит като водач на моторно превозно средство.

Както вече бе посочено, съдът кредитира показанията на свидетеля В. Б.

С., но от същите не може да се установи по един категоричен и безспорен начин, че М. Н. е извършила вмененото й нарушение.

Срещу тези улики, противостоят твърденията на жалбоподателя, подкрепени с показанията на свидетеля С. И., дадени в съдебно заседание, които дори да са израз на защитна позиция, съставляват годно доказателствено средство.

5

Така, при наличната доказателствена съвкупност е налице обективна невъзможност да се преодолее констатираното противоречие.

Твърденията на жалбоподателя М. Н., че не е извършила вмененото й нарушение не се оборват от доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, като тук е мястото да се отбележи, че не жалбоподателят следва да доказва невинността си, а наказващият орган следва да докаже, по един несъмнен и категоричен начин, в съответствие с изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК, приложим съгласно чл. 84 от ЗАНН, че жалбоподателят е виновен.

В случая е безспорно установено единствено, че М. Н. е управлявала процесния автомобил „***“ с рег. № ТХ *** ТМ, като при преминаването си през кръговото кръстовище по ул. „***“ в посока площад „***“, автомобилът е поднесъл със задната си част, но само това не е достатъчно, за да се приеме, че е нарушена забраната по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Твърдението на наказващия орган, че става дума за умишлено форсиране на двигателя, почива на предположения, а не на безспорно доказани факти. Липсват данни за задържане на задните гуми по начин, който да говори за желано от жалбоподателя поднасяне на автомобила. Констатираното поведение на водача следва да е съзнателно, целенасочено, а не да се дължи на други обстоятелства, включително неправилни маневри и скорост, несъобразени с конкретната пътна обстановка.

Предвид изложеното, съдебният състав намира, че вмененото на М. Е.

Н. нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП не е доказано по несъмнен и категоричен начин в съответствие с изискването на чл. 303, ал. 2 от НПК, като са налице обстоятелства, анализирани по-горе, внасящи основателни съмнения в обвинителната теза на наказващия орган.