Решение № 347 от 23.02.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. София, 23.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Гергана Коюмджиева Въззивно гражданско дело № 20221100500994 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 436 и сл. от ГПК, вр. чл. 435, ал. 2, т. 2 ГПК.

С жалба вх. № 44637 / 08.12.2021г. по описа на ЧСИ – Б.Б., рег. № 856, Т. М. М. длъжник по изпълнително дело №20208560401923 е обжалвала насочване на изпълнение върху недвижим имот – двустаен апартамент в гр.София, ж.к.******* извършено чрез налагане на възбрана върху него. Заявява, че с налагане на възбраната върху описания имот е насочено изпълнение върху имущество, което е несеквестируемо, тъй като апартамента е единствено жилище на длъжника и съгласно чл.477, ал.7 ГПК същия не притежава друго жилище. Твърди се, че ЧСИ преди да наложи възбраната не е извършил преценка относно секвестируемостта на обекта. По същество моли да бъде отменена наложената възбрана върху описания недвижим имот.

В срока по чл. 436, ал.3 от ГПК взикателят „Т.С..“ ЕАД изразява становище, че подадената жалба е неосновтелна, а действията на ЧСИ – Б.Б.. Твърди, че налагането на запор/ възбрана върху несеквестируеми вещи е допустимо, тъй като ги задържа в патримониума на длъжника. Взискателят поддържа, че несеквестируемостта би имала значение, ако ЧСИ Б. е присъпила към принудително изпълнение чрез опис, оценка и продажба.

Със съпроводително писмо ЧСИ е изпратил жалбата и препис от изпълнителното 1 дело на СГС, като е изложил на основание чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви по обжалваното действие.

Софийски градски съд, ГО, I състав, като обсъди данните в изпълнителното дело и представените от доказателства във връзка с изложените в жалбата доводи, намери следното:

Жалбата е допустима - същата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК от длъжник по изпълнителното дело.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Видно от представения препис от изпълнителното дело, същото е образувано по молба на „Т.С..“ ЕАД и длъжник Т. М. М., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 03.08.2020г. по гр. д. № 3917 /2014 г. на СРС, ГО, 50 състав, с предмет парично вземане - сумата от 830, 62 лв., представляваща неплатена цена на топлинна енергия за периода м.05.2011г. до м.04.2013г. за тополоснабден имот на адрес в гр.София, ж.к.*******ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.05.2014 г. до окончателното изплащане, както и сумата 120, 54 лв. лихва за забава върху главницата в периода 30.06-2011г. до 09.05.2014г.

Предприети са действия по установяване имущественото състояние на длъжниците, установяване наличието на публични задължения, обезпечаване на изпълнението чрез налагане на запор върху банкови сметки. ЧСИ е наложил възбрана върху недвижим имот – двустаен апартамент в гр.София, ж.к.******* собственост на длъжника Т.М.. Според приетото в т. 1 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС по искането за отмяна на някои от действията запор, възбрана, опис, оценка, насрочвана на продан, съдът се произнася само доколкото посочените изпълнителни действия са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. С обжалването длъжникът цели да осуети лишаването му от определено имущество, като се основава на неговата несеквестируемост.

Несеквестируемостта на непотребими вещи е забрана за тяхното осребряване.

Налагането на възбрана върху тях обаче е допустимо, тъй като възбраната ги задържа в патримониума на длъжника - налагането на възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я нарушава. Това разбиране се основава на запазване закрилата по чл. 452 ГПК на взискателя, осигуряваща относителна недействителност на разпореждането на длъжника с възбранената несеквестируема вещ спрямо взискателя, защото в такава хипотеза сам длъжникът се отказва от несеквестируемостта, като се разпорежда с имота и срещу него вече може да се провежда принудително изпълнение. Насочването на изпълнението срещу него чрез вписване на възбрана е допустимо изпълнително действие съгласно цитираното 2 тълкувателно решение на ВКС, тъй като възбраната не пречи на длъжника да ползва имота си и може да стои в него, докато не се удовлетвори взискателят в изпълнителното производство.

Предвид горното не е налице незаконосъобразност на извършеното изпълнително действие - налагане на възбрана. Незаконосъобразно би било действие, насочено към осребряване на този имот - насрочване на публична продан и последващи изпълнителни действия. Такива към настоящия момент не са предприети от съдебния изпълнител, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.№ 44637 / 08.12.2021 г. подадена от Т. М.

М. ЕГН ********** като длъжник по изп. дело № №20208560401923 на ЧСИ Б.Б. с рег. №85 на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд, изразяващи се в налагане на възбрана на недвижим имот – двустаен апартамент в гр.София, ж.к.*******.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3