Определение № 2618 от 27.06.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2618 гр. Варна, 27.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно частно гражданско дело № 20243100501136 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от „ЦЕТИН България" ЕАД, ЕИК 206149191, чрез адв. К., срещу Определение №3698/28.03.2024 г., постановено по гр. д. №10385/2023 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която възражението за местна неподсъдност на РС – Варна е оставенo без уважение.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалвания акт.

Жалбоподателят поддържа, че исковете били предявени на договорно, а не на деликтно, основание, което обуславяло приложението на общото правило на чл. 105 ГПК, а не специалната норма на чл. 115 ГПК. Отправя искане за отмяна на определението в обжалваната му част, уважаване на отвода за местна неподсъдност и изпращане на делото на компетентния СРС.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – М. П. П., ЕГН **********, чрез адв. Н., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Навежда доводи, с които обосновава правилност и законосъобразност на определението в обжалваната му част и отправя искане за потвърждаването й.

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу обжалваем акт - определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр. д. №10385/2023 г. по описа на РС – Варна е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. П. П., с която са предявени обективно и кумулативно съединени искове срещу „ЦЕТИН 1

България" ЕАД за осъждане на дружеството да заплати на П. сума в размер на 2227,12 лв., представляваща обезщетение за причинени на собствения на П. недвижим имот, ап. №15, находящ се в жилищна сграда в *********** имуществени вреди, настъпили вследствие на възложена от дружеството работа, изразяваща се в некачествен ремонт на покрива на жилищната сграда, ведно със законната лихва от 11.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сума в размер на 1000 лв., предявена като частичен иск от 7600 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди пропуснати ползи от намаляване на размера на получавания наем за периода от м. ноември 2021 г. до м. май 2023 г. от собствения на П. недвижим имот, ап. №15, находящ се в жилищна сграда в ***********, причинени вследствие на възложена от дружеството работа, изразяваща се в некачествен ремонт на покрива на жилищната сграда, ведно със законната лихва от 11.08.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 119, ал. 3, вр. чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „ЦЕТИН България" ЕАД, в който е релевирано възражение за местна неподсъдност на спора на РС – Варна, като се поддържа, че между страните по делото било налице валидно облигационно правоотношение, по силата на което дружеството имало задължение да репарира причинени на сградата вреди, затова ангажиране на деликтната му отговорност било изключено. При определяне на подсъдността следвало да намери приложение общото правило, според което компетентен бил съдът по седалището на ответното дружество.

С обжалваното определение отводът за местна неподсъдност на спора на РС – Варна е оставен без уважение.

Предвид гореизложената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният акт е законосъобразен и правилен.

Възражението е релевирано от активно легитимирана страна по делото, в срока по чл. 119, ал. 3 ГПК и има за предмет местна подсъдност, за която положителна процесуална предпоставка съдът не следи служебно. Ето защо възражението е допустимо и следва да бъде разгледано по същество.

Съгласно чл. 118, ал. 1 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно. За да прецени дали ищецът разполага с възможност да избере дали да предяви иска пред някой от местно компетентните съдилища, съдът съобразява предмета на повдигнатия пред него спор.

Правната квалификация на предявените искови претенции се извежда от фактическите твърдения, на които се основава искането. В случая, в исковата молба са наведени твърдения, че ищецът е претърпял имуществени вреди – претърпени загуби и пропуснати ползи, настъпили вследствие на възложена от ответника работа, изразяваща се в некачествен ремонт на покрива на жилищната сграда, в която се намира собствен на ищеца апартамент.

Поддържа се, че отговорността за така настъпилите вреди излиза извън параметрите на договор за наем от 20.11.2007 г., по силата на който в качеството си на етажен собственик и наемодател е предоставил на ответното дружество в качеството му на наемател ид. ч. от обща част от етажната собственост. Отправя искане за защита на накърнения му интерес на деликтно основание. Договорната и деликтната отговорност не се изключват, тъй като чрез тях се цели обезщетяване на различен интерес на кредитора, а според предвидения в чл. 6 ГПК принцип на диспозитивното начало в гражданския 2 процес, предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Предвид така изложените от ищеца фактически твърдения, исковите претенции се основават на деликтно правоотношение между страните по делото, а не на договорно. Поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искове с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Противоречивите твърдения в исковата молба са отстранени от съда в производството по реда на чл. 129 ГПК. При отстраняване на констатираните в исковата молба нередовности ищецът не поддържа, че задължението за обезвреда произтича от договора за наем, а сочи, че с възлагането на ремонт на покрива, който е извършен некачествено, е нарушено общото правило да не се вреди другиму. Предявените искове са за непозволено увреждане.

С оглед гореизложеното, приложение намира изборната подсъдност, уредена в чл. 115, ал. 1 ГПК. Ищецът разполага с възможност да избере дали да предяви исковете си пред съда, в района на който е седалището на ответника според общото правило на чл. 105 ГПК, който в случая е Софийски районен съд /по седалище на дружеството - ответник/ или пред съда по местоизвършването на деянието според специалното правило на чл. 115, ал. 1 ГПК, който в случая е РС - Варна. С депозиране на исковата молба пред РС – Варна ищецът е упражнил правото си на избор, като е сезирал РС – Варна /по адреса на увредената вещ/. Последният е съдът по местоизвършване на деянието, поради което с подаването на исковата молба пред него правото на избор е надлежно упражнено.

Ето защо съдебният състав намира, че РС – Варна разполага с компетентност да разгледа и реши спора между страните.

По изложените съображения частната жалба е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №3698/28.03.2024 г., постановено по гр. д. №10385/2023 г. по описа на РС – Варна, в частта, с която възражението за местна неподсъдност на РС – Варна е оставенo без уважение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3