Решение № 141 от 12.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Варна, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Весела Гълъбова

Членове:

Светла В. Пенева мл.с. Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Петя П. П. като разгледа докладваното от мл.с. Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело № 20243100500982 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.

Образувано e по въззивна жалба от В. М. Б., ЕГН ********** против Решение № 50/12.03.2024г., постановено по гр.д. № 639/2023г. по описа на Районен съд Провадия, с което е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М. С. Б., ЕГН ********** и В. М. Б., ЕГН ********** че ищецът е собственик на следния недвижим имот, представляващ е УПИ *** по ДРП на с. Т. одобрен със заповед № 386/16.09.1992г., целият с площ от 1900кв.м. при граници- улица, *******, на основание договор за покупко-продажба по НА № 86/1987г. за 1306,25кв.м.ид.ч., а на 593,75кв.м.ид.м. от същия имот на основание давностно владение, упражнявано в периода 24.07.1987г. до 2018г., на основание чл. 124 ГПК; е ПРИЕТО ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ищецът е собственик на следния недвижим имот, представляващ УПИ *** по ДРП на с. Т. одобрен със заповед № 386/16.09.1992г., целият с площ от 1045кв.м., при граници- *******, на основание договор за покупко-продажба по НА № 86/1987г. за 721,88кв.м.ид.ч., а на 328,12кв.м.ид.м. от същия имот на основание давностно владение, упражнявано в периода 24.07.1987г. до 2018г. и В. М. Б. Е ОСЪДЕНА ДА ПРЕДАДЕ на М. С. Б. владението върху същия 1 имот, на основание чл. 108 ЗС. Изложени са подробни оплаквания за неправилност на атакувания акт. Поддържа се, че са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството, неточно приложение на материалния закон – чл.79 ЗС и необоснованост. Сочи се, че съдът не е извършил задълбочена проверка на доказателствения материал и неправилно е установил фактическата обстановка. Искането към въззивния съд е за отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски.

Ответникът по жалбата М. С. Б., ЕГН ********** заявява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, окръжният съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.

При въззивната проверка Варненски окръжен съд намира следното:

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правна квалификация чл. 108 ЗС, предявен от М. С.

Б. срещу В. М. Б., за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 721,88кв.м.ид.ч. от недвижим имот, целият с площ от 1050кв.м. представляващ УПИ *** по ДРП на с. Т. одобрен със заповед № 386/16.09.1992г., на основание договор за покупко- продажба по НА № 86/1987г., а на 328,12кв.м.ид.м. от същия имот - на основание давностно владение, упражнявано в периода 24.07.1987г. до 2018г., и осъждане ответника да му предаде владението върху имота, както и иск с правна квалификация чл. 124 ГПК, предявен от М. С. Б. срещу В. М. Б., за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на 1306,25кв.м.ид.ч. от недвижим имот, целият с площ от 1900кв.м. представляващ УПИ *** по ДРП на с. Т. одобрен със заповед № 386/16.09.1992г., на основание договор за покупко- продажба по НА № 86/1987г., а на 593,75кв.м.ид.м. от същия имот - на основание давностно 2 владение, упражнявано в периода 24.07.1987г. до 2018г.

Ответникът В. М. Б. оспорва исковете, като счита същите за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне.

Като своевременно направено, съдът е приел за съвместно разглеждане направеното в евентуалност правоотлагащо възражение за признаване право на задържане до заплащане стойността на извършените в имота подобрения на стойност 3 580лева.

С постановеното по спора Решение № 50/12.03.2024г. по гр.д. № 639/2023г. по описа на Районен съд Провадия, първостепенният съд е приел исковете за основателни.

Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно установените от РС обстоятелства, както следва:

С договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 86/24.07.1987г., ищецът е придобил собствеността върху 2 200кв.м.ид.ч. от недвижим имот, представляващ дворно място цялото с площ от 3 200кв.м., съставляващо парцел *** по плана на с. Т..

С влязло в сила на 05.06.2018г. решение по гр.д. № 40/2016г. на ПРС ищецът е признат за едноличен собственик на имот, представляващ 22 00кв.м.ид.ч от дворно място цялото с площ от 3 200кв.м., съставляващо УПИ *** с площ от 1050кв.м. и *** с площ от 1900кв.м. по предявен от него иск с правно основание чл. 21 СК/отм./, предявен срещу бившата му съпруга и майка на ответницата.

С писмо от 03.07.2018г. ищецът е бил уведомен от община Провадия, че с молба от 12.06.2018г. ответницата е започнала процедура по заверка на молба- декларация относно УПИ ***.

С КНА № 175/05.10.2018г. ответницата е призната за собственик на дворно място, представляващо УПИ *** с площ от 1050кв.м. На 06.11.2018г. ищецът е поканил ответницата да освободи заетата от нея част от имота му, която той е заградил и да му върне ключовете за имота.

С КНА № 784/28.11.2018г. ищецът е признат за собственик на имот на 1000кв.м.ид.ч. от дворно място цялото с площ от 3 200кв.м. в с. Т., съставляващо имот пл.***, от което 1050кв.м., включени в УПИ ***, и 1900кв.м.ид., включени в ***.

3

За доказване твърденията на ищеца относно осъществяваното от него владение върху имотите и предоставяне част от имота, обособена с РП от 1992г. в УПИ *** за ползване на ответницата, респ. опровергаване твърденията й за осъществявано давностно владение и извършване на подобрения, по делото са ангажирани гласни доказателства - показанията на свидетелите И.Х., Д. Б. /брат на ищеца/, В. Г. /живуща на семейни начала с ищеца/ и А.А..

За доказване твърденията на ответницата относно осъществявано давностно владение върху имота и извършени подобрения в него, респ. опровергаване твърденията на ищеца за давностно владение, по делото са ангажираните гласни доказателства- показанията на свидетелите Н.А. /живее на семейни начала с ответницата/, М.И., С.И., С.М./леля на ответницата/ и К.

И..

В хода на първоинстанционното производство са приети заключения по първоначална и повторна съдебно - техническа експертизи, от които се установява извършването и стойността на подобренията в УПИ ***.

Съгласно заключението на първоначалната експертиза, от заявените с възражението извършени подобрения в имота, в.л. е установило - жилищна постройка със стара каменна зидария, шпакловани и боядисани стени и таван, циментова замазка на пода, стара фазерна врата, лята мивка от бетон с фаянс, комин, захранващ кабел от уличното табло до каменната постройка без изолация, двукрил прозорец от стари материали, покрив от ондулин- стари вълнообразни плоскости с различни цветове; стопанска постройка без стоманено-бетонен фундамент и строително разрешение със стари дъсчени три стени и четвъртата стара тръбна вратичка с мрежа, вътрешно преградена две с под от пръст, стар покрив на летвена скара с покритие стари етернитови плоскости, със стар двукрилен прозорец на едната фасадна стена. До тази сграда е изградена незавършена сграда за баня и тоалетна, без строителни книйа, със стени от циментови блокчета и стара фазерна врата за вход, вътрешно е поставен частично фаянс с различни по големина и цвят плочи, стара мивка за ръце, бойлер и душ батерия за баня, подът е бетонна плоча, покривът е на два ската с козирка от дървени ребра; кладенец с бетони пръстени и новоизляти бетонов капак и бетонна шахта за помпа; водомерна шахта с метален капак от ламарина, бетонен пояс и стени зидани от стари 4 единични тухли и вароциментен разтвор, от шахтата до каменната постройка е подменена подцинкована тръба, а от каменната постройка до банята с тоалетната е прокарана тръба до външната чешма с нова канелка, външната чешма е с каменно корито. На място в.л. е установило стара и силно корозирала оградна мрежа на стари и наклонени бетонни и дървени колове на не по-малко от 20-25години. Покрай дерето нямало ограда. Според в.л. жилищната постройка е стара, налична поне от 1992г., когато е приет плана на селото, в който е нанесена. Стойността на разходите за направата на ремонт по жилищната сграда е 1277,03лева, за бетонната шахта и водопроводни тръби 200,77лева, за изграждане на баня и тоалет- 544,41лева, за изграждане на стопанската постройка- 93,87лева. Според в.л. увеличение в стойността на имота вследствие на така извършените подобрения няма. В о.с.з. уточнява, че жилищната сграда е изградена в разрез с техническите, противопожарни и строителни правила, в т.ч. ел. инсталацията не е защитена. За привеждането на всички сгради съобразно изискванията на закона е нужно тяхното събаряне и изграждане отново.

Съобразно заключението по повторната СТЕ и от извършения на място оглед, в.л. прави извод, че имотът е ограден с ограда от три страни с изключение участъка откъм дерето. Предвид състоянието на оградата, тя е на повече от 20години и единствено е възстановявана в отделни участъци, за което е влаган само труд. Откъм улицата има монтирана входна врата втора употреба към 2006г. Кладенецът е бил изграден също преди повече от 20години, като е бил впоследствие почистен, изляти за бетонни капаци и до него е направена нова шахта за съхранение на ел. помпа. Жилищната постройка е изградена през 1992г. и е била съществуваща към момента на закупуването на дворното място, вероятно изграждана през 60-те или 70-те години на миналия век. Стойността на имота без подобренията към датата на подаване на исковата молба е 7900лева, а след извършването им 8600лева, а към датата на заключението- 8900лева и 9400лева. Стойността на разходите за направата им към датата на извършването възлиза на сумата от 6145,12лева /изброени подробно от в.л. в приложение 2, колона 7/. В колона 10, приложение 2, в.л. е отразило подобренията увеличаващи стойността на имота, общо със сумата от 666,45лева.

Съгласно писмо от кмета на Община Провадия и по повод подаден от ищеца сигнал за извършено неправомерно строителство в процесния имот, 5 същият е бил уведомен, че в хода на извършената проверка и оглед на място от съответните компетентни институции, е установено че ремонтът на покрива на жилищната сграда, изграждането на банята и тоалетната и стопанската постройка е сторено без нужните строителни книжа съгласно чл. 148 ЗУТ и е необходимо премахването на тези строежи, което обаче следвало да стане след приключване на висящия спор за собственост на имота.

При така установената фактическа обстановка ВОС намира следното:

На първо място, предявеният установителен иск по чл.124 ГПК по отношение недвижим имот, целият с площ от 1900кв.м., представляващ УПИ *** по ДРП на с. Т., одобрен със заповед № 386/16.09.1992г., се явява недопустим поради липса на правен интерес. Видно от материалите по делото, ответницата не оспорва правата на ищеца върху този имот и не противопоставя свои такива. Не се споделя изводът на районния съд, че спецификата на фактите по спора обосновават наличие на правен интерес. В конкретния случай със Заповед от 16.09.1992г. е одобрен регулационен план, по силата на който ПИ № *** се обособява на два отделни УПИ - *** с площ 1900 кв.м. и УПИ IХ-*** с площ 1050 кв.м. Предвид установената самостоятелност на *** и липсата на твърдения, обосноваващи необходимост от искова защита чрез установителен иск, първоинстанционното решение в тази част се явява недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено.

На следващо място, когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост (било констативни или такива за правна сделка), то разпределението на доказателствената тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна следва да докаже своето право, т.е. фактическия състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание /Решение № 236 от 09.12.2015 г. по гр. д. № ***6/2015 г., г. к., і г. о. на ВКС/. В конкретния случай ищецът М. Б. успешно е доказал придобивните основания по отношение на УПИ IХ-***.