Решение № 1493 от 10.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1493 гр. Пловдив, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245300501904 по описа за 2024 година

Производство по чл.256 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от И. А. К. с ЕГН:********** от гр.*****, чрез пълномощника си адв.М. Р. против решение №142/23.04.2024г.,постановено по гр.д.N1029/2023 г. РС-Карлово,1 гр.с., в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение по чл. 200 КТ за неимуществени вреди от трудова злополука, претърпяна на 31.01.2023 г. за разликата над присъдените 10 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв., ведно със законната лихва от 31.01.2023 г. до окончателното изплащане, както и в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 86 от ЗЗД, обезщетение за забава, за разликата над 390.18 лв. до пълния предявен размер от 677.78 лв. Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, противоречие с материалния и процесуалния закон.

Иска се неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да се уважат изцяло предявените искове. Конкретно са изложени оплаквания, че съдът не е обсъдил по справедливост фактическата обстановка и събраните доказателства, които са тълкувани превратно; че решението е постановено в противоречие с установената съдебна практика; че съдът не е кредитирал представените и събрани писмени и гласни доказателства без аргументация защо не се кредитират събраните гласни доказателства.Претендира се за присъждане на направените разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от В. М.

1

З. ЕАД, чрез юрк.И. Д., с който се иска оставяне жалбата без уважение.

Постъпила е въззивна жалба от В. М. З. ЕАД чрез юрк.И. Д., с която се иска да се отмени решението на РС, в частта, с която е присъдено обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., произтичащи от причинени телесни повреди, довели до временна нетрудоспособност за период от 4 месеца, ведно със законната лихва, както и в частта за присъдено обезщетение за пропуснати ползи в размер на 800 лв., изразяващо се в разликата между обезщетението, което е получил и би трябвало да получи К. от ДОО за периода на временната и неработоспособност и брутното му трудово възнаграждение за същия период, ведно със законната лихва. Против решението в неговата уважителна част са изложени оплаквания, че РС не е обсъдил събрания доказателствен материал и необосновано е приел, че липсва съпричиняване от страна на И. К. за настъпилия вредоносен резултат. Че присъденият размер не е съобразен с чл. 52 ЗЗД, както и с тежестта, характера, продължителността и интензитета на причинените вреди, както и с това, че застрахователят е заплатил на пострадалия 1002.97 лв. за временна нетрудоспособност от трудова злополука и 40 лв. за болничен престой. Неправилно съдът е постановил изплащане на имуществени вреди за пропуснати ползи, представляващи разликата между получаваното от К. брутно трудово възнаграждение и обезщетение по обществено осигуряване за периода от 1.2.2023 г. до 4.6.2023 г. в размер на 800 лв., което не отговаряло на действително претърпените вреди.

Съдът не се е съобразил с приетата ССЕ, където вещото лице е дало заключение, че получените суми от В. М. З. ЕАД за същия период разликата е в общ размер от 132.97 лв., поради което счита, че претърпените имуществени вреди са именно в този размер. Иска се да се постанови ново решение, с което да се приеме, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди не отговаря на принципите на справедливостта по чл. 52 ЗЗД, тъй като не съответства на продължителността на болките и страданията от една страна, а от друга страна се дължи на проявена груба небрежност и неизпълнение на трудовите задължения. Иска се отмяна на решението в уважителната част и присъждане на друго такова, с което да се намали присъдения размер на обезщетението за имуществените и неимуществени вреди. Претендират се разноски във въззивното производство, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове с пр.осн.чл.200 от КТ и чл.86 ЗЗДобезщетение за имуществени и неимуществени вреди от трудова злополука и обезщетение за забава.

Ищецът твърди, че на 31.01.2023 г. по време на работа претърпял трудова злополука, получена по следния начин: превозвал палети с палетна количка, която придвижвал на заден ход към рампата за транспортиране; дърпал количката с двете си ръце; подхлъзнал се на навятия сняг или останал лед на рампата и политайки назад издърпал по-рязко количката,при което полецът на лявата му ръка внезапно бил притиснат между дръжката на 2 количката и желязната колона на рампата; изпитал силна болка в областта на дланта и му прилошало; бил откаран в УМБАЛ „Св.Георги“ЕАД-***, където обработели раната му, зашили я и го настанили за лечение с диагноза:“*****“; след 3 дни лечение бил изписан; последвало лечение в домашни условия – приемал болкоуспокоителни, трябвало да сменя превръзката си през определен интервал, както и да се явява 2 пъти месечно на контролен преглед; на 06.03.2023 г. му свалили конците на раната; възстановяването било бавно; движението на палеца останало частично ограничено и той се страхувал, че ще остане инвалид; злополуката променила начина му на живот – преживял тежък психо-емоционален шок, не можел да използва пълноценнно пръста си, не можел да направи хубав захват с палеца, чувствителността в палеца била намалена, изпитвал болка при опит да движи пръста си, както и когато било студено навън; след злополуката трудно се обслужвал сам, налагало се родителите му да му помагат; претендира обезщетение за претърпени имущствени вреди в размер на 800 лв. за пропуснати ползи, представляващи разликата между получаваното трудово възнаграждение и изплатените суми за временна неработоспособност; твърди, че не е е получил никакво застрахователно обезщетение за трудовата злополука. Претендира и обезщетение за претърпетите от него неимуществени вреди в размер на 20000лв. ведно със законната лихва от злополуката в размер на 677,78 лв.

От събраните доказателства се установява следното:

Не се оспорва по делото, че ищецът е работил при ответника като „*****“, признава се и че по време на трудовото си правоотношение ищецът е претърпял трудова злополука, настъпила на 31.01.2023г. За съставомерността на заявената претенция е необходимо да се установи вредата и нейния размер, функционалната връзка на увреждането с работата по ТПО и причинната връзка между злополуката и настъпилият вредоносен резултат – временната нетрудоспособност.

Неимуществените вреди се определят от съда по справедливост – чл.52 ЗЗД.

Досежно причинения вредоносен резултат и претърпените неимуществени вреди:

Злополуката е била приета за трудова с разпореждане на НОИ №5104-1528/10.02.2023г. От издадената епикриза /л.8 от д.РС/ е видно, че на 01.02.2023 г. ищецът е постъпил за оперативно лечение, бил е опериран и изписан на 04.02.2023 г. с диагноза:

“*****“; с постоперативен статус: …*****“ Издадени са болнични листове за периода от 01.02.2023г. до 04.06.2023 г. - за 4 месеца.

От показанията на разпитания по делото свидетел Д. К. – брат на ищеца се установява, че ръката на брат му била „цялата отекла“, поради което го закарал в Пловдивска борница, където го оперирали по спешност; И. изпитвал много болки, много се тормозил, плачел постоянно; в болницата той останал 3-4 дни и свидетелят ходил при него всеки ден да го преоблича; виждал е, че брат му изпитва болки, цялото му ръка била отекла.

Като го изписали все още го боляла ръката, все още му отичала; домашните му помагали за личната хигиена, за преобличане, къпане, да се храни; брат му бил травмиран и постоянно се ядосвал дали ще може да се оправи и да не остане инвалид с тази ръка; при студено време 3 ръката му отичала, за болките пиел обезболяващи. До 3 месеца брат му имал много силни болки, а след 3-тия месец болките утихнали. От 1 месец /т.е. към края на м.10.2023 г. – б.м/, И. почнал работа, но не работил с лявата ръка, защото му отичала от тежката физическа работа; сега си движил палеца.

По делото е назначена СМЕ, изпълнена от в.л. д-р М. С. - заключение от 27.02.2024 г.

– неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, от което се установява, че ищецът при инцидента е получил разкъсно-контузна рана на палеца на лявата ръка със засягане на сгъвно сухожилие и фрактура, което е довело до трайно заструдняване на движението на горния ляв крайник. Възстановителният процес е продължил около 6-8 седмици, през който период ищецът е изпитвал болки и страдания, които постепенно са затихвали до пълното им изчезване след този период.

От СМЕ се установява също, че получената травма е в пряка причинна връзка с претърпяната трудова злополука.

Съдът кредитира заключението на в.л. като компетентно и безпристрастно и въз основа на него приема, че е доказано по делото увреждането и неговата продължителност – около 6 до 8 седмици, причинната връзка между злополуката и настъпилият вредоносен резултат– искът е доказан по основание.

По отношение на размера и направеното възражение за съпричиняване:

В разпореждането на НОИ №5104-15-28/10.02.2023г., неоспорено от страните и влязло в сила, е записано, че на 31.01.2023 г. И. К. е превозвал палети с палетна количка, която придвижвал на заден ход към рампата за транспортиране; в един момент при движението си, пострадалият дръпнал количката по-рязко, при което палецът на лявата му ръка внезапно бил притиснат между дръжката на количката и намиращата се там желязна колона на рампата. Подадена е декларация за трудова злополука №900/06.02.2023 г. от работодателя и е издаден протокол за трудова злополука №1/06.02.2023 г., неоспорен от ищеца, в който като начин на увреждане е записано, че при придърпване на количката към рампата на заден ход, ищецът е притиснал палеца на лявата си ръка към желязната колона на рампата; а като причина за увреждането - неправилно придърпване на количката към рампата на заден ход с една ръка към рампата, както и че пострадалият е допуснал следните нарушения: неспазване на правилата за безопасна работа при превозване на материали с траспортна количка и несъобразяване с габаритите на рампата“.

От приетото на л.88 от д.РС удостоверение от ДЗИ-Животозастраховане-ЕАД е видно, че на ищеца му е изплатена сумата 1002.97 лв. за временна неработоспособност от трудова злополука и 40 лв. за болничен престой по сключената задължителна застраховка „Трудова злополука“ на ВМЗ- ЕАД; не се спори, че ищецът е преминал инструктаж за безопасна работа.

От показанията на разпитаните по делото свидетели –Д. А. К., Г. И. Я. и И. И. И.колеги се установява следното:

Св. Д. А. К. –брат на ищеца, свидетелства за вредите и оздравителния процес; не 4 следва да се кредитират показанията на този свидетел по отношение на механизма на увреждането, тъй като същият не е пряк свидетел, а възпроизвежда казаното от брат му.

Св. Г. И. Я. установи, че е оказала първа помощ на ищеца, който й казал, че се е ударил, но не разказал как; на 31.01.2023 г. рампата била чиста – нямало нито дъжд, нито сняг или лед по нея; участъкът на рампата бил под видеонаблюдение; свидетелката е изгледала видеозаписа и видяла, че И. излизал с количката и просто не внимавал как да излезе и така си притиснал пръста; на записа не се виждало да е залитал или да се е подхлъзнал.

Свидетелят И. И. И.-***** цех установи, че е видял как И. дърпа количката, а като излезъл на рампата той извикал, че се ударил. На рампата нямало сняг или лед – времето било сухо; в цеха видял, че И. дърпа количката и тя била зад него; на видеонаблюдението видял, че И. дърпа количката навън като рампата му е с гръб, а той е с лице към количката, т.е. движи се назад.

Съдът кредитира показанията на свидетелите И. и Я. като обективни и убедителни поради което приема, че механизма на увреждането съвпада с посоченото в протокола за трудова злополука от 06.02.2023 г., както и че вина за трудовата злополука има и пострадалия, както и че не се установи изложеното в ИМ, че К. се е подхлъзнал на навятия сняг или лед на рампата, тъй като такъв не е имало – рампата е била суха. Горното се потвърждава и от ВЛ А. К. /л.154 от д.РС/, който в приетото по делото заключение на СТЕ от 26.1.2024 г., неоспорено от страните и според съда компетентно изготвено, като е разгледал записа от системата за видеонаблюдение при ВМЗ, въпреки че не може да каже категорично дали лицето е управлявало количката с 2 ръце от началото на записа до 2,5 сек. от старта, установи, че след 2,5сек. от старта, лицето държи количката с 1 ръка /лявата/, както и че движението му е на заден ход от началото на записа до 4-та сек., а от 9-та сек.- до 11,5сек. лицето върви напред.