Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 151 от 12.09.2025, Районен съд - Девин

Съд
Районен съд - Девин
Дело
Гражданско дело 417/2024
Вид
Решение № 151
Подписан
12.09.2025
Състав
Елка Антимова Хаджиева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Д., 12.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елка Ант. Хаджиева при участието на секретаря Лили В. Чаушева като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Гражданско дело № 20245410100417 по описа за 2024 година

И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО :

Производството е по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗС.

В исковата молба се твърди, че ищцата Г. Ш. Х. и съпруга й Д. Н. Х. са собственици на поземлен имот с идентификатор *** /видно от Нотариален акт № 73, том. I, нот. дело № 221 от 18.04.1996 г. на Девинския районен съд, който граничи с поземлен имот с идентификатор *** с площ от 143 кв. м., находящ се в гр. Д., ул. Б. № *, кв. 28, при граници и съседи: ***, ***, *** и ***, за който наследодателя Ю. М. С. има Нотариален акт № 60, том I, нот. дело № 167 от 1995 г. на Районен съд – Девин. Твърдят, че Г. Ш. Х. от 01.06.2011 година до 2024 година владее непрекъснато, спокойно като собственик на поземлен имот с идентификатор ***, c площ от 143 кв. м., находящ се в гр. Д., ул. Б. № * и продължава да си го владее, като владението на имота се изразява в непрекъснато засаждане със земеделски култури /картофи, фасул, зеле, домати/, в продължение на повече от 13 години и никой не и го е оспорвал. Считат, че е налице основание на изтекла придобивна давност, считано от 01.06.2011 година /в продължение на по-вече от 13 години/ и продължава да си го владее. Твърдят, че е налице законно основание на чл. 77 и чл. 79 от Закона за собствеността, ищеца да стане собственик на описаният 1 по-горе недвижим имот. Считат, че е налице правен интерес от завеждане на настоящето производство пред съда срещу ответниците за доказване правото на собственост придобита по давностно владение в продължение на по-вече от 13 години непрекъснато и спокойно.

Молят съда да постанови съдебно решение, с което на основание чл.

124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 77 и чл. 79 от Закона за собствеността приеме за установено по отношение на двамата ответници - В. Н. С. и С. Н. С.-. /двамата наследници на Ю. М. С./ от гр. Д., че ищцата Г. Ш. Х. е собственик по давностно владение с начало 01.06.2011 година в продължение на повече от 13 години на поземлен имот с идентификатор ***, с площ 143 кв. м., находящ се в гр. Д., ул. Б. № *, кв. 28 при граници и съседи: ***, ***, *** и ***. Претендира за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответниците, чрез пълномощника им адв. В. М., с който счита предявения иск за недопустим и неоснователен, като излага съображения. Твърди, че на първо място поради непререшаемост на спора на основание чл. 299, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 298, ал.1 от ГПК, тъй като по отношение на имота, предмет на спора, вече има влязло в сила решение № 234 от 11.11.2011 година на Районен съд Девин, между страните Д. Н. Х. с ЕГН ********** и Ю. М. С. с ЕГН *********** с правно основание на иска чл. 124, ал. 1 от ГПК. Твърди, че В.

Н. С. и С. Н. С. се явяват наследници на Ю. М. С. и на основание чл. 298, ал. 2 от ГПК, то решението има сила на присъдено нещо и по отношение на тях.

Твърди, че въпреки това, 13 години по-късно, с настоящата искова молба семейство Х. се опитват да придобият същия имот. Счита, че въпреки променената им правна позиция, добавяйки към правното си основание чл.

124, ал. 1 ГПК - чл. 77 и 79 от ЗС, претенциите им отново са изцяло неоснователни. Твърди, че с предявяването на иска се цели пререшаване на спора, разрешен със сила на присъдено нещо към влязлото в сила решение, като съдът е приел за доказано правото на собственост върху процесиите имоти. На второ място счита, че искът е неоснователен поради липса на правен интерес от страна на ищеца, поради недобросъвестност от негова страна, и липса на посочената от ищеца придобивна давност по отношения на процесният имот с идентификатор ***, с площ от 143 кв.м., находящ се в гр. Д., ул. Б. № *, кв. 28 и излага подробни съображения. Счита, 2 че е налице непререшаемост на спора, поради което искът следва да бъде отхвърлен, като недопустим и делото да бъде прекратено. В случай, че съда приеме, че искът е допустим, то смята същият за неоснователен и недоказан и поради това следва исковата молба да бъде отхвърлена, като се потвърдят правата на настоящите собственици - наследниците на госпожа С., които продължават да упражняват своето право на собственост върху процесния имот.

В о.с.з. ищцата се явява лично и с адв. Ж. Ч., който моли да се уважи изцяло предявения иск по подробни съображения, изложени в о.с.з.

В о.с.з. ответниците не се явяват, за тях адв. В. М. който поддържа отговора, счита че иска е неоснователен, моли съда да отхвърли предявения иск като изцяло недоказан и неоснователен, като излага съображения.

Съдът, след като прецени твърденията в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

С Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 73, том I, дело № 221/1996г. по описа на Девински районен съд, М. Е. Х. е прехвърлила на сина си Д. Н. Х. собствения си недвижим имот: дворно място със застроена и незастроена площ от 206 кв. м., съставляващо част от имот с пл. № 464, за който е отреден парцел XVIII-464 в кв. 28, при граници на имота: на изток – пл. № 463 – С. К., запад – пл. № 467 – Ч. К.; север – пл. № 468 – Д. П. и юг – улица, ведно с построена полумасивна жилищна сграда с площ от 31 кв. м. срещу задължението на Д. Н. Х. да поеме гледането и издръжката на майка си, като й осигури спокоен нормален начин на живот.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 66, том I, дело 167/1995 г. по описа на Девински районен съдия, М. М., М. М., Б. М., С. П. и Ю. С. са дарили първата на дъщеря си, а останалите на сестра си, припадащите им се части от съсобствен недвижим имот състоящ се от дворно място, пл. № 464, с площ 143 кв. м. и застроена на него полумасивна изоставена жилищна сграда по плана на гр. Д., при граници: улица, В. К., А. Г. и наследници на В. П., с данъчна оценка от 3476 лева.

Според приходна квитанция - ПОС, серия: ББ24, номер:

7103192059/19.11.2024г. С. С. – Н. е заплатила такса битови отпадъци в размер 3 на 12.38 лева за имот, находящ се в гр. Д., ул. Б. № *.

С Решение № 5249/13.04.2011г. постановено по адм. дело № 9582/2010г. на ВАС е отменил решението от 10.06.2010г. по адм. д. №129/10г. на СмАС в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу кадастралния регистър на имот с № *** и вместо него е отменен кадастралния регистър на имот с № *** в частта на която за собственици са посочени „С. БТ“ ЕООД, З. К. Д. и Ю. М. С..

С Решение № 234/11.11.2011г. постановено по гр. д. № 190/2011г. по описа на РС – Девин е отхвърлил предявения иск на Д. Х. против Ю. М. С. на основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответницата, че е изключителен собственик на имот с пл. № 1827, с площ от 143 кв. м., в кв. 28 по ПУП на гр. Д., при граници: на изток – пл. № 1826, запад – пл. № 464, на север – пл. № 464 и на юг – улица, сега поземлен имот и идентификатор ***, с площ от 144 кв. м., находящ се в гр. Д., ул. Б.

№ * по КККР, одобрени със Заповед № РД – 18-90/18.12.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, като неоснователен и недоказан.

Според удостоверение за идентичност изх. № У-1327 от 25.10.2024г. на Община Девин, поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Д., одобрени със Заповед № РД-18-90 от 18.12.2009 г. на Изпълнителен Директор на АГКК - гр. София и последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот от 21.08.2018 г. е идентичен: с част от имот пл. № 464 в кв. 28 по действащия план на гр. Д., одобрен със Заповед № РД 1004 от 06.10.1980 г.; с имот пл. № 1827, образуван от част от имот с пл. № 464 в кв.

28 по плана на гр. Д., попълнен със Заповед № 502 от 18.09.2008 г. на Кмета на община Девин.

С Постановление за отказ за образуване на досъдебно производство с вх. № 2795/11.02.2025г. на зам. районен прокурор на РП- ТО-Девин е отказано да се образува досъдебно производство за престъпление от общ характер по чл.323 ал.1 от НК по пр. рег. № 2795/2024г. по описа на РП – Смолян, преписка с № 252 ЗМ-291 от 18.12.2024г. образувана по жалба от В. С. и С. С.М. против Г. и Д. Х.. В постановлението е посочено, че Д. Х. е починал на 20.01.2025г. и липсват данни за извършено престъпление от общ характер по чл.323 ал.1 от НК досежно поставяне на ограда на имот в гр. Д., ул. Б. № *.

4

От показанията на разпитаният по делото свидетел Д. Д. - без родство със страните, съдът прие за установено, че делото се води за имот около 100 кв. м., намиращ се на ул. Б. № * в гр. Д., в регулация е, като имота на свид. Д. граничи с този имот. Спорният имот не е застроен и е градина. Процесният имот се е обработвал от 2010 – 2011 г. от Г. и съпруга й, засаждали го картофи, фасул. До миналата година ищцата е обработвала имота. Никога не е виждал С. на този имот. За процесния имот подхода е от имота на свидетеля и от имота на ищцата. До процесния парцел ищцата има друг имот, който граничи с процесния. Между имота на свидетеля и този имот няма ограда.

От показанията на разпитаният по делото свидетел И. С. С. - без родство със страните, съдът прие за установено, че делото са води за имот, който се намира в гр. Д., Б. № * е над 100 кв. м. Този имот е в регулация, съседите на този имот от долната страна е имот на Д., а от другата страна е улица. Ищцата има и друг имот там, а процесния имот ищцата Г. го обработва от 2010 – 1011 г. - засажда го, чисти го. Имота представлява градина и го засажда с картофи, фасул, домати. От 2010г. – 2011г. до миналата година ищцата го ползва, друг не го е ползвал. Има спор със С. за тази градина. За градината подхода е от на Г. друг нейн имот, който граничи с процесния.

Съдът намира, че предявеният установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79 от ЗС е основателен и доказан, по следните съображения:

Искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК - спор за материално право обуславя правния интерес към настоящ момент. В тежест на ищцовата страна е да докаже обстоятелствата от значение за основателността на предявения иск.

Съдът е задължен да изследва само твърденият в исковата молба придобивен способ – давностно владение. Ищцата претендира за собственост по силата на изтекла придобивна давност за времето от 2011г. до 2024г. върху процесния недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, с площ 143 кв. м., находящ се в гр. Д., ул. Б. № *, кв. 28 при граници и съседи: ***, ***, *** и

***. Съгласно чл. 77 от ЗС, правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. За да се придобие право на собственост върху недвижим имот по давност, е необходимо в полза на владелецът да е изтекла 10-годишна придобивна давност, предвид на това, че е недобросъвестно - чл. 79, ал. 1 ЗС. Върху имота 5 владелецът да е установил фактическо владение. Това владение да е спокойно, необезпокоявано, непрекъснато. Давността е оригинерен способ за придобиване право на собственост, без значение е на кого е принадлежало това право преди. Според удостоверение за идентичност изх. № У-1327 от 25.10.2024г. на Община Девин, процесния имот е идентичен: с част от имот пл. № 464 в кв. 28 по действащия план на гр. Д., одобрен със Заповед № РД 1004 от 06.10.1980 г.; с имот пл. № 1827, образуван от част от имот с пл. № 464 в кв. 28 по плана на гр. Д., попълнен със Заповед № 502 от 18.09.2008 г. на Кмета на община Девин. Докато за имот с пл. № 464 в кв. 28 по плана на гр.

Д. са издадени Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 73, том I, дело № 221/1996г. по описа на Девински районен съд, в полза на съпруга на ищцата - Д. Н. Х. - б. ж. на гр. Д. и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 66, том I, дело 167/1995 г. по описа на Девински районен съдия, описани по-горе. Но липсват твърдения в исковата молба Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 73, том I, дело № 221/1996г. по описа на Девински районен съд да послужи като документ за начало на давностно владение в полза на ищцата като наследник на съпруга си Д. Х.. Представена е от о т в е т н и ц и т е приходна квитанция - ПОС, серия: ББ24, номер: