Решение № 987 от 23.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 987 гр. С., 23.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110105600 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т. срещу В. И. Н..

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1041,40 лева - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия периода - м.01.05.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законна лихва за забава считано от дата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК 30.06.2021г. до окончателно изплащане на задължението; сумата от 154,59 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.11.2018г. до 08.06.2021г.; сумата от 34,93 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018г. - 30.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 30.06.2021г. до окончателното изплащане; сумата от 6,35 лева - представляваща лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г. до 08.06.2021г.

Претендира присъждането за съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът поддържа, че с ответника /последният като собственик на имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Б., абонатен номер ./, са се намирали в облигационни отношения, като е доставял до имота през релевантния период топлинна енергия за битови нужди. От своя страна ответникът се явявал неизправна страна, тъй като е останал задължен за стойността на доставената и потребена топлинна енергия, като дължи и обезщетение за забавено изпълнение.

Ищецът твърди, че услугата дялово разпределение в процесния период на сградата - 1 етажна собственост, в която се намира имотът на потребителя, било извършвано от „Т..

В срока по чл.131 от ГПК ответникът В. И. Н. е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Посочва, че през процесния период жилищния имот е бил необитаем, поради което и не била ползвана топлинна енергия. В недвижимия имот нямало радиатори, топлинни вентили и измервателни уреди. В частност, в банята на апартамента нямало монтирани нито радиатор, нито лира, а преминавали единствено вертикални тръби, пренасящи топлинна енергия от абонатната станция до последния етаж на сградата, като това обстоятелство било удостоверено от приемо- предавателен протокол от 19.09.2020г., съставен от „Т. при извършване на ежегоден отчет. За имота не било подавано заявление- декларация за откриване на партида за недвижимия имот. Оспорва настъпване на изискуемостта на вземането за доставена ТЕ.

Релевира възражение за изтекла давност.

Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира следното:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ.

От приобщеният по делото нотариален акт № 118, том LLXXXI, дело № 26399/1994г.

/л. 14-15 от делото/ се установява, че на 29.11.1994г. между Т., Р. и Е. в качеството им на продавачи и В. И. Н. в качеството на купувач бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент № 71, находящ се на адрес: гр. С., жк. „К.. По силата на този договор В. И. Н. придобил собствеността върху посочения недвижим имот.

Видно от удостоверение от ГИС – С. /л.16 от делото/, стар адрес: жк. „К., е идентичен с настоящ адрес: жк. „К..

С оглед на горното, и при така събраните и кредитирани от съда писмени доказателства се установява, че ответникът В. Н. през 1994г. е станал собственик на процесния имот - находящ се в гр. С., ж.к. „Б.. Липсват данни и доказателства в релевантния период – м. 05.2018г. – м.04.2020г. собственик на имота да е било друго лице. Самият ответник не оспорва факта на собствеността, включително и в процесния период.

От събраните по делото писмени доказателства: протокол от проведено на 16.03.2002г. Общо събрание на собствениците в сграда в режим на ЕС, находяща се на адрес: гр. С., кв. „Б. за избор на ФДР; договор от 09.04.2008г., сключен между ЕС на горния адрес и „Т., съобщения към фактури, изравнителни сметки, извлечение от сметка за аб. № 4000120334, се установява, че сградата в режим на ЕС на горния адрес била топлоснабдена.

Съдът кредитира и приобщения по делото договор от 03.06.2020г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, сключен между „Т. и 2

„Т., по силата на който ФДР е приела да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сгради ЕС или в сграда с повече от един клиент в гр.

С..

Съдът кредитира и представените от страна на третото лице помагач – „Т. документи – 3 бр. индивидуални справки за отопление и топла вода за процесния имот; 2 бр. протоколи за отчет от 08.08.2019г. и от 19.09.2020г., като съобрази, че протоколите съдържат подписи както на служител на дружеството, така и на представител на собственика на процесния имот. Съдът кредитира и известие за доставка относно справки за дялово разпределение от 20.07.2019г., от които се установява, че същите са получени от представител на ЕС. До тук коментираните доказателства не са оспорени от страните от гледна точка на тяхната автентичност.

Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че ответникът в качеството си на собственик на топлоснабдения имот през процесния период е бил клиент/потребител на доставяната до имота топлинна енергия. Предвид цитирания по-горе законов текст ответникът, като собственик на топлоснабдения имот, бил обвързан по силата на закона от облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения му имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от негова страна, че желае да закупува доставяната от ищеца топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответни к а и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да са е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Предвид изложеното, между страните за процесния период бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни ОУ.

СРС кредитира заключението на съдебно-техническата експертиза, като съобрази, че вещото лице е дало пълни и обосновани отговори на поставените въпроси. Същото не е оспорено от страните по делото.

Съгласно заключението на вещото лице по СТЕ:

ФДР „Т. за периода м.05.2018г. – м.04.2020г. е извършвала дялово разпределение на ТЕ по пера, постъпила в АС на входа, в т.ч. и на процесния имот. Анализът на документите, отразяващи дяловото разпределение, и съдържащият се в тях отчет на индивидуалните разпределители в имота на ответника, показва, че през процесния период дяловото разпределение е извършвано съобразно изискванията на действащата през периода 3 нормативна уредба в областта на енергетиката.

ФДР е разпределяла ТЕ, потребена в процесния имот – за имота и общите части/пълен отопляем обем/ и ТЕ за БВГ, както и ТЕ, отдадена от сградна инсталация по правилата за дялово разпределение, посочени в НТ № 16-334.

През процесния период ТЕ за отопление на имота е отчитана в съответствие с нормативната уредба, като за периодите м.05.2018г.–м.04.2019г. и м.05.2019г.–м.04.2020г.

ТЕ за отопление на имота е определяна от ТЕ, отдадена от 1 брой щранг – лира в помещението на банята, на която липсва техническа възможност за монтаж на измервателно устройство и чиято отдадена ТЕ се определя по изчислителен път. Проверката на приложената документация и анализа, извършен от експерта, показват, че показанията на уредите и определеното количество ТЕ за отопление на имота е извършено съгласно действащата нормативна уредба.

За периода м.05.2018г. – м. 04.2020г. общото количество ТЕ, отдадена от сградна инсталация, е определяна за СЕС като част от общото количество ТЕ за отопление на СЕС.

Делът на процесния имот в това количество е определен според съотношението на пълния му отопляем обем в размер на 195 куб.м. към пълния отопляем обем на СЕС по проект към общия топломер в размер на 15 606 куб.м. съгласно „Методика за дялово разпределение на ТЕ в СЕС”, приложена към Наредба № 16-334.

За процесния период разходът за БГВ е определян на основата на реален отчет на показанията на 1 брой водомер за топла вода, с показания в куб.м. и изравняване в края на всеки отоплителен сезон.

ФДР редовно и на конкретна дата е изготвяла изравнителни сметки за реално потребеното количество ТЕ от имота на ответника – общо по компоненти – ТЕ за отопление на имот, ТЕ отдадена от сградна инсталация и ТЕ за БГВ, както и тяхното устойностяване в лева и съответно определени суми за получаване/доплащане.

Изравнителните сметки, изготвени от ФДР са както следва: за периода м.05.2018г. – м. 05.2019г. – сума от дялово разпределение 316,39 лева, фактурирана сума 791,28 лева, изравняване – 474,89 за получаване; за периода м. 04.05.2019г. – м. 04.2020г. – сума за дялово разпределение 260,00 лева, фактурирана сума – 436,87 лева, изравняване – 176,87 лева – за получаване.

Общата стойност на фактурираната /начислена/ ТЕ за процесния период е в размер на 1228,15 лева /1228,15-651,76=576,59/.

Вещото лице дава крайно заключение за сумата за потребена ТЕ за процесния период - 576,39 лева, което представлява стойността на потребената от ответника ТЕ. В сумата не са включени лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива.

Също така вещото лице сочи, че през процесния период, съобразно изискванията на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката ищецът – доставчик на ТЕ редовно, ежемесечно е отчислявал за своя сметка технологичните разходи /загуби/ на ТЕ в абонатната станция. Общият топломер на АС съобразно изискванията на ЗИ и заповедите на 4

ДАМТН, като средство за търговки измерване /СТИ/ редовно, на всеки две календарни години е преминавал на метрологична проверка за определяне на техническата му изправност и експлоатационна годност.

Съдът ще посочи, че от страна на ответника остана недоказано твърдението му - в процесния период лирата в банята да е била свалена, доколкото протоколът за отчет, на който същият се позовава /л. 52 от делото/ е от дата 19.09.2020г., следваща крайната дата на отчетния период /30.04.2020г./, т.е. същият установява обстоятелства към тази дата, но е и преди нея.

Недоказано остана и твърдението му – в процесния период до имота да не е доставяна изобщо вода, доколкото вещото лице изрично сочи, че начислената ТЕ е по реално извършени отчети. Това обстоятелство се установява и от представената от „С. справка /л. 74-76 от делото/, видно от която макар и периодично, е отчитано потребление на студена вода.

С оглед на всичко изложено и именно, позовавайки се на заключението на СТЕ съдът прие, че действителната сумата, дължима като главница за доставената и потребена ТЕ е в размер на 576,39 лева.